Свържи се с нас

Култура

Мостът Игото – един от символите на Габрово 186 г.

Конашкият мост („Игото”) – един от символите на Габрово в продължение на 186 години.

Published

on

Когато през 1798 г. Габрово е опожарено от войските на Капудан Хюсеин паша, неизвестен летописец отбелязва изгарянето на две църкви и оцеляването на няколко каменни постройки, сред които са два моста. Единият от тях е Конашкият мост, изграден през 1749 г. и просъществувал до 1935 г., когато е подменен с нов. Той е датиран по надпис на каменна плоча, вградена в парапета: „Согради сые мост в лето от сотворение мира 7244, а от Рождество Христово 1749″. (Плочата е отнесена при голямото наводнение през 1897 г.) Това го прави най-старият каменен мост в Габрово, свидетел на историческите събития и превратности в продължение на 186 г.

снимка: РИМ – Габрово

Мостът е построен на стратегическия път през Шипченския проход към Тракия. Мястото му е сполучливо избрано в едно от стесненията на р. Янтра, при скалист праг, преминаващ от хълмовете на запад (Баждар) към изток (Камъка). Той е изграден във време, когато Габрово е проспериращо занаятчийско и търговско селище, разрастващо се и по левия бряг на реката. Името на моста е свързано с близкото му местоположение спрямо турския конак. До 20-те години на ХIХ в. той заема пространството на днешния площад „1 май 1876 г.”, след което е преместен в подножието на Баждар, където днес е хотел „Балкан”.

Заради надписа, може да се предполага, че е построен от български майстори със средствата на местното население. Изграден е от жълто-зелен пясъчник, с два свода и ракла, стъпила върху издигаща се от реката скала. Известният краевед Илия Габровски смята, че за градежа са използвани вряща вар и кръв. Той предлага и един легендарен вариант за построяването на моста. Според него, мостът е започнат от дебърски майстор, който не успява да се справи и се отказва, поради намесата на зли сили (воден дявол). Строежът е довършен от майстор Дамян от Брацигово и то след като в основите му са вградени неговия син и една габровска мома, загинали при нещастен случай във въртопа под моста. След изграждането му е поставен специален талисман за предпазване на преминаващите по него пътници.

снимка: РИМ – Габрово

По външен вид Конашкият мост не се различава от мостовете по българските земи през Възраждането, с характерното изгърбване, каменен парапет, скулптирана плоча с дълбан надпис и няколко свода, според бреговете на реката. Те са характерни за целия Балкански полуостров под властта на Османската империя, поради което някои ги определят като „турски тип”, а всъщност те датират от римско време. Това дава основание на някои възрожденци да предполагат, че тези мостове са строени преди падането на България под османска власт.

Дълго време Конашкият мост е възприеман като вход на Габрово от пътниците идващи от север, по левия бряг на р. Янтра. През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) по него преминават руските войски и българските опълченци с артилерия и обози. Първото му известно изображение, е от 1877 г., на литография от художника Август Даугел, представяща преминаването на руските войски по Конашкия мост, на която се откроява и старата часовникова кула. Тя е по-популярна като илюстрация в книгата на Феликс Каниц: „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882 г.). В същата книга е поместена гравюрата „Балканският град Габрово” от Х. Кесеберг, където Конашкият мост е представен с изглед от неговата южна страна.

Цялата статия на Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в уебсайта на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Д-р Алекси Христов открива първата болница в Габрово по време на Руско-турската освободителна война

Published

on

През 2020 година Габрово отбелязва своята 160-та годишнина от обявяването му за град. И макар да не е юбилейна, годишнината e повод да си спомним миналото, да се огледаме в очите на съвременниците си, да продължим да работим за бъдещето – нашето и на децата ни. Заедно. Защото може да сме различни в своите очаквания, мечти и стремежи, но е важно, че сме единни в усилията си да запазим и развиваме Габрово като град с ясно разпознаваема идентичност, град, който има собствен дух и характер.

Именно духа и характера, вярата и волята на габровци ще представим през настоящата година в поредица от публикации, свързани с известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Тази инициатива се осъществява от Община Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Д-р Алекси Христов е роден в Габрово през 1849 г. Произхожда от рода Палаузови. Десетгодишен е изпратен в Одеса при своя вуйчо Николай Петрович Палаузов, където учи във Втора одеска гимназия. Впоследствие следва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет, но въпреки това завършва медицина в Московския университет като Априлов стипендиант. След полагане на изпит в Цариград, за легализиране на дипломата си, започва частна практика. През 1874 г. се завръща в Габрово и същата година е назначен от общината за градски лекар. Едновременно с това училищното настоятелство му предлага да работи като училищен лекар, който да обслужва мъжкия и женския пансион към училището. Именно в този период въвежда обучение по хигиена.

Включва се активно в дейността на габровското читалище с публични беседи на медицинска тематика. Изнася здравни лекции и пред дружество “Майчина грижа”.

Чрез негов доклад и изрично настояване градската управа започва строителство на ново здание за девическото училище. То обаче е прекратено през 1876 г. поради избухването на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) инициира създаването на болница в сградата на Априловска гимназия и работи заедно с лекарите, изпратени от Руския червен кръст. Тази болница обслужва 9-та и 14-та пехотна дивизия от руската армия.

Д-р Алекси Христов завежда откритата бежанска болница в Дечкова къща. Той поддържа медицинското обслужване и в Девическия манастир, който се превръща също в болнично заведение в периода на Освободителната война. По това време определя и мерките за борба с пламната епидемия от тиф в Габрово.

В края на 1878 г. е назначен за окръжен лекар в Габровската болница. Впоследствие е управител на Търновската болница (1879-1899 г.), а след това е назначен на същата длъжност и в Александровска болница в София.

Членува във Върховния медицински съвет от 1908 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) се заразява от тиф в турски военнопленнически лагер и умира.

Д-р Алекси Христов е член на гражданския комитет за управление на Габрово, утвърден през юли 1877 г. Той е избран от Габровски окръг и е един от 92-мата депутатите в Учредителното народно събрание от 1879 г. Останалите – 116 са избрани по звание, а 21 са назначени от руския губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 16 април 1879 г., в Търново, участниците в Учредителното събрание официализират първия и основен закон на свободна България – конституцията.

Автор: Иван Христов, старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 48.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 281-282.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 215-216. История на Габрово. С. 1980, с. 158.
Българска възрожденска енциклопедия. Състав. Н. Генчев , Кр. Даскалова. С., 1988, с. 684. Априловски свод. Автор-състваител Петрана Колева. С., 2009, с. 562-563.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Проф. д-р Алекси Пухлев – един от доайените на българската медицина, родом от Габрово

Published

on

Проф. д-р Алекси Романов Пухлев

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.

Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.

  Проф. д-р Алекси Романов Пухлев, ок. 1970 г.

На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) – специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.

Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Родната къща на проф. д-р Алекси Пухлев на ул. „Скобелевска” №7 в Габрово, съборена през лятото на 1969 г.

Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката – свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.

Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.

Информация от БТА за живота и кончината на д-р Алекси Пухлев, 29 авг.1979 г.

Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).

Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.

Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Какви са били мерките против епидемии в Габрово преди 130 години?

Published

on

В старите Протоколни книги на Габровския градски общински съвет четем интересни сведения за мерките взети от общинските управници против разпространението на епидемия от холера, в случай, че страшната болест се появи.

На свое заседание, описано в Протокол № 42 от 13 авг. 1893 г., се вземат следните решения за предотвратяването на епидемии на територията на Община Габрово. Избира тричленна комисия от общинските съветници: Никола Гутев, Стоян Радомеров и Христо Тюлюмбаков, които съвместно с градския лекар д-р Гелбер и околийския лекар д-р Крауз да подберат здание, вън от града – под наем, за купуване, или да се изградят бараки за болни от холера в случай, че болестта се появи в Габрово.

снимка: Държавен архив – Габрово

Възлага се на комисия, в състав: Петър Г. Хайрлов с градския и околийски лекари, да приготвят три носилки за пренасяне на болните. Забранява се продажбата на хранителни продукти (зеленчуци, брашна и др.) на пазарския площад, като за място на търговия се определя градската градина на м. Падало. Пазарът за коне, магарета и коли (каруци) се определя на мястото до паметника на Капитан Дядо Никола (до Шиваров мост). Пазари за дърва да стават до р. Синкевица (в района на махала Боровото) или на м. Падалото, за тези които идват от Севлиево. Възлага се на кмета и лекарите да проучат състоянието на всички чешми, кладенци и др. източници, като се забрани употребата на тези, които не отговарят на хигиенните изисквания, а за тези които са годни, общината да достави тулумби (съдове), с които да се вади водата без да се замърсява. На разположение на лекарите се предоставя градския салон, където да се изнасят пред гражданите лекции за предпазване от холерната зараза, като при възможност тези лекции да бъдат напечатани на брошури и раздадени по всички къщи. Да се издаде заповед, с която да се забрани обработката на кожи в чертите на града, като това се извършва от Падалския мост надолу по течението на река Янтра.

Общината предвижда да се сключи заем за 10 000 лв. срещу приходите от пет касапски дюкяна, с който да се финансират мерките за защита на града от холерна епидемия, като се помоли Председателя на Севлиевския окръжен хигиенен съвет – Севлиевския окръжен управител да ходатайства за отпускането на най-малко 5 000 лв. помощ на града за погасяване на заема.

За членове на Габровската градска хигиенна комисия се назначават градския и околийския лекари, кмета Васил Грудов, помощник кмета Христо Русев, общинските съветници Петър Г. Хайрлов, Никола Т. Рашеев и Никола Гутев.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица