Свържи се с нас

Култура

Драматичният театър покани габровци на открита репетиция

Драматичният театър в Габрово с нов мащабен проект

Published

on

По случай 75-годишнината на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово културната институция в нашия град се заема с нов мащабен проект, а именно един различен прочит на обичания от хиляди българи роман „Под игото“. Зад тази нелека и амбициозна задача стои творчески екип от професионалисти, който даде старт на подготовката на постановката „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев.

В лятната градина на габровски хотел, за първи път пред публика, се проведе първата открита репетиция на бъдещото представление.

Специални гости на събитието бяха кметът на Габрово Таня Христова, председателят на Съюза на българските артисти, актьорът Христо Мутафчиев, Илко Ганев от САБ, писателят-габровец Христо Стоянов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова, журналистът от радио „Алма матер“ Йордан Георгиев, артистката от Народен театър „Иван Вазов“ Ева Данаилова и директорът на габровския Държавен куклен театър Алфидин Ахмедов.

Публиката, както и самите актьори за първи път се запознаха със сценария, изчетен от неговия автор Гергана Змийчарова. Пиесата няма за цел да интерпретира добре познатия ни сюжет, а да представи процеса по изготвянето на първия български роман. Значителна част от текста се базира на реални исторически факти.

Главни действащи лица са влиятелни артисти, политици от българския елит, сред които Тодор Чипев и Иван Шишманов, на базата на чиито спомени е изготвен сценарият. По думите на сценариста „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция.

Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около отпечатването на първото издание на романа „Под игото“ на Иван Вазов, кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа, спомените на майката на писателя Съба Вазова.

Пиесата е написана след сериозна изследователска работа по фактологията, предишни литературни проучвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София.

В текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа на Иван Вазов. Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър.

Тя представи визията си за организацията на сценичното пространство. Сюжетната линия в пиесата е динамична, пълна с картини, пресъздаващи затворени и отворени пространства, характерни за епохата, бит и нрави, улични сцени от някогашна София.

По време на събитието бяха представени скиците за бъдещите костюми от спектакъла. В изказването си режисьорът Петринел Гочев изтъкна, че представлението ще покаже не само исторически факти за отпечатването на първото издание на „Под игото“, но и процеса по създаването на едно произведение.

Публиката ще види история за вложените усилия на всички, замесени с издаването на романа, борбите, опита да се спре това начинание и помощта на различни исторически личности, довела до публикуването на „Под игото“ като завършена илюстрована книга. По думите на Петринел Гочев представлението е за следата, която оставяме в този живот.

Директорът на габровския театър Петко Койчев сподели за предизвикателството да се прави мащабна постановка в днешно време. Ще бъдат мобилизирани всички ресурси на театъра, ще се търси външно финансиране на проекта, без да се прави компромис с идейната и творческата част по осъществяването на постановката.

„Под игото – 1894-та“ ще бъде най-новият спектакъл в репертоара на театъра за следващия сезон, с което ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г. Постановката, с която ДТ „Рачо Стоянов“ ще отбележи своята 75-годишнина през октомври т.г., 170-годишнина от рождението на Иван Вазов и ще се включи в културните събития, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град е написана специално за габровската трупа.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Национална Априловска гимназия,
участник в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Започна Трявна Арт Фестивал 2020

Published

on

На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.

Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.

По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.

В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.

Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.

Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.

Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица