Свържи се с нас

Култура

„Културен жест“ оживя в интернет пространството

Published

on

На 24 май беше открита изложбата „Културен жест“. Тя е посветена на културни дейци от Габровска област, които са дръзнали да бъдат първи, всеки в своето направление. Ето защо организаторите от Областна администрация – Габрово и Държавен архив – Габрово избраха нейното представяне пред публика да бъде именно в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Символично началото на откриването беше точно в 11:00 часа, времето в което традиционно по улиците на градовете ни преминава тържествена манифестация на ученици, учители, културни дейци, випускници. Различното време отключи нови възможности и така „Културен жест“ „оживя“ в интернет пространството.

Усещането беше различно, но от друга страна изваждането от затвореното арт пространство даде възможност на много повече хора от близо и далече да се докоснат до истинска архивна съкровищница събрана в 60 минути.

Изложбата освен документалните истории носи и още едно послание, а то е че за търсещия човешки дух – граници няма, имено защото беше подготвена по време на извънредното положение и изцяло в дистанционен режим на работа.

снимка: Областна администрация – Габрово

В своето видео приветствие областният управител Невена Петкова сподели, че в дълголетната вече 160 – годишна история на Габрово, палитрата от дейци на културата и изкуствата, на които трябва да благодарим е изключително богата. Изложбата е 5-та част от поредицата „Дързостта да бъдеш първи“, в която Областна администрация представя бележити личности от Габрово и Габровския регион.

Ако в първото издание бяха показани всички „първи“ изобретения на габровци, без които и днес не можем; второто – „Габровския Манчестър“ като пример за промишлена мощ, икономическо процъфтяване, стопанска далновидност и предприемчивост; третото – насочваше погледа към хората на съзидателния труд – математици, физици, медици, зоолози, геолози, рентгенолози, фармаколози, военни специалисти, инженери, откриватели; в четвъртото беше отдадено заслужено внимание на „Държавниците от област Габрово“.

„Днес на този най – български наш празник логично отправяме поглед и към хората на духа. Защото това е което ни крепи и ни дава сили, това ни обединява, това е езикът, на който всички народи „говорят“. Вярвам, че наш дълг е да помним тези личности и да предаваме на своите деца историята на техните достижения. Така ние съхраняваме родовата памет, но и издигаме самочувствието си, че „и ний сме дали нещо на света“ – подчерта областният управител.

Виртуален официален гост на откриването беше министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който приветства усилията и инициативата за съхраняване на духовността в трудното време, в което живеем. „Българската същност, формирана благодарение на културното ни наследство и нашата несломима креативност демонстрира устойчивост в моменти на изпитания.“ – заяви министърът и подчерта: „Ние трябва да покажем онова личностно издигане, което преодолява всички изпитания – онази непоколебимост, стремеж към визвишен идеал, които пренасят през вековете нетленните стремежи и ценности.“

снимка: Областна администрация – Габрово

След приветствените слова в ролята на гид из превърнатото в арт пространство в Областната администрация се превъплъти началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева.

Дългият коридор разкри 19 личности и 8 институции, състави и събития, свързани с Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна, които със своята дейност въздигнаха културата на Габрово и региона на европейско ниво.

Тематично изложбата може да бъде разделена на 4 части – в първата са представени музикалните дейци: Мянко Михайлов – първият българин, който пее на сцената на Миланската „Ла Скала“; Богдана Гюзелева Вулпе – първата жена-композитор в България; Елена Доскова-Рикарди – първата българка на сцената на Миланската ла скала; Неда Фтичева – първата концертираща цигуларка в България; Емануил Манолов – първият български композитор; Михаил Шекерджиев – композиторът на химна на българската армия „Велик е нашия войник”; Стефан Бойновски – първият певец и гъдулар, записан на грамофонна плоча в България; Александър Керков – първият композитор на фанфарна музика; Христо Недялков – основателят на детския радиохор; Минчо Минчев – първият български студент на проф. Ифра Нийман и първият, който от 1977 г. свири на цигулка Страдивариус. Във втората са представени майсторите на перото – Пенчо Славейков, Мара Белчева, Фани Попова – Мутафова, Пеньо Пенев, Рачо Стоянов, и Ран Босилек; в третата част заслужено място заемат габровските джаз формации – Оркестър „КО“, ХОТ клуб – Габрово и Диксиленд парад, а четвъртата включва културните средища, пазещи духа и традициите – Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Музей на Архитектурно – исторически резерват „Боженци“.

В нея място намира темата за хумора с включените Дом на хумора и сатирата, Стефан Александров и уникалният габровски Карнавал.

Изложбата може да бъде допълвана с още творци, които със своите таланти, постижения и любов могат да следват едно логично продължение на „Културен жест“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица