Свържи се с нас

Култура

Габровският карнавал в миналото

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Снимка от карнавала през 1967 г.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.

Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.

Снимка на карнавални фигури, изработени от Стефан Александров, представени на карнавала през 1971 г.

Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд – Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.

Снимка от карнавала през 1973 г.

Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм.

Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

НМО – Габрово откри изложба в министерство на образованието

Published

on

Изложбата „Елате да живеем за нашите деца“ на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката. Мобилната изложба е подредена във фоайе „Ротонда“ на министерството.

Чрез богат снимков и документален материал от фонда на НМО изложбата представя в 24 табла исторически преглед на развитието на предучилищното образование в България от Възраждането до днес като част от цялостното развитие на образователната система.

Изложбата е посветена на 140 години от създаването на първата детска градина в България, открита от Никола Живков в Свищов, и 145 години от първото ръководство за предучилищно възпитание „Детинска мъдрост“.

Снимковият материал обхваща периода от първите публикации по темата от времето на Възраждането и проследява пътя на развитие до днес. В изложбата са показани оригинални материали и пособия от фонда на музея, които са използвани в работата с деца в детските градини.

Музейният разказ дава информация за световните педагози Фридрих Фрьобел, Уилям Килпатрик, Овид Декроли, Мария Монтесори и техните постижения за усъвършенстването на детските предучилищни заведения. Важна роля за предучилищното възпитание у нас оказват видни български дейци като Драган Цанков, Никола Живков, проф. Шишманов, Пенка Касабова и други.

Изложбата бе официално открита на 22 ноември от заместник- министъра на образованието и науката Мария Гайдарова, която каза: „Ние трябва да познаваме тази история, защото тя е извор на вдъхновение, гордост и мъдрост“, Зам.-министър Гайдарова подчерта ключовата роля на предучилищното образование в създаването на умения от най-ранна детска възраст, с които децата да растат спокойни, уверени и щастливи.

Тя благодари на екипа на музея в Габрово и посочи, че от неговото наследство ще черпят знания и опит бъдещите образователни дейци. На присъстващите в ротондата бе показана и презентация за историята на предучилищното образование в България, създадена с материали от фонда на НМО.

Изложбата ще гостува в МОН до 20 декември т.г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят в ДХС луксозния фотоалбум „Строи се монумент“

Published

on

По случай 41-вата годишнина от откриване на Дом-паметника на връх Бузлуджа, която бе на 23 август, излезе на бял свят фотоалбумът „Строи се монумент”, съобщиха от Община Габрово.

Луксозното издание, което разказва за начина, труда и строителните неволи на хората, изградили този мащабен и единствен за времето си монумент, ще бъде представено на 24 ноември от 18.00 часа в Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Книгата съдържа 363 фотоса, заснети от тримата щатни фотографи на обекта – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян и обхваща периода от началото на строителството му, поставено през 1974 година, до затварянето му през 1989 година.

Фотоалбумът издава казанлъшкият фотограф-художник Бедрос Азинян, който ще представи книгата в Габрово.

На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1 441 м до 1 432 м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.

Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 – Август 1981).

По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души. Имало е строг график за всеки ден през работното време: от 9 до 12 и от 13 до 16 часа, с изключение на понеделник и вторник, когато сградата е била затворена. Не се е изисквало входна такса, а предварително писмено известие и регистрация.

Приемът е бил на всеки пълен час. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Основна забележителност е било шоуто “Звук и светлина” в основната зала на паметника. Беседите на екскурзоводите са представяли и интерпретирали както изображенията на мозайките, така и актуални теми.

Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нови награди за изпълнители на ДФА „Габровче“

Published

on

Отново награди от престижни музикални конкурси завоюваха изпълнители от ДФА „Габровче“, с главен художествен ръководител Лъчезар Захариев. Седем певици от ансамбъла участваха в Единадесетото издание на Националния конкурс „Пиленце пее“ 2022, в който над 500 певци, танцьори, инструменталисти от страната си дадоха среща, за да покажат най – доброто от българския фолклор.

Жури, в състава на което влизат изтъкнати, популярни, доказали своите качества и уважавани личности, утвърдени специалисти във фолклорната музикална и танцова сфера, както в България, така и по света присъди Златен медал за народно пеене на Борислава Димитрова и Сребърен медал за Десислава Чакърова. Диплом за поощрение получи още един от габровските изпълнители – Деница Проданова.

Националният музикален и танцов конкурс ”Пиленце пее” 2022 се посвещава на 10 годишнината от създаването на Народно Читалище „Надка Караджова 2012”, гр. София и 85 годишнината от рождението на великата певица на България Надка Караджова.

Включено е в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от Министерството на културата на Република България. Конкурсът има за цел да съхранява, опознава, обича и разпространява българския фолклор, да открива и популяризира деца и младежи – талантливи изпълнители в музикалното и танцово изкуство. Грамота Трета награда получи Калоян Минчев, който взе участие в Националния фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.

Над 50 изпълнители взеха участие в конкурса- индивидуални, камерни формации, камерни групи, тамбурашки оркестри, разпределени в категории и възрастови групи. Изпълненията им бяха оценявани от жури в състав: председател – професор доктор Костадин Бураджиев и членове: Цветан Радков- музикален педагог и Сава Тихолов – началник отдел „Култура” в община Балчик.

Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица