Свържи се с нас

Култура

Спомен за габровското вариете

Published

on

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.

Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура

Отличиха победителите от конкурса „История, патрони и дарители на моето училище“

Published

on

На 9 май 2025 г. в Актовата зала на Националната Априловска гимназия (НАГ) в Габрово се проведе тържествената церемония по връчване на наградите от националния конкурс за ученици „История, патрони и дарители на моето училище“. Организатори на инициативата са Националната Априловска гимназия и фондация „Радетел“, а събитието е част от Националния календар на Министерството на образованието и науката за изяви по интереси за учебната 2024/2025 г.

Конкурсът се провежда за седма поредна година, като настоящото му издание премина под мотото „През вратите на времето…“. То бе посветено на 190 години от създаването на Първото новобългарско светско училище и 153 години от създаването на Габровската гимназия. Събитието се вписва и в рамките на тазгодишните Априловите дни на културата.

В надпреварата участваха 40 ученици от осем града – Бургас, Варна, Враца, Габрово, Кърджали, Лом, Панагюрище и Перник. Конкурсът включва четири категории: доклад, историческо-литературно есе, разказ и видеоклип/филм. Финалният етап събра широк кръг гости, сред които: Мария Башева-Венкова – областен управител на Габрово, Севдалина Ненкова – директор в Община Габрово, Любка Тинчева – директор на Националния музей на образованието, Катюша Станчева и Деян Дойнов от РУО – Габрово. Журито в състав Росица Тодорова, Паулина Мартинова и д-р Елена Сербинова определи следните победители:

Категория Историческо-литературно есе:
Първа награда – Пресияна Попова (ПЕГ „Йоан Екзарх“, Враца)
Втора награда – Гергана Николова (НАГ – Габрово)
Трета награда – Десислава Маринова (СУ „П. Р. Славейков“, Кърджали)

Категория Доклад:
Първа награда – Християн Георгиев (НАГ – Габрово)
Втора награда (двойна) – Виктория Виткова (Първа езикова гимназия, Варна) и Виктория Димова с Даниела Цонева (НАГ – Габрово)

Категория Видеоклип/филм:
Първа награда – Калина Бърнева (Първа езикова гимназия, Варна)
Втора награда – Диляна Георгиева (СУ „Д. Маринов“, Лом)
Трета награда – Жасмина Бередзе (Първа езикова гимназия, Варна)

Категория Разказ:
Грамота за участие – Десислава Тодорова (НАГ – Габрово)

Преподавателите на отличените ученици получиха благодарствени грамоти. Бяха наградени и двете млади пианистки от музикален клуб „Весела“ – Адриана Кънева и Полина Флориду, които ежегодно радват публиката със своите изпълнения.

Фондация „Радетел“ връчи две ученически стипендии: еднократната бе присъдена на Мартин Петров (НАГ) за принос към авторитета на гимназията, а месечната – на Илина Илиева (НАГ), с цел насърчаване на извънучилищната й дейност.

В приветствието си д-р Елена Сербинова – инициатор на конкурса и създател на фондация „Радетел“, изрази радостта си от развитието на инициативата.“Безкрайно съм поласкана и щастлива да съм отново в Габрово и да присъствам лично на финалния етап на конкурса… Основната цел на фондацията е да подкрепя младите хора да изучават историята на образованието и културата на родния си край“, заяви тя.

Д-р Сербинова благодари на Министерството на образованието и науката за включването на конкурса в официалния календар и отбеляза новия формат, включващ предварително и финално журиране. От създаването на конкурса досега, в него са участвали над 500 ученици от близо 20 области на страната.

Зареди още

Култура

Следкарнавална гюрултия в музей „Етър“ на 18 май

Published

on

На 18 май, ден след Карнавала на хумора и сатирата в Габрово, в музей „Етър“ започва Следкарнавалната гюрултия. През целия ден ще бъде представено градско облекло от първите десетилетия на миналия век.

Е, някои ще облекат народни носии – все пак през този период около 80% от населението е селско. На различни места в музея, между 11.00 и 14.00 часа, стари градски шлагери и фолклорни песни ще пеят музикантите от формация „Иванов“.

18 май е Международен ден на музеите. Тази година Международният съвет на музеите (ИКОМ), чиито председател за България е проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, избра мотото „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“.

По този повод на 16 ,17 и 18 май посетителите на „Етър“ могат да се присъединят към безплатните турове с начални часове 11.00 и 15.00 ч., по време на които да научат как се създава една експозиция и да се запознаят с работата на отделните специалисти – куратор, фотограф, дизайнер.

Зареди още

Култура

Две литературни вечери, посветени на изкуството, киното и словото

Published

on

В рамките на културните събития, посветени на 165 години от обявяването на Габрово за град, платформата за литература, изкуство и култура „Тетрадката“ и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, с партньорството на Община Габрово и платформата Култура ON AIR, организират две специални литературни вечери през месец май.

На 12 май, понеделник, от 17.30 ч. в Червеното фоайе на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се състои представянето на книгата на Петринел Гочев – „Маршът Компарсита“ (Изд. „Бокал 77“). Сборникът включва три новели – „Маршът Компарсита“, „Златните струни“ и „Българският кораб потъва в бурно море“.

Според авторката на встъпителния текст Андроника Мартонова, творбите на Гочев са своеобразни киноновели – образни, визуални и по-близки до филмовата драматургия, отколкото до традиционната литература. Първата премиера на сборника се състоя през март в София, където актьори представиха откъси от текста. В Габрово авторът ще сподели повече за вдъхновението зад книгата и ще разговаря с публиката. Входът е свободен.

Петринел Гочев е театрален режисьор, сценограф и художник, роден в София през 1968 г. Има богата творческа биография с над 10 самостоятелни изложби, дебютен игрален филм („Български кораб потъва в бурно море“, 2023) и редица постановки в български театри. Бил е главен режисьор в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово в периода 2018 – 2022 г.

На следващия ден, 13 май, вторник, от 18.30 ч. в зала „Възраждане“ – Габрово, ще се проведе специална вечер, посветена на първата дама на българското кино – Невена Коканова. Журналистът Георги Тошев ще представи новото допълнено издание на биографията ѝ „Години любов“ (изд. „Книгомания“).

Книгата съдържа уникални материали – страници от личния дневник на режисьора Въло Радев, над 250 редки и непубликувани снимки от архива на дъщеря ѝ Теодора Шарланджиева, както и спомени от един отминал свят, в който се създава златното българско кино.

След представянето ще бъде прожектиран документалният филм „Пътуване“ (продукция на ART Production) – визуална поема за живота, любовта и тайните на Невена Коканова, с редки архивни кадри, спомени и непоказвани моменти от живота ѝ. Лентата представя актрисата през погледа на близки ѝ хора – съпругът ѝ Любомир Шарланджиев, актьорът Григор Вачков, режисьорите Въло Радев, Гриша Островски, писателят Емилиян Станев и други. Входът е свободен, а на място ще могат да бъдат закупени и книги.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица