От месец септември функционира новият високо информативен сайт на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. В него ще се запознаете с историята на дружеството, започнала през далечната 1869 г. до днес, с настоящия ръководен екип, с каузите, дейностите, инициативите, проектите, изданията, изложбите, новините и последните събития, както и с партньорите.

Част от подготвената информация е на два езика: английски и немски. Като резултат от два проекта са създадени и два подсайта: „Александър Керков – Вечният музикант и чаровният зевзек“ – за първия композитор на фанфарна музика в България; Електронен пътеводител „Дарителите на Габрово“ – пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.

Новият сайт на ЖБД „Майчина грижа“, можете да разгледате оттук.

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.

Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.

Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:

“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.

Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.

В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.

Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.

Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.

Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.

Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.

Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.

Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

На 30 октомври залата на Община Севлиево се превърна в място за честен разговор между млади хора, учители и специалисти – разговор за тялото, емоциите, здравето и времето, което често приемаме за даденост. Тук Фондация „Искам бебе“ проведе обучителния семинар „Кога.БГ – здрави и активни“, реализиран с подкрепата на Министерството на младежта и спорта и партньорството на Община Севлиево.

Градът застана зад инициативата – с логистика, подкрепа и разбиране, че разговорът за здравето е не просто личен, а обществен приоритет. Сред официалните гости беше заместник-кметът на Севлиево – г-жа Красимира Йорданова, която поздрави участниците и заяви: „Темите за здравето и семейството не трябва да са табу. Когато младите имат знание, те имат избор. А изборът е силата, която гради бъдеще.“

Събитието събра над 80 ученици и техните учители, които участваха активно в дискусиите и задаваха въпроси, които рядко се чуват в училище. Главен акцент в програмата беше репродуктивното здраве и навременната информираност. Д-р Велик Лазаров, акушер-гинеколог от САГБАЛ „Шейново“, изнесе вдъхновяваща лекция за връзката между начина на живот и фертилността, за влиянието на стреса, недоспиването и вредните навици върху способността на организма да създава живот. „Младостта е време за избори. Тялото ви ще ви благодари за онези, които правите навреме“, каза д-р Лазаров.

След него психологът Иваничка Цветанова-Мусова поведе участниците през темите на емоционалната зрялост, доверието и самоуважението – защото грижата за себе си започва не само от тялото, а и от съзнанието.

Паралелно се проведе и обучителен модул за учители и училищни психолози, който предостави конкретни инструменти за интегриране на темите за репродуктивното и психичното здраве в класните стаи.

Всеки педагог получи специално разработен образователен наръчник с примери, упражнения и подходи за работа с ученици. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2024 г. средната възраст на майката при първо раждане в Габровска област е 27,1 години, а при раждане изобщо – 28,9 години. Тези цифри може да изглеждат сухи, но зад тях стои реалност: все повече млади хора отлагат родителството, често без да знаят, че времето има значение.

Именно това знание – навременно, честно и човешко – Фондация „Искам бебе“ иска да върне в училищата. Семинарът в Севлиево показа, че промяната започва там, където общността има куража да говори. И когато младите питат, а възрастните отговарят – без страх, без срам и с грижа – тогава се ражда не просто осъзнатост. Ражда се бъдеще.Ражда се надежда.