Свържи се с нас

Новини

„Обновяването на сградите е един от начините за излизане от кризата“

Published

on

„Местните власти са дългосрочен партньор, който ще продължи да играе ключова роля за реализирането на енергийната ефективност. Дълбокото обновяване на сградите е най-устойчивият инструмент за борба с енергийната бедност и замърсяването на въздуха, както и един от най-добрите начини за излизане от икономическата криза. Усилията ни вече трябва да са насочени не просто към една сграда, а към цял квартал, индустриална зона и т.н. Така ще увеличим и заетостта, и дейността на бизнеса, и подкрепата за малките и средните предприятия.“

Това заяви кметът на Габрово и председател на Управителния съвет на „ЕкоЕнергия“ Таня Христова по време на онлайн включване в XXII конференция на общинската мрежа под надслов „Зелената сделка и Обновителната вълна: политики, финансови механизми и техническа помощ за местните власти“.

Събитието, домакинствано от Община Габрово, се фокусира върху възможностите, свързани с Европейската зелена сделка, политиките и мерките в подкрепа на обновяването на сградния фонд, инициативата „Обновителна вълна“ (Renovation Wave) и ролята на местните власти за успешната реализация на национално ниво.

В конференцията участваха представители на централни и местни органи на властта, както и браншови организации, професионални асоциации, НПО и енергийни агенции. По думите на Таня Христова обновяването до енергиен клас Б е нормална стъпка в положителна посока, която няма да ограничи общините да изпълняват и пилотни проекти, чиито модели да бъдат прилагани на различни места.

„Енергийното обновяване на държавни и общински сгради винаги ще бъде приоритет, като те могат да бъдат ползвани за демонстрационни проекти – отбеляза кметът. – Планът за възстановяване и устойчивост предвижда невиждан досега финансов ресурс за обновяване на всички категории сгради.“, допълни Таня Христова.

Според нея инициативата „Вълна за обновяване“ дава шанс за преход от програми и проекти към устойчиви политики. „Това е едно от днешните ни предизвикателства, което да обезпечим с ефективни решения. Важно е капацитетът ни да е на добро ниво – както в общинските администрации, така и за проектантите, архитектите, строителите, одиторите и т.н.“, каза кметът.

Според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков „обновителната вълна“ набляга на инвестициите в жилищните сгради, а България е следвала правилния път, насочвайки намаляване на емисиите именно в тази посока. „Една от добрите новини за всички български граждани е, че мерките за интервенция в многофамилните жилищни сгради продължават с високи темпове, но не само за тях, а и за еднофамилните сгради – отбеляза Станков. – Отваряме вратата широко и за бизнеса, който да може да привлича допълнително финансиране. Даваме шанс на кметовете да осъществяват мерки върху публичните сгради, така че да стават все по-приветливи.“, допълни зам.-министърът.

В презентацията си изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева очерта значението на местните власти в процеса по обновяване на сградите, който в следващите години ще бъде финансово обезпечен чрез няколко механизма. Според нея ангажиментите и отговорностите на общините ги извеждат сред лидерите в прехода към нисковъглеродна трансформация на икономиките и обществото.

„Усилията на общините и държавата в санирането досега доказаха своята ефективност не само за подобряване на състоянието на сградния фонд в страната, постигането на високи екологични стандарти и положителна промяна в облика на градовете, но и създаде заетост както в строителния сектор, така и при всички, ангажирани в процеса по обновяване.“, каза Силвия Георгиева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица