Свържи се с нас

Новини

Подобряват условията за четири редки и застрашени горски видa птици

Published

on

© Copyright 2014 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2014 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Мерките за подобряване условията за обитаване на четири редки и застрашени горски видa птици на територията на ПП „Българка“ представиха днес пред журналисти в Габрово.  Това е проект, изпълняван от Дирекцията на Природен парк „Българка” по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.

Проектът започва в началото на 2012 г., когато е подписан договорът за изпълнение на дейностите му. Целта им е да се спре загубата на биологичното разнообразие и в частност на четири вида редки и защитени птици, обитатели на планинските гори в България – лещарка, южен белогръб кълвач, полубеловрата и червеногуша мухоловки.

За подобряване местообитанията на целевите видове птици, както и за подпомагане на популациите им, на територията на Парка бяха определени потенциални места, в които се счете за целесъобразно извършването на следните подпомагащи дейности, като поставяне и монтиране на изкуствени гнездилки (къщички).

Тази дейност цели да се запазят гнездовите популации на полубеловратата и червеногуша мухоловки. Местата им бяха определени след проведени проучвания за местообитанията и видовете и намалелия брой (отсечени) стари хралупати дървета – следствие от провежданите санитарни и други видове сечи.

В заетите изкуствени гнездилки, предстои някои от видовете да бъдат опръстенявани със стандартни и цветни орнитологични пръстени, с цел последващо проследяване на разпространението им.

Поставяне на хранилки за подхранване на полубеловратата и червеногуша мухоловки.

Специално изработени да привличат едни от най-дребните горски обитатели, като паячета и мушици, те не случайно са наречени „хотели за насекоми”.

Изграждане на специални хранилки и укрития за лещарката.

Убежищата представляват струпване на клони от дървета, а хранилките наподобяват дървени къщички пълни със сено, при придърпването на което се отделят семена и служат за храна на лещарката.

Залесяване на горскоплодни видове.
Допълнително беше внесен подлес – контейнерни храсти от леска, офика, калина, скално грозде, мукина, брекина и други храстови видове. Изборът им е свързан с това, че ресите на леската и плодовете на офиката присъстват в „менюто” на лещарката. На тези храсти периодично се прави отглеждане и в случай на неприхващане се подменят с нови.

Изработване на образователни материали.
Като част от дейностите по проекта, също така бяха изработени рекламни и образователни материали, представящи информация за защитените видове.

3D визуализация – интерактивна система за обучение, пресъздаваща територията на Парка, околната среда, птиците и техните навици; изработка на образователен уеб сайт, съдържащ обща информация за Парка, карти, маршрути, галерия, игри, полезни връзки и добри практики от сферата на биологичното разнообразие; заснемане на филм с природозащитна тематика.

Филмът „Крилати бижута” служи за онагледяване и обучение по теми, свързани с четирите вида птици на територията на ПП „Българка”.

В заключение за успеваемостта на проекта може да се каже, че:

По отношение на заложените индикатори за изпълнение, Дирекцията на Парка го оценява като успешен, извършено е възстановяване на местообитания и е подпомогната популацията на целевите видове – едни от основните цели на проекта.

Като по-негативен резултат може да се приеме, че при проучванията на видовете, се установи много по-ниска численост от очакванията на единия от тях, това е лещарката. Това пък постави под въпрос ефективността на специализираните съоръжения изградени за нея и то не защото те са некачествено изпълнени, а защото вида го няма и оттам не са изиграли до край своята роля.

Това е субективен рисков фактор, който няма как да бъде предвиден. Но пък при самото проучване на този вид птица, бяха събрани по-подробни и системни данни, които ще бъдат използвани и полезни за евентуални бъдещи проекти на парка.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица