Свържи се с нас

Култура

Драматичният театър покани габровци на открита репетиция

Драматичният театър в Габрово с нов мащабен проект

Published

on

По случай 75-годишнината на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово културната институция в нашия град се заема с нов мащабен проект, а именно един различен прочит на обичания от хиляди българи роман „Под игото“. Зад тази нелека и амбициозна задача стои творчески екип от професионалисти, който даде старт на подготовката на постановката „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев.

В лятната градина на габровски хотел, за първи път пред публика, се проведе първата открита репетиция на бъдещото представление.

Специални гости на събитието бяха кметът на Габрово Таня Христова, председателят на Съюза на българските артисти, актьорът Христо Мутафчиев, Илко Ганев от САБ, писателят-габровец Христо Стоянов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова, журналистът от радио „Алма матер“ Йордан Георгиев, артистката от Народен театър „Иван Вазов“ Ева Данаилова и директорът на габровския Държавен куклен театър Алфидин Ахмедов.

Публиката, както и самите актьори за първи път се запознаха със сценария, изчетен от неговия автор Гергана Змийчарова. Пиесата няма за цел да интерпретира добре познатия ни сюжет, а да представи процеса по изготвянето на първия български роман. Значителна част от текста се базира на реални исторически факти.

Главни действащи лица са влиятелни артисти, политици от българския елит, сред които Тодор Чипев и Иван Шишманов, на базата на чиито спомени е изготвен сценарият. По думите на сценариста „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция.

Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около отпечатването на първото издание на романа „Под игото“ на Иван Вазов, кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа, спомените на майката на писателя Съба Вазова.

Пиесата е написана след сериозна изследователска работа по фактологията, предишни литературни проучвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София.

В текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа на Иван Вазов. Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър.

Тя представи визията си за организацията на сценичното пространство. Сюжетната линия в пиесата е динамична, пълна с картини, пресъздаващи затворени и отворени пространства, характерни за епохата, бит и нрави, улични сцени от някогашна София.

По време на събитието бяха представени скиците за бъдещите костюми от спектакъла. В изказването си режисьорът Петринел Гочев изтъкна, че представлението ще покаже не само исторически факти за отпечатването на първото издание на „Под игото“, но и процеса по създаването на едно произведение.

Публиката ще види история за вложените усилия на всички, замесени с издаването на романа, борбите, опита да се спре това начинание и помощта на различни исторически личности, довела до публикуването на „Под игото“ като завършена илюстрована книга. По думите на Петринел Гочев представлението е за следата, която оставяме в този живот.

Директорът на габровския театър Петко Койчев сподели за предизвикателството да се прави мащабна постановка в днешно време. Ще бъдат мобилизирани всички ресурси на театъра, ще се търси външно финансиране на проекта, без да се прави компромис с идейната и творческата част по осъществяването на постановката.

„Под игото – 1894-та“ ще бъде най-новият спектакъл в репертоара на театъра за следващия сезон, с което ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г. Постановката, с която ДТ „Рачо Стоянов“ ще отбележи своята 75-годишнина през октомври т.г., 170-годишнина от рождението на Иван Вазов и ще се включи в културните събития, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град е написана специално за габровската трупа.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Национална Априловска гимназия,
участник в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица