Свържи се с нас

Култура

Драматичният театър покани габровци на открита репетиция

Драматичният театър в Габрово с нов мащабен проект

Published

on

По случай 75-годишнината на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово културната институция в нашия град се заема с нов мащабен проект, а именно един различен прочит на обичания от хиляди българи роман „Под игото“. Зад тази нелека и амбициозна задача стои творчески екип от професионалисти, който даде старт на подготовката на постановката „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев.

В лятната градина на габровски хотел, за първи път пред публика, се проведе първата открита репетиция на бъдещото представление.

Специални гости на събитието бяха кметът на Габрово Таня Христова, председателят на Съюза на българските артисти, актьорът Христо Мутафчиев, Илко Ганев от САБ, писателят-габровец Христо Стоянов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова, журналистът от радио „Алма матер“ Йордан Георгиев, артистката от Народен театър „Иван Вазов“ Ева Данаилова и директорът на габровския Държавен куклен театър Алфидин Ахмедов.

Публиката, както и самите актьори за първи път се запознаха със сценария, изчетен от неговия автор Гергана Змийчарова. Пиесата няма за цел да интерпретира добре познатия ни сюжет, а да представи процеса по изготвянето на първия български роман. Значителна част от текста се базира на реални исторически факти.

Главни действащи лица са влиятелни артисти, политици от българския елит, сред които Тодор Чипев и Иван Шишманов, на базата на чиито спомени е изготвен сценарият. По думите на сценариста „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция.

Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около отпечатването на първото издание на романа „Под игото“ на Иван Вазов, кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа, спомените на майката на писателя Съба Вазова.

Пиесата е написана след сериозна изследователска работа по фактологията, предишни литературни проучвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София.

В текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа на Иван Вазов. Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър.

Тя представи визията си за организацията на сценичното пространство. Сюжетната линия в пиесата е динамична, пълна с картини, пресъздаващи затворени и отворени пространства, характерни за епохата, бит и нрави, улични сцени от някогашна София.

По време на събитието бяха представени скиците за бъдещите костюми от спектакъла. В изказването си режисьорът Петринел Гочев изтъкна, че представлението ще покаже не само исторически факти за отпечатването на първото издание на „Под игото“, но и процеса по създаването на едно произведение.

Публиката ще види история за вложените усилия на всички, замесени с издаването на романа, борбите, опита да се спре това начинание и помощта на различни исторически личности, довела до публикуването на „Под игото“ като завършена илюстрована книга. По думите на Петринел Гочев представлението е за следата, която оставяме в този живот.

Директорът на габровския театър Петко Койчев сподели за предизвикателството да се прави мащабна постановка в днешно време. Ще бъдат мобилизирани всички ресурси на театъра, ще се търси външно финансиране на проекта, без да се прави компромис с идейната и творческата част по осъществяването на постановката.

„Под игото – 1894-та“ ще бъде най-новият спектакъл в репертоара на театъра за следващия сезон, с което ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г. Постановката, с която ДТ „Рачо Стоянов“ ще отбележи своята 75-годишнина през октомври т.г., 170-годишнина от рождението на Иван Вазов и ще се включи в културните събития, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град е написана специално за габровската трупа.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Национална Априловска гимназия,
участник в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Трето биенале за съвременно изкуство

Published

on

Творбите в Третото биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС, НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“ са независими творчески търсения, свързани с темата за БАЛАНСА, както във визуалните изкуства, така и в живота. Биеналето ще бъде открито на 18 септември, събота, от 18.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово.

Кураторите Деян Боев и Нели Недева изследват художествената дейност на 10 автори в една нестабилна житейска среда и тяхната човешка рефлексия на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация. Творбите от изложбата са поставени в концептуалната рамка на изследването, целящо да представи изкуството като социална интервенция.

Изложбата разглежда съвременното изкуство като процес, подлагайки на съмнение идеята, че то е продукт, натоварен единствено с естетически и декоративни функции. Кураторите са поканили за участие автори, които в творчеството си търсят публичната функция на съвременното изкуство.

Провокират размисъл в зрителя, балансирайки между понятно и непонятно, между буквално и абстрактно, визуално–концептуално.

Атанас Тотляков работи в сферата на тактилното изкуство, рисунката, инсталацията и други класически и иновативни медии. Той е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Катедра „Рисуване“.

Георги Минчев е световно признат български скулптор. Реализира проекти в областта на монументалната пластика. Основно работи с материалите камък и метал. Ръководител Катедра „Скулптура“ към ВТУ и дългогодишен преподавател в нея.

Дан Тенев е художник концептуалист. Неговите проекти са инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт. Участва в международни биеналета на графиката в Полша, Испания, България, Канада (1986 – 1993).

Добрин Атанасов развива множество концептуални проекти. Един от двигателите на платформата „Алос“. Експериментира със съвременни образователни практики. Преподавател е в Софийски университет „Климент Охридски“ по специалност „Изобразително изкуство“ и в НГПИ „Тревненска школа“ по дисциплината История на изкуството.

Доротея Челниева е настоящ студент в НХА, София със специалност „Индустриален дизайн“. Изследва графичния и тотал дизайна, като експериментира и в областта на живописта.

Иван Борисов е настоящ студент по скулптура в Клуж, Румъния. Извежда много успешно редица концептуални пърформънси. Изследва също и възможностите на нестандартни материали в скулпурата като сапун, текстил и други, преосмисляйки ги по специфичен философски начин.

Кром Багелски е съвременен автор от български произход, който работи основно в Англия. Неговите работи са насочени към директната намеса в градска или отдалечена и слабо населена среда. Те са с монументален характер и са най-често стенопис или рисунка.

Цвета Петроова работи предимно в областта на печатната графика – както с класически графични техники, така и с компютърно-генерирани изображения. Демонстрира интерес в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и др.

Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Изследва различните възможности за внушение на медията. Работи с абсурдното, гротескното съчетано понякога и със смешното, често взаимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Друга линия, която представлява интерес за него са работи с подчертан социален или политически коментар.

Яница Фендулова завършва магистратура по живопис към ВТУ, но работи и като пърформънс артист, занимава се с рисунка, инсталация, скулптура. Тя търси концептуалното послание на различни материали, с които представя интересен ракурс към феномена време.

Зареди още

Култура

Издаването на „Под игото“ – на предела на историята и литературата

Published

on

Габровският драматичен театър ще участва в най-голямото събитие на открито на Народен театър „Иван Вазов“ – „Театър пред театъра“. Гостуването ще бъде със спектакъла „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев. Предвидени са две представления на 19 и 21 септември 2021 г., от 21.00 часа на сцената пред националната институция.

Мащабната продукция, чиято премиера мина на 10 октомври 2020 г., е създадена по новата българска пиеса „Под игото – 1894-та“ на Гергана Змийчарова. Написана е специално за отбелязването на 75-годишнината на габровския театър, 170 години от рождението на Иван Вазов – чествани през 2020 г., и 100-годишнината от кончината на писателя, която ще се отбележи на 22 септември 2021 г. Това е поводът габровската трупа да бъде поканена да се включи в събитието „Театър пред театъра“, посветено тази година изцяло на творчеството и живота на народния поет.

В постановката участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В част от сцените участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

В постановъчния екип влизат сценографът и костюмографът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е написана за представлението от студио „Елисей“. Автор на плаката и мултимедията е Гергана Змийчарова.

„Под игото – 1894-та“ е спектакъл за бурните времена след Съединението и за разединението в младата българска държава, за времето на -фили срещу -фоби, на бързото замогване и бързата забрава на героите, за героите на новото време, за памет и безпаметност. Спектакъл за историята около романа „Под игото“ на Иван Вазов и амбициозното начинание на Тодор Ф. Чипев да го превърне в книга.

Актьорите от габровския театър ще ви върнат назад във времето в далечната 1894-та година. Ще се разходите по прашните софийски улици на новородената българска столица, отчайващо търсеща своето място на европейската карта. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания и неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си. Ще станете свидетели на зараждащата се новобългарсака интелигенция, предприемачество и навлизането на европейските норми и етикет в социалното общуване. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване, време на бягство и изгнаничество. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

Режисьорът Петринел Гочев не изневерява на стила си да включи много и разнообразни визуални средства, мултимедия и кинематографични похвати. На сцената умело се пресъздават картини, които се случват в затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Костюмите на героите са съобразени с историческото време, отразено в пиесата. За да ги подготви, сценографът и костюмограф на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл проучва множество исторически сведения, архиви, фотографии, запечатали духа и облика на епохата.

Актьорите чрез майсторската си игра и образите, които пресъздават са основната движеща сила за динамиката на сюжета. Многопластовият разказ на драматургичния текст прелива от сцена в сцена, без да се наруши смисловата нишка, като не позволява публиката да изгуби вниманието си. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

Партньори в осъществяването на постановката „Под игото – 1894-та“ са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Портрет на Николай Палаузов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

По случай 15 септември Художествена галерия „Христо Цокев“ представя като акцент на месеца творбата „Портрет на Палаузов“ на габровския художник Георги Кашев. Масленият портрет с размери 85х68 см. става собственост на галерията през 1976 г., когато е подарен от Читалище „Априлов-Палаузов“.

Рисуван е през 1921 г., като преди подписа си, авторът отбелязва, че творбата е копие. Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ липсва информация къде се намира оригиналът и точната причина, довела до рисуването на копие през 1921 г. Поради сходни стилови характеристики с портрет на Васил Априлов, рисуван в Одеса от неизвестен руски автор по поръчка от душеприказчиците на Априловото завещанието, предполагаме, че оригиналният портрет на Палаузов е от същия период и от същия автор.

Картината „Портрет на Палаузов“ е изложена в галерията и може да бъде видяна до края на месеца.

Нейният автор Георги Кашев е роден на 21.09.1879 г. в Габрово. Завършвайки Априловската гимназия той се съобразява с желанието на баща си и постъпва във висшето търговско училище в Свищов. Там бързо става ясно, че от Георги търговец няма да стане и след една година младежът е приет като извънреден студен в Държавното рисувално училище /дн. Национална художествена академия/. Завършва през 1903 г., един от първите випуски на училището, специалност живопис. Има сведения, че поради добрия успех е награден със стипендия и е изпратен на специализация в Италия, вероятно във Флоренция.

Първата пейзажна работа, озаглавена „Шиваровият мост в Габрово“, която младият художник рисува, е откупена от рисувалното училище и е била изложена в тогавашния Народен музей. Днес е собственост на Националния археологически музей в София.

На изложба по случай 10 години от основаването на Държавното рисувално училище Кашев участва с пет творби. По решение на тогавашния Министерски съвет се отпуска сума за откупки, а нарочна комисия под председателството на Константин Величков подбира 20 картини за фонда на Народния музей. Картината „Край Михалево“ на Георги Кашев е сред избраните творби и днес е част от фонда на Националната художествена галерия.

До избухването на Първата световна война, в която взема активно участие и се издига до чин капитан, Георги Кашев е учител по рисуване във Враца. Там негов ученик е големият български художник Райко Алексиев, който споделя, че благодарение на Кашев е развил усет към рисуването. Райко Алексиев запазва уважение и интерес към творчеството на своя пръв учител.

Георги Кашев е сред учредителите на „Дружество на северобългарските художници“, основано на 2 ноември 1919 г. в Русе. Взема активно участие в изложби в Русе, Шумен и София организирани от дружеството.

След края на войната Георги Кашев, заедно със семейството си, се установява в Габрово, ставайки преподавател по рисуване в Априловската гимназия и лектор по рисуване и чертане в техническото училище. През 1924 г. при случаен инцидент е прострелян в гърдите от ученик. Лекарите не успяват да извадят куршума и през 1930 г. той е пенсиониран по болест. След края на учителската си кариера Георги Кашев заминава за София, където умира на 64 г. /24.12. 1943 г./

През своя живот художникът рисува редица портрети на известни габровски и софийски фамилии. Неговите наследници разказват, че е рисувал от натура Александър Стамболийски, който толкава харесвал портрета, че го е държал в кабинета си. Първият си портрет Кашев рисува като студент през 1902 г., а негов модел е чичо му Георги. Днес неговите портрети украсяват експозициите както на Художествена галерия „Христо Цокев“, Национален музей на образованието, Национална Априловска гимназия, така и на Националната художествена галерия и редица държавни учреждения в София.

В Габрово художника урежда две изложби, заедно с колегите си Георги Василев и Стефан Ковачев, с които поддържа близки приятелски отношения, дори и след преместването си в София. Сред кръга приближени е и друг габровски художник и учител в гимназията – Иван Захариев, който също като Райко Алексиев дължи усета си към рисуването на Георги Кашев.

Освен богатата колекция от портрети, Георги Кашев ни е оставил в наследство няколко икони в църквата „Света Троица“, иконата „Света Парскева“ в църквата „Свети Иван“ и стенопис върху купола на църквата „Света Богородица“.

Днес творчеството на Георги Кашев е повод да почетем родолюбивият акт на Николай Палаузов – възрожденец, общественик и просветен деец.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица