Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде заявка за социален и икономически растеж, измерен чрез конкретни показатели – БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, иновации, технологично обновление, социална стабилност и др. Представеният тези дни документ за възстановяване и устойчивост след корона-кризата (която не само, че не е приключила, но и се очаква тепърва в България да достигне своя пик) е в проектна форма, а това е видно от много пропуски и недообмислени мерки в документа.

Планът, който изглежда на пръв поглед изчерпателен, не е обвързан с основни приоритетни политики на ЕС, които са заложени, както в дългосрочния, така и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните планове трябва да са огледало на общите европейски политики и стратегия, за да се отпуснат допълните средства за борба с последствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 млрд. евро от план „Следващо поколение ЕС“) са достъпни за държавите-членки, но не им се полагат без адекватна национална стратегия за икономически и социален растеж. Средствата за всяка държава-членка ще се определят и отпускат спрямо представения национален план. Тук говорим за един дългосрочен процес на допълнително финансиране (до 2024 г.) с цел възстановяване на икономическата и социална криза, породена от Covid-19.

Липсата на сериозен анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво, както и конкретни инвестиции в областта на малките и средни предприятия (МСП) са видими. Няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на „усвояване“, а не на адекватно инвестиране на средствата.

Планът трябва да бъде интегриран с националната политика и в пряка корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда никъде в документа. Анализирайки тема по тема отделните параграфи от представения план, прави впечатление следното:

Стълб 1: Иновативна България (основни теми: образование, научни изследвания и иновации, интелигента индустрия)

Съществува риск, реформата и инициативите на обновяване на материалните бази да се сведе до обикновено саниране и ремонти, които, както практиката показва, ще се насочват към „приближени“ фирми. Предвидено е построяването на 300 експерименталните кабинети в 1680 училища, но липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на дадено учебно заведение. Изграждането на експерименталните кабинети и лаборатории трябва да върви заедно с ясен план за снабдяване от държавата на консумативите за практическа работа и експерименти, които са значителни като стойност. Не е достатъчно просто да се построят кабинетите. Няма план и за обучение на преподавателския състав.

Липсва стратегическа визия в кои сектори, България има конкурентно предимство и дали трябва да се насочи финансирането в тях или да се подпомагат и нови иновативни сфери на развитие.

Стълб 2: Зелена България (основни теми: кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство)

Липсва цялостна стратегия за развитието на енергийния сектор в страната. Работи се на парче и не се посочва алтернатива за заместване на големите базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се споменава за изграждане на локални мрежи за пренос и разпределение на електроенергия, произведена от локални/малки домакинства/производства, които консумират и произвеждат енергия, посредством когенерации и други инсталации. Енергийната ефективност не означава само санирането на сградите, тя е инвестиции в по-ефективни техники за производство. Не се споменава участието на България в развиването на нови технологии и иновации, свързани с водорода и съхранението на енергия.

Стълб 3: Свързана България (основни теми: цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие)

Няма конкретни планове за повишаването на цифровата компетентност на населението. Липсва яснота как ще бъде компенсиран недостига от над 670 000 служители за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) сектора. Нужен е ясен план за развитие на цифровия сектор и бизнес в България, който включва разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура, осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения, укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации. Цифровизацията трябва да бъде в полза на кръгова нисковъглеродна икономика и в повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги.

Липсва анализ на икономическия потенциал на регионите. Това би позволило специализация на база на природни или стопански дадености, с цел по-ускорено икономическо развитие. Основните средства, предвидени за селско стопанство са предназначени за модернизацията на напоителните системи, но няма подробности как ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се региони. Не е представен анализ на постигнатото и финансираното до момента по Програмата за развитие на селските райони. Съществува риск от двойно финансиране на дейности.

Стълб 4: Справедлива България (основни теми: бизнес среда, социално включване, здравеопазване)

Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).

В тази част на плана трябва да залегнат програми за подготовка на работещото население към новите реалности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през следващите 20-30 г., а не просто строителство на парче с цел усвояване на средствата.

Отново се набляга на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва стратегия за подготовка и задържане на качествен здравен персонал, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни показа, че не оборудването лекува, а хората.

От внимателния прочит на българския план, мога да се изведат няколко извода:
– Липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи МСП. Ангажиментите по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват;
– Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения;
– Липсва стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г.;
– Няма анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво. Няма как да бъдат инвестирани тези средства целесъобразно без ясна оценка на досегашните проекти, настоящата ситуация и перспективите пред нас;
– Процесът на съставяне на плана не е включващ и всеобхватен, не е проведен прозрачен процес на комуникация и обсъждане със заинтересованите страни и на този етап не е предвиден парламентарен дебат по него.

Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение. Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика.

ЕС ни предоставя уникална възможност за преструктуриране на икономиката на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски емисии. Липсва стратегически и дългосрочен план, как да се използва човешкия и интелектуалния капитал на България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

От 27 ноември са променени критериите за отпускане на месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, напомниха от Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.

Ето какви са критериите за отпускане на месечната целева помощ:
• детето не посещава училище/детско заведение поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• детето не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
• двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от определения доходен критерий;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
• двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете не получават обезщетение за бременност и раждане;
• средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.

Размер на помощта:
Размерът на помощта се определя от броя на децата, както и от броя на работните дни, в които децата не посещават училище/детско заведение, както следва:
1. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок над 10 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е равен на размера на месечната минимална работна заплата (610 лв. за 2020 г.) – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата (915 лв. за 2020 г.).
2. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок от 6 до 10 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е 305 лв. за 2020 г. – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 457,50 лв. за 2020 г.
3. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок до 5 работни дни от месеца: – за семейства с едно дете размерът на помощта е 152,50 лв. за 2020 г. – за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 228,75 лв. за 2020 г.

Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броят на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които работещият родител ползва неплатен отпуск.

Как се кандидатства за отпускане на помощта?
Месечната целева помощ се отпуска въз основа на заявление-декларация подадено в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, към което се прилагат и необходимите документи:
1. Документи за брутните доходи на родителите за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка от:
• трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;
• извършване на услуги с личен труд;
• дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
• стипендии;
• други доходи.
2. Служебна бележка от работодател, че работникът/служителят е в неплатен отпуск и не може да извършва дистанционно работа от вкъщи, не получава компенсации за ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г., не може да ползва платен годишен отпуск и не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане;
3. Служебна бележка, удостоверяваща че детето не посещава училище/детска ясла / детска градина/предучилищна група поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (в случаите, когато тази информация не се предоставя по служебен ред);
4. При необходимост дирекциите „Социално подпомагане“ могат да изискват и други документи.

Образецът на заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ, както и примерен образец на служебна бележка от работодател, са публикувани на електронната страница на АСП, раздел „Коронавирус COVID-19“ – „Инструкция за ползване на електронни административни услуги в условията на извънредно положение“ – електронна услуга № 26.

Документи
Заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
Примерен образец на служебна бележка издадена от работодател за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

Къде и как се подава заявлението-декларация?
Заявлението-декларация с приложените към него документи се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес:
– лично, като се прилага лична карта (за справка);
– чрез лицензиран пощенски оператор, като заявлението декларация следва да е в оригинал;
– по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на НОИ: http://www.egov.bg/ – на извънредно въведения електронен адрес: ao@asp.government.bg.

Месечната целева помощ се изплаща в срок до края на месеца следващ месеца, за който е отпусната.

Ако въведената в училището/детското заведение мярка обхваща период от два и повече месеца, семействата, на които е отпусната помощта следва да представят в дирекция „Социално подпомагане“ удостоверения за доходи всеки месец.

Месечната целева помощ по реда на чл. 16б от ППЗСП не може се получава едновременно с компенсациите, предоставяни на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, регламентирани с Постановление на Министерски съвет № 325 от 26 ноември 2020 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Гирлянда „Коледно вълшебство“

Община Трявна ви кани да вземете участие в изработването на най-дългата празнична гирлянда, наречена „Коледно вълшебство“.

За да се включите, е необходимо да ни изпратите своите кратки коледни желания, пожелания и други съкровени празнични послания, които ние ще изпишем върху празничната гирлянда, заедно с Вашите имена. Изпращайте своите кратки послания на e-mail: victoria.koleva@tryavna.bg или като съобщение в официалната страница на Община Трявна във Facebook или страницата „Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна“.

Няма възрастови ограничения. Можете да изпратите свое лично послание, послание от всеки член на Вашето семейство или едно общо семейно или групово послание. Развихрете въображението си. Необходимо е само да посочите имената на авторите.

В изработването на гирляндата на Трявна може да се включат всички желаещи, без значение къде по света се намират.

Пожелайте нещо красиво на себе си, своите близки и всички хора за Коледа.

Всички изпратени текстове ще бъдат част от коледната гирлянда, с която заедно ще създадем едно коледно вълшебство, изпращайки общо красиво празнично послание.

Най-оригиналните послания ще публикуваме в навечерието на празниците в официалния сайт на Община Трявна www.tryavna.bg .

Гирляндата ще краси фасадата на НЧ „Пенчо Славейков – 1871“ град Трявна през празничните дни.

Нека заедно създадем празнично настроение отвътре и отвън! Очакваме с нетърпение вашите красиви и щастливи думички, които ще стоплят сърцата на всички и ще станат част от най-дългата празнична гирлянда на Трявна! Бъдете част от коледното вълшебство!

Весело предпразнично настроение!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/