Свържи се с нас

Култура

Габровският карнавал в миналото

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности и събития, допринесли за развитието на града и за оформянето на неговия уникален облик. Такова събитие за Габрово е Карнавалът.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Отново е май и в столицата на хумора и сатирата тече подготовка за провеждането на традиционния Габровски карнавал. Тази година той ще бъде много по-различен от преди – без празнично шествие с маскирани хора, макети, сцени, без празнични концерти и илюминации. Причината е опасността от заразяване с вирус COVID-19. Основните изяви ще бъдат във фейсбук профила на карнавала. Това е подходящ момент да обърнем поглед назад и да се върнем във времето на неговото зараждане и към първите организирани карнавални шествия, чрез спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.):
„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни (заб.-подчертаното и удебеленото е от автора), през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Снимка от карнавала през 1966 г.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Снимка от карнавала през 1967 г.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.

Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.

Снимка на карнавални фигури, изработени от Стефан Александров, представени на карнавала през 1971 г.

Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово. В архива се пазят и други свидетелства за нашия карнавал – снимки от шествия и маски от 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век, щимове на музикални произведения за Биг бенд – Габрово, изпълнявани по време на карнавала, планове за подготовка и др. Те се съхраняват във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда, Градски общински народен съвет – Габрово, Редакция на в. „Балканско знаме“, завод „Коста Стоев“, фондове на училища, на Манол Цоков, Йордан Чуховски, Стефан Моров, Йонко Коркинов, Георги Рачев, Стефан Александров и др. Разнообразието на документи и снимки, съхранявани в множество фондове доказват значимостта на Габровския карнавал за културния живот на града и за уникалния образ на Габрово като столица на Хумора и сатирата.

Снимка от карнавала през 1973 г.

Ние продължаваме да събираме и да дигитализираме визуални материали за историята на габровския карнавал с помощта на приятели и дарители на Архива. През настоящата година, във връзка с извънредното положение и в условията на социална изолация, Държавен архив – Габрово и Киноцентър „Бокс Вижън“-Емил Михов подготвихме 4-минутен ретроспективен видеоматериал на тема „Карнавалът през годините“ под формата на 4-минутен филм.

Той може да бъде видян на Фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово, където предстои да бъде качен в навечерието на карнавала, в петък на 15 май.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

3D мапинг и музика на живо в Нощта на музеите

Published

on

Музика на живо, летни коктейли, живи дървета, 3D мапинг, приятни емоции и среща с приятели на едно място.

Интерактивният музей на индустрията в Габрово Ви кани на едно по-различно преживяване в Музейната нощ на 21 май, петък, от 20.00 часа.

И напълно по габровски – Jazz & Juice е инициативата, в която можете да се включите напълно безплатно.

Ще се радвате на хубава музика с изискано питие в двора на музея, последвани от програма с 3D мапинг.

Ще станете свидетели на оживяването на дърветата наоколо, а до 23.00 часа най-любознателните ще могат да се включат в туристически обиколки с гид.

В Нощта на музеите в Габрово на 21 май, за да отпразнуват изкуството и красотата, като демонстрират богатото художествено и културно наследство на града ни, се включват също художествени галерии и културни институции.

Извънредната програма на габровските музеи ще продължи до късно вечерта, като последен ще затвори вратите си Домът на хумора и сатирата в 24.00 часа след щуро пижамено парти и DJ шоу. Събитията започват в 17.00 часа с нестандартна програма в Националния музей на образованието и Дечковата къща към Регионален исторически музей.

В 18.00 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, а част от картините ще оживеят пред очите на посетителите.

Желаещите да прекарат време извън града ще могат да разгледат фотографската изложба на Юнеско „Пътешествие из живите традиции“ в старото школо в Боженци, което ще бъде отворено до 23.00 часа.

Етнографски музей на открито „Етър“ ще гостува изневиделица на различните събития с неочаквани изненади и весели закачки. Разгледайте пълната програма на Нощта на музеите в Габрово и си направете щур план за петък вечер – 21 май.

ПРОГРАМА
21 май – МУЗЕЙНА НОЩ

17:00 – 19:00 Празник на щирника – градинката пред Дечкова къща
17:00 – 23:00 Забавна занималня за малки и големи в Музей на образованието
20:00 – 23:00 Джаз, джус и още нещо в двора на Интерактивен музей на индустрията
17:00 – 23:00 Картините оживяват в ХГ „Христо Цокев“
17:00 – 23:00 Добре дошли и отишли в МАИР Боженци
21:00 – 24:00 На парти в Музей дом на хумора и сатирата

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„България Пее“ с Маестро Йордан Камджалов в Габрово

Published

on

Инициативата „България Пее“ с Йордан Камджалов и „Музикална лаборатория за човека“ ще се състои в Деня на Габрово – 17 май, от 19.00 часа на площад „Възраждане“.

„България трябва да пее. Българският народ е оцелявал през вековете и хилядолетията и този метод, тази живителна и спасителна сила, не трябва да се изоставя, трябва да се ползва и днес.“

С това убеждение Йордан Камджалов и „Музикална лаборатория за човека“ създават и реализират инициативата „България пее“.

В понеделник на площад „Възраждане“ ще прозвучат едни от най-популярните български песни, свързани с националните ни празници и българско самосъзнание.

Музикалният формат е отворен за всеки, без значение има или не музикална подготовка.

Събитието ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. Входът за него е свободен!

Маестро Камджалов и хористите от Лабораторията ще ни потопят в света на музиката и ще ни предизвикат да участваме в създаването на един общ хор, който да изпрати послание за силата на общността и смисъла да бъдем заедно!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Творчески ателиета и Анелия Милушева на фестивала „Семе българско“

Published

on

В седмото издание на Фестивал „Семе българско“ ви очакват предизвикателства за услужлив ум и сръчни ръце в творческите ателиета, които са организирани за вас!

„Български кукли“ – ателие, в което ще могат да се включат всички деца и да изработят своя кукла, облечена в традиционна българска носия.

Ателие „Българската шевица и тайните, закодирани в нея“ с Христина Минчева и Иванка Колева – Шевицата е част от нашата култура и история – кодирана енергия, със скрито послание.

Формите, мястото и цветовете на шевицата разкриват дълбокото значение, което тя носи. Те са нашата самоличност.

Ателие „Кът за български занаяти“ с ДЕВИРА – ще бъдат демонстрирани стари български занаяти, запазени и до днес.

Ателие „Керамика“ за малки и големи – всеки желаещ ще може да изработи керамичен съд и да го отнесе в къщи.

Ателие „Плъстене на вълна“ – желаещите ще могат да се научат на един многовековен занаят.

В двата фестивални дни, заедно с Анелия Милушева – етнолог, дългогодишна танцьорка и певица във фолклорен ансамбъл, организатор на тематични събития за българската народна вяра, обичаи и корени, автор на книгата „Думам ти, щерко“ и администратор на фейсбук страница със същото име, ще може да се включите в направата на родово дърво на град Севлиево.

Вашите истории за най-стария човек, чието име знаете, интересна случка от миналото, която помните, или завет, който искате да оставите за бъдещите поколения ще бъдат претворени във вълшебни листенца, запазили паметта за града.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица