Свържи се с нас

Новини

Войната в която всички са лоши

Published

on

И така прословутата „международна общност” реши да го направи отново. Реши да ни покаже, че колкото й големи майстори да са на модерните клишета за права, мир, благоденствие, устойчиво развитие, в крайна сметка винаги се стига до война, когато трябва да се защитават политически интереси. И когато трябва да се заличават следи на десетилетия подлост и безчестие. Най-гадното обаче е това, че войната винаги се оправдава с миролюбиви клишета, с пластмасов език и западни лидери с изпънати от престорена загриженост лица. Тази подлост на съвременните войни може да взриви всеки здрав разум, защото пред себе си виждаме класически идеологически опит езикът да подмени реалностите. Хуманитарната загриженост е просто маска на поредната доза нечисти и много коварни политически интереси.

Именно така се стигна до операция „Зората на Одисеята” (винаги съм се чудил коя ли военна поетична душа сътворява заглавията на тези операции и дали авторите на заглавия няма някой ден да горят в ада). В тази операция военно-въздушните сили на Франция, Великобритания, подкрепени от Италия, САЩ и други страни започнаха да бомбардират Либия с мотивът, че това е единственият начин да спрат очевидно психясващият от ден на ден Кадафи и да предотвратят разправата му с опозицията.

Бомбардировките (всъщност това е форма на най-подла война) съвсем не бяха последното и единствено възможно решение в назрялата политическа криза. Което веднага ни кара да предполагаме, че целта на военна намеса съвсем не се изчерпва с пленителната хуманитарна терминология, дори съвсем очевидно няма нищо общо с нея.

Първо едно уточнение, за да не стигаме до бързо лепене на етикети. Пет пари не давам за Муамар Кадафи. Това е един прогресивно полудяващ старец, който очевидно съвсем се е замъглил от постоянното слънце и пустинните ветрове. Особено в България пък нямаме причини за дива любов към тази тъмна фигура, която близо 8 години държа като заложници български граждани и се изгаври с целия свят. Аз лично смятам, че не само Кадафи е виновен за цялата ситуация, а и удивително слабата българска дипломация в момента на ареста, както и опитите на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова да скрие, а не да реши проблема. Но е факт, че либийският лидер никога няма да заеме челно място в класацията топ 10 на най-любимите на българите неща. Той е изпечен злодей и нямам нито една емоционална или разумна причина да го подкрепям.

Обаче, ако искаме да бъдем съвсем обективни, трябва реално да погледнем и мотивите на „силите на мира”, носителите на зората на Одисеята. Защото, ако изкараме тях светлата сила в този конфликт, това означава да излъжем много брутално.

Изключително интересен е фактът, че Франция и Великобритания са страните, които инспирираха този конфликт и първи започнаха да твърдят, че „Кадафи трябва да бъде спрян”. Изключително интересна позиция, особено, ако вземем предвид, че доскоро точно тези две страни бяха в основата на стоплянето на отношенията между Европа и Либия.

Нека да припомним. През 2007 година тогавашната жена на Никола Саркози Сесилия разигра целия спектакъл по спасяването на българските медици от затвора в Триполи и висящите им смъртни присъди. Франция влезе в ролята на преговарящ, а този, когото днес наричат „бясно куче” изтъргува хитро нашите сънародници срещу неназовани условия. Едва днес, когато страстите около Либия се нажежиха като Сахара по обед, стана ясно, че либийците отдавна имат топли отношения със Саркози, а синът на Кадафи Сейф Ал-Ислам информира обвинително, че страната му е финансирала кампанията на френския президент. Когато днес виждаме прелитащите френски самолети ще е израз на интелектуална почтенност да предположим, че това е отчаян ход на Саркози, за да отклони вниманието в друга посока и, ако е възможно да заличи следите си в отношенията с арабския диктатор.

Също така красива е ситуацията в отношенията Великобритания – Либия. Дълги години англичаните държаха като затворник атентаторът от Локърби Абдел Басет ал Меграхи. Кадафи се бори за освобождаването на своя съратник още от 1989 година. Най-накрая през 2009 година шотландските власти освободиха Меграхи по „хуманни причини”, защото бил болен от последен стадий на рак на простатата и го върнаха в Либия. Няма да забравя – гледах телевизионен репортаж от кацането на Меграхи в Триполи. Изведоха атентатора в инвалидна количка, с кислородна маска на лицето, той стоеше като човек, който наистина знае, че ще умре след няколко седмици. Две години по-късно обаче Меграхи е жив и слава на Аллах ,сигурно ще доживее до дълбока старост. Не бих се учудил, ако се окаже, че този рак на простатата е бил красива измислица на английските лекари, просто предтекст да върнат терориста на Кадафи. Само можем да предполагаме каква е била цената на тази сделка. И до днес се предполага, че Кадафи е предложил силна петролна сделка в замяна на приятеля си.

Още един факт – през 2004 година тогавашния премиер на Великобритания Тони Блеър е един от първите западни лидери, които отива на крака при Кадафи, за да прокара новите европейски отношения с него. Страничен факт от топлата среща: фирмата „Шел” подписва договор за екслоатация на либийски нефт на стойност 550 милиона лири. Отношенията на Великобритания с Либия са покрити с повече договорки и пари от средностатистически филм за мафията.

Ето как двете страни, които могат моментално да бъдат уличени в най-близки контакти с Кадафи първи решиха да го атакуват. Просто имат много да крият. Същото важи и внезапно пробудилият се демократично Силвио Берлускони, доскоро пръв приятел на либийският лидер.

На фона на описаните неща е много трудно да се повярва в модерния новговор на милитаристичните атаки – че те са направени в името на мира и, за да спрат войната. Вече се вижда първият ефект от военният удар в Либия – мир няма да има скоро. Привържениците на Кадафи се екстремизират с часове, а неговата опозиция просто няма лице. Това е основен проблем на военната операция. Тя няма цел и се прави прекалено набързо.

Ето няколко основни недоумения:

1. Какво целят въздушните удари? Ако целта им е да спрат атаките на Кадафи срещу опозицията, не е ясно как ще стане това без присъствието на сухопътни сили на нападащата коалиция. Въздушните удари трудно ще спрат гражданската война, а единствено могат да постигнат патова ситуация в Либия и да вкарат страната в зловеща политическа и икономическа криза. Това от своя страна ще е край на идеята за хуманитарна инвазия, защото по този начин ударите ще засегнат абсолютно всички либийци.

2. Готови ли са силите на „хуманните” бомбардировки да нахлуят в Либия, за да спрат наистина гражданската война? На този етап отговор на въпроса не може да има, но най-вероятно – не. Силите на НАТО са плътно ангажирани със ситуацията в Афганистан и всяко разместване на войските ще отвори нов проблем за цялата международна общност, както и ще принуди Осама бин Ладен да даде тържествен купон за новата геополитическа мешавица.

3. Как международните сили ще изпълнят целта си за сваляне на Кадафи? В момента се вижда, че Либия е трагично разделена страна. Ако предположим, че има сухопътна операция, това означава още една арабска страна да бъде подложена на фактическа окупация. Лидерите на Франция, Великобритания и Италия май не се били в час в последните 10 години и да си водят бележки от калпавите войни на американците в арабския свят. Нахлуване в Либия означава трайна нестабилност в региона и още едно гнездо на екстремизъм. Много пъти сме повтаряли истината, но май никой не я е осъзнал, че военните действия много рядко са решение на проблемите. Да пратиш войски да осигуряват мир е все едно да отрежеш крак, за да излекуваш порязване.

4. Кой ще смени Кадафи? Отговорът на този въпрос е по-голяма мистерия от въпроса „Кой уби Лора Палмър” навремето, когато България беше полудяла по сериала „Туин Пийкс” на Дейвид Линч. Опозицията на либийският лидер е съвсем непозната, никой не знае кой точно я води, съвсем не е ясно каква е тяхната платформа и с какво са по-добри от техния враг? Това са въпроси, които наистина стоят без отговор. А Европа, всъщност описаните по-горе страни прибегнаха до военният удар преди да опитат какъвто й да е бил политически натиск върху Кадафи.

Накрая няколко думи и за позицията на САЩ. Независимо от постоянните призиви на държавният секретар Хилъри Клинтън, американците не изглеждат много ентусиазирани от тази намеса, а Барак Обама няколко пъти повтори, че американците нямат водеща роля в това нападение. Изявлението му вероятно е истина поне наполовина. Идеята за военно нападение, а особено за евентуална сухопътна операция много трудно ще бъде продадена на американското общество. Един от силните армейски гласове – генерал Уесли Кларк, ръководил навремето бомбардировките над Югославия и, който май е демократ по убеждения, наскоро написа една доста смислена статия – „Трябва да помислим добре преди да нахлуем в Либия”. Ако се абстрахирате от доста силният имперски тон в нея, тя е точен анализ всички проблеми по които очевидно няма да спрем да говорим поне още година-две.

В този смисъл ситуацията наистина е непредвидима. Вероятно две-три седмици бомбардировките няма да спрат, но държавите, които започнаха войната най-вероятно няма да се решат на сухопътна операция. Така е, когато се бият две тъмни армии – винаги се стига до драматичен с необяснимостта си финал.

За първи път ми се случва да виждам война в която и двете сили са еднакво лоши. Ако това ще е новата форма на политика в 21 век – избор между супергаднярите и изпечените подлеци, значи много сме го закъсали. Заради това ми е странно да чета патетичните и приповдигнати статии, които се появиха – военните удари няма да решат абсолютно нищо. Само след една година, а може и още по-рано ще говорим с презрение за всички, които се решиха на тази стъпка. Защото бомбите не могат да заличат всички година на подлост, двойни стандарти и договорки зад гърба на обществото. В тази голяма игра ние също бяхме заложници, защото не бих се учудил, ако медиците бяха подложени на страдания и мъки като част от политическият покер на хуманната международна общност и либийският диктатор.

В този конфликт просто няма добри. И заради това единственият морален извод, който може да се направи е, че подлостта няма как да пребори диктатурата. Просто двете сили са от едно семейство.

Тъжно, но истина.

Автор: Александър Симов

Новини

Даниел Петров: Габрово има потенциал за индустриално възраждане

Малкият бизнес, индустриалните зони и новите форми на заетост са ключът към връщането на живота в региона.

Published

on

Икономическото развитие на област Габрово изисква целенасочена политика, която да създаде условия за стабилна заетост и дългосрочен растеж. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров, който очерта основните приоритети за възстановяване на икономическата жизненост на региона.

По думите му Габрово и Севлиево имат традиции в индустрията и производството, но през последните години този потенциал остава недоразвит заради липса на последователна държавна политика и реална подкрепа за бизнеса.

„Нашата цел е да създадем условия за стабилна и дългосрочна заетост, така че хората да могат да работят и да се развиват тук, без да бъдат принудени да търсят реализация извън региона“, подчерта Петров.

Сред основните акценти в програмата е подкрепата за малкия и средния бизнес чрез облекчаване на административните режими и създаване на насърчителни политики.

Според него именно този сектор е гръбнакът на местната икономика и ключов фактор за устойчиво развитие. Паралелно с това се предвижда активна работа за развитие на индустриалните зони в Габрово и Севлиево, както и привличане на инвестиции, които създават реална добавена стойност, а не временна заетост.

„Инвестициите трябва да бъдат насочени към производства и дейности, които оставят стойност в региона и дават перспектива за развитие“, заяви той.

Петров постави акцент и върху възраждането на традиционните занаяти и производства, които са част от идентичността на региона. Според него те могат да се превърнат в устойчив източник на доходи, ако бъдат подкрепени с модерни инструменти и достъп до пазари.

В същото време се предлага развитие на съвременни форми на заетост, включително дистанционна работа, която да даде възможност на младите хора да останат в региона, без да правят компромис с професионалното си развитие.

„Габрово има потенциал да съчетае традиция и модерност – въпросът е да се създадат условия това да се случи“, подчерта Петров.

Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който икономическата политика е лишена от дългосрочна визия и насоченост към националния интерес.

От „Възраждане“ предлагат изграждане на устойчива и национално ориентирана икономика, която да гарантира икономическа независимост и дългосрочно благоденствие.

Ключов елемент в тази стратегия е развитието на силна индустриална база, която да осигурява добавена стойност, технологична самостоятелност и стабилна заетост.

„Възраждане“ залага и на активна държавна подкрепа за малкия и средния бизнес чрез по-лесен достъп до финансиране, намаляване на административната тежест и създаване на конкурентна среда. В икономическата политика се предвиждат и конкретни финансови мерки – стимули за инвестиции, диференцирани данъчни ставки по сектори, премахване на ДДС върху основни стоки като храни, лекарства и книги, както и ограничаване на свръхпечалбите в ключови сектори.

„Икономиката трябва да работи за българските граждани, а не за външни интереси. Само така можем да върнем развитието в регионите и да дадем реална перспектива на хората“, заяви Петров.

По думите му възстановяването на индустрията, подкрепата за бизнеса и активната роля на държавата са ключът към икономическото възраждане както на Габрово, така и на цялата страна.

В заключение той подчерта, че икономиката и заетостта ще бъдат сред водещите приоритети в програмата на „Възраждане“ за предстоящите парламентарни избори. „Възраждане“ е с номер 8 в бюлетината! Купуването и продаването на гласове е престъпление!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Даниел Петров: Демографската криза в Габрово не е статистика, а въпрос на оцеляване на региона

Published

on

Демографската криза в област Габрово се задълбочава и вече се отразява пряко върху развитието на региона. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров, който определи проблема като най-сериозното предизвикателство пред местните общности.

По думите му процесът не е абстрактен, а ясно видим в ежедневието – в обезлюдените села, затворените училища и намаляващото население в градове като Габрово, Севлиево и Дряново.

„Това не е просто статистика. Това е реалност, която виждаме всеки ден – празни улици, липса на млади хора и постепенно изчезване на цели населени места“, посочи Петров. Според него загубата на население води до обезсмисляне на всички останали политики, ако не бъде овладяна навреме.

„Губим най-ценния ресурс – хората. Ако този процес не бъде спрян, всички други мерки губят значение“, подчерта той.

Петров свърза регионалната картина с общата ситуация в страната, която според „Възраждане“ може да бъде определена като демографска катастрофа.

Данните показват трайно намаляване на населението през последните десетилетия, като страната губи десетки хиляди души годишно, а цели региони се превръщат в обезлюдени територии.

Сред основните причини той открои емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност, които засягат както големите градове, така и по-малките области като Габрово.

Като ключов приоритет Петров посочи необходимостта от активна политика за връщане на българите от чужбина.

„Ще работим за създаване на регионална програма за завръщане на габровци, като изградим връзка с нашите сънародници зад граница и осигурим реални условия за работа и живот тук“, заяви той.

По думите му това трябва да бъде подкрепено с административни облекчения и сътрудничество с местния бизнес, за да има реална заетост, а не само декларации.

Друг основен акцент е подкрепата за семействата и насърчаването на раждаемостта. „Ще върнем семейството в центъра на обществените политики чрез конкретни финансови стимули, достъпни детски градини и ясни условия за младите хора да създадат дом тук“, посочи Петров.

Той подчерта, че подобни мерки трябва да бъдат съчетани с по-широка промяна в ценностната система, насочена към утвърждаване на семейството, отговорността и грижата за следващото поколение.

Според позицията на „Възраждане“ демографският проблем не може да бъде решен с частични мерки, а изисква дългосрочна и последователна стратегия на национално ниво.

„Пред страната няма по-важна задача от обръщането на тази тенденция. Без хора няма икономика, няма образование, няма бъдеще“, заяви Петров.

Той посочи още, че управлението на миграционните процеси трябва да бъде насочено към връщане на българите, а не към компенсиране на липсата на работна сила чрез внос на евтина работна ръка.

По думите му Габрово е пример за регион, в който демографските процеси се усещат по-рано и по-силно, но същите тенденции са видими в цялата страна.

„Ако искаме да има бъдеще за региона и за България, трябва да започнем да действаме сега – последователно и с ясна цел“, заключи Петров.

„Възраждане“ е с номер 8 в бюлетината! Купуването и продаването на гласове е престъпление!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Икономика

Регионална среща събира независими търговци във Велико Търново в края на април

Published

on

На 28 април във Велико Търново ще се проведе регионална среща на независимите собственици на магазини за хранителни стоки под мотото „Търговия с човешко лице“. Събитието се организира от МЕТРО България и партньори и ще се състои в Бизнес център „Велико Търново“ и ще събере представители на традиционната търговия от областта. Участието в срещата е безплатно, като е необходима предварителна регистрация. Програмата на форума ще предложи практически насоки и решения, насочени към ежедневните предизвикателства пред малките и средни търговци, както и възможности за обмяна на опит и идеи между участниците.

През 2026 г. форматът „Търговия с човешко лице“ се развива в серия от регионални срещи, които целят да бъдат по-близо до местните общности и да отговорят на специфичните потребности на бизнеса в различните части на страната.

„Срещите дават възможност за реален разговор с хората от бизнеса за това какви са трудностите днес и какви решения работят на практика. Целта ни е да създаваме среда за обмяна на опит и за устойчиво развитие на традиционната търговия“, коментира Лазар Лулчев, ръководител сектор „Франчайз“ в МЕТРО България.

В програмата са включени теми, свързани с развитието на пазара на бързооборотни стоки, тенденциите при различни продуктови категории и поведението на клиентите в кварталните магазини. Акцент ще бъде поставен върху практически идеи за развитие на асортимента, увеличение на продажбите и устойчиви модели за управление на малък търговски обект.

В „Търговия с човешко лице“ като партньори ще се включат и представители на водещи компании от FMCG сектора, които ще споделят опита си с различни продуктови категории, както и работещи бизнес решения. Сред тях са експерти от Coca-Cola HBC България, които ще поставят фокус върху развитието на категорията на безалкохолните напитки и управлението на ключови клиенти, както и от „Престиж 96“, които ще разгледат тенденциите при захарните изделия и изграждането на силни брандове. Представители на Carlsberg България ще коментират динамиката при бирата и ефективното присъствие на продуктите в търговските обекти, а Mastercard ще представи решения с добавена стойност за малките търговци, включително възможности за допълнителни услуги чрез ПОС терминали.

Срещата „Търговия с човешко лице“ ще включва и дискусионен панел, посветен на основните предизвикателства пред независимите търговци в България, както и представяне на добри практики и решения, насочени към подобряване на ефективността на бизнеса.

Форумът във Велико Търново е първото от поредица регионални събития, които ще се проведат през следващите месеци, като предстоят срещи във Варна и Пловдив.

Допълнителна информация и регистрация за участие на независими търговци са достъпни на https://trade2you.bg/.

За МЕТРО България

МЕТРО България – най-голямата компания за търговия на едро, оперираща на българския пазар вече 26 години – стъпва у нас на 18 март 1999 г., когато първите два магазина отварят врати едновременно в София и Пловдив.

Компанията обслужва клиенти от хотелския и ресторантьорския бизнес, търговци и фирми. Тя управлява 11 магазина, както и 1 база за услуга доставки, с около 2000 служители. За нуждите на B2B клиентите МЕТРО развива дейността си в многоканален модел на търговия, който съчетава магазини за търговия на едро и услуга за доставки на хранителни и нехранителни продукти. Хиляди професионални клиенти на МЕТРО България разчитат на продуктовата компетентност и качествените услуги на компанията, за да осъществяват успешно своя ежедневен бизнес. Отговорността е заложена в начина, по който МЕТРО осъществява дейността си – като създава споделена стойност за общностите чрез своята ESG стратегия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица