Новини
Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България

Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.
Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.
Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.
Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.
„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.
Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки.
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.
Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.
Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.
В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.
За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.
Любопитно
Фестивал на светлината в Габрово от 13 до 15 март

Първото издание на новия фестивал на светлините “PORTAL” ще се проведе в Габрово от 13 до 15 март и ще предложи 3D мапинг върху някои от най- емблематичните сгради, интерактивни и светлинни инсталации на открито и закрито, както и международен конкурс за 3D мапинг.
Фестивалът показва съвременни форми на светлинно и дигитално изкуство по достъпен и забавен начин, като поставя публиката в центъра на преживяването – не само като зрител, а и като активен участник.
От петък до неделя – събитието продължава три дни, ще се разпростре на 9 локации, на които ще бъдат представени 16 инсталации от над 20 артисти от няколко държави. Три международни студиа от България, Полша и Германия ще творят върху фасадата на Общината, светлинен театър от Fireter ще забавлява малки и големи на площад „Възраждане“, а един незабележим паметник – „Костница“ ще бъде превърнат в интерактивна инсталация с LED екрани, с която публиката ще може да играе.
Църквата „Успение Богородично“ пък ще придобие изцяло нов облик, като светлинно-музикална инсталация, която хората могат сами да управляват избирайки звуци и визуализации.
Часовниковата кула се превръща в любима игра от детството в огромен размер, а дворът на Априловската гимназия – в 270-градусова прожекция, потапяща публиката. Част от инсталациите ще бъдат разположени на открито в градската среда, а други ще се намират в Дом на културата „Емануил Манолов“, който за три дни ще се превърне в своеобразен музей на дигиталното и светлинното изкуство, отворен за посещения и през деня.
Акцент в програмата е международният конкурс по 3D мапинг, който събира едни от най- талантливите артисти в тази сфера. Индивидуални артисти и колективи от България, Чехия, Белгия, Румъния, Украйна/Франция и Иран ще представят свои спектакли, създадени специално за фасадата на Спортна зала „Орловец“.
Прожекциите ще могат да се видят всяка вечер, а международно жури от експерти ще оцени и награди най-добрия проект след първата фестивална вечер. Фестивалът е напълно безплатен и е отворен за всички – деца, младежи, възрастни и семейства.
Инициативата е на Elektrick.me – студио с над 20 години опит в 3D анимацията, събития, мултимедиен дизайн и сценография. В партньорство с Община Габрово и финансовата подкрепа на Национален фонд „култура“, проектът цели да подобри достъпа до дигитално изкуство и да предложи различно културно преживяване чрез изкуство и светлина за жителите на малки населени места.


Новини
Дигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец
На 30 януари 2026 г. във филиала на РБ „Априлов – Палаузов” в кв. Радичевец, на ул. „Йосиф Соколски” № 19 отвори врати Дигитален клуб „Център@“ – ново обществено пространство, което предоставя напълно безплатен и свободен достъп до съвременни технологии за обучение, електронни услуги и възможности за развитие на дигитални умения за граждани от всички възрасти. Мотото на клуба е „Тук технологиите срещат хората“.
В дигиталния клуб работи наставник, който ще оказва подкрепа и помощ на потребителите, включително лица в неравностойно положение, по-възрастни граждани, хора с недостатъчни дигитални умения и хора, които нямат компютър и интернет у дома при ползване на налични електронни ресурси за различни видове дистанционни обучения, както и за самообучение. Наставникът ще оказва помощ и при заявяването на административни услуги към общинската и държавната администрация, попълване на електронни документи и ще съдейства при онлайн търсене на работа и други услуги по заетостта.
Центърът се намира във филиала на габровската библиотека на ул. „Йосиф Соколски” 19 в кв. Радичевец и работи от 10.00 до 13.00 и от 13.30 до 16.30 часа.
Ползването на клуба и на всички услуги, предоставяни в него, е безплатно.
Основната цел на инициативата е да осигури свободен и равнопоставен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към информационното общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Проектът BG-RRP-1.024-0974-C01 „Изграждане на дигитален клуб във филиал на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово“ е на обща стойност 24029.49 евро, финансиран от Министерството на труда и социалната политика по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Образование и умения“, с подкрепата на Европейския съюз – NextGenerationEU. Центърът е част от националната мрежа от дигитални клубове, създадени по Инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и МРРБ.
Любопитно
„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване

„Теория за алтернативната загуба“ е концепция, разработена от Христо Ив. Димитров, която разглежда избора и загубата като неизбежни и взаимосвързани елементи от човешкия живот.
Теорията поставя фокус върху последствията от личните решения и върху разбирането, че всяко направено „да“ съдържа в себе си алтернативна загуба. Представянето на теорията се осъществява от Христо Ив. Димитров и Симона Харачерева в партньорство, като форматът включва елемент на представление, чрез който основните идеи на доктрината се показват чрез ситуации и примери, близки до реалния житейски опит.
Христо Ив. Димитров е създател и ръководител на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ и дългогодишен автор на сценични проекти, свързани с културата, идентичността и ценностите.
„Теорията за алтернативната загуба“ е представена от него като житейска доктрина, изведена от лични наблюдения и опит. За първи път извън София и Пловдив, представянето ще се състои на 11 февруари 2026 г. от 18.30 ч. в зала „Възраждане“, Габрово.
Билети за събитието могат да бъдат намерени онлайн чрез Eventim, на касите на EasyPay и на касата на Драматичния театър.

-
Новинипреди 6 дниВеселина Златева застава начело на България U20
-
Икономикапреди 6 дниИсторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона
-
Новинипреди 3 дниПускат еднодневна винетка, цената ѝ е 4,09 евро
-
Новинипреди 3 дниЗимата се завърна, -6⁰C на 2 февруари в Габрово
-
Културапреди 3 дниВасил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово
-
Новинипреди 3 дниШест нови професии влизат в училищата от учебната 2026/2027 година
-
Икономикапреди 3 дниДигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
-
Културапреди 2 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис











