Свържи се с нас

Общество

Нови площадки за децата на Габрово

Published

on

Две нови детски площадки вече радват децата на Габрово. Едната от тях се намира в кв.”Голо Бърдо”, на площад „Пробуда”, на място където и преди имаше детска площадка. Съоръженията й обаче бяха демонтирани поради опасност за експлоатация.

Площадката в кв. „Голо Бърдо”  е дарение от „БЕЛЛА – България” при реализиране на социалния им проект „Повече сигурни места за щастливи игри”. След конкурс в интернет, Габрово стана един от шестте града, който спечели изграждането на площадка, като отново чрез гласуване беше определено и място за това. Проектът се реализира с подкрепата на Община Габрово.  Той е авторски със специално създадени съоръжения в цветове червено и жълто с изписано името „БЕЛЛА”

При монтажа на фундаментите максимално е запазена тревната площ.

Площадката е направена съгласно всички изисквания на Наредба 1 за надеждност на съоръженията за игра. Под всички съоръжения е поставена ударопоглъщаща настилка. Върху площ от над 260 кв.м. има пързалка, люлки, катерушка, пясъчник, клатушки във формата на животни, пейки за отдих и кошче за отпадъци.

Втората детска площадка се намира в кв. „Трендафил”, на междублоковото пространство между ул. „Д-р Тота Венкова” и ул.”Ген. Никола Рязков”. Изградена е със средства на Община Габрово, като стойността й е близо 38 хиляди лева, заложени в капиталовата програма.

На площ от 220 кв.м. са разположени беседка, пейки, маса, кошче, пясъчник, няколко вида люлки, панели за игра, както и комбинирано детско съоръжение с пързалки, къщичка и катерушки. Под съоръженията е поставена ударопоглъщаща настилка.

Това е четвъртата новоизградена детска площадка само през 2010 година. В началото на май по поръчка на търговска верига „Лидл”беше направена първата в Габрово площадка с фитнес уреди, намираща се в междублоков терен на ул. „Свищовска”. Скоро след това беше изградена подобна в междублоковото пространство зад Мол Габрово.

Освен построяването на нови, продължава и обновяването на старите съоръжения. На площадката срещу блок Катюша в началото на октомври бяха монтирани нови съоръжения, както и ударопоглъщаща настилка.

В спечеления проект от Община Габрово проект по Oперация 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска“, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда“ е предвидено изграждането на още пет нови детски площадки.

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Новини

Габровски учител участва в международен педагогически форум

Published

on

Главният учител в Иновативно основно училище „Христо Ботев“ – гр. Габрово г-жа Стефка Чернокожева участва в XXVI Международен педагогически форум, който се проведе в периода 25–28 юни в к.к. „Албена“.

Темата на симпозиума бе „Интелект, креативност и ценности – опори на съвременното образование“. Форумът бе организиран от Департамента за информация и повишаване квалификацията на учителите при Тракийски университет – Стара Загора. Събитието събра 260 учители от цяла България и постави във фокуса на професионалния разговор ролята на знанието, творческото мислене и ценностите в съвременната образователна среда. В програмата участваха лектори от България, Румъния, Гърция, Великобритания и Австрия, които представиха професионален опит, изследователски подходи и добри практики в областта на съвременното образование.

Г-жа Стефка Чернокожева участва в научната сесия на форума с доклад, на тема „Изкуственият интелект в подкрепа на учителя и ученика в условията на дигитална трансформация“. В него бе споделен добър педагогически опит, свързан с използването на изкуствен интелект за повишаване ефективността на педагогическия процес в начален етап на основното образование.

Представената методика се базира на интегрираното използване на езикови модели и специализирани платформи, адаптирани към потребностите на учениците в началния етап.

Акцент бе поставен върху възможностите на изкуствения интелект като помощен инструмент за учителя при планиране на учебни дейности, създаване на образователни ресурси, онагледяване на учебното съдържание, индивидуализиране на работата с учениците и повишаване на мотивацията им за учене.

Разгледани от нея бяха конкретни педагогически ситуации, в които дигиталните технологии и инструментите с изкуствен интелект подпомагат активното участие на учениците, развитието на комуникативни умения, творческото мислене и самостоятелната работа.

Специално внимание бе отделено на ролята на учителя като водещ организатор, медиатор и наставник в образователния процес. Подчертано бе, че изкуственият интелект не замества личността на учителя, а разширява възможностите му за прилагане на иновативни, интерактивни и приобщаващи педагогически подходи.

Ефективността на приложената методика бе проследена чрез педагогическо наблюдение, анализ на продукти от съвместната дейност на екипа „учител – ученици“ и обратна връзка от ученици, учители и родители.

Представеният опит показа, че разумното и целенасочено използване на изкуствен интелект в обучението на ученици от начален етап може да допринесе за по-висока ангажираност, по-добро разбиране на учебното съдържание и по-ефективна организация на педагогическото взаимодействие.

Зареди още

Новини

Комуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон

Published

on

Областният управител Кристина Сидорова и заместник областният управител Андрей Николов проведоха среща с директора на Областната дирекция на МВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов.

Той отчете дейностите от проведената вчера, 7 юли, специализирана полицейска операция на територията на град Габрово. Основната цел на операцията бе противодействие на конвенционалната престъпност, подобряване на пътната безопасност, противодействие на престъпления, свързани с държането, разпространението и употребата на наркотични вещества, установяване на лица, обявени за общодържавно издирване, както и извършване на проверки по Закона за гражданската регистрация. Операцията започна в ранните часове на деня с участието на служители от ОДМВР – Габрово и Дирекция „Жандармерия“.

Сидорова му благодари за доброто сътрудничество, като подчерта, че институциите в област Габрово работят в синхрон за осигуряването на обществения ред и гарантирането на сигурността.

Старши комисар Иванов посочи, че данните за първото полугодие на 2026 г. показват намаляване на регистрираните престъпления и намаляване на коефициентът на престъпността. Регистрираните криминални престъпления в областта към края на юни 2026 са 467 при 561 за същия период на 2025 г.

За първото полугодие на 2026 г. в РУ-Габрово са регистрирани 207 криминални престъпления, като за същи период на 2025 г. са 250 – намалени със 17,2 %. Установени са извършителите на 102 престъпления, регистрирани през периода с процент на разкриваемост 49,28% (38,40 % за 2025 г.). Установени са извършителите на още 57 престъпления от предходни периоди.

Регистрираните престъпления против собствеността за 2026 са 87 срещу 115 за 2025 г., или намаление с 24,34 %. Данните сочат за устойчиво намаляване на престъпността и повишаване ефективността на дейността по разкриване на извършените престъпления.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица