Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 26 януари 340 г.  кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция.
* 1500 г. — Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил на брега на днешна Бразилия.
* 1531 г. — Лисабон е засегнат от мощно земетресение с хиляди жертви.
* 1736 г. — Кралят на Полша Станислав Лешчински е принуден да абдикира от престола.
* 1788 г. — По време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни; денят е обявен за Ден на Австралия е се чества като национален празник.
* 1808 г. — В Австралия избухва единственият успешен въоръжен бунт — Ромов бунт.
* 1837 г. — Мичиган е обявен за щат на САЩ.
* 1905 г. — В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света — наречен Кулинан, тежък 3106 карата (621 г).
* 1911 г. — Американският авиатор Глен Къртис създава първият американски хидроплан.
* 1942 г. — Втората световна война: Първите американски войски за участие във войната акостират в Северна Ирландия.
* 1950 г. — Влиза в сила новата конституция на Индия, държавата е обявена за република, а денят за национален празник.
* 1956 г. — В Кортина д’Ампецо (Италия) са открити Седмите Зимни олимпийски игри.
* 1965 г. — Хинди е обявен за официален език в Индия.
* 1980 г. — Между Египет и Израел са установени дипломатически отношения.
* 1991 г. — Мохамед Сиад Баре е свален от власт в Сомалия, което е край на централизираното управление в страната.
* 1992 г. — Президентът на Русия Борис Елцин обявява, че американските градове вече не са прицел на руските ядрени ракети.
* 1993 г. — Вацлав Хавел е избран за президент на Чехия.
* 1994 г. — В Италия е създадена партията Форца Италия с лидер Силвио Берлускони.
* 2005 г. — Кондолиза Райс е назначена за Държавен секретар на САЩ и става първата жена-афроамериканка на този пост.

На 26 януари са родени:
* 1714 г. — Жан-Батист Пигал, френски скулптор († 1785 г.)
* 1715 г. — Клод Адриан Хелвеций, френски философ († 1771 г.)
* 1781 г. — Ахим фон Арним, германски писател († 1831 г.)
* 1865 г. — Сабино Арана Гойри, испански и баски писател и политик († 1903 г.)
* 1877 г. — Михаил Герджиков, български революционер и анархист († 1947 г.)
* 1880 г. — Дъглас Макартър, американски генерал († 1964 г.)
* 1884 г. — Едуард Сапир, американски езиковед († 1939 г.)
* 1891 г. — Димитър Гюдженов, български художник († 1979 г.)
* 1904 г. — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
* 1908 г. — Гидеон Щалберг, шведски шахматист († 1967 г.)
* 1911 г. — Норберт Шулце, германски композитор († 2002 г.)
* 1911 г. — Поликарп Куш, американски физик с германски произход, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1993 г.)
* 1918 г. — Николае Чаушеску, румънски диктатор († 1989 г.)
* 1918 г. — Филип Фармър, американски писател
* 1921 г. — Акио Морита, японски предприемач и съосновател на Сони († 1999 г.)
* 1925 г. — Пол Нюман, американски актьор († 2008 г.)
* 1928 г. — Роже Вадим, френски режисьор († 2000 г.)
* 1934 г. — Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България
* 1935 г. — Фридрик Олафсон, исландски шахматист
* 1945 г. — Евгени Кирилов, български политик
* 1948 г. — Румен Петков, български анимационен кинорежисьор
* 1950 г. — Йорг Хайдер, политик, общественик († 2008 г.)
* 1953 г. — Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
* 1955 г. — Еди Ван Хален, американски музикант
* 1955 г. — Светлана Тилкова, български астролог
* 1958 г. — Елън Дедженеръс, американска актриса
* 1960 г. — Валентин Йорданов, български борец
* 1961 г. — Уейн Грецки, американски хокеист
* 1963 г. — Жозе Муриньо, португалски футболен треньор
* 1964 г. — Даниел Цочев, български актьор
* 1967 г. — Жан-Пол Рув, френски актьор
* 1968 г. — Николай Бойков, български писател, преводач
* 1969 г. — Камен Шербетов, български футболист
* 1971 г. — Айгюн Кязимова, азербайджанска поп певица и актриса
* 1976 г. — Йордан Йончев, български музикант
* 1976 г. — Петър Стоянов, български сумист
* 1978 г. — Ангел Генов, български актьор
* 1978 г. — Йордан Линков, български футболист
* 1985 г. — Тодор Симов, български футболист

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица