Свържи се с нас

Култура

Музеят и майсторите: Китай през очите на Мартин Тинчев – най-младия майстор в „Етър“-а

Published

on

снимка: РЕМО „Етър“

В продължение на 55 години музей „Етър” и майсторите, които работят в него, заедно съхраняват българско материално и нематериално културно наследство.

В първите години след 1989-та се предприема промяна – някои от назначените на щат майстори стават наематели на работилниците си. Други остават на заплата към музея, който изпълнява ролята си да опазва занаяти в риск от изчезване, чиято продукция не е атрактивна за широко потребление.

Музей „Етър”, като институция с широки международни контакти, се стреми да осигури възможности на своите майстори да представят продукцията си и да демонстрират занаят извън пределите на България.

През последните пет години изделия на етърски майстори са показвани в Румъния, Франция, Португалия, Полша, Ирландия, Китай. За да изпълни ролята си в съхраняването и представянето на българските занаяти, музеят успява да увеличи броя на посетителите.

Над 200 000 души годишно преминават през „Етър”-а, като през 2019-та се очаква да бъде поставен рекорд от последното десетилетие.

Ненавършил още 30 години, Мартин Тинчев е най-младия майстор в музей „Етър”. Съвсем наскоро той поема занаята в свои ръце, като се явява на конкурс за Куюмджийската работилница и успява да го спечели, въпреки че е конкуренция на стар и известен майстор, който е негов баща.

Майстор Тинчо, предал занаята в ръцете му, е съвсем естествено да изпита удовлетворение, че собствения му син се показва по-достоен да продължи да практикува в работилницата, чиито месечен наем, определен от Общинския съвет в Габрово, е 192 лева с ДДС. Сумата е намалена от предходния период, което е допълнителен стимул за младежа да развива занаята.

снимка: РЕМО „Етър“

Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова нито за миг не се колебае да представи Мартин Тинчев на китайския културен аташе и да го препоръча горещо за участие в съвместни инициативи. Това става при посещение на дипломата в Габрово.

Резултатите не закъсняват. През 2019 година майстор Мартин Тинчев и Калоян Минчев, син на дърворезбаря в „Етър”-а Цветомир Минчев, пътуват до Китай, където различни държави показват своето национално културно наследство. Проф. д-р Светла Димитрова договаря разноските по пътуването и пребиваването да са за сметка на приемащата страна. В продължение на седмица занаятчията представя по един достоен начин традициите на българското куюмджийство. Добрите продажби и липсата на разходи са отличен стимул за един амбициозен млад човек, решил да продължи родовата традиция. И един ден да стане по-известен дори от баща си?

Поканата е по линия на Мрежата от творчески градове към ЮНЕСКО, част от която е Габрово, благодарение на музей „Етър”.

снимка: РЕМО „Етър“

Мартин Тинчев определя организацията на събитието като много добра. Той се представя с изделия, изработвани с техниката филигран. Работи се ръчно, с много висока проба сребро. При филигран нещата са в главата на майстора, може да се създаде всичко, стига човек да притежава необходимия талант.

„Занаятът съм го научил от баща си Тинчо. Той се занимава с куюмджийство вече 50 години и е един от най-старите майстори. В наше време технологиите, с които той се учи като млад занаятчия не се използват, въпреки че са интересни”, разказва Мартин Тинчев.

Филигран е позната в Китай техника, а Мартин повишава своя професионален капацитет при контактите си там.

снимка: РЕМО „Етър“

„Успях да видя и науча доста неща, които да ползвам занапред. Когато имаш базови знания, можеш по-лесно да се ориентираш и да си вземеш нещо от занаята. Това е обогатяване на опита. Занаятът е като живота – постоянно се развиваш, няма как да познаваш всичко. В Китай имат улички, на които демонстрират. Всеки може да види как от едно парче метал се изработва прекрасно изделие.”

Дълбока, богата и силна култура, която е отворена към света – така изглежда Китай през очите на най-младия майстор в музей „Етър” Мартин Тинчев. Той се надява да е оставил добро впечатление за родната си страна България, която също има дълга история в занаятчийството.

снимка: РЕМО „Етър“

Мартин Тинчев споделя, че би желал да покаже уменията си и на други места по света, макар да признава, че все още има малък опит. Той отдава необходимото уважение към работата на други занаятчии с дългогодишна практика и смята, че с времето ще надгражда собствените си постижения.

Най-младият майстор Мартин Тинчев смята, че останалите занаятчии на чаршията в музей „Етър” са негово семейство. Готов е да продължи да спазва традицията – да се вслушва в това, което му казват по-опитните.

„При майсторите е така. Така трябва и така е редно. Трябва да си помагаме, като едно семейство”, смята Мартин Тинчев.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица