Новини
„България в еврозоната – следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси“

„Членството ни в еврозоната е следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси и към възможността да участваме във вземането на общи решения. Важното е да бъдем подготвени и да се фокусираме върху множеството възможности, които ще се открият пред нашето общество и икономика, а не само върху рисковете и предизвикателствата, с които ще се сблъскаме“.
Това послание отправи евродепутатът Цветелина Пенкова, при откриването на международна конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“. Като експерт по финансови въпроси евродепутатът Пенкова акцентира върху наличието, както на предимства, така и на страхове от приемане на еврото, като национална разплащателна единица.
Предизвикателствата като повишаване на цени на потребителски стоки, инфлация и асиметрични шокове са силно преувеличени и в Европа има практики и установени механизми за тяхното преодоляване. Ползите от въвеждането на еврото – намаляване на разходи от обмен на валута и банкови транзакции, ограничаване на възможности за спекула с цените, привличане на повече чуждестранни инвестиции и повишаване на интеграцията на икономиката на България с тези на останалите страни-членки в еврозоната са ключови за бъдещето на икономиката и бъдещето на гражданите, а стоят далеч от публичен дебат и не присъстват достатъчно активно в медийното пространство.
Като политик тя открои основния обществен проблем във връзка с приемането на еврото. А именно недостатъчната информация, която да достига по достъпен начин до гражданите и липсата на обществен дебат. За целите на анализа, Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент инициира национално представително социологическо проучване, което показва как българските граждани оценяват рисковете и предимствата от приемането на еврото. Проучването беше реализирано от социологическа агенция „Тренд“ в началото на септември и обхваща над 1000 пълнолетни граждани.

Социологическите данни също очертават ясна картина на липса на информираност и недоверие спрямо еврото в обществото. 67% от анкетираните считат, че цените в България ще се повишат след приемането на еврото, а 59% от хората мислят, че техните доходи ще намалеят.
Положителните страни на този преход се радват на значително по-малка популярност. Само 35% от анкетираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на българската икономика, а 42% от хората смятат, че приемането на еврото ще повиши доверието на чуждестранните инвеститори в страната ни.
Едва 19% от анкетираните вярват, че България ще се промени към добро. Тези резултати показват, че страховете от приема на еврото доминират в медийното пространство и в тезите на българските икономисти значително повече, отколкото експертният анализ на положителните страни на предстоящия преход. Данните очертаха основния проблем, пред който се изправя държавата по пътя към приемане на еврото.
Това е високата степен на неинформираност на гражданите относно плюсовете и минусите на тази промяна, както и липсата на обществен дебат във връзка с предстоящия преход. 65% от хората смятат, че държавните институции не предоставят достатъчна информация за последиците от приемането на еврото.
Въпреки всички страхове, 26% от анкетираните вярват, че еврото е най-стабилната валута, при сравнение с българския лев, швейцарския франк и щатския долар. Това показва сериозен потенциал за промяна на общественото мнение чрез изразяване на предимствата, които това ще донесе за България.
„Имаме ясна диагноза – липса на достатъчно информация в общественото пространство и предлагаме ясно лечение – активни действия от страна на институциите и ясна икономическа стратегия за развитие на страната ни“ – каза Пенкова. Именно тази липса на информираност води до описаните по-горе резултати от проучването.

Според нея, ако държавата повиши степента на информираност и е отворена за обществен дебат на разбираем и достъпен за гражданите език, то след няколко месеца, ако социологическото проучване се повтори, резултатите ще бъдат различни. Освен Пенкова своите тези и възгледи по отношение на присъединяването на България към семейството на страните-членки на евро зоната изразиха и водещите експерти – говорители на конференцията.
Тя определи събитието като част от началото на процесите по информиране на българското общество относно членството на България в еврозоната. Ето и основни акценти от техните изказвания: „Въвеждането на еврото не е само икономика и финанси, това е политика, това е бъдещето на ЕС. Ако искаме солидна и стабилна Европа, трябва да работим за нея. България избра правилния път, сега трябва изпълни критериите и ще получи подкрепата на останалите страни-членки.
В Словения бяхме много открити по време на целия процес по приемането на единната европейка валута. Привлякохме всички заинтересовани страни като неправителствения сектор, експерти, специалисти и т.н. като по този начин стимулирахме обща воля за приемането на еврото“, каза проф. д-р Мирослав Церар, министър-председател на Словения в периода 2014 г. – 2018 г. Според д-р Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: „Еврото има влияние директно върху икономиката.
Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната расте непрекъснато и една от причините е единната валута. Когато се използва единна валута, тогава държавите са по-силни при посрещането на финансови и икономически кризи.“ проф. д-р Даниела Бобева, член на Института за икономически изследвания към БАН и зам. министър-председател на Република България (2013 г. – 2014 г.) очерта основните рискове от приемането на единната европейска валута – повишаване на инфлацията, прекомерно задлъжняване, намаляване на заплатите и увеличаване на данъците.
На България й е нужна не фискална, а структурна политика, обобщи изказването си проф. д-р Бобева. „Адекватни мерки в две структурни политики – образование и здравеопазване ще ни доведат до иновативна икономика“ беше тезата на Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика (2014 г. – 2017 г.) Участие в конференцията взеха също Ведрана Йелушич Кашич, партньор за финансовите консултантски услуги в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и Атанас Пеканов, член на Института за икономически изследвания на Австрия и член на Стратегически съвет към президента.
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди един ден„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




