Свържи се с нас

Култура

Габровският карнавал в миналото

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Снимка от карнавала през 1967 г.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.

Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.

Снимка на карнавални фигури, изработени от Стефан Александров, представени на карнавала през 1971 г.

Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд – Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.

Снимка от карнавала през 1973 г.

Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм.

Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Голям зрителски интерес за премиерата на „Салиери“

На лов за съвършенство

Published

on

„Музикантът е ловец на съвършенство“ – една от репликите, които ще се забият в съзнанието ви и ще отекват цяла вечер, дори до сутринта, ако сте гледали „Салиери“. Премиерата на най-новия спектакъл на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър се състоя вечерта на 7 юли на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Творческият екип на театъра не спира да изненадва публиката както с новите заглавия в изцяло променения си репертоар, така и с бързината, с която ги представя като готов театрален продукт. За последните три седмици – три премиери, а през следващите две – нови две постановки. Ударно, професионално и с бързи темпове, на габровска сцена се раждат нови неща, за които отдавна има зрителски глад.

Спектакълът „Салиери“ е направен по пиесата „Амадеус“ на английския драматург и сценарист Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Дотук свършва всичко, което може да ви се стори познато, било от предишни представления или прочутата филмова адаптация на Милош Форман. Пригответе се за другата гледна точка – разказа на Салиери в последния ден от живота му. Пригответе се за съвсем освободена от парадигми режисьорска трактовка, игра с пространството и светлините. Пригответе се за новаторска и изчистена сценография, създадена с много умисъл от сценографа и художника на представлението Гергана Лазарова – Рънкъл.

Това, за което няма как да сте готови е силната и стилна актьорска игра на Димо Димов в ролята на Салиери, Таня Йоргова в ролята на бръснаря и Петко Петков в ролята на сладкаря. Нетрадиционно решение и изненадващо за публиката, е живото изпълнение на части от класически музикални произведения от пианистката Инес Симеонова, корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. В постановката музиката на Моцарт, Салиери, Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен оживява буквално. Тя е допълващ и подкрепящ елемент към актьорското превъплъщение на Димо Димов – от една страна е неговият своеобразен сценичен партньор, а от друга страна е част от самия разказ на Салиери. В сюжетната линия умело са вписани фрагменти от история и теория на музиката.

Зрителите срещат един отдаден на музиката до рационална педантичност Салиери, който търси съвършенството на божието проявление във всяка музикална фраза. Сблъсъкът му с непринудената лекота на гениалността се оказва основна причина за колизийната му схватка с абсолютния творец на света. Очертава се ясно противоборство между човешката цел и божественото намерение. Хората следват съдбата си, но винаги могат да променят предначертания план чрез избора си, за да открият, че дори промяната е част от обета с абсолюта, част от замисъла му, даден ни със свободата на волята.

Чрез разказа на Салиери Димо Димов пресъздава образите на Моцарт и обкръжението му. В монологичната форма се зарежда наниз от диалогични етюди, в които персонажите оживяват пълнокръвни, различни, пъстри. Поддържащите роли на Таня Йоргова и Петко Петков не се ограничават до пресъздаване на основните им персонажи. Те умело влизат от роля в роля и изграждат образите на ключови фигури от времето на Моцарт и Салиери.

Всичко това става с пестеливи изразни средства, изчистена сценография и свободно сценично пространство, в което изпъкват майсторството на актьорите и режисьорското преосмисляне на пиесата. Нищо не отвлича вниманието на публиката. То изцяло е съсредоточено върху случващото се на сцената чрез актьорската игра и професионалното изпълнение на класическа музика на две пиана.

„Салиери“ на режисьора Петринел Гочев и Габровския драматичен театър ще ви пренесат в друго измерение, където ловът на съвършенство е начин да преосмислим битието. Новото предложение на ДТ „Рачо Стоянов“ към публиката е постановката „Лейтенант Густл. Да обичаш живота“ на режисьора Васил Дуев. Премиерата на екзистенциалната комедия по Артур Шницлер ще бъде на 14 юли, вторник, от 19.00 часа на сцената на габровския театър.

*Снимки: ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Иван Вазов се подписва в Паметната книга на Априловската гимназия

Published

on

Преди 119 години Патриархът на българската литература Иван Вазов оставя послание в Паметната книга на Априловската гимназия, при посещението му през юни 1901 г.

Днес, 9 юли, по повод 170 години от рождението на гениалния поет и писател Вазов, с дълбок поклон и благодарност за възраждането и съхранението на българския дух, Държавният архив в Габрово показа за обществеността дигиталното копие, което съхранява във фондовете си.

Оригиналът на книгата се съхранява и продължава да се попълва в Националната Априловска гимназия от личности, посетили училището.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър започна работа по ново заглавие

Published

on

Въпреки сложната ситуация, причинена от Ковид-19 и тежкото финансово състояние на театъра, Държавен куклен театър – Габрово започва творческа лаборатория, която е първи етап от реализацията на премиерното заглавие „Ламята от улица Войтешка“, по мотиви на Карел Чапек.

Участие ще вземе целият творчески състав на театъра, а лабораторията ще бъде водена от гост – постановъчния екип: Владислава Джамбазова – режисьор, Емелияна Андонова-Тотева – сценограф и Владимир Джамбазов – композитор. Премиерата ще съвпадне със 130-годишнината от рождението на световно известния писател Карел Чапек и ще бъде акцент в предстоящия юбилеен сезон, през който Държавен куклен театър – Габрово чества 50-годишния си юбилей и 65 години куклено изкуство в Габрово.

Спектакълът е ориентиран към семейна публика. Творческият тим поканен от директора Алфидин Ахмедов, заел се с реализацията на новото юбилейно заглавие „Ламята от улица Войтешка“, е от утвърдени творци на българската и международната куклена сцена.

Режисьорът Владислава Джамбазова е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Режисура на куклен театър“ в класа на проф. Славчо Маленов и доц. Петър Пашов. Работи върху куклени спектакли за деца и възрастни и е автор на драматургия за куклен театър. В последните години интересите ѝ са фокусирани върху визуално-движенческия театър и театъра на обекта. Спектаклите ѝ са удостоени с редица награди от национални и международни фестивали.

Визията на бъдещото представление – сценография и кукли, е поверена на Емелияна Андонова-Тотева. Тя е завършила НХА, специалност „Сценография“, реализирала е над 60 постановки за деца и възрастни в куклени и драматични театри в страната и чужбина, а мого от тях са ѝ донесли награди от престижни национални и международни фестивали. Нейни творби участват и в сценорафски изложби.

Авторската музика в спектакъла ще бъде на композитора Владимир Джамбазов. Той е завършил композиция в Университета на изкуствата Folkwang в град Есен. Автор е на музика за над 110 куклени спектакъла. Композира електроакустична, камерна и симфонича музика и музика за анимационно, игрално и документално кино. Носител е на множество музикални и театрални награди в България, Европа и САЩ. Освен у нас творбите му са записвани и издавани в Германия, Испания, Австрия, САЩ, Бразилия, Япония и Хонг Конг. Участник е в най-престижните музикални фестивали в над 40 страни по света.

Изборът на заглавието „Ламята от улица Войтешка“ не е случаен, тъй като спектакълът ще е предназначен за нова таргет група на кукления театър, а именно семейната публика. Директорът на театъра Алфидин Ахмедов, заедно с актьорския състав, са уверени, че зрителите ще видят една красива история, вплела в себе си приключенски смях и високо художествено-естетическо майсторство.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица