Свържи се с нас

Общество

Изложба в памет на ген. Никола Генев

Published

on

Изложба по повод 155-годишнина от рождението на прославения севлиевец ген.Никола Генев е открита в Хаджистояновото училище.Тя е озаглавена „Освободителят на Източните Родопи” и в нея са показани оригинални документи, фотографии и експонати за ген.Генев.Интерес представлява оригиналната сабя, с която севлиевецът се е сдобил по време на подготовката на Априлското въстание. Експонат в изложбата е и красив порцеланов супник, служил в домакинството на Геневи.Показани са оригинален ръкопис и снимки на родителите на генерала. Чрез фотографии на приятели и сподвижници е отразена революционната му дейност. Чудесната снимка на децата на генерала от 1902 година, заедно с тези от по-късно време и семейният му портрет допълват впечатлението за достойнство и достолепност, което лъха от малкото запазени негови портрети.

Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание като член на революционният комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния.През 1877 г. се влива в редовете на Българското опълчение.Взема участие в боевете на вр.Шипка и за проявена смелост е произведен в чин подофицер и награден с орден за храброст.След Освобождението завършва Военното училище в София, след което Петербургската стрелкова офицерска школа. В Сръбско-българската война 1885 г. участва като командир на дружина. Имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал. Много скоро Родината отново има нужда от неговите умения на военачалник. На 8 октомври 1912 г. генерал Генев е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, а по-късно и на Кърджалийския отряд, който наброява 12 000 бойци. На 8 ноември 1912 г. отрядът нанася тежко поражение на корпуса на Явер паша в Източните Родопи.През февруари 1913 г. под командването на генерала е отхвърлен към морето голям турски десант при Шаркьой. Заради умелото водене на тези решителни сражения, генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи”. След края на Междусъюзническата война той отново излиза в запас и е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Почива в София на 12 април 1934 г.

Новини

Празнуваме Цветница!

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Новини

Днес е Лазаровден!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос (Йоан, гл. 11:1 – 45). Когато умира, четири дни след неговата смърт той въскръсва. Бог казва – „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии.

Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Източник: Уикипедия.

Зареди още

Новини

КНСБ – Габрово ще отбележи Деня на труда с информационна кампания

Published

on

По повод 1 май – Деня на труда и международната работническа солидарност, Регионалният съвет на КНСБ – Габрово организира информационна кампания с изнесена приемна, която ще се проведе на 30 април от 13.00 до 16.00 часа пред сградата на бившето НТС на ул. „Брянска“ 30, където се намира и офиса на синдиката в Габрово.

По време на събитието екипът на регионалната структура, заедно с представители на федерации към КНСБ ще дават безплатни консултации свързани с трудовото и осигурителното законодателство и ще информират гражданите за кампанията „По-високи доходи с твоя синдикат“, която КНСБ провежда в цялата страна.

Специално участие в приемната ще вземе психологът Габриела Гатева, която ще дава професионални насоки за разпознаване симптомите на бърнаут, как влияе той на здравето на работниците и начините за справяне с последиците от „прегарянето“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица