Новини
На този ден…
На 26 януари 340 г. кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция.
* 1500 г. — Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил на брега на днешна Бразилия.
* 1531 г. — Лисабон е засегнат от мощно земетресение с хиляди жертви.
* 1736 г. — Кралят на Полша Станислав Лешчински е принуден да абдикира от престола.
* 1788 г. — По време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни; денят е обявен за Ден на Австралия е се чества като национален празник.
* 1808 г. — В Австралия избухва единственият успешен въоръжен бунт — Ромов бунт.
* 1837 г. — Мичиган е обявен за щат на САЩ.
* 1905 г. — В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света — наречен Кулинан, тежък 3106 карата (621 г).
* 1911 г. — Американският авиатор Глен Къртис създава първият американски хидроплан.
* 1942 г. — Втората световна война: Първите американски войски за участие във войната акостират в Северна Ирландия.
* 1950 г. — Влиза в сила новата конституция на Индия, държавата е обявена за република, а денят за национален празник.
* 1956 г. — В Кортина д’Ампецо (Италия) са открити Седмите Зимни олимпийски игри.
* 1965 г. — Хинди е обявен за официален език в Индия.
* 1980 г. — Между Египет и Израел са установени дипломатически отношения.
* 1991 г. — Мохамед Сиад Баре е свален от власт в Сомалия, което е край на централизираното управление в страната.
* 1992 г. — Президентът на Русия Борис Елцин обявява, че американските градове вече не са прицел на руските ядрени ракети.
* 1993 г. — Вацлав Хавел е избран за президент на Чехия.
* 1994 г. — В Италия е създадена партията Форца Италия с лидер Силвио Берлускони.
* 2005 г. — Кондолиза Райс е назначена за Държавен секретар на САЩ и става първата жена-афроамериканка на този пост.
На 26 януари са родени:
* 1714 г. — Жан-Батист Пигал, френски скулптор († 1785 г.)
* 1715 г. — Клод Адриан Хелвеций, френски философ († 1771 г.)
* 1781 г. — Ахим фон Арним, германски писател († 1831 г.)
* 1865 г. — Сабино Арана Гойри, испански и баски писател и политик († 1903 г.)
* 1877 г. — Михаил Герджиков, български революционер и анархист († 1947 г.)
* 1880 г. — Дъглас Макартър, американски генерал († 1964 г.)
* 1884 г. — Едуард Сапир, американски езиковед († 1939 г.)
* 1891 г. — Димитър Гюдженов, български художник († 1979 г.)
* 1904 г. — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
* 1908 г. — Гидеон Щалберг, шведски шахматист († 1967 г.)
* 1911 г. — Норберт Шулце, германски композитор († 2002 г.)
* 1911 г. — Поликарп Куш, американски физик с германски произход, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1993 г.)
* 1918 г. — Николае Чаушеску, румънски диктатор († 1989 г.)
* 1918 г. — Филип Фармър, американски писател
* 1921 г. — Акио Морита, японски предприемач и съосновател на Сони († 1999 г.)
* 1925 г. — Пол Нюман, американски актьор († 2008 г.)
* 1928 г. — Роже Вадим, френски режисьор († 2000 г.)
* 1934 г. — Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България
* 1935 г. — Фридрик Олафсон, исландски шахматист
* 1945 г. — Евгени Кирилов, български политик
* 1948 г. — Румен Петков, български анимационен кинорежисьор
* 1950 г. — Йорг Хайдер, политик, общественик († 2008 г.)
* 1953 г. — Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
* 1955 г. — Еди Ван Хален, американски музикант
* 1955 г. — Светлана Тилкова, български астролог
* 1958 г. — Елън Дедженеръс, американска актриса
* 1960 г. — Валентин Йорданов, български борец
* 1961 г. — Уейн Грецки, американски хокеист
* 1963 г. — Жозе Муриньо, португалски футболен треньор
* 1964 г. — Даниел Цочев, български актьор
* 1967 г. — Жан-Пол Рув, френски актьор
* 1968 г. — Николай Бойков, български писател, преводач
* 1969 г. — Камен Шербетов, български футболист
* 1971 г. — Айгюн Кязимова, азербайджанска поп певица и актриса
* 1976 г. — Йордан Йончев, български музикант
* 1976 г. — Петър Стоянов, български сумист
* 1978 г. — Ангел Генов, български актьор
* 1978 г. — Йордан Линков, български футболист
* 1985 г. — Тодор Симов, български футболист
На 12 май, вторник, от 17.30 часа, Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на събитие с национално значение. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание пред широката публика ще бъде представено дългогодишно проучване, което разкрива непозната досега страница от отразяването в световния печат на Дряновската епопея, част от Априлското въстание.
Журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“ ще представи резултатите от свое проучване, започнато преди повече от десетилетие. Централно място в него заема статия, публикувана в авторитетния американски вестник „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г. от анонимен западен кореспондент – очевидец на обсадата на Дряновския манастир и погрома в Дряновско. Изпратена от Константинопол на 5 юни същата година, тя изпреварва с близо два месеца прочутите репортажи на Джанюариъс Макгахан, считани досега за отправна точка на международното внимание към събитията от Априлското въстание, удавено в кръв и жестокост.
Кореспонденциите на анонимния журналист от „Ню Йорк таймс“ са препечатани от редица американски вестници, но не са дали ефекта, който са имали статиите на Макгахан в Европа, а и по онова време, САЩ не са имали голям интерес и влияние в международната политика.
Владимир Дворецки ще представи обосновани аргументи в посока, че анонимният кореспондент зад тази статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г., е Антонио Галенга – италиански революционер, съратник на Мацини, депутат в сардинския парламент и един от първите военни кореспонденти в световната история, преподавал италиански на Чарлз Дикенс.
През 70-те години на 19-и век Галенга е кореспондент на лондонския вестни „Таймс“ в Цариград. Той изпраща първите дописки за Априлското въстание до редакцията на британския официоз. Неговите шефове обаче изобщо не публикуват тези кореспонденции, тъй като те са в противоречие с политиката на правителството на Дизраели, което е за подкрепа на Османската империя. По-късно Макгахан издава свои мемоари, в които публикува текста на своите непубликувани в „Таймс“ дописки. Достоверността им е потвърдена от спомените на негови колеги – британски журналисти. Ако хипотезата на Дворецки се потвърди, това е първата публикация в чуждестранния печат за Априлското въстание.
Вечерта на 12 май ще бъде белязана и от официалната премиера на книгата „История на деветте дни в Дряновския манастир 1876 г.“ от автора Христо Марков. Изданието излиза точно 114 години след оригинала и е допълнено и разширено от Исторически музей – Дряново. Съставител е Дянко Колев, уредник в музея. Двете събития са част от по-мащабната програма, с която ще бъде почетена 150-годишнината от Априлското въстание, чиято годишнина се навършва през 2026 г.
Същият ден, в залата за временни гостувания в експозиция Колю Фичето, Регионален исторически музей – Велико Търново ще покаже изложбата „По стъпките на Отче Матея и неговите сподвижници”.
Готови ли сте за истинска италианска пица? Нова пицария отваря врати в Габрово!
От 8 май в Габрово вече ще има ново място за любителите на истинската италианска пица – пицария „Капанъ“!
Официално откриване ще се проведе утре от 18.00 часа на ул. „Нарцис“ 1, където ви очакват вкусна храна, добро настроение и специалното участие на DJ HRYSTEM.
В „Капанъ“ пиците се приготвят в професионална италианска пещ, която придава автентичен вкус, ароматна хрупкава коричка и качество, което се усеща във всяка хапка.
Освен пици на място, ще предлага и разнос в рамките на Габрово срещу 1,50 евро. Заведението разполага с уютна лятна градина, просторна тераса и детски кът за най-малките гости, за да може цялото семейство да се чувства комфортно и приятно.
Работно време: всеки ден от 11.00 до 22.00 часа.
Адрес: гр. Габрово, ул. „Нарцис“ 1.
Телефон за поръчки и информация: 0896862222.
Очакваме ви да отпразнуваме заедно началото на едно ново вкусно място в Габрово!
Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.
Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.
Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.
Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.
Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Културапреди 2 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 3 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 3 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Новинипреди 2 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 2 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Любопитнопреди 9 часаГотови ли сте за истинска италианска пица?