Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Този път администрацията на кмета ни среща със значимия български изследовател в областта на изкуството Деворина Гамалова.

Аз съм – Деворина Гамалова.

Трудно е да – Бъдеш който и да е човек, ако искаш да си човек. Това е денонощен труд и посвещение.

Хората ме познават като – Не знам кой ме познава и като каква ме познават, затова не мога да кажа и какво не знаят за мен. Може би, от познатите ми, малко знаят, че като студентка тренирах алпинизъм, но бях пишман алпинистка. Най-голямото ми постижение е зимно изкачване на връх Мальовица и върховете наоколо в много дълбок сняг и без пътека, а цигулката ми стигна тогава до хижа Мальовица. Вечер изнасях концерти на алпинистите и те се шегуваха, че съм била: „Най-добрата цигуларка сред алпинистите и най-добрата алпинистка сред цигуларите“. Именно на тези зимни тренировки ми измръзнаха ръцете (за щастие не фатално) и до там беше с алпинизма…

Приятелите ми са – Интересни, креативни, будни, духовити, добронамерени и самоотвержени.

Домът ми е – Работна площадка.

Като дете много обичах – Възрастни хора, а и до днес. Имахме на улицата Тимурова команда и всеки помагаше с каквото може. Обичах също парковете и горите на Габрово и игрите в тях и най-вече Музикалната школа в Летния театър, където откривахме чудния свят на изкуството. Обичах да чета и свиря, но не обичах да ходя на училище.

Вкусът, който ме връща към детството, е – Вкус на шоколад, защото беше такава рядкост по магазините и беше празник, когато все пак някога го получавахме.

Като пътувам – Обичам да се любувам на гледките през прозореца, на природата или да чета.

Често сънувам – Най-различни неща. Дори някои творчески идеи ми идват на сън.

Ядосвам се, когато – Времето не ми стига и особено, когато това е по моя вина.

Най-големият ми страх е – Да ме е страх.

Мечтая – Не мечтая. Делова съм и гледам какво може да се направи за един по-добър свят, а не пасивно да мечтая за него.

Вярвам – В Доброто.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Предпочитам да не съм център на внимание. Каквото и да кажат за мен хората, най-строгият съдник на себе си съм самата аз, така че е все едно. А от похвалите няма полза.

Въпросът, на който все още не съм си отговорила, е… Защо човек не учи уроците на историята?

Моето изречение с думата „ако“ – Ако не се бях родила в Габрово, най-вероятно нямаше да съм музикант и щях да пропусна живота си, защото музиката е за мен най-ценното му приобретение.

Моето изречение с думата „ще“ – Който умее да осмива, но и да поправя собствените си недостатъци ще пребъде! Габровци вече 160 години го доказват.

Любимият ми габровски анекдот е – Може би най-краткият габровски анекдот: „Как си? – Нямам.“ И аз като габровка съм скъперник, но не на пари, а на време.

Габрово ли? Ами то e – Сърцето на България – неин пулс и усмивка.

На габровци днес бих казала – Да продължават да са пестеливи на думи и щедри на дела, духовити и упорити!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/