Култура
„Жана д’Арк“ на Габровския театър отново на софийска сцена
Месец след блестящото представяне на комедията „Свекърва“ в Народния театър „Иван Вазов“, Габровският драматичен театър отново ще гостува в София. Този път ДТ „Рачо Стоянов“ поема предизвикателството да разкаже историята за Орлеанската дева чрез многопластовия език на театъра. На 14 декември от 19.00 часа голямата сцена на Народния театър ще отвори вратите си за представлението „Жана д’Арк“, където габровската трупа ще поведе публиката на изследователско пътешествие.
Коя е Жана д’Арк, защо е поела мисията си, имала ли е избор, искаме ли спасението, което ни се предлага или предпочитаме измамната сигурност на съдбата, за да оправдаем собственото си безсилие и нерешителност? Въпроси, които независимо отдалечеността си от историческото време, остават актуални и търсят своите отговори.
Постановката на режисьора Петринел Гочев е направена по пиесата „Чучулигата“ на Жан Ануи, текстове от „Орлеанската дева“ на Шилер и „Преуспели жени“ на Керъл Чърчил, както и авторски текстове на актьорите и режисьора. Сценографията и костюмите са дело на Рин Ямамура. Музиката е написана от Ян Руменин, а снимките от спектакъла са на фотографа Росина Пенчева.
В главните роли ще видим Гергана Змийчарова – актриса от трупата на Народен театър „Иван Вазов“ и Ивайло Драгиев – познат на публиката от филмите „Летовници“, „Тилт“ и „Шестият ден“, както и от софийската театрална сцена. Останалите артисти са от трупата на Габровския театър – Димо Димов, Петко Петков, Надежда Петкова, Светослав Славчев, Магдалена Славчева. Новите лица в постановката Любомир Кръстев, Адриана Димова и Тони Христова заменят част от предишния състав – Елизабет Попова, Кристияна Ценкова и Цветелин Бранков. Младите актьори също са от ДТ „Рачо Стоянов“.
През април тази година мащабната с декора си продукция беше възобновена, поради големия зрителски интерес. След представянето на габровска сцена, последваха представления в Стара Загора и Карлово. Вече пет години спектакълът е част от актуалната програма на Габровския театър. Премиерата му се състоя през 2015 г.
През 2016 г. заради безкомпромисно изиграната си роля като Жана д’Арк, Гергана Змийчарова получава втора номинация за „Икар“ в категорията „водеща женска роля“. Първата ѝ номинация за „Икар“ е от 2014 г. в категория „дебют“ за ролята на Жулиета от спектакъла „Ромео и Жулиета“ на режисьора Петринел Гочев и габровската трупа. С „Жана д’Арк“ се слага началото на творческия тандем между композитора Ян Руменин и режисьора Петринел Гочев. От тогава до днес съвместното им партньорство е намерило изява общо в седем представления, от които три са на ДТ „Рачо Стоянов“: „Жана д’Арк“, 2015, „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 и „Свекърва“, 2019. Останалите представления с музика на Ян Руменин и под режисурата на Петринел Гочев са: „Жокер“ на Столичен куклен театър, 2015 г.; „Том Сойер“ на Малък градски театър „Зад канала“, 2016 г.; „Майстори“ – 2017 г. и „Тигърът“ – 2018 г. на Народен театър „Иван Вазов“.
Освен актьорската игра, критиката оценява положително сценографията и костюмите на „Жана д’Арк“, изработени от японката Рин Ямамура, която живее в София от 2000 г. В България я довежда любовта към куклите, а я задържа общият театрален език с режисьорите Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова през 2006 г. Като творец е многократно награждавана и номинирана за „Икар“ и „Аскеер“.
За този спектакъл театроведът Богдана Костуркова казва: „Режисьорът Петринел Гочев сложи подписа си под още една постановка, която няма да остави безразличен нито един зрител. Актьорите са през цялото време на сцената и са живата плът на сценографията на Рин Ямамура, която е изградила ефектна сценична среда – чиста и впечатляващо изобретателна. А като прибавим и изразителната музика на Ян Руменин, неусетно превръщаща се в действащо лице, става ясно, че зрителите в салона попадат на синтетичен спектакъл, който разкрива необятните възможности на човешкото въображение“.
Елена Райнова определя постановката като „непознатата Жана д’Арк“ в рецензията си. По думите ѝ „Гергана Змийчарова като Жана д’Арк е явление – като комета, която заслепява… Силната ѝ роля заедно с тази на Ивайло Драгиев в ролята на френския крал, са обусловени от съвършеното представяне на всички останали актьори в представлението. „Жана д’Арк“ е задължително преживяване за всеки, който има слабост към смисления театър и би искал да изследва емоционалните си дълбини“.
С постановка „Жана д’Арк“ Габровският театър завършва успешно цикъла си от гостувания на сцената на Народния театър за тази година. През март 2019 г. след близо 10-годишно отсъствие, габровци се завърнаха със спектакъла „За Първото българско царство: Отшелника“, игран също през април и май. През ноември представиха най-новия си хит „Свекърва“, за който билетите бяха изцяло разпродадени. Всичките представления са на режисьора Петринел Гочев и са възможност публиката да проследи творческите му търсения и развитие през последните пет години.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.
Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.
Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.
Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.
Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.
Снимки: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.
По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.
Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.
На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.
Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.
И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.
Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.
Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.
Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.
Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 3 август на площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ се състоя официалното откриване Трявна Арт Фестивал 2020, който се провежда в Славейковия град от 3 до 8 август. Събитието започна с химна на Република България, в изпълнение на пиано на Сирма Величкова.
Думата бе дадена на кмета на Община Трявна Силвия Кръстева, под чийто патронаж се провежда фестивалът. Тя сподели, че за нея е привилегия фактът, че събитието се налага като традиция през годините.
По нейните думи Трявна Арт Фестивал утвърждава името на Трявна като средище на култура, изкуство и духовност. Кметът благодари на организаторите Димитър Малакчиев и Сирма Величкова, които въпреки извънредната епидемична обстановка направиха възможна реализацията на фестивала при спазване на всички противоепидемични мерки.
В концертната програма се включиха: Левент Ивов – кларинет, Австрия / България; Христо Христов – флейта, Германия / България; Христофор Маринов – цигулка, България; Димитър Иванов – контрабас, Белгия / България; Сирма Величкова – пиано, Германия / България; Дарина Ивов – пиано, Австрия / България.
Програмата включваше творби на К. Пендерецки, Дж. Верди, И. Чарт, П. Морлачи, Г. Доницети, Д. Ловрелио, Фр. Крайслер, Б. Барток, Е. Тозели, Фр. Пуленк, А. Пиацола. Шестимата творци трогнаха с изпълненията си многобройната публика.
Участниците получиха подаръци от кмета на община Трявна Силвия Кръстева и уверение, че винаги са добре дошли в Славейковия град.
Всички снимки от откриването на Трявна Арт Фестивал 2020 можете да разгледате оттук.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Новинипреди 7 дниКОВИД – обстановката в Габровско е утежнена
-
Кримипреди 6 дниПродавачка от Габрово си пазарувала със забравена от клиент карта
-
Новинипреди 4 дниНови три заразени с коронавирус
-
Кримипреди 2 дниМоторист е с опасност за живота след катастрофа в тунела край Дряново
-
Новинипреди 4 дниДопълнителна автобусна линия по номер 22
-
Новинипреди 2 дниОще тринадесет потвърдени с КОВИД – 19
-
Новинипреди 5 дниНови осем потвърдени с КОВИД – 19
-
Новинипреди 6 дниОще деветима са с коронавирус