Свържи се с нас

Новини

Войната в която всички са лоши

Published

on

И така прословутата „международна общност” реши да го направи отново. Реши да ни покаже, че колкото й големи майстори да са на модерните клишета за права, мир, благоденствие, устойчиво развитие, в крайна сметка винаги се стига до война, когато трябва да се защитават политически интереси. И когато трябва да се заличават следи на десетилетия подлост и безчестие. Най-гадното обаче е това, че войната винаги се оправдава с миролюбиви клишета, с пластмасов език и западни лидери с изпънати от престорена загриженост лица. Тази подлост на съвременните войни може да взриви всеки здрав разум, защото пред себе си виждаме класически идеологически опит езикът да подмени реалностите. Хуманитарната загриженост е просто маска на поредната доза нечисти и много коварни политически интереси.

Именно така се стигна до операция „Зората на Одисеята” (винаги съм се чудил коя ли военна поетична душа сътворява заглавията на тези операции и дали авторите на заглавия няма някой ден да горят в ада). В тази операция военно-въздушните сили на Франция, Великобритания, подкрепени от Италия, САЩ и други страни започнаха да бомбардират Либия с мотивът, че това е единственият начин да спрат очевидно психясващият от ден на ден Кадафи и да предотвратят разправата му с опозицията.

Бомбардировките (всъщност това е форма на най-подла война) съвсем не бяха последното и единствено възможно решение в назрялата политическа криза. Което веднага ни кара да предполагаме, че целта на военна намеса съвсем не се изчерпва с пленителната хуманитарна терминология, дори съвсем очевидно няма нищо общо с нея.

Първо едно уточнение, за да не стигаме до бързо лепене на етикети. Пет пари не давам за Муамар Кадафи. Това е един прогресивно полудяващ старец, който очевидно съвсем се е замъглил от постоянното слънце и пустинните ветрове. Особено в България пък нямаме причини за дива любов към тази тъмна фигура, която близо 8 години държа като заложници български граждани и се изгаври с целия свят. Аз лично смятам, че не само Кадафи е виновен за цялата ситуация, а и удивително слабата българска дипломация в момента на ареста, както и опитите на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова да скрие, а не да реши проблема. Но е факт, че либийският лидер никога няма да заеме челно място в класацията топ 10 на най-любимите на българите неща. Той е изпечен злодей и нямам нито една емоционална или разумна причина да го подкрепям.

Обаче, ако искаме да бъдем съвсем обективни, трябва реално да погледнем и мотивите на „силите на мира”, носителите на зората на Одисеята. Защото, ако изкараме тях светлата сила в този конфликт, това означава да излъжем много брутално.

Изключително интересен е фактът, че Франция и Великобритания са страните, които инспирираха този конфликт и първи започнаха да твърдят, че „Кадафи трябва да бъде спрян”. Изключително интересна позиция, особено, ако вземем предвид, че доскоро точно тези две страни бяха в основата на стоплянето на отношенията между Европа и Либия.

Нека да припомним. През 2007 година тогавашната жена на Никола Саркози Сесилия разигра целия спектакъл по спасяването на българските медици от затвора в Триполи и висящите им смъртни присъди. Франция влезе в ролята на преговарящ, а този, когото днес наричат „бясно куче” изтъргува хитро нашите сънародници срещу неназовани условия. Едва днес, когато страстите около Либия се нажежиха като Сахара по обед, стана ясно, че либийците отдавна имат топли отношения със Саркози, а синът на Кадафи Сейф Ал-Ислам информира обвинително, че страната му е финансирала кампанията на френския президент. Когато днес виждаме прелитащите френски самолети ще е израз на интелектуална почтенност да предположим, че това е отчаян ход на Саркози, за да отклони вниманието в друга посока и, ако е възможно да заличи следите си в отношенията с арабския диктатор.

Също така красива е ситуацията в отношенията Великобритания – Либия. Дълги години англичаните държаха като затворник атентаторът от Локърби Абдел Басет ал Меграхи. Кадафи се бори за освобождаването на своя съратник още от 1989 година. Най-накрая през 2009 година шотландските власти освободиха Меграхи по „хуманни причини”, защото бил болен от последен стадий на рак на простатата и го върнаха в Либия. Няма да забравя – гледах телевизионен репортаж от кацането на Меграхи в Триполи. Изведоха атентатора в инвалидна количка, с кислородна маска на лицето, той стоеше като човек, който наистина знае, че ще умре след няколко седмици. Две години по-късно обаче Меграхи е жив и слава на Аллах ,сигурно ще доживее до дълбока старост. Не бих се учудил, ако се окаже, че този рак на простатата е бил красива измислица на английските лекари, просто предтекст да върнат терориста на Кадафи. Само можем да предполагаме каква е била цената на тази сделка. И до днес се предполага, че Кадафи е предложил силна петролна сделка в замяна на приятеля си.

Още един факт – през 2004 година тогавашния премиер на Великобритания Тони Блеър е един от първите западни лидери, които отива на крака при Кадафи, за да прокара новите европейски отношения с него. Страничен факт от топлата среща: фирмата „Шел” подписва договор за екслоатация на либийски нефт на стойност 550 милиона лири. Отношенията на Великобритания с Либия са покрити с повече договорки и пари от средностатистически филм за мафията.

Ето как двете страни, които могат моментално да бъдат уличени в най-близки контакти с Кадафи първи решиха да го атакуват. Просто имат много да крият. Същото важи и внезапно пробудилият се демократично Силвио Берлускони, доскоро пръв приятел на либийският лидер.

На фона на описаните неща е много трудно да се повярва в модерния новговор на милитаристичните атаки – че те са направени в името на мира и, за да спрат войната. Вече се вижда първият ефект от военният удар в Либия – мир няма да има скоро. Привържениците на Кадафи се екстремизират с часове, а неговата опозиция просто няма лице. Това е основен проблем на военната операция. Тя няма цел и се прави прекалено набързо.

Ето няколко основни недоумения:

1. Какво целят въздушните удари? Ако целта им е да спрат атаките на Кадафи срещу опозицията, не е ясно как ще стане това без присъствието на сухопътни сили на нападащата коалиция. Въздушните удари трудно ще спрат гражданската война, а единствено могат да постигнат патова ситуация в Либия и да вкарат страната в зловеща политическа и икономическа криза. Това от своя страна ще е край на идеята за хуманитарна инвазия, защото по този начин ударите ще засегнат абсолютно всички либийци.

2. Готови ли са силите на „хуманните” бомбардировки да нахлуят в Либия, за да спрат наистина гражданската война? На този етап отговор на въпроса не може да има, но най-вероятно – не. Силите на НАТО са плътно ангажирани със ситуацията в Афганистан и всяко разместване на войските ще отвори нов проблем за цялата международна общност, както и ще принуди Осама бин Ладен да даде тържествен купон за новата геополитическа мешавица.

3. Как международните сили ще изпълнят целта си за сваляне на Кадафи? В момента се вижда, че Либия е трагично разделена страна. Ако предположим, че има сухопътна операция, това означава още една арабска страна да бъде подложена на фактическа окупация. Лидерите на Франция, Великобритания и Италия май не се били в час в последните 10 години и да си водят бележки от калпавите войни на американците в арабския свят. Нахлуване в Либия означава трайна нестабилност в региона и още едно гнездо на екстремизъм. Много пъти сме повтаряли истината, но май никой не я е осъзнал, че военните действия много рядко са решение на проблемите. Да пратиш войски да осигуряват мир е все едно да отрежеш крак, за да излекуваш порязване.

4. Кой ще смени Кадафи? Отговорът на този въпрос е по-голяма мистерия от въпроса „Кой уби Лора Палмър” навремето, когато България беше полудяла по сериала „Туин Пийкс” на Дейвид Линч. Опозицията на либийският лидер е съвсем непозната, никой не знае кой точно я води, съвсем не е ясно каква е тяхната платформа и с какво са по-добри от техния враг? Това са въпроси, които наистина стоят без отговор. А Европа, всъщност описаните по-горе страни прибегнаха до военният удар преди да опитат какъвто й да е бил политически натиск върху Кадафи.

Накрая няколко думи и за позицията на САЩ. Независимо от постоянните призиви на държавният секретар Хилъри Клинтън, американците не изглеждат много ентусиазирани от тази намеса, а Барак Обама няколко пъти повтори, че американците нямат водеща роля в това нападение. Изявлението му вероятно е истина поне наполовина. Идеята за военно нападение, а особено за евентуална сухопътна операция много трудно ще бъде продадена на американското общество. Един от силните армейски гласове – генерал Уесли Кларк, ръководил навремето бомбардировките над Югославия и, който май е демократ по убеждения, наскоро написа една доста смислена статия – „Трябва да помислим добре преди да нахлуем в Либия”. Ако се абстрахирате от доста силният имперски тон в нея, тя е точен анализ всички проблеми по които очевидно няма да спрем да говорим поне още година-две.

В този смисъл ситуацията наистина е непредвидима. Вероятно две-три седмици бомбардировките няма да спрат, но държавите, които започнаха войната най-вероятно няма да се решат на сухопътна операция. Така е, когато се бият две тъмни армии – винаги се стига до драматичен с необяснимостта си финал.

За първи път ми се случва да виждам война в която и двете сили са еднакво лоши. Ако това ще е новата форма на политика в 21 век – избор между супергаднярите и изпечените подлеци, значи много сме го закъсали. Заради това ми е странно да чета патетичните и приповдигнати статии, които се появиха – военните удари няма да решат абсолютно нищо. Само след една година, а може и още по-рано ще говорим с презрение за всички, които се решиха на тази стъпка. Защото бомбите не могат да заличат всички година на подлост, двойни стандарти и договорки зад гърба на обществото. В тази голяма игра ние също бяхме заложници, защото не бих се учудил, ако медиците бяха подложени на страдания и мъки като част от политическият покер на хуманната международна общност и либийският диктатор.

В този конфликт просто няма добри. И заради това единственият морален извод, който може да се направи е, че подлостта няма как да пребори диктатурата. Просто двете сили са от едно семейство.

Тъжно, но истина.

Автор: Александър Симов

Новини

Медицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова

Published

on

Когато ви предстои превръзка, вливане, инжекция или друга медицинска услуга е естествено да се притеснявате. Искате да знаете кой ще се погрижи за вас и да срещнете човек, пред когото спокойно можете да споделите притесненията си. В „Частна манипулационна Табакова“ в Габрово, Анелия Табакова, посреща пациентите с внимание и търпение.

Дългогодишният ѝ опит в медицинските манипулации и сестринските грижи върви с разбирането, че отношението към човека е важна част от грижата за неговото здраве.

Опит, натрупан в ежедневната грижа за пациентите
Професионалният път на Анелия Табакова в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово започва през 2011 г. Работата и грижите за оперативни и хронични рани и проследяването на пациенти след операция са съществена част от практиката ѝ. Към този опит се добавят и две години в урологично отделение, с грижи и наблюдение на пациенти с урологични заболявания и след оперативно лечение. Анелия е завършила специалност „Медицинска сестра“ в Медицински университет – Плевен и притежава магистърска степен „Управление на здравните грижи“.

В собствената си манипулационна практика тя прилага знанията и уменията, натрупани в болничната работа, с внимание към състоянието и потребностите на всеки човек.

Внимание към човека при всяка манипулация
Всеки пациент идва със своите потребности. Детето може да се страхува от убождането. Възрастният човек може да има нужда от повече време. Близките на човек след операция често се тревожат как ще се справят с грижите у дома. В практиката си Анелия Табакова работи с пациенти от различни възрасти и подхожда с търпение към техните притеснения.

Прецизното изпълнение на манипулациите, хигиената и използването на стерилни консумативи са в основата на работата ѝ. Спокойното общуване допълва тази грижа и помага на пациента да се чувства по-уверен. Ако нещо ви тревожи, споделете го. Вашите въпроси имат място в разговора за грижата за вас.

Помощ за вас и вашите близки
В манипулационната се извършват подкожни, мускулни и венозни инжекции с назначени медикаменти, поставяне на абокат и венозни вливания под наблюдение. Предлагат се също превръзки, сваляне на конци и скоби и грижа за рани, включително след операция или при продължително залежаване. Подходът се съобразява със състоянието на пациента и указанията на лекуващия лекар.

За хората, които се нуждаят от грижа за катетър или стома, се предлагат съответните манипулации и обучение на близките за последващите грижи. Така семейството може да получи подкрепа в ежедневни дейности, които в началото често изглеждат трудни и непознати.

Грижа и в спокойствието на вашия дом
Когато придвижването до кабинет е трудно, възможността за домашно посещение е особено ценна. Анелия Табакова предлага посещения в Габрово и в общините Севлиево, Дряново и Трявна. За уговорка можете да се свържете по телефона и да уточните от каква манипулация или грижа се нуждаете. Това помага посещението да бъде организирано според конкретната потребност.

Свържете се с Анелия Табакова
Кабинетът се намира в гр. Габрово, МЦ „Апогей“, ул. „Ивайло“ № 1. За въпроси и записване на час: 0878 55 62 66. Можете да разгледате услугите и да запазите час за кабинет или домашно посещение и през www.aneliyatabakova.bg.

Заслужавате внимателна грижа и отношение, което ви помага да се чувствате спокойни — и когато търсите помощ за себе си, и когато я търсите за близък човек.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица