Свържи се с нас

Култура

Габровският карнавал в миналото

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Снимка от карнавала през 1967 г.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.

Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.

Снимка на карнавални фигури, изработени от Стефан Александров, представени на карнавала през 1971 г.

Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд – Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.

Снимка от карнавала през 1973 г.

Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм.

Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Трявна комикси – уикенд в картинки

Published

on

Община Трявна и издателство “Артлайн Студиос” организират Трявна Комикси: Началото. Събитието ще се състои през почивните дни, 26-ти и 27-ми септември, на площада пред Народно читалище “Пенчо Славейков 1871” в Трявна.

В тази връзка организаторите обявиха конкурс за комиксова рисунка. Творбите се изпращат до 25 септември на e-mail: artline@artline-comics.net. Няма изисквания към формата на рисунката. Няма възрастови ограничения.

Рисунките ще бъдат оценявани от Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България.

Резултатите ще бъдат обявени на 27 септември от 18:30 ч. по време на събитието в Трявна. Наградите са осигурени от издателство “Артлайн Студиос”.

ПРОГРАМА

26 септември
– събота 10:00 – 12:00 ч. – Рисувай и играй със смърфовете
18:00 ч. – среща с Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България
18:30 ч. – среща с Кирил Дамянов – създател на сайта Супер Герои България

27 септември
– неделя 10:00 – 12:00 ч. – Рисувай и играй със смърфовете
18:00 ч. – разговор с учениците от НГПИ “Тревненска школа” за създаването на съвместен проект с Артлайн Студиос
18:30 ч. – обявяване на победителите в конкурса за комиксова рисунка

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Клоунски приказки“ откриват „съботното приключение“ за деца в габровския театър

Published

on

Трета поредна година Габровският драматичен театър организира специалната инициатива за деца „Съботно приключение в театъра“. Тя е предназначена за най-малката и млада по възраст аудитория в града и региона.

Откриването на своеобразния трети сезон на драматичните спектакли за деца ще бъде на 26 септември, събота, от 11.00 часа на голямата сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Начало ще даде гостуващото представление „Клоунски приказки“ на театър „Хенд“ от Пловдив. Режисьор на постановката е Ивомир Игнатов – Кени, който влиза в ролята на забавния клоун-разказвач. Децата ще се впуснат в едно пъстро приключение в света на приказките заедно с него. Ще се дават идеи, ще се майсторят фигури от балони, ще се търсят мечти и преследват игри. Ще се отключат балонени фантазии с много смях и с помощ от публиката.

С инициативата „Съботно приключение в театъра“ ДТ „Рачо Стоянов“ се стреми да възпита уважение към театралното изкуство, интерес към актьорската игра и сцената, да пробуди естетическо чувство и усет към красивото у децата от най-ранна възраст.

Театър „Хенд“ са подготвили вечерно представление за публика от всички възрасти. То започва в 19.00 часа на 26 септември на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“. Постановката „Животни“ е под режисурата на Ивомир Игнатов – Кени с участието на студенти от класа на Теди Москов в Пловдивския университет. Спектакълът е направен по авторски текстове на режисьора и студентите.

Участват актьорите: Любомир Василев, Цветелина Маркова, Радослава Донева, Марин Несторов, Никола Манолевски, Здравка Христозова. Сценографията, костюмите и музикалната среда са дело на постановъчния екип на „Животните“. Преди началото на представлението те ще ви завъртят във вихъра на цивилната клоунада.

„Животните“ е абсурдна комедия, в която ще се научите как да изживеете мечтите си, защото те са най-добрата терапия за справяне с всекидневния стрес. Ще разделите удоволствието от работата, лечението от бягството, ще забравите за тежкото минало, защото ще се озовете на борда на полета в неизвестното. Ако сте усетили живота около себе си с пера, то вече сте прочели вдъхновяващите цитати, сложени като табелки на изхода. Абсурдна комедия, в която тръгването е всъщност завръщане.

Билети може да закупите от касата на ДТ „Рачо Стоянов“, както и онлайн оттук:
– за представлението „Клоунски приказки“
– за спектакъла „Животни“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Подредиха изложба за архитекта и ръководител на модерно Габрово Карл Кандулков

Published

on

Снощи, 17 септември, на площад „Възраждане“ в Габрово беше открита изложбата „Карл Кандулков-архитектът и ръководител на модерно Габрово”, посветена на 100-годишнината от рождението му и на 160-годишнина от обявяването на Габрово за град.

Тя е повод да се върнем и припомним, а също така и разкажем на младите хора за него и огромния му принос в модернизацията на нашия град. Изложбата е скромен жест на благодарност, уважение и въведение в голямото му архитектурно наследство.

Избраното място за експонирането не е случайно, площадът, който е административно и културно сърце на града е негово дело. Тук, където се събират освен зданията на Община Габрово, на Областен управител, на Окръжен съд, а над тях и най-емблематичната му сграда – Дома на културата, е най-подходящото за припомняне, за научаване и за предаване на памет.

Експозицията е конструирана на 4 кръгли конструкции, всяка от които съдържа 4 табла. Показани са над 100 снимки, 42 чертежа, още 20 документи и 13 изображения на ордени, значки и др. награди на архитекта.

На площ от общо 16 табла с около 40 линейни метра са проследени най-важните моменти от живота на арх. Кандулков, най-значимите изградени по негови проекти сгради, паметници, мостове и скулптурни композиции в Габрово, както и една малка част от неосъществените му проекти.

Тя не претендира за изчерпателност, от невключените в нея документи може да се изготви още една изложба, в която да присъстват и обекти извън Габрово. Разглеждайки я, се убеждаваме, че всеки ден ние минаваме или влизаме в сгради, минаваме край паметници и скулптури, по мостове, които са неизменна част от заобикалящата ни градска среда и изградили трайно облика на нашия град, които са негово дело.

Трудно се дават описания и определения за делата на големите личности. Затова освен със своите снимки, документи, проекти, планове, арх. Кандулков „разказва” за тях чрез включени цитати на части от негови спомени, бележки и интервюта.

Документалният разказ за делото на арх. Кандулков завършва с кратка информация за даряването на личния му архив от наследниците му в Държавен архив-Габрово и отново с неговите думи, които са като послание към нас и тези, които идват след нас: „Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драи вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ….”

В изложбата се използвани документи, съхранявани в Държавен архив-Габрово, личен архив на сем. Кандулкови, както и печатни издания.

Тя е изготвена от Държавен архив – Габрово, графичният дизайн е изготвен безвъзмездно от Силвия Рангелова и е реализирана с финансовата подкрепа на Община Габрово.

Изложбата беше представена от началник-отдел на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева, към гостите поздравление отправи Таня Христова – кмет на Община Габрово, за делото и личността на своя баща разказа и арх. Орлин Кандулков, който уважи събитието със своята съпруга арх. Йорданка Кандулкова.

На откриването присъстваха още Климент Кунев – председател на Общински съвет – Габрово, Нела Рачевиц и арх. Николай Миразчиев – заместник-кметове на Община Габрово, Невена Петкова – Областен управител на Габрово, представители на Военно окръжие – Габрово, Камарата на архитектите, бивши градоначалници и председатели на Общинския съвет, на образователни и културни и др. институции, както и много граждани.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица