Свържи се с нас

Култура

Архивът в Габрово показа документи на Почетни граждани

С признателност към делата им – документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Този път с признателност към делата им ще бъдат показани документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани във фондовете на Архив.

„Почетните граждани на Габрово” – издание на Държавен архив – Габрово, съвместно с Ганчо Танев- журналист и изследовател на габровското минало, 2003 г.

Всеки град пази имената и спомена за онези, които с таланта си, духа си и ума си са изградили устоите на обществото и повишили неговото развитие. Званието „Почетен гражданин” на Габрово за пръв път е дадено на генерал Фьодор Радецки за военните му заслуги в защита на Шипченската позиция по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Великите князе Николай Николаевич Младши и Владимир Александрович, генералите Николай Столетов, Михаил Драгомиров, Алексей Куропаткин и Николай Игнатиев са следващите обявени за почетни граждани, заради участието им в Шипченските боеве, отбраната на прохода през критичния август на 1877 г. и подготовката на Санстефанския мирен договор. Със званието се удостояват както чужденци, така и българи, включително габровци – всички онези, чиито способности и дейност представляват изключителен и траен принос в обществено-политическия, стопанския, социалния и културния живот на града.

Масивът на Държавен архив – Габрово обогатява местната и националната ни история с ценно наследство – документи, свързани с биографията и пряката дейност на някои от почетните граждани на града ни. Мнозина от тях са с лични фондове, съдържащи основни документи от биографичен характер, професионалната им дейност, творчески материали, лична кореспонденция, снимки – важен ресурс за изследване на както на индивидуалните им постижения, така и на тяхното значение за местното и националното развитие в различни житейски аспекти.

Фрагмент от новоиздирените снимки на опълченци, „Почетните граждани на Габрово”  – допълнено издание, 2007 г.

Такива са фондовете на Йордан Хаджиев – писател и юрист, известен с книгите си, сред които “Характерни особености на габровския хумор”, провъзгласен на 24 април 2014 г.; Илия Габровски – учител и краевед, автор на многобройни статии и публикации с историческа тематика, провъзгласен посмъртно на 16 май 2002 г.; на Моша Колева – дарител и активен член на Български Червен кръст, носител на званието от 17 май 2001 г; Манол Цоков – джаз музикант, диригент на Оркестър – Габрово, известен с джазовото си име Суинг дикси бенд, почетен гражданин от 16 май 2002 г.; Стефан Арменски – преподавател, дългогодишен ръководител на катедра „Физика” в Технически университет – Габрово и негов ректор в периода 1991 – 1995 г., провъзгласен на 9 май 2003 г.; Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, почетен гражданин от 5 май 2011 г.; Карл Кандулков – бивш кмет на Габрово, архитект и проектант на сградите на Дом на Културата, Дом на хумора и сатирата и др., инициатор на мащабно строителство и благоустрояване, на което се дължи голяма част от съвременната визия и символи на града, почетен гражданин от 30 юли 1976 г.

Във вид на частични постъпления са обработени лични документи на Митьо Солаков – скулптор и дългогодишен уредник в художествена галерия „Христо Цокев” (носител на званието от 16 май 2002 г.); Христо Питев – композитор, диригент и създател на Камерен оркестър- Габрово (обявен за почетен гражданин на 11 май 2006 г.), д-р Тодор Шандурков – лекар гастроентеролог, създател на МИМ театър Габрово (провъзгласен също на 11 май 2006 г.) и Цвятко Христов – последният жив индустриалец, живял по времето на три политически строя и почетен гражданин от 3 май 2012 г. Документи от обществената дейност, лична кореспонденция и снимки на Ботьо Бараков – първият български меценат, дарител на художествени галерии и почетен гражданин на Габрово от 15 май 1993 г. също се съхраняват в частично постъпление.

Удостоверение за провъзгласяване на Никола Минчев от с. Недевци, Габровска околия (дн. кв. Недевци)- опълченец и участник в Шипченските боеве по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). – за Почетен гражданин на Габрово, 14.08.1925 г.

Ценни материали, включително оригинални документи за габровките Тота Венкова – първата българка дипломирана лекарка и Стефана Богдан-Генчева – дарителка и общественичка могат да бъдат открити във фондовете на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Извори на историческо знание за Пенчо Семов – индустриалецът благодетел, провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Габрово, са свидетелства, сред които снимки, които се съдържат във фондовете на Акционерно Анонимно Дружество „Успех”, личен фонд на арх. Никола Гръблев, дружество „Майчина грижа” и др. Различни бележки, спомени и снимки, свързани с Лазар Донков – художник и създател на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, се съхраняват във фонда на комплекса. Важна отправна точка за проучване на габровското минало са статиите и публикациите на д-р Петър Цончев – виден лекар и изследовател на габровския край, който основата Историографското дружество в града. Могат да бъдат разгледани във фондовете на Габровска културно-просветна дружба „Васил Априлов”, Историографско дружество и др.

През 2003 г. по случай 125 години от провъзгласяването на първия почетен гражданин на града, Държавен архив – Габрово съвместно с Ганчо Танев – журналист и изследовател на местното минало, подготви и издаде книгата „Почетните граждани на Габрово” с имената и кратки биографични справки за всички получили званието до този момент. Тя е ценен справочник за изследователите на местната история, тъй като включва за информация за всички 522-ма поборници и опълченци, провъзгласени през 1923 г. за почетни граждани, подредени по дружини и азбучен ред. Биографичните справки са придружени от портретите на 107 от тези опълченци. Също така Държавен архив – Габрово пази дипломи за награждаване, включително и за отличаване със званието Почетен гражданин.

Връчване на званието Почетен гражданин на Габрово на доц. д-р Стефан Арменски – преподавател, ръководител на катедра „Физика“ в Техническия университет и четири години негов ректор, 17.05.2003 г.

В Частично постъпление се съхранява ново допълнено издание на книгата, дарено от Комитет „Памет габровска”, с новоиздирени 226 снимки на опълченци и обновен до 2007 г. списък с почетни граждани. Новооткритите снимки са осигурени със съдействието на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” в Казанлък, Държавен архив – Габрово и Регионалния исторически музей в Габрово.

Допълнителни и значими материални свидетелства за дейността на почетните граждани като Рада Москова (драматург и сценарист), Светослав Бонев (актьор), Николай Кауфман (композитор), Стефка Карапенева (хоров диригент), Милко Коларов (дългогодишен диригент на Камерен оркестър – Габрово), Невена Митева (режисьор и дългогодишен директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов”), Стефан Фъртунов (деятел на културата и пръв директор на Дом на хумора и сатирата), Георги Чапкънов (скулптор и автор на скулптурите пред Дом на хумора и сатирата), Слав Караславов (писател), Аркадий Райкин (съветски артист), Дмитрий Николаев (съветски литературовед), Минчо Минчев (цигулар), Георги Калоянчев (актьор), Камен Калчев (писател) могат да бъдат открити в „Колекция документални материали за историята на Габровски окръг”, “Клуб на дейците на културата”, фондовете на Камерен оркестър, Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Дом на хумора и сатирата, Държавен Куклен театър, Библиотека „Априлов- Палаузов” и фонда на Окръжния център за фотообслужване. Семейни снимки и снимки от концерти, част от документалното наследство на Петър Чаракчиев – габровски цигулар и музикален педагог, разкриват присъствието на местната сцена на Ружка Чаракчиева – пианистка и почетен гражданин на Габрово. Художниците почетни граждани Никола Николов и Цанко Лавренов присъстват макар и с малка по обем информация като част от фондовата наличност на Радио Габрово (интервю с Н. Николов) и на Илия Габровски (снимки и кореспонденция с Ц. Лавренов).

Фондът на Априловска гимназия съдържа документи от обществената дейност, включително кореспонденция на Райчо Каролев (просветен деец и директор на Априловото училище). Документални свидетелства, включително снимки, протоколи и телеграми, от дейността на Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово, се съдържат както във фонда на гимназията, така и във фондовете на Градското общинско управление, Околийско инженерство, личните фондове на Стефан Арменски, Илия Габровски, Стефан Добрев и др.

Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, Почетен гражданин от 5 май 2011 г.

Фондът на Технически университет – Габрово пази свидетелства от изследователската и научна дейност на редица изтъкнати учени в областта на точните научи, провъзгласени за почетни граждани на града, сред които Стоян Капралов (ръководител на катедра”Математика” и на Национални ученически отбори по информатика) и бившите ректори Илия Немигенчев, Петър Стоянов, Тодор Тодоров, Ганчо Узунов, Венцислав Маджирски и Весел Савов (първи ректор).

Достъпна информация и снимков материал за знаковите спортисти и треньори почетни граждани на Габрово като Илия Чубриков (многократен републикански шампион по мотоциклетни спортове) може да бъде открита във фонда на Николай Казаков – автомобилен състезател, също почетен гражданин на Габрово. Кадри от състезателната кариера на спортистите Михаил Петров (световен шампион по вдигане на тежести, избран за щангист на планетата за 1987 г.) и Руско Харизанов (треньор по спортна акробатика и носител на отличия от национални и световни състезания) се съхраняват във фонда на Окръжен център за фотообслужване.

Фонд „Колекция Космонавти” и личния фонд на Мария Семерджиева – учител, общественик, изследовател, съдържат снимки и писма, изпратени до габровци от провъзгласените през 1971 г. за почетни граждани Валентина Терешкова и Андриан Николаев – съветски летци-космонавти, както и за Николай Черних – съветски астроном, обявен на 16 май 2002 г. за почетен гражданин, заради популяризирането на града по света с именуването на астероида „Планета Габрово“.

Всички лични фондове и частични постъпления съдържат почти изцяло оригинални документи на български и чужди езици в ръкописен, машинописен и електронен вариант и могат да бъдат разгледани от потребителите на архивна информация в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място, в читалнята на архива, след неговото отваряне при засилени мерки за безопасност.

Държавен архив – Габрово притежава значимо фондово богатство, което свидетелства и допълва делата на почетните граждани на града – всички онези, допринесли за обществено-политическия, стопанския, социалния и културния просперитет на Габрово. Важността от съхраняването на документите, свързани с професионалната им дейност, творчество, лична кореспонденция и биографични материали произтича от необходимостта да послужат за свидетел на времето и епохата за идните поколения и изграждането на родова памет у тях. Държавен архив – Габрово цели да провокира дарителския жест и на останалите почетни граждани, защото да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост е висша сила на дарителството. На всички онези, които повярваха и дариха, с уважение Благодарим.

Автори: Цветомира Койчева и Стела Илева, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Галерия „Видима“ ще отпразнува 25 години

Published

on

Галерия „Видима“ ще отпразнува своят 25-ти рожден ден през този месец. Празникът ще се проведе на 7 декември от 18.00 часа в галерия „Арт зона“, площад „Свобода“, трети етаж на тренинг центъра на „Идеал Стандарт – Видима“, бившият РУМ.

В празничната изложба, която е подготвена специално за повода, ще бъдат показани над 100 произведения на изкуството, които са станали част от фонда на галерия „Видима“ през последните 5 години.

„За този период представихме пред ценителите на изкуството в Севлиево близо 50 известни български художници от цялата страна, много от които за пръв път показаха своето творчество в нашият град, с което изключително се гордеем!

Щастливи сме, че традицията продължава и изказваме своите най-искрени, и сърдечни благодарности към ръководството на „Идеал Стандарт – Видима“ АД за безусловната подкрепа през всички тези години! Заповядайте на 7-ми декември от 18:00 часа“, споделят от Галерия „Видима“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

НМО – Габрово откри изложба в министерство на образованието

Published

on

Изложбата „Елате да живеем за нашите деца“ на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката. Мобилната изложба е подредена във фоайе „Ротонда“ на министерството.

Чрез богат снимков и документален материал от фонда на НМО изложбата представя в 24 табла исторически преглед на развитието на предучилищното образование в България от Възраждането до днес като част от цялостното развитие на образователната система.

Изложбата е посветена на 140 години от създаването на първата детска градина в България, открита от Никола Живков в Свищов, и 145 години от първото ръководство за предучилищно възпитание „Детинска мъдрост“.

Снимковият материал обхваща периода от първите публикации по темата от времето на Възраждането и проследява пътя на развитие до днес. В изложбата са показани оригинални материали и пособия от фонда на музея, които са използвани в работата с деца в детските градини.

Музейният разказ дава информация за световните педагози Фридрих Фрьобел, Уилям Килпатрик, Овид Декроли, Мария Монтесори и техните постижения за усъвършенстването на детските предучилищни заведения. Важна роля за предучилищното възпитание у нас оказват видни български дейци като Драган Цанков, Никола Живков, проф. Шишманов, Пенка Касабова и други.

Изложбата бе официално открита на 22 ноември от заместник- министъра на образованието и науката Мария Гайдарова, която каза: „Ние трябва да познаваме тази история, защото тя е извор на вдъхновение, гордост и мъдрост“, Зам.-министър Гайдарова подчерта ключовата роля на предучилищното образование в създаването на умения от най-ранна детска възраст, с които децата да растат спокойни, уверени и щастливи.

Тя благодари на екипа на музея в Габрово и посочи, че от неговото наследство ще черпят знания и опит бъдещите образователни дейци. На присъстващите в ротондата бе показана и презентация за историята на предучилищното образование в България, създадена с материали от фонда на НМО.

Изложбата ще гостува в МОН до 20 декември т.г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят в ДХС луксозния фотоалбум „Строи се монумент“

Published

on

По случай 41-вата годишнина от откриване на Дом-паметника на връх Бузлуджа, която бе на 23 август, излезе на бял свят фотоалбумът „Строи се монумент”, съобщиха от Община Габрово.

Луксозното издание, което разказва за начина, труда и строителните неволи на хората, изградили този мащабен и единствен за времето си монумент, ще бъде представено на 24 ноември от 18.00 часа в Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Книгата съдържа 363 фотоса, заснети от тримата щатни фотографи на обекта – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян и обхваща периода от началото на строителството му, поставено през 1974 година, до затварянето му през 1989 година.

Фотоалбумът издава казанлъшкият фотограф-художник Бедрос Азинян, който ще представи книгата в Габрово.

На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1 441 м до 1 432 м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.

Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 – Август 1981).

По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души. Имало е строг график за всеки ден през работното време: от 9 до 12 и от 13 до 16 часа, с изключение на понеделник и вторник, когато сградата е била затворена. Не се е изисквало входна такса, а предварително писмено известие и регистрация.

Приемът е бил на всеки пълен час. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Основна забележителност е било шоуто “Звук и светлина” в основната зала на паметника. Беседите на екскурзоводите са представяли и интерпретирали както изображенията на мозайките, така и актуални теми.

Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица