Свържи се с нас

Култура

За да си герой, не е нужно да се „възпламениш“, понякога е достатъчно да издържиш

Published

on

На 6 май – Гергьовден, отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, когато обществото има нагласата да отправя обобщен поглед към важните неща. Зад същността на Гергьовден, като символ на държавната ни мощ – все пак без армия няма независимост, стоят съдбите на милиони. Българските воини участват във войните, водени за защита на националните каузи, а в мирно време се подготвят за бъдещи битки.

Да, решенията да започне една война се вземат, най-често, в уютни кабинети, сред скъпи мебели, вероятно на чаша скъпо питие. Икономически интереси и политически кроежи съпътстват всяка война. Материалните изгоди от нея са за ограничен кръг лица. Цената се плаща от останалите. В масовото съзнание обаче не остават спекулантите, нито облагодетелстваните. Запазват се образите на героите. За да стане човек такъв, не е необходимо непременно да се „възпламени“. Понякога е достатъчно да издържи. Много бързо масовото съзнание обобщава такива образи в един, за да се роди националното разбиране за героичност. Символите, с които свързваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, са родени от личните съдби на милиони хора. Един от тях е адвокат Никола Сокеров.

Никола Сокеров

„От предварителната информация за Никола Сокеров – човек на дълга, сдържан перфекционалист и професионалист, следящ педантично закона, си бях създала образа на буквояд, чийто личен фонд е пълен с преписки от служебната му дейност. От малкото лични документи и снимки, запазени в Държавен архив, не се виждаше нищо грабващо, нищо, говорещо за интересите и душевността на адвоката. Отвсякъде „крещеше“ юристът и почти никъде не прозираше човекът. Едва след като се запознах с изданията, свързани с извънпрофесионалните интереси на адвокат Сокеров, пред мен изникна образът на патриота, ерудита с разностранни интереси.“

Уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева описва тези свои впечатления в статията си „Библиотеката – неизвестното лице на адвокат Сокеров“.

Никола и Дешка Сокерови, 1912 г.

През 1978 г. музеят се сдобива с 1392 книги, лекции, списания, бюлетини, вестници от наследниците на видния габровски адвокат Никола Сокеров (1884-1945). От тях 630 са откупени, останалите 763 – дарени.

В статията си Румяна Денчева проследява житейския път на Никола Сокеров, включително и връзката му с Българската армия.

Той завършва Школата за запасни офицери през 1906 г. с чин подпоручик. Участва в Балканската война като запасен офицер и е тежко ранен при обсадата на Одрин. През 1913 г. е повишен в чин поручик, а през 1918 г. – в капитан.

„Скорошните войни, в които пряко участва, вълнуват адвоката, карат го да потърси причините и виновниците за тях. Болката на всички българи – откъснатата Македония, е болка и на патриота Сокеров. В библиотеката му се срещат заглавия като: „Балканската война 1912-1913 г.“ на ген. Ив. Фичев, „Възраждането на Македония“ на Г. Константинов, „Балканските войни“ на А. Тошев, „Освободителни борби на Македония“ на Хр. Силянов, „Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912-1913“, „Македония в Българската история“ на Ив. Дуйчев, „Македония – минало и нови борби“, „Престъпното безумие и анкетата по него“ на Иван Евст. Гешов и др.

Домът на Сокерови

Историята на съвременност – политиката също е възбуждала интереса на Сокеров, като основа на бъдещата българска история. Запазени са: „Странички от нашата нова политическа история“ на Ал. Малинов, „Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски по отговора на тронното слово“, „Кризата в съвременния парламентаризъм“ на С. Баламезов, „Пътят на България“ – реч на Б. Филов, произнесена в народното събрание през 1941 година.“

Краят на земния живот на Никола Сокеров не е свързан с Българската армия. Умира след боледуване на 12 март 1945 г. в София. Погребан е в габровските гробища. Всяка човешка съдба е необикновена сама по себе си. Във фамилната памет на милиони български семейства са запазени спомени. В историите има и геройства, и разбираеми човешки слабости. Както е в живота на обикновените хора. Но именно техните изпитания дават основание на обществото да приема символично Гергьовден за Ден на храбростта и за празник на Българската армия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица