Свържи се с нас

Култура

Архивът в Габрово показа документи на Почетни граждани

С признателност към делата им – документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Този път с признателност към делата им ще бъдат показани документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани във фондовете на Архив.

„Почетните граждани на Габрово” – издание на Държавен архив – Габрово, съвместно с Ганчо Танев- журналист и изследовател на габровското минало, 2003 г.

Всеки град пази имената и спомена за онези, които с таланта си, духа си и ума си са изградили устоите на обществото и повишили неговото развитие. Званието „Почетен гражданин” на Габрово за пръв път е дадено на генерал Фьодор Радецки за военните му заслуги в защита на Шипченската позиция по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Великите князе Николай Николаевич Младши и Владимир Александрович, генералите Николай Столетов, Михаил Драгомиров, Алексей Куропаткин и Николай Игнатиев са следващите обявени за почетни граждани, заради участието им в Шипченските боеве, отбраната на прохода през критичния август на 1877 г. и подготовката на Санстефанския мирен договор. Със званието се удостояват както чужденци, така и българи, включително габровци – всички онези, чиито способности и дейност представляват изключителен и траен принос в обществено-политическия, стопанския, социалния и културния живот на града.

Масивът на Държавен архив – Габрово обогатява местната и националната ни история с ценно наследство – документи, свързани с биографията и пряката дейност на някои от почетните граждани на града ни. Мнозина от тях са с лични фондове, съдържащи основни документи от биографичен характер, професионалната им дейност, творчески материали, лична кореспонденция, снимки – важен ресурс за изследване на както на индивидуалните им постижения, така и на тяхното значение за местното и националното развитие в различни житейски аспекти.

Фрагмент от новоиздирените снимки на опълченци, „Почетните граждани на Габрово”  – допълнено издание, 2007 г.

Такива са фондовете на Йордан Хаджиев – писател и юрист, известен с книгите си, сред които “Характерни особености на габровския хумор”, провъзгласен на 24 април 2014 г.; Илия Габровски – учител и краевед, автор на многобройни статии и публикации с историческа тематика, провъзгласен посмъртно на 16 май 2002 г.; на Моша Колева – дарител и активен член на Български Червен кръст, носител на званието от 17 май 2001 г; Манол Цоков – джаз музикант, диригент на Оркестър – Габрово, известен с джазовото си име Суинг дикси бенд, почетен гражданин от 16 май 2002 г.; Стефан Арменски – преподавател, дългогодишен ръководител на катедра „Физика” в Технически университет – Габрово и негов ректор в периода 1991 – 1995 г., провъзгласен на 9 май 2003 г.; Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, почетен гражданин от 5 май 2011 г.; Карл Кандулков – бивш кмет на Габрово, архитект и проектант на сградите на Дом на Културата, Дом на хумора и сатирата и др., инициатор на мащабно строителство и благоустрояване, на което се дължи голяма част от съвременната визия и символи на града, почетен гражданин от 30 юли 1976 г.

Във вид на частични постъпления са обработени лични документи на Митьо Солаков – скулптор и дългогодишен уредник в художествена галерия „Христо Цокев” (носител на званието от 16 май 2002 г.); Христо Питев – композитор, диригент и създател на Камерен оркестър- Габрово (обявен за почетен гражданин на 11 май 2006 г.), д-р Тодор Шандурков – лекар гастроентеролог, създател на МИМ театър Габрово (провъзгласен също на 11 май 2006 г.) и Цвятко Христов – последният жив индустриалец, живял по времето на три политически строя и почетен гражданин от 3 май 2012 г. Документи от обществената дейност, лична кореспонденция и снимки на Ботьо Бараков – първият български меценат, дарител на художествени галерии и почетен гражданин на Габрово от 15 май 1993 г. също се съхраняват в частично постъпление.

Удостоверение за провъзгласяване на Никола Минчев от с. Недевци, Габровска околия (дн. кв. Недевци)- опълченец и участник в Шипченските боеве по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). – за Почетен гражданин на Габрово, 14.08.1925 г.

Ценни материали, включително оригинални документи за габровките Тота Венкова – първата българка дипломирана лекарка и Стефана Богдан-Генчева – дарителка и общественичка могат да бъдат открити във фондовете на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Извори на историческо знание за Пенчо Семов – индустриалецът благодетел, провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Габрово, са свидетелства, сред които снимки, които се съдържат във фондовете на Акционерно Анонимно Дружество „Успех”, личен фонд на арх. Никола Гръблев, дружество „Майчина грижа” и др. Различни бележки, спомени и снимки, свързани с Лазар Донков – художник и създател на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, се съхраняват във фонда на комплекса. Важна отправна точка за проучване на габровското минало са статиите и публикациите на д-р Петър Цончев – виден лекар и изследовател на габровския край, който основата Историографското дружество в града. Могат да бъдат разгледани във фондовете на Габровска културно-просветна дружба „Васил Априлов”, Историографско дружество и др.

През 2003 г. по случай 125 години от провъзгласяването на първия почетен гражданин на града, Държавен архив – Габрово съвместно с Ганчо Танев – журналист и изследовател на местното минало, подготви и издаде книгата „Почетните граждани на Габрово” с имената и кратки биографични справки за всички получили званието до този момент. Тя е ценен справочник за изследователите на местната история, тъй като включва за информация за всички 522-ма поборници и опълченци, провъзгласени през 1923 г. за почетни граждани, подредени по дружини и азбучен ред. Биографичните справки са придружени от портретите на 107 от тези опълченци. Също така Държавен архив – Габрово пази дипломи за награждаване, включително и за отличаване със званието Почетен гражданин.

Връчване на званието Почетен гражданин на Габрово на доц. д-р Стефан Арменски – преподавател, ръководител на катедра „Физика“ в Техническия университет и четири години негов ректор, 17.05.2003 г.

В Частично постъпление се съхранява ново допълнено издание на книгата, дарено от Комитет „Памет габровска”, с новоиздирени 226 снимки на опълченци и обновен до 2007 г. списък с почетни граждани. Новооткритите снимки са осигурени със съдействието на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” в Казанлък, Държавен архив – Габрово и Регионалния исторически музей в Габрово.

Допълнителни и значими материални свидетелства за дейността на почетните граждани като Рада Москова (драматург и сценарист), Светослав Бонев (актьор), Николай Кауфман (композитор), Стефка Карапенева (хоров диригент), Милко Коларов (дългогодишен диригент на Камерен оркестър – Габрово), Невена Митева (режисьор и дългогодишен директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов”), Стефан Фъртунов (деятел на културата и пръв директор на Дом на хумора и сатирата), Георги Чапкънов (скулптор и автор на скулптурите пред Дом на хумора и сатирата), Слав Караславов (писател), Аркадий Райкин (съветски артист), Дмитрий Николаев (съветски литературовед), Минчо Минчев (цигулар), Георги Калоянчев (актьор), Камен Калчев (писател) могат да бъдат открити в „Колекция документални материали за историята на Габровски окръг”, “Клуб на дейците на културата”, фондовете на Камерен оркестър, Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Дом на хумора и сатирата, Държавен Куклен театър, Библиотека „Априлов- Палаузов” и фонда на Окръжния център за фотообслужване. Семейни снимки и снимки от концерти, част от документалното наследство на Петър Чаракчиев – габровски цигулар и музикален педагог, разкриват присъствието на местната сцена на Ружка Чаракчиева – пианистка и почетен гражданин на Габрово. Художниците почетни граждани Никола Николов и Цанко Лавренов присъстват макар и с малка по обем информация като част от фондовата наличност на Радио Габрово (интервю с Н. Николов) и на Илия Габровски (снимки и кореспонденция с Ц. Лавренов).

Фондът на Априловска гимназия съдържа документи от обществената дейност, включително кореспонденция на Райчо Каролев (просветен деец и директор на Априловото училище). Документални свидетелства, включително снимки, протоколи и телеграми, от дейността на Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово, се съдържат както във фонда на гимназията, така и във фондовете на Градското общинско управление, Околийско инженерство, личните фондове на Стефан Арменски, Илия Габровски, Стефан Добрев и др.

Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, Почетен гражданин от 5 май 2011 г.

Фондът на Технически университет – Габрово пази свидетелства от изследователската и научна дейност на редица изтъкнати учени в областта на точните научи, провъзгласени за почетни граждани на града, сред които Стоян Капралов (ръководител на катедра”Математика” и на Национални ученически отбори по информатика) и бившите ректори Илия Немигенчев, Петър Стоянов, Тодор Тодоров, Ганчо Узунов, Венцислав Маджирски и Весел Савов (първи ректор).

Достъпна информация и снимков материал за знаковите спортисти и треньори почетни граждани на Габрово като Илия Чубриков (многократен републикански шампион по мотоциклетни спортове) може да бъде открита във фонда на Николай Казаков – автомобилен състезател, също почетен гражданин на Габрово. Кадри от състезателната кариера на спортистите Михаил Петров (световен шампион по вдигане на тежести, избран за щангист на планетата за 1987 г.) и Руско Харизанов (треньор по спортна акробатика и носител на отличия от национални и световни състезания) се съхраняват във фонда на Окръжен център за фотообслужване.

Фонд „Колекция Космонавти” и личния фонд на Мария Семерджиева – учител, общественик, изследовател, съдържат снимки и писма, изпратени до габровци от провъзгласените през 1971 г. за почетни граждани Валентина Терешкова и Андриан Николаев – съветски летци-космонавти, както и за Николай Черних – съветски астроном, обявен на 16 май 2002 г. за почетен гражданин, заради популяризирането на града по света с именуването на астероида „Планета Габрово“.

Всички лични фондове и частични постъпления съдържат почти изцяло оригинални документи на български и чужди езици в ръкописен, машинописен и електронен вариант и могат да бъдат разгледани от потребителите на архивна информация в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място, в читалнята на архива, след неговото отваряне при засилени мерки за безопасност.

Държавен архив – Габрово притежава значимо фондово богатство, което свидетелства и допълва делата на почетните граждани на града – всички онези, допринесли за обществено-политическия, стопанския, социалния и културния просперитет на Габрово. Важността от съхраняването на документите, свързани с професионалната им дейност, творчество, лична кореспонденция и биографични материали произтича от необходимостта да послужат за свидетел на времето и епохата за идните поколения и изграждането на родова памет у тях. Държавен архив – Габрово цели да провокира дарителския жест и на останалите почетни граждани, защото да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост е висша сила на дарителството. На всички онези, които повярваха и дариха, с уважение Благодарим.

Автори: Цветомира Койчева и Стела Илева, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица