

Култура
Младежи дискутираха екообразованието в Габрово
Даниела Алексиева е главен експерт по управление на човешките ресурси в Централата на КНСБ, член на младежката организация от 2004 г., която е инициирала и организирала множество младежки дейности на национално и международно ниво. Тя е и настоящ председател на Младежкия комитет към Пан-европейския регионален съвет. В момента е председател на Сдружение „Младежки форум 21 век“.
Теодор Василев е етнолог, антрополог и културен турист завършил СУ „Св. Климент Охридски”. Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През последните осем години е сърцето, ръцете и част от главата на НЧ „Бъдеще сега”. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.
През 2013 г. заедно с ръководството на Национален младежки форум (НМФ) реализират идеята за създаване на Звено от обучители към НМФ и Теодор го ръководи до момента. Заедно с екипа тренери реализират две поредни години Младежка академия за млади лидери на НМФ – една от добрите практики в младежкия сектор. През 2012 г. и 2013 г. повече от 300 млади хора преминават през трите нива на академиите.
През 2013 година заедно със Сдружение „Младежки форум 21 век“ започват реализацията на проект „Екологичното образование на младите хора – мост към устойчиво развитие на местната общност“ (реализиран с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество), чиято финална дейност е провеждането на дискусионен форум „Ролята на младите хора за развитието на екологичното образование и устойчивото развитие на местните общности в България“ в Габрово в края на миналата седмица, 24 – 25 юли.
Каква е историята на проекта и по какъв начин се зароди идеята?
Даниела Алексиева: Идеята се зароди в края на 2012 г., когато двете организации, „Младежки форум 21 век“ и Народно читалище „Бъдеще сега 2006“, решихме да направим съвместна инициатива, в сферата на екологията и устойчивото развитие. Базирайки се както на опита, който имаме в сферата на неформалното образование, разработването на обучителни програми за деца и младежи и прилагането им в сферата на образование за устойчиво развитие, така и на мрежата от експерти и доброволци, с които двете организации работят. Основата цел на проекта е да се повиши осведомеността и разбирането сред младите хора за ползите от неформалното образование по темите екология и устойчиво развитие, и взаимовръзката им с техните фундаментални права. По-конкретно, нашите три ключови цели в рамките на проекта бяха: да се придобият нови знания и умения за околната среда, повишаване на екологичната култура и изграждане на устойчиви модели на поведение на младите хора; да се създадат компетенции и да се ангажират младите хора в България за застъпничество и активно гражданство в сферата на устойчивото развитие и подкрепа за местните общности в отдалечени краища на страната; да се насърчи устойчивото развитие на местните общности, чрез активното включване на младите хора.
Днес присъстваме на финалното събитие, какви дейности бяха изпълнени в рамките на тези 2 години, за да се стигне до днешния дискусионен форум?
Даниела Алексиева: През изминалите две години реализирахме поредица от младежки акции, кампании и обучения, в сферата на екологичното образование и устойчивото развитие. Създаден бе младежки обучителен център в с. Гудевица, като модел за устойчиво развитие и обучение сред природата с четири обучителни зони и демонстрационна инфраструктура. Именно в този център през 2014 г. бяха реализирани 7 младежки образователни реалити шоута „Околна среда и устойчив начин на живот“ с участието на общо 70 младежи. В рамките на проекта бе реализирана и дейност, по популяризиране на устойчивия начин на живот сред младите хора, чрез посещения на еко-центрове от мрежата “Живи места”, като приключенска зона в м. Беглика; Пермашип в гр. Шипка; с. Извор и с. Новогорци.
Изключително ползотворна бе дейността по провеждане на национална информационна и обучителна кампания, чрез младежки мобилен информационен еко-център “Приятели на природата” в 7 общини (Велико Търново, Габрово, Смолян, Стара Загора, София, Пловдив и Ямбол), като само през 2014 г. в проведените общо 7 кампании участие взеха около 500 младежи. Те получиха професионални консултации от нашите експерти по устойчиво развитие и гражданска активност. Всички посетители на центъра получиха и много полезни информационни материали, както и изключително атрактивния мини наръчник на тайния агент по устойчиво развитие. В резултат на изключителния интерес към кампанията, тя бе продължена и през 2015 г., като до момента мобилният център е преминал през пет от общините. Предстой да премине и през еко феста на Узана и през Велико Търново. Това са и последните инициативи в рамките на проекта, който приключва в началото на месец август.
Кулминация на дейностите по проекта бе провеждането на инициативата “72 часа акции за устойчиво развитие” (Екологична лудница) на 5-7 юни 2014 г., в рамките на която бяха реализирани над 30 акции с участието на над 600 души. Тази инициатива придоби много широк национален отзвук. В резултат на нея беше създадена общност от активни млади хора, която следи, популяризира и участва в екологичното образование, устойчивото развитие и активното гражданство.
Днешният дискусионен форум е логичен завършек на проекта. Целта ни е да излезем с конкретни предложения и препоръки към отговорните институции и организации за повишаване качеството на екологичното образование. Като път към устойчиво развитие на местните общности и ролята на младите.
По време на проекта вие сте изградили зала за обучения в читалището в село Гудевица, имате ли идея за нови такива зелени, живи места?
Теодор Василев:Разработваме система и ноу – хау, които ще предоставяме на други организации, за да бъде приложено като система и начин на работа и на други места в България. Нашата цел е в бъдеще да консултираме други колеги, които искат да създадат такива центрове, как да организират своята обучителна и педагогическа работа, за да бъдат на високо обучително и професионално ниво. Нямаме планове за разширяване на мрежата, но като експертна подкрепа – да. Важно е много повече хора да бъдат ангажирани в този процес – млади хора, които имат желание да се реализират, като по този начин намерят професионално и житейско поприще в тази област на неформалното учене и развитието на специфична инфраструктура за това.
Днес в рамките на един от панелите на форума беше представена още една добра практика – създаване на система от стандарти за качество в сферата на образованието за устойчивото развитие. Като отговорни партньори помагаме на колегите в разработването на стандарт за образованието за устойчивото развитие. Целта е организациите, които спазват този стандарт да могат да се сертифицират и да покажат със знак за качество, че спазват определени стандарти и критерии. А това е добър знак за продължаваща работа в тази насока. Имаме готовност да помагаме и на други младежки организации, които искат да кандидатстват за сертифициране с този знак за качество, който е за младежки центрове, центрове за неформално учене.
Има ли бъдеще неформалното образование в България?
Теодор Василев: Абсолютно, доста сериозна скорост е набрало в света. В България през 2013 година беше проведена националната среща за неформално учене във Варна, в резултат на която бяха изработени няколко ключови документа на Национален младежки форум. Като методика неформалното учене вече сериозно навлиза във формалното образование. Много преподаватели започват да ползват методи и техники, познати повече в неформална среда и сферата на неформалното образование. За мен бъдещето е размита граница между формалното и неформалното. Много повече интерактивни, активни и ангажирани и ефективни образователни модели и форми , които няма да има нужда да ги определяме дали са формални или не. Важно е, че резултатът ще бъде по-добър, а системата ще бъде друга, точно заради раждането на такива алтернативи е бъдещето на нашите деца и на поколението, което расте в България.
Ставаме ли свидетели на завръщането на „Зелените училища”, но в истинския смисъл на тази форма за учение?
Теодор Василев: Много е важно такива центрове като училището в Гудевица да станат модел за изнасянето на обучението извън класните стаи, извън градовете, сред самата природата, тъй като там много лесно и естествено може да се учи в пъти повече, в пъти по-добре, по – щастливо и по – ефективно. Това може да бъде и е един бъдещ модел на работа на образователните институции, които имат или използват такива центрове, където децата могат да се докоснат до природата и получат обучение и образование сред самата природа в специфично създадена инфраструктура. Надявам се ние да не останем единствените истински зелени училища, защото в днешно време зелените училища се провеждат предимно в пет звездните хотели, които нямат нищо общо, нито с природата, нито с устойчивото развитие. Надявам се истинските „зелени училища“ да имат бъдеще, а ние показваме един добър пример за това.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 7 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“
-
Кримипреди 7 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Културапреди 7 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Новинипреди 7 дни
Първият спортно-терапевтичен център в Габрово ще заработи съвсем скоро
-
Любопитнопреди 6 дни
Търсят кмет и заместник – кмет на Габрово за един ден
-
Новинипреди 6 дни
Започва подготовката за благоустрояване на парк Баждар