Свържи се с нас

Култура

„Жана д’Арк“ на Габровския театър отново на софийска сцена

Published

on

Месец след блестящото представяне на комедията „Свекърва“ в Народния театър „Иван Вазов“, Габровският драматичен театър отново ще гостува в София. Този път ДТ „Рачо Стоянов“ поема предизвикателството да разкаже историята за Орлеанската дева чрез многопластовия език на театъра. На 14 декември от 19.00 часа голямата сцена на Народния театър ще отвори вратите си за представлението „Жана д’Арк“, където габровската трупа ще поведе публиката на изследователско пътешествие.

снимка: Росина Пенчева

Коя е Жана д’Арк, защо е поела мисията си, имала ли е избор, искаме ли спасението, което ни се предлага или предпочитаме измамната сигурност на съдбата, за да оправдаем собственото си безсилие и нерешителност? Въпроси, които независимо отдалечеността си от историческото време, остават актуални и търсят своите отговори.

Постановката на режисьора Петринел Гочев е направена по пиесата „Чучулигата“ на Жан Ануи, текстове от „Орлеанската дева“ на Шилер и „Преуспели жени“ на Керъл Чърчил, както и авторски текстове на актьорите и режисьора. Сценографията и костюмите са дело на Рин Ямамура. Музиката е написана от Ян Руменин, а снимките от спектакъла са на фотографа Росина Пенчева.

снимка: Росина Пенчева

В главните роли ще видим Гергана Змийчарова – актриса от трупата на Народен театър „Иван Вазов“ и Ивайло Драгиев – познат на публиката от филмите „Летовници“, „Тилт“ и „Шестият ден“, както и от софийската театрална сцена. Останалите артисти са от трупата на Габровския театър – Димо Димов, Петко Петков, Надежда Петкова, Светослав Славчев, Магдалена Славчева. Новите лица в постановката Любомир Кръстев, Адриана Димова и Тони Христова заменят част от предишния състав – Елизабет Попова, Кристияна Ценкова и Цветелин Бранков. Младите актьори също са от ДТ „Рачо Стоянов“.

През април тази година мащабната с декора си продукция беше възобновена, поради големия зрителски интерес. След представянето на габровска сцена, последваха представления в Стара Загора и Карлово. Вече пет години спектакълът е част от актуалната програма на Габровския театър. Премиерата му се състоя през 2015 г.

снимка: Росина Пенчева

През 2016 г. заради безкомпромисно изиграната си роля като Жана д’Арк, Гергана Змийчарова получава втора номинация за „Икар“ в категорията „водеща женска роля“. Първата ѝ номинация за „Икар“ е от 2014 г. в категория „дебют“ за ролята на Жулиета от спектакъла „Ромео и Жулиета“ на режисьора Петринел Гочев и габровската трупа. С „Жана д’Арк“ се слага началото на творческия тандем между композитора Ян Руменин и режисьора Петринел Гочев. От тогава до днес съвместното им партньорство е намерило изява общо в седем представления, от които три са на ДТ „Рачо Стоянов“: „Жана д’Арк“, 2015, „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 и „Свекърва“, 2019. Останалите представления с музика на Ян Руменин и под режисурата на Петринел Гочев са: „Жокер“ на Столичен куклен театър, 2015 г.; „Том Сойер“ на Малък градски театър „Зад канала“, 2016 г.; „Майстори“ – 2017 г. и „Тигърът“ – 2018 г. на Народен театър „Иван Вазов“.

снимка: Росина Пенчева

Освен актьорската игра, критиката оценява положително сценографията и костюмите на „Жана д’Арк“, изработени от японката Рин Ямамура, която живее в София от 2000 г. В България я довежда любовта към куклите, а я задържа общият театрален език с режисьорите Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова през 2006 г. Като творец е многократно награждавана и номинирана за „Икар“ и „Аскеер“.

За този спектакъл театроведът Богдана Костуркова казва: „Режисьорът Петринел Гочев сложи подписа си под още една постановка, която няма да остави безразличен нито един зрител. Актьорите са през цялото време на сцената и са живата плът на сценографията на Рин Ямамура, която е изградила ефектна сценична среда – чиста и впечатляващо изобретателна. А като прибавим и изразителната музика на Ян Руменин, неусетно превръщаща се в действащо лице, става ясно, че зрителите в салона попадат на синтетичен спектакъл, който разкрива необятните възможности на човешкото въображение“.

снимка: Росина Пенчева

Елена Райнова определя постановката като „непознатата Жана д’Арк“ в рецензията си. По думите ѝ „Гергана Змийчарова като Жана д’Арк е явление – като комета, която заслепява… Силната ѝ роля заедно с тази на Ивайло Драгиев в ролята на френския крал, са обусловени от съвършеното представяне на всички останали актьори в представлението. „Жана д’Арк“ е задължително преживяване за всеки, който има слабост към смисления театър и би искал да изследва емоционалните си дълбини“.

С постановка „Жана д’Арк“ Габровският театър завършва успешно цикъла си от гостувания на сцената на Народния театър за тази година. През март 2019 г. след близо 10-годишно отсъствие, габровци се завърнаха със спектакъла „За Първото българско царство: Отшелника“, игран също през април и май. През ноември представиха най-новия си хит „Свекърва“, за който билетите бяха изцяло разпродадени. Всичките представления са на режисьора Петринел Гочев и са възможност публиката да проследи творческите му търсения и развитие през последните пет години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица