Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Президентът е гарант за промяната

Published

on

„Вотът по пощата се практикува отдавна в много страни и не е някаква новост. Той може да бъде регламентиран, но ГЕРБ отказа всякакви промени – под предлог че не можело да се правят такива в последния момент, макар че традиционно ГЕРБ правят промени тъкмо в последния момент. Освен когато не им изнасят.“

Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ по Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„След случая „Костинброд“, след многократното отлагане на машинното гласуване в нарушение на закона, след като в България има много по-висок процент невалидни бюлетини (можем да се запитаме колко от тях са унищожени бюлетини) – нормално е при всички тези факти гражданите да са скептични към сегашния начин на организация на изборите. Впрочем, по време на консултациите при президента Румен Радев доскорошният „баш изборджия“ на ГЕРБ Цветан Цветанов лично заяви, че някогашната му партия е неспособна да организира честни избори. Това няма как да успокои хората“, смята българският евродепутат.

Христов изрази мнение, че вследствие на консултациите при президента са се проявили много слабости на българския изборен процес. „Бяха подети много инициативи и предложения за неговото усъвършенстване, но ГЕРБ побърза да откаже. Всичко това, разбира се, само добавя въпросителни“, допълни Иво Христов.

Евродепутатът определи като „оптимистична“ прогнозата, че следващият парламент ще бъде недълготраен, защото няма да се сформира стабилно мнозинство.

„Реализмът диктува, че в българското политическо блато са възможни всякакви мнозинства. В момента една заклето проевропейска партия като ГЕРБ (поне това е флагът, под който тя се изявява), управлява заедно с крайни националисти, таксувани на много места в Европа като фашисти и популисти, със задкулисната подкрепа на една етническа партия като ДПС, която покани турския президент Ердоган да се изяви на собствения им конгрес. Такъв политически монтаж е нелогичен, но се случва в България. Така че е трудно да бъде направена прогноза.“

„Промяната е належаща и жизненонеобходима. Тези месеци, с които бе отсрочен вотът (гражданите го поискаха още през лятото), не доведоха до никакво оздравяване и перспективно реформиране на обществото. През това време бе източван бюджетът, затънахме в здравна криза, много хора загубиха живота си, институциите функционират зле. Абсолютно нищо не спечелихме от тази агония. Да не говорим за социалните последствия; за пълзящата бедност; за това, че дребният бизнес фалира. Видно е, че настоящото Народно събрание няма доверие, за да проведе реформи. Промяна е жизненонеобходима на България. Надявам се българите да бъдат достатъчно мъдри и в деня на изборите да дадат гласа си за всички други, извън партиите на статуквото“, коментира още Иво Христов.

По думите му, всички партии, извън сега управляващите, се явяват алтернатива.

„Те могат да се зловидят на един или друг, но това е политическата алтернатива. Дали тези партии ще влязат в диалог, дали ще постигнат консенсус по програма минимум, за да изгазим от тази институционална криза, в която се намираме – това зависи от мъдростта на техните лидери, от това дали имат съзнание за историческа мисия и от това дали ще предпочетат да се впишат в историята, или да влязат в следващо управление“, смята евродепутатът.

„За мен президентът е гарантът на тази промяна, тъй като той има куража да слезе сред протестиращите граждани, да заяви съвсем открито принципите си. Той е припознат като партньор, като лидер от всички крила на протеста. Всички се явиха на консултациите, влязоха в диалог и стигнаха да определено съгласие в дискусиите с президента. Според мен негова е лидерската роля в този процес“, категоричен бе Христов.

Според него е видно, че протичат определени процеси в демократичната общност: „Тази общност обхваща широк спектър партии – от най-голямата опозиционна парламентарна партия – БСП – която има свой управленски проект и свои принципи и е ситуирана като радикално опозиционна (надявам се да продължи този курс), до десни партии като „Демократична България“, които бяха много активни по време на протестите. Появяват се и нови формации – това е симптом на жажда за обществена промяна.“

Иво Христов коментира и единодушното настояване от страна на всички политически групи в Европейския парламент да бъде осигурена прозрачност на договорите, които Европейската комисия е сключила с производителите на ваксини срещу КОВИД-19.

По думите му, ваксинирането се приема скептично в много страни, не само в България. Евродепутатът обърна внимание на факта, че ваксините са разработени в условията форсмажор, без спазване на приетите в научната методика срокове, а една от тях почива на съвсем новаторски принцип – затова и е нормално гражданите да си задават въпроси, особено когато самите производители предупреждават, че са възможни нежелани реакции при наличие на определени хронични заболявания.

„Затова трябва да се остави свобода на хората да преценяват дали да си поставят ваксината. Държавата със сигурност ще направи ваксинирането предусловие за ред дейности. Това е част от ролята ѝ – да гарантира здравната сигурност. Но това не значи, че трябва да се отнема свободата на хората да живеят, без да се ваксинират. Да се дамгосват тези, които са избрали да не се ваксинират. Правото да разполагаме със своето тяло е отвоювано с десетилетни борби и парадоксалното е, че сега същите тези либерални кръгове, които исторически са провели тези реформи, търсят да наложат задължителното ваксиниране за всички граждани“, смята Иво Христов.

Евродепутатът допълни още, че пазарът на ваксините в света е огромен, а икономическият залог – многомилиарден.

„Свидетели сме как няколко фирми се опитват да си го поделят. Нормално е да има съмнения за лобиране, нормално е Европейският парламент да очаква прозрачност при сключването на тези многомилиардни договори. Фирми, които си гарантират големи поръчки на различни места по света и завземат големи сектори от пазара, се оказват неспособни да доставят в срок, бързо, съответния брой ваксини. Същевременно те държат да съхранят този пазар, което забавя процеса по ваксиниране и овладяване на епидемията. Така че, когато не само икономическият, но и здравният залог е толкова голям, е необходима прозрачност. Здравният залог трябва да бъде приоритетен.“

Христов допълни, че винаги договорите могат да бъдат скрити зад клаузи за конфиденциалност, давайки пример със споразумението за свободна търговия между САЩ и Европа (TTIP), между Европа и Канада (СЕТА), но бе категоричен, че натиск от страна на гражданите и институциите трябва да има.

Според евродепутата 5G мрежите будят толкова полярни мнения поради същите причини, поради които и ваксините – става въпрос за огромен икономически залог и, освен това, за перспективен политически залог, тъй като контролът на базите данни ще даде лост за контрол над обществата в бъдеще.

„В момента наблюдаваме битка за този контрол, която преминава и през мрежите – през тяхната бързина, сигурност. Сигурността на данните е един от основните залози, тя е един от лостовете, с които конкуриращите се страни – САЩ, Китай и някои европейски лидери в тази сфера – се опитват да изместят конкуренцията. Трябва да има общоевропейски подход; така ще бъдем по-силни. За съжаление, в Европа няма синхрон. Някои страни напредват в разгръщането на тези мрежи; други не бързат; има трети, в които търговете за честотите не са проведени, и други, в които общественият натиск по отношение на здравните рискове е висок. Не успяваме да постигнем общ европейски подход.“

Христов констатира, че водещата роля в развитието и приложението на 5G мрежите вече е отнета от Европейския съюз и принадлежи на страни като Китай и Южна Корея. По думите му, обаче, Европа се отличава от останалия свят с по-високата защита на потребителите от всяка стока и услуга, които крият рискове за тяхното здраве.

Евродепутатът припомни, че в резултат от инициираното от него изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, водещи учени са препоръчали при разгръщането на технологията да бъде спазен принципът на предпазливостта: „Това е принцип, залегнал в законодателството на ЕС – той гласи, че една стока или услуга могат да бъдат допуснати до потребители само ако са доказано безвредни. Считам, че този принцип трябва да бъде уважен в този случай, както и във всеки друг.“

„В последните години заинтересованият бизнес води кампания с цел да се окарикатурят тревогите на гражданите, а Европейската комисия ще представи обновен план за разгръщане на мрежите от пето и шесто поколение, без да е направена оценка на рисковете и въпреки липсата на научен консенсус. Същевременно, на другия полюс избуяват конспирационистки теории. Това прави диалога между противниците и поддръжниците на новата технология невъзможен. Моето убеждение е, че само науката може да бъде арбитър на този спор. Трудно ми е да кажа дали могат да бъдат дадени стопроцентови гаранции за сигурността на мрежите от пето поколение, но ние трябва да сме убедени, че рискът е сведен до приемливи нива“, смята Христов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Рачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала

Published

on

Габровската бойна школа СК „Хоуп“ записа два успеха на Noto Fight Night 6. Галата се проведе на 2 октомври 2026 г. във Велинград. Организатор е Красимир Толупов. Срещите бяха излъчени на живо в YouTube канала на Max Fight.

Това беше първа изява в професионална гала вечер по ММА за двамата представители на клуба. И двамата победиха категорично, като принудиха съперниците си да се предадат в самото начало на срещите.

Михаил Пашов срещна Мюмюн Исмет. Заключи лост на лакътя (армбар) и го отказа в 1:48 минута. Точки не бяха присъдени (0:0). Пашов влезе в двубоя с агресивна и чиста тактика за предсрочен завършек.

Лазар Рачков излезе срещу Ники Желязков от СК „Беси“ / TEAM TOLUPOV. Показа игра на земята и самообладание. Във 2:16 минута приложи задушаваща хватка (триъгълник, Triangle Choke) и съперникът му се предаде. Победата е при равенство в съдийските карти (0:0).

Зад резултата стои екипна работа. Главният треньор Даниел Илиев заяви: „Изключително съм доволен от представянето на момчетата.

Заедно с моите колеги Мигел Акоста и Мирослав Няголов положихме много труд през последните месеци. Приложихме изцяло нови методики и стратегии в подготовката, които, както се видя на ринга, дадоха перфектен резултат. Тези момчета показаха, че имат огромно бъдеще.“

Зареди още

Новини

Нормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени

Published

on

Едва две години след шумно рекламираните промени в Закона за хазарта от 2024 г., управляващите предложиха изцяло нов Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ) с планирано влизане в сила от 1 януари 2027 г. Този нов проект разкрива хроничен институционален дефект: лансират се законодателни актове, които скоро след това самите им автори признават за неработещи.

Под предлог за „затягане на контрола“ и „защита на обществения интерес“, държавата лансира пакет от мерки, които не просто са юридически и икономически недомислени, а заплашват да постигнат пълен обратен ефект – фалити в легалния бизнес, дискриминация за българските медии, ощетяване на фиска и подаряване на пазара на нелегални офшорни оператори.

По-долу следва подробен разбор на петте най-деструктивни елемента в предложения правителствен акт:

1. Наземният сектор и новото облагане: Сбъркан онлайн модел върху локален физически бизнес

Проектът (§ 18, ал. 5 и 6, както и § 77) разгражда действащия десетилетия наред специален окончателен данък за игралните зали и казината (уреждан досега в ЗКПО според физическия капацитет и броя експлоатирани съоръжения) и го заменя с хибриден, практически непосилен модел:

  • 20% променлива част върху разликата между получените залози и изплатените печалби (GGR).
  • Високи минимални месечни прагове, дължими безусловно: не по-малко от 200 евро месечно за всеки игрален автомат/игрално място, 4 500 евро за игрална маса с рулетка и 1 000 евро за друго оборудване (чл. 30, ал. 5 и 6).
  • Драстични еднократни лицензионни такси: до 600 000 евро за казино и до 300 000 евро за игрални автомати в градове над 500 000 жители.

Защо това е концептуална и икономическа грешка?

1. Несъвместима пазарна логика: Законопроектът механично пренася модела на онлайн хазарта върху локална наземна дейност. Онлайн операторът работи с национален обхват, централизирана софтуерна среда и без обектови физически разходи. Физическата игрална зала оперира на конкретен адрес, в конкретен квартал или малък град, с строго ограничен локален клиентопоток и огромни постоянни разходи (наеми, охрана, заплати, осигуровки, сервиз).

2. Липса на предвидимост и за бизнеса, и за бюджета: Сегашният окончателен налог гарантира на държавата стабилни и прогнозируеми постъпления, обвързани с броя машини. При новия хибрид тежестта се дължи в пълен минимален размер дори при нулев оборот, слаб трафик или сезонен спад. Вместо стабилна данъчна база, фискът става заложник на волатилни месечни резултати и масови фалити.

3. Техническа ненадеждност на данъчната основа: Новият чл. 42а задължава залите и казината да осигурят автоматизирано отчитане в реално време на всеки залог и всяка печалба от всеки отделен автомат към сървърите на НАП. В страната работят десетки хиляди машини от различни поколения, софтуерни протоколи и конфигурации. Всяко забавяне в мрежата, техническо разминаване или прекъсване на връзката ще прави данъчната основа спорна, отваряйки вратата за манипулации, административен рекет и безкрайни съдебни дела.

2. Отстоянията и изискването за населени места над 10 000 жители: Екзекуция на заварени инвестиции

Чрез § 75 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта се въвежда императивен краен срок: до 30 април 2027 г. всички лицензирани организатори на игри в зали и казина да представят пред НАП документи за съответствие с чл. 4, ал. 6 (локация единствено в градове с над 10 000 жители) и чл. 44, ал. 1 (минимум 300 метра отстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги). Ако не го направят, по силата на чл. 86, ал. 1, т. 9 лицензът се отнема окончателно.

Защо това представлява груб правен произвол?

  • Удар по правната сигурност (чл. 19 от Конституцията): Лицензът е стабилен индивидуален административен акт. Въз основа на законно издадени лицензи предприятията са инвестирали милиони, сключили са дългосрочни договори за наем, закупили са апаратура и са наели десетки хиляди служители. Държавата на практика променя условията със задна дата, обезценявайки легални инвестиции без компенсаторен механизъм.
  • Липса на възможност за обективна адаптация: Бизнесът няма как да премести детска площадка, градина или читалище, нито да увеличи населението на дадена община над 10 000 души. Кумулативното действие на тези две изисквания оставя буквално единични разрешени точки в държавата, концентрирайки дейността в шепа големи градове и гранични курорти.
  • Фискален колапс и бум на тайния хазарт: Изтласкването на легалния наземен сектор не премахва търсенето. То автоматично отваря вратата за нелегални подземни казина и клубове, където няма нито възрастов контрол, нито мерки срещу изпирането на пари, нито приходи за бюджета. Държавата губи стотици милиони левове от данъци, осигуровки и лицензи, излагайки се на лавина от дела за обезщетения по ЗОДОВ и правото на ЕС.

3. Онлайн рекламата: Пълна забрана, подарък за дигиталните гиганти и ликвидация на българските медии

С предложения § 8 от проекта (чл. 10 ЗХ) държавата предвижда тотална, обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, търговски марки и знаци под каквато и да е форма, с изключение единствено на фасадите на самите обекти, собствените сайтове на организаторите и ДП „Български спортен тотализатор“. Паралелно се прекратява действащият лицензионен режим за афилиейт сайтовете (§ 79).

Защо тази забрана е неработеща и вредна?

  • Институционално признати пороци: Дори Администрацията на Министерския съвет (АМС) в официалното си становище по частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) подчертава, че медиите и рекламните агенции са скандално пропуснати като засегнати страни, липсват данни за финансовото въздействие и липсва анализ на риска от деканализация.
  • Дискриминация спрямо българския бизнес: НАП и СЕМ могат да глобяват с драстични санкции (до 50 000 евро по § 52) единствено българските медии, новинарски сайтове и агенции. В същото време държавата е абсолютно безсилна пред глобалните дигитални платформи като YouTube, Meta, TikTok, Telegram, Discord, VPN услуги и чуждестранни офшорни сайтове. Рекламните бюджети просто ще напуснат страната и ще финансират чужди платформи.
  • Удар по спорта: Въпросът как ще се финансират водещи футболни клубове (включително ЦСКА и Левски) и федерации остава без отговор. Предложената опция за преотстъпване на 1–2% от таксите към НАП (§ 18, ал. 12) е символичен и пожелателен инструмент, който няма как да компенсира спирането на спонсорствата и медийните договори.
  • Урокът от международната практика: Както официално призна вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз, в държава с пълна забрана на хазарта пазарът на нелегални онлайн залагания достига между 20 и 60 млрд. долара годишно – осъществяван изцяло през външни платформи. Забраната в България само ще изтрие границата за потребителя между легален, регулиран български сайт и рисков офшорен субект.

4. Изискването за локален сървър: Илюзия за контрол и нарушаване на Регламент (ЕС) 2018/1807

С § 5, т. 1, б. „а“ и § 31 правителството премахва възможността централната компютърна система (ЦКС) и комуникационното оборудване на операторите да се намират на територията на друга държава от ЕС/ЕИП или Швейцария. Досега действащият механизъм – ЦКС в държава от ЕС плюс контролен локален сървър (КЛС) в България за огледален запис и контрол на НАП/ДАНС – се зачерква в полза на задължително физическо разполагане на цялата основна инфраструктура у нас.

Защо това е груба грешка?

1. Нарушение на европейския Регламент за свободно движение на нелични данни: Член 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1807 изрично забранява националните изисквания за локализиране на данни. Изключения се допускат единствено по съображения за „обществена сигурност“ при стриктна пропорционалност, като административното или фискално удобство не са валидни основания.

2. Няма контролен дефицит в действащия режим: Българската нормативна уредба и в момента задължава операторите да подават всяка трансакция в реално време, да пазят пълна информация за сесии, депозити и печалби на контролния локален сървър и да предоставят неограничен отдалечен достъп на НАП. Физическото преместване на хардуера на територията на България не носи нито един байт допълнителна информация.

3. Технически рискове и киберсигурност: Принудителната изолация на българския сегмент изисква дублиране на системи, чупене на глобални клъстери за сигурност, нарушаване на процедурите за бекъп и реакция при аварии (Disaster Recovery). Освен това липсва изричен технически преходен срок в § 71, което поставя функциониращи оператори в правен вакуум.

5. Място на стопанска дейност в България: Данъчна фикция в пряк сблъсък с чл. 56 ДФЕС

С новите ал. 6 и 7 на чл. 6 от ЗХ (§ 5 от проекта) се въвежда задължение чуждестранните лицензирани оператори от ЕС да осъществяват дейността си единствено чрез място на стопанска дейност в България, регистрирано в БУЛСТАТ. Проектът директно постулира законова фикция: притежаването на лиценз за онлайн залагания автоматично „се смята“ за дейност чрез такова място.

Защо тази конструкция е недопустима?

  • Грубо погазване на свободата на предоставяне на услуги: Според константната практика на Съда на ЕС (СЕС), изискването за задължително установяване в приемащата държава е самото отрицание на свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС (дело 205/84, Комисия с/у Германия).
  • Фискалните амбиции не оправдават ограничаването на пазара: В емблематичното дело за хазартни услуги Dickinger and Ömer (C-347/09) Съдът на ЕС категорично постанови, че мерки, чиято единствена цел е максимизиране на публичните данъчни приходи чрез натиск за местно седалище или установяване, са несъвместими с правото на Съюза.
  • Пренебрегване на СИДДО: Правната фикция в български закон не може да дерогира Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 13 от ЗКПО международните спогодби имат примат, а те изискват реални материални критерии за място на стопанска дейност, а не административно спуснати декларации.
  • Наличие на по-леки алтернативи: Държавата има на разположение всички съвременни инструменти за данъчен контрол в рамките на ЕС – от банкови гаранции и отделно счетоводство до обмен на данъчна информация по Директиви 2011/16/ЕС и 2010/24/ЕС. Замяната им с принудителна лицензионна бариера е юридически необоснована и ще въвлече страната в наказателни процедури от Европейската комисия.

Заключение: Пътят към съдебни искове за стотици милиони евро

Предложеният Проект на ЗИД на Закона за хазарта е пример за законодателен волунтаризъм, при който липсват елементарни икономически анализи и оценка на въздействието. Приемането му в този вид създава директни рискове за държавата:

1. Неприложимост по Директива (ЕС) 2015/1535: Тъй като се въвеждат нови технологични правила и изисквания за услуги и локализация на данни, България е длъжна предварително да нотифицира проекта пред ЕК с 3-месечен период на изчакване. Неспазването на тази процедура прави нормите неприложими спрямо бизнеса (дела CIA Security, Unilever Italia).

2. Отговорност за вреди по правото на ЕС: При доказано нарушение на свободите по чл. 49 и чл. 56 ДФЕС и чл. 16 и 17 от Хартата на основните права, засегнатите лица могат да заведат искове срещу държавата по чл. 203 от АПК и ЗОДОВ за пълно обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи.

Вместо стабилност и защита на уязвимите групи, предложеният проект ще донесе съдебен хаос, ликвидация на български бизнеси и разцвет на нелегалния хазартен сектор. Единственото разумно решение е пълното оттегляне на проекта и стартиране на широк експертен дебат с участието на икономисти, технологични специалисти и представители на засегнатите сектори.

Източник: Novini.bg.

Зареди още

Новини

Андрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!

Published

on

Пред пълна зала в Габрово кандидатът за президент Андрей Гюров обеща, че винаги ще посочва проблемите, тяхната цена и кой я плаща. Градът бе една от поредните спирки на кандидата за президент, която той посещава в рамките на интензивната си предизборна обиколка в страната.

„Това, което можем да обещаем като кандидат-президентска двойка с г-н Кандев и екипа, който застана до нас от служебния кабинет, е че винаги ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща. Ще работим за независима и сигурна България, ще бъда президент на всички български граждани и ще ви давам отчет винаги открито, а не с формалности“, заяви Гюров.

Президентските избори са на 25 октомври, а Андрей Гюров участва в тях като кандидат за президент заедно с Георги Кандев, като до тях застава екип от служебния кабинет. Срещата му с габровци предизвика значителен интерес и кандидат-президентът бе топло посрещнат. Сред присъстващите, за да го подкрепят, бяха осемкратният рали шампион на България Димитър Илиев и бившият заместник-министър на МВР Иван Анчев.

Андрей Гюров направи историческа препратка към миналото, давайки пример с това как Габрово се прочува като „Българския Манчестър“ благодарение на индустрията и образованието. „Габровци винаги са знаели как да работят и в същото време да не се вземат прекалено насериозно. Това са принципи, които и мен самия винаги са ме водили напред“, сподели той и посочи габровската пресметливост и пестеливост като добродетел, която според него би очертала по-добро бъдеще на държавата.

Демографията, младите и децата също бяха сред темите, които Андрей Гюров коментира. „Габрово е сред местата, които най-силно усещат застаряването и отлива на младите хора. А решението не е просто повече пари. Като президент мога да предложа план с ясна цел и последователност“, каза кандидат-президентът, уточнявайки, че това е визията му за ролята на президентската институция, която според него трябва „да обединява, да задава приоритетите и да ги отстоява. Дори в бурни политически времена“.

Сигурност, стабилност и независимост бяха други акценти, които Гюров разгледа в няколко аспекта в изказването си. Той коментира, че ако държавата „стои между два стола“, губи доверието на своите партньори и собственото си достойнство.

„Когато видим някаква несправедливост, ние не можем да я подминем. Ако го направим, тя започва да разрушава живота и бъдещето такова, каквото всички искаме да го има. Трябва да поемаме отговорност тогава, когато се е паднало на нас да вземаме тези тежки решения“, продължи той.

По думите му държавата в последните години е работила не за своите граждани, а за един определен кръг от хора, като сега този модел се преповтаря и не се предприемат никакви действия. „Но такива действия трябва да се предприемат. Например наркотрафиканти, които тровят нашите деца, разбиват семейства и човешки съдби, биват освободени с един подпис! Това не е сигурност и не е справедливост! Това много лесно може да се промени, просто трябва да отидем на 25 октомври и да гласуваме!“, призова Андрей Гюров.

Стабилността според него означава предвидимост пред държавата, която трябва да има план какво прави, показва ясно накъде гледа и че е встъпила в своята роля, без да оставя нещата да излязат извън контрол, особено в условията на международни кризи и конфликти.

Кандидатът за президент добави, че България трябва да търси и участва в съюзи, които ни помагат да защитаваме собствените си национални интереси, сигурност, доходи, възможности, а бизнесът да може да работи спокойно и без институционален натиск.

Според Димитър Илиев Андрей Гюров има на своя страна едно голямо предимство, независимостта. „Не можеш да накараш един независим човек да направи нещо против волята му“, каза той.

С думи на подкрепа се обърна и Иван Анчев, който припомни какво означава институционална отговорност. Той подчерта, че когато в страната гърмят военни заводи, падат дронове и в близост се водят войни, институционалната безотговорност, като това да не се свиква Консултативен съвет за национална сигурност, е недопустима.

*Публикуваният материал се разпространява, във връзка с изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. Кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица