Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Сава Доброплодни

Автор и полезен съветник, който може да се чете и днес.

Published

on

Днес, 3 декември, се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чиито дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър. В по-ново време творчеството на Сава Доброплодни се свързва с незабравимия Георги Парцалев, който в ролята на Михал остави един запомнящ се образ на глупав богаташ, когото всички лъжат и грабят, ласкаейки суетата му.

Националният музей на образованието притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения. В най-ранното – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“, се съдържат интересни факти за уредбата на взаимното училище. Описанието почти напълно отговаря на възстановката на взаимно училище в Националния музей на образованието.

Според указанията на Доброплодни „зданието“ трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Интересен факт е, че според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална, казано на съвременен език. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“ След подробното описание на уредбата и функциите на училището, Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им.

Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем) като също се гледа от големите букви. Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая).

А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“. Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане (макар то никога да не постига съвършенството на поезията и риториката), е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното: „Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Цитираме тези текстове и мисли на родения в Сливен преди 200 години просветител Сава х. Илиев – Доброплодни заради мъдростта и опита, които често забравяме, преоткриваме или приемаме само като история и музеен експонат.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица