Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.

Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.

Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.

Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.

„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.

Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.

Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.