Свържи се с нас

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица