Има такива моменти в политиката, когато тя се заблатява.

“Беше страшно, стана скучно.” Така покойният Константин Павлов разказваше за престоя в утробата на кита, където изпушил толкова много цигари, че китът се задавил и го изплюл. Има такива моменти в политиката, когато тя се заблатява.

По време на изборите беше доста страшничко да наблюдаваме как вътрешният министър обикаляше страната и привикваше едрите и средни бизнесмени да му правят срещи с колектива на предприятията им. (Сега неговите хора от МВР-то обикалят из селата, за да арестуват, но това е друга работа.) Преди това флашките и историята с Мишо Бирата също предизвикаха лек потрес в обществото ни, което обаче е известно с късата си памет. Вероятно това позволи на държавната телеграфна агенция да обяви вчера, че този скандал официално вече е замазан. И то от прокуратурата. Но късата памет, може би, не е само български феномен…

Сега обаче стана скучно. Клетвата и церемонията по предаването на ключовете от “Дондуков” 2 на новия почтен, но извънредно скучноват президент Росен Плевнелиев, малко раздвижи повърхността на блатото. Неслучайно Сергей Станишев го похвали. Защото и той не е особено атрактивен. Твърденията на бившето ченге Николай Марков за харчовете на бившия президент Георги Първанов около ловните му постижения, също беше камък, който разклати тръстиките. Макар, че Николай Марков е по-известен с това че някога командваше групата на СДС в 38-то Народно събрание, защото беше шофьор на Екатерина Михайлова, и се държеше с депутатите почти като подчинени. Нищо чудно и да ги е следил. Освен, че заплашително подмяташе на някой от тях “да внимават в картинката”, от него чух удивителния лаф, явно популярен в полицейския бранш: “По-добре мъртъв в боя, отколкото жив на разбора.”

За историята с доносниците-митрополити, изобщо не ми се говори. Познавам един от тях, който до 1997 година все още носеше под расото си пистолет. А толкова благ изглеждаше!

Въпреки всичко обаче политическият живот в България почти е замрял. Това може да изглежда съвсем естествено, а за някои и дори успокоително и цивилизовано. Но всъщност настъпването на такава политическа скука, не предвещава нищо добро. Обществото свикна с тъй наречената партия ГЕРБ. По-лошото е, че и другите партии свикнаха с кохортата на Бойко Борисов.

Дори смяната на Андрей Иванов като председател на Столичния общински съвет не предизвика кой знае каква реакция, макар слуховете за имотите му получени по времето, когато беше на власт, да продължават да висят неопровергани. Някой дори пусна шегата, че Стефан Софиянски и Антоан Николов били чавдарчета в сравнение с Андрей Иванов. Хайде, да кажем, пионерчета, та да не прекаляваме.

Нищо не може да промени в национален мащаб, от сегашна гледна точка, безвкусната политическа кухня. Точно в такива моменти обаче се оформят най-сериозните политически интриги и заговори. Мога да се хвана на бас, че през тази скучна в началото си година, в която няма да има избори, ще се пръкнат най-малко четири нови партии и кой знае колко коалиции. Да не говорим за неправителствени организации, създаващи се единствено с политическа цел. И то на фона на нова вълна на икономическа и финансова криза в страната ни. А демографските ни прогнози, са направо отчайващи. Ако политиците не са разбрали, вместо да създават нови партии (което в края на краищата им е работата, стига да има кой да гласува за тях) по-важното за България е, че трябва да започва да се учи да оцелява сама. Да не разчита прекалено много нито на Европейския съюз, нито на САЩ, нито на Русия. Това не означава, разбира се, да не се възползва от изгодните си позиции. Но истината е, че въпреки интегрирания свят, в който живеем, по понятни причини, държавите започват да стават все по-егоистични. И с пълно право. Същото става и с хората. Напук на интересите на собствените им държави “номадството” ще продължи да се превръща в начин на живот на все повече хора.

Илия Петров е политически коментатор, депутат от СДС в 38-то Народно събрание.

И те все-по малко ще се съобразяват с националните интереси и няма да спазват законите. Или по-точно-ще се възползват от тях в ущърб на държавите. Защото дълго време се говореше за правата на личността, без особено да се обръща внимание и на правата на държавата. В този смисъл, на политиците ще им става все по-трудно да управляват. Затова и идеята за “световно правителство” остана някъде в небитието на аналитичните прогнози.

Но спокойно, дами и господа! Премиерът Борисов, няма да ни остави да скучаем. Колкото по-дълго престоява във властта, колкото по-опитен и хитър да става, той няма да престане да ни забавлява с преднамерените фрази от богатия му лексикон на “лошото” момче на българската политика. Жените обичат лошите момчета. Май, и мъжете започнаха да ги обичат. Но в крайна сметка, това е диктаторът, когото народът избра да търпи. А както казва Хенри Кисинджър: “Отсъствието на алтернативи, чудесно прочиства ума”. Българското политическо блато обаче отново ще се раздвижи в края на годината. Защото пак ще замирише на избори. И така както сега е скучно, нищо чудно, пак да стане страшно.

автор: Илия Петров

АргументиБГ