Свържи се с нас

Новини

„България в еврозоната – следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси“

Published

on

„Членството ни в еврозоната е следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси и към възможността да участваме във вземането на общи решения. Важното е да бъдем подготвени и да се фокусираме върху множеството възможности, които ще се открият пред нашето общество и икономика, а не само върху рисковете и предизвикателствата, с които ще се сблъскаме“.

Това послание отправи евродепутатът Цветелина Пенкова, при откриването на международна конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“. Като експерт по финансови въпроси евродепутатът Пенкова акцентира върху наличието, както на предимства, така и на страхове от приемане на еврото, като национална разплащателна единица.

Предизвикателствата като повишаване на цени на потребителски стоки, инфлация и асиметрични шокове са силно преувеличени и в Европа има практики и установени механизми за тяхното преодоляване. Ползите от въвеждането на еврото – намаляване на разходи от обмен на валута и банкови транзакции, ограничаване на възможности за спекула с цените, привличане на повече чуждестранни инвестиции и повишаване на интеграцията на икономиката на България с тези на останалите страни-членки в еврозоната са ключови за бъдещето на икономиката и бъдещето на гражданите, а стоят далеч от публичен дебат и не присъстват достатъчно активно в медийното пространство.

Като политик тя открои основния обществен проблем във връзка с приемането на еврото. А именно недостатъчната информация, която да достига по достъпен начин до гражданите и липсата на обществен дебат. За целите на анализа, Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент инициира национално представително социологическо проучване, което показва как българските граждани оценяват рисковете и предимствата от приемането на еврото. Проучването беше реализирано от социологическа агенция „Тренд“ в началото на септември и обхваща над 1000 пълнолетни граждани.

Социологическите данни също очертават ясна картина на липса на информираност и недоверие спрямо еврото в обществото. 67% от анкетираните считат, че цените в България ще се повишат след приемането на еврото, а 59% от хората мислят, че техните доходи ще намалеят.

Положителните страни на този преход се радват на значително по-малка популярност. Само 35% от анкетираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на българската икономика, а 42% от хората смятат, че приемането на еврото ще повиши доверието на чуждестранните инвеститори в страната ни.

Едва 19% от анкетираните вярват, че България ще се промени към добро. Тези резултати показват, че страховете от приема на еврото доминират в медийното пространство и в тезите на българските икономисти значително повече, отколкото експертният анализ на положителните страни на предстоящия преход. Данните очертаха основния проблем, пред който се изправя държавата по пътя към приемане на еврото.

Това е високата степен на неинформираност на гражданите относно плюсовете и минусите на тази промяна, както и липсата на обществен дебат във връзка с предстоящия преход. 65% от хората смятат, че държавните институции не предоставят достатъчна информация за последиците от приемането на еврото.

Въпреки всички страхове, 26% от анкетираните вярват, че еврото е най-стабилната валута, при сравнение с българския лев, швейцарския франк и щатския долар. Това показва сериозен потенциал за промяна на общественото мнение чрез изразяване на предимствата, които това ще донесе за България.

„Имаме ясна диагноза – липса на достатъчно информация в общественото пространство и предлагаме ясно лечение – активни действия от страна на институциите и ясна икономическа стратегия за развитие на страната ни“ – каза Пенкова. Именно тази липса на информираност води до описаните по-горе резултати от проучването.

Според нея, ако държавата повиши степента на информираност и е отворена за обществен дебат на разбираем и достъпен за гражданите език, то след няколко месеца, ако социологическото проучване се повтори, резултатите ще бъдат различни. Освен Пенкова своите тези и възгледи по отношение на присъединяването на България към семейството на страните-членки на евро зоната изразиха и водещите експерти – говорители на конференцията.

Тя определи събитието като част от началото на процесите по информиране на българското общество относно членството на България в еврозоната. Ето и основни акценти от техните изказвания: „Въвеждането на еврото не е само икономика и финанси, това е политика, това е бъдещето на ЕС. Ако искаме солидна и стабилна Европа, трябва да работим за нея. България избра правилния път, сега трябва изпълни критериите и ще получи подкрепата на останалите страни-членки.

В Словения бяхме много открити по време на целия процес по приемането на единната европейка валута. Привлякохме всички заинтересовани страни като неправителствения сектор, експерти, специалисти и т.н. като по този начин стимулирахме обща воля за приемането на еврото“, каза проф. д-р Мирослав Церар, министър-председател на Словения в периода 2014 г. – 2018 г. Според д-р Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: „Еврото има влияние директно върху икономиката.

Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната расте непрекъснато и една от причините е единната валута. Когато се използва единна валута, тогава държавите са по-силни при посрещането на финансови и икономически кризи.“ проф. д-р Даниела Бобева, член на Института за икономически изследвания към БАН и зам. министър-председател на Република България (2013 г. – 2014 г.) очерта основните рискове от приемането на единната европейска валута – повишаване на инфлацията, прекомерно задлъжняване, намаляване на заплатите и увеличаване на данъците.

На България й е нужна не фискална, а структурна политика, обобщи изказването си проф. д-р Бобева. „Адекватни мерки в две структурни политики – образование и здравеопазване ще ни доведат до иновативна икономика“ беше тезата на Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика (2014 г. – 2017 г.) Участие в конференцията взеха също Ведрана Йелушич Кашич, партньор за финансовите консултантски услуги в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и Атанас Пеканов, член на Института за икономически изследвания на Австрия и член на Стратегически съвет към президента.

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица