Свържи се с нас

Новини

Планът за възстановяване и устойчивост – представяне по брюкселски, съставяне по нашенски

Published

on

Националният план за възстановяване и устойчивост – представяне по брюкселски, съставяне по нашенски. Този коментар направи Петър Витанов, ръководител на българските социалисти в ЕП.

Натовареният с големи очаквания Национален план за възстановяване и устойчивост беше представен по всички правила на съвременния маркетинг. Лъскавата опаковка обаче не гарантира качество, а понякога крие продукт с дефекти.

Планът може и да изглежда структуриран в съответствие с водещите европейски тенденции и насоки за правене на политики, но е лишен от дългосрочна стратегия и прогноза за ефективност. Работата в перспектива е отколешен проблем за ГЕРБ – изглежда, че и този път ще доведе до хаотично разпределяне на средства със съмнителен резултат.

Томислав Дончев говори за прозрачна междуинституционална дискусия и сътрудничество между различни държавни звена при изготвянето на Плана. Към момента обаче остава усещането за кабинетни обсъждания и вътрешноведомствени договорки. Не става ясно кой и как ще участва в приемането на този план и каква ще е ролята на парламента. Възможно ли е Томислав Дончев да изхарчи 12 милиарда по свое усмотрение срещу няколко подписа в Министерски съвет?

Пирамидата е обърната. В цял свят се формулират цели, на базата на които се създават политики, след което се правят проекти. У нас се първо се правят проекти, а после политики, които да ги обслужват. В плана липсва ясна цел и стратегия. Липсва краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза за ефекта от предложените мерки и инвестиции. Правим нещо, но не е ясно защо и как ще ни послужи. Целеполагането е основата, на която трябва да стъпи разпределянето на средствата. Ако целта липсва, те няма да бъдат инвестирани, а похарчени напосоки.

Заобикаля се най-важният въпрос. Реиндустриализацията и конкурентоспособността няма как да се случат, без да е решен проблемът с енергийните мощности на България. Въпросът за поетапното премахване на въглищата, както и с какво и как ще бъдат заменени, остава без отговор и ще се превърне в бомба за следващото управление.

„Зелена Европа“, освен енергийна ефективност, означава изграждане на кръгова икономика, ефективно използване на природните ресурси, оползотворяване на отпадъците. За Томислав Дончев „зелената икономика“ е стиропор и мазилка. Въображението стига единствено и само до саниране на сгради за 3 млрд. лева, от общо 4 милиарда и половина от средствата предвидени за политиката по декарбонизация на икономиката. А вместо да насочваме всички средства натам, можехме поне да проучим съвременни технологии, като тези за улавяне и складиране на въглерод, например.

Промяната не се изчерпва с ремонти. Реформите в сектори като здравеопазване и образование не могат да се случат само с модернизиране на материалната база. Нови кабинети в училищата са необходими, но сами по себе си едва ли ще доведат до качествена промяна в системата на българското образование. Инвестициите в човешки капитал очевидно не са част от реформите. А най-ценния ресурс, в който България трябва да инвестира са хората – без образовани и висококвалифицирани кадри във всички сфери, трудно ще сближим стандарта си на живот с държавите от Западна Европа.

Дигитализацията като мисия невъзможна. Планът залага на дигитализация на институциите като приоритет след 10-годишно управление на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази насока (изтичане на лични данни на граждани от НАП, проблеми с електронното правителство, с машинното/електронно гласуване), има място за скептицизъм. Заявките за дигитализация на железопътния транспорт са добра идея, но ГЕРБ не е правителство, което да е показало, че може да свърши тази работа, особено когато става дума за сектор с много сериозни проблеми. Много е вероятно да имаме поредния пропилян ресурс.

Инструментът за възстановяване и устойчивост, наред с възстановяването от ковидкризата, има за цел постигане на добавена стойност за икономиката. В Плана за България обаче приоритет е не възстановяването на страната, а харченето на пари. Добавената стойност е невидима, а ефективните решения, са заменени от ефектни презентации.

Новини

Бързи антигенни тестове ще се правят и в КОВИД-кабинета

Published

on

След разкриването на КОВИД-кабинет в Първа база на Диагностично – консултативен център – Габрово, освен преглед и консултация, пациентите ще имат възможността да бъдат тествани и с бързи антигенни тестове.

В тази връзка, Община Габрово ще закупи 500 антигенни комбинирани бързи тестове Covid-19 и грип А+В, част от които ще бъдат предоставени на ДКЦ – I, а останалите ще се използват за тестване на бездомните лица, настанени временно в общинско помещение.

Решението беше взето вчера, 26 ноември, след проведеното редовно заседание на Общински съвет – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Детската млечна кухня в Габрово продължава да работи

Published

on

Детската млечна кухня в Габрово ще продължи работата си с нормалната си ежедневна организация и в периода на действие на допълнителните противоепидемични мерки, който бяха наложени със заповед на министъра на образованието.

Тя предлага обедно меню за деца в три възрастови групи- малки /от 10 м. до 1 г./, преходни /от 1 г. до 1,5 г./ и големи /1,5 г.до 3 г./.

Менюто на млечната кухня в Габрово можете да следите оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Неделина Райчева: Научих се на работа в екип!

Published

on

Проект 2019-1-BG01-KA102-061565 „Млади предприемачи в областта на туризма“

Впечатления от производствената си практика в Лайпциг, Германия, споделят ученици от единадесети и дванадесети клас на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, в която се обучват ученици от Габрово, Севлиево, Трявна и Габрово.

Зададохме им едни и същи въпроси, за да анализираме престоя в Германия, и подобрим бъдещите производствени пактики в чужбина. Ето какво отговори на три от въпросите в анкетата Неделина Райчева, ученичка от 11, „а“ клас, специалност „Производство на хлебни и сладкарски изделия“.

– Кое е най-важното нещо, което научи в Лайпциг, Германия?
– Научих, че в днешно време не е необходимо да имаш голям опит, важното е да имаш желание да се учиш и знания, които да превръщаш в умения с опитен професионалист до теб. Хората в Германия бяха отзивчиви и толерантни, и ни показаха какво означава да се работи в екип в една натоварена кухня – аз работих в кухнята в базата на Виталис, организацията, която ни осигури работните места.

– Имаше ли ментор и помагаше ли ти той?
– Тя ми показа как да се усмихвам дори когато режа лук. Всъщност, разбирам, че и други съученици са го забелязали – в Германия работят с настроение и усмивка дори и в напрегнати ситуации.

– Какво би казала на съучениците си за практиката в Германия?
– Беше невероятно преживяване. Всеки, който има възможността да участва в подобен проект, трябва да го направи!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица