Новини

На този ден…

Published

преди 15 години

26.01.2011

kristi4an

На 26 януари 340 г. кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция.
* 1500 г. — Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил на брега на днешна Бразилия.
* 1531 г. — Лисабон е засегнат от мощно земетресение с хиляди жертви.
* 1736 г. — Кралят на Полша Станислав Лешчински е принуден да абдикира от престола.
* 1788 г. — По време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни; денят е обявен за Ден на Австралия е се чества като национален празник.
* 1808 г. — В Австралия избухва единственият успешен въоръжен бунт — Ромов бунт.
* 1837 г. — Мичиган е обявен за щат на САЩ.
* 1905 г. — В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света — наречен Кулинан, тежък 3106 карата (621 г).
* 1911 г. — Американският авиатор Глен Къртис създава първият американски хидроплан.
* 1942 г. — Втората световна война: Първите американски войски за участие във войната акостират в Северна Ирландия.
* 1950 г. — Влиза в сила новата конституция на Индия, държавата е обявена за република, а денят за национален празник.
* 1956 г. — В Кортина д’Ампецо (Италия) са открити Седмите Зимни олимпийски игри.
* 1965 г. — Хинди е обявен за официален език в Индия.
* 1980 г. — Между Египет и Израел са установени дипломатически отношения.
* 1991 г. — Мохамед Сиад Баре е свален от власт в Сомалия, което е край на централизираното управление в страната.
* 1992 г. — Президентът на Русия Борис Елцин обявява, че американските градове вече не са прицел на руските ядрени ракети.
* 1993 г. — Вацлав Хавел е избран за президент на Чехия.
* 1994 г. — В Италия е създадена партията Форца Италия с лидер Силвио Берлускони.
* 2005 г. — Кондолиза Райс е назначена за Държавен секретар на САЩ и става първата жена-афроамериканка на този пост.

На 26 януари са родени:
* 1714 г. — Жан-Батист Пигал, френски скулптор († 1785 г.)
* 1715 г. — Клод Адриан Хелвеций, френски философ († 1771 г.)
* 1781 г. — Ахим фон Арним, германски писател († 1831 г.)
* 1865 г. — Сабино Арана Гойри, испански и баски писател и политик († 1903 г.)
* 1877 г. — Михаил Герджиков, български революционер и анархист († 1947 г.)
* 1880 г. — Дъглас Макартър, американски генерал († 1964 г.)
* 1884 г. — Едуард Сапир, американски езиковед († 1939 г.)
* 1891 г. — Димитър Гюдженов, български художник († 1979 г.)
* 1904 г. — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
* 1908 г. — Гидеон Щалберг, шведски шахматист († 1967 г.)
* 1911 г. — Норберт Шулце, германски композитор († 2002 г.)
* 1911 г. — Поликарп Куш, американски физик с германски произход, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1993 г.)
* 1918 г. — Николае Чаушеску, румънски диктатор († 1989 г.)
* 1918 г. — Филип Фармър, американски писател
* 1921 г. — Акио Морита, японски предприемач и съосновател на Сони († 1999 г.)
* 1925 г. — Пол Нюман, американски актьор († 2008 г.)
* 1928 г. — Роже Вадим, френски режисьор († 2000 г.)
* 1934 г. — Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България
* 1935 г. — Фридрик Олафсон, исландски шахматист
* 1945 г. — Евгени Кирилов, български политик
* 1948 г. — Румен Петков, български анимационен кинорежисьор
* 1950 г. — Йорг Хайдер, политик, общественик († 2008 г.)
* 1953 г. — Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
* 1955 г. — Еди Ван Хален, американски музикант
* 1955 г. — Светлана Тилкова, български астролог
* 1958 г. — Елън Дедженеръс, американска актриса
* 1960 г. — Валентин Йорданов, български борец
* 1961 г. — Уейн Грецки, американски хокеист
* 1963 г. — Жозе Муриньо, португалски футболен треньор
* 1964 г. — Даниел Цочев, български актьор
* 1967 г. — Жан-Пол Рув, френски актьор
* 1968 г. — Николай Бойков, български писател, преводач
* 1969 г. — Камен Шербетов, български футболист
* 1971 г. — Айгюн Кязимова, азербайджанска поп певица и актриса
* 1976 г. — Йордан Йончев, български музикант
* 1976 г. — Петър Стоянов, български сумист
* 1978 г. — Ангел Генов, български актьор
* 1978 г. — Йордан Линков, български футболист
* 1985 г. — Тодор Симов, български футболист

Подобни теми:акцент

Виж също

На 1 февруари публично обсъждане на Бюджет 2011 в Дряново

Не изпускай

Пътната обстановка на Шипка към 16:00 часа

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

преди 10 часа

29.04.2026

hri100.petrov

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

преди 10 часа

29.04.2026

hri100.petrov

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).