Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България

Published

on

Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.

Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.

Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.

Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.

„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.

Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.

Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.

Икономика

Дигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати

Published

on

От 30 януари 2026 г. официално започна работа Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) – ново пространство за обучение, подкрепа и развитие на дигитални умения за гражданите на Габрово и региона.

Изграждането на Дигиталния клуб е финансирано от Европейския съюз в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“, Компонент „Образование и умения“, инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, договор № BG-RRP-1.024-1231-C01.

Основната цел на процедурата е да се повиши участието на гражданите в ученето през целия живот и да се насърчи социалното приобщаване чрез осигуряване на достъп до възможности за дистанционно обучение в електронна среда.

Инициативата е насочена към широк кръг целеви групи, сред които заети лица с ограничен достъп до електронни ресурси, представители на различни етноси, възрастни хора, жени и хора в неравностойно положение. По този начин се създават равни възможности за развитие на умения, необходими за успешна реализация в условията на дигиталната икономика.

Габровската търговско-промишлена палата е изградила специално обособено помещение за нуждите на Дигиталния клуб. В него са разположени пет работни станции, оборудвани с нови компютърни конфигурации, модерно обзавеждане и високоскоростна интернет връзка.

Посетителите имат достъп до разнообразни електронни образователни ресурси за онлайн обучение и самообучение. В клуба е осигурена и подкрепа от наставник, който ще подпомага хората без или с ограничени дигитални умения при включването им в дистанционни обучения и използването на електронни услуги.

Дигиталният клуб предлага безплатно: достъп до компютърна техника и високоскоростен интернет; помощ при използване на интернет и електронни услуги; насочване към обучения и ресурси според индивидуалните потребности; съдействие при работа с електронни административни услуги; подкрепа при онлайн търсене на работа; консултации с кариерен консултант след предварително съгласуване; съвместни инициативи с Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово и Областния информационен център.

Дигиталният клуб се намира на адрес гр. Габрово, ул. „Брянска“ №30, партер и работи от понеделник до петък от 09.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Габровската търговско-промишлена палата и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и ГД ЕФМПП в МТСП.

Зареди още

Новини

Пускат еднодневна винетка, цената ѝ е 4,09 евро

Published

on

От 00:00 ч. на 3 февруари 2026 г. се въвежда еднодневна винетка за леките автомобили. С нея се предоставя още една възможност за краткосрочно ползване на републиканската пътна мрежа. Еднодневната винетка ще е валидна 24 часа от началната ѝ дата и час. Например, ако бъде активирана в 10:00:00 ч. на 5 февруари, то тя ще бъде валидна до 09:59:59 ч. на 6 февруари. Цената ѝ е 4,09 евро (8 лв.).

Новата винетка, както и останалите видове, може да бъде купена с отложен старт до 30 дни преди датата на пътуване. Еднодневната винетка, наред с останалите, е валидна за леките автомобили до 3,5 тона, за ремаркета и каравани, както и за къмпинг автомобили от категория М1, независимо от тяхната технически допустима максимална маса.

Отделна винетка за ремарке или каравана се купува само, ако при прикачването им към превозното средство общото тегло надхвърля 3,5 тона. Винетките за автомобила и за ремаркето/караваната могат да бъдат с различна продължителност според необходимостта.

През 2026 г. цените на винетките са същите както и през 2025 г. и се изписват в евро и лева. Преизчисляването се извършва автоматично по официалния фиксиран курс и не се изискват допълнителни действия от потребителите. Цените на винетките са следните:
• Годишна – 49,60 евро (97 лв.)
• Тримесечна – 27,61 евро (54 лв.)
• Месечна – 15,34 евро (30 лв.)
• Седмична – 7,67 евро (15 лв.)
• Уикенд – 5,11 евро (10 лв.)
• Еднодневна – 4,09 евро (8 лв.) и е в сила от 3 февруари 2026 г.

Освен от сайта на Националното тол управление или мобилното приложение, винетка може да се купи и от останалите канали за продажба на АПИ – на гише срещу плащане в брой или чрез терминал за самотаксуване с карта. Гишета са разположени на основните гранични контролно-пропускателни пунктове, както и в 27-те областни пътни управления в цялата страната.

Терминалите за самотаксуване са 464. Винетки може да бъдат купени и от партньорската мрежа на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез сайтовете www.vinetki.bg, www.tollpass.bg, www.digitoll.bg, www.yettel.bg, www.A1.bg, www.vivacom.bg, www.grabo.bg, www.my.fibank.bg www.spotins.bg, epay.bg, www.boleron.bg както и на каса в „А1“, „Виваком“, „Български пощи“, „Easy Pay“, „Fast Pay“, „Колхида 3б“, и в бензиностанциите „Лукойл“, „Петрол“, „ОМВ“, „ЕКО“, „Круиз“, „Бенита“, „Газпром“, „Шел“, „ВиЕм Петролиум, сервизни центрове „Тахо Венци“, застрахователни брокери „Ай енд Джи Иншурънс Брокерс“, „Омникар и Партньори“, „Дженерал Брокер“, или чрез мобилните приложения ОББ Мобайл, TollPass, Phyre, Амарант България, iCard, Cardbox, Epay и Булбанк Мобайл.

При купуването на винетка е необходимо потребителите внимателно да преглеждат и проверяват въведената от тях или от съответния служител информация преди да потвърдят финалното плащане. Отговорността за попълване на коректна информация за номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетката е на собственика или ползвателя му.

В случай на неправилно декларирани данни се счита, че не е заплатена дължимата такса за съответния автомобил. Вписването на символите от регистрационния номер може да бъде и на кирилица, и на латиница, но да съответства на символите в самия регистрационен номер.

При изписването на номера се въвеждат само букви и цифри. Символите 0 (нула) и О (буква О) не са взаимозаменяеми. За цифра от номера трябва да се изпише 0 (нула), а за буква „О“. В случай че регистрационният номер съдържа тире, точка или интервал, те не се въвеждат. Всеки шофьор може да провери докога е валидна винетката на управлявания от него автомобил на интернет страницата www.bgtoll.bg от бутон „Проверка на винетка“.

След въвеждане на регистрационния номер на автомобила и държавата, в която е регистриран, може да се установи крайният срок на електронната винетка, независимо откъде е купена – от обекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ или в търговската мрежа на партньорите на АПИ. Статусът може да е „активен“, „с изтекъл срок“ или „неизползван“ в случаите, когато винетката е купена с отложен старт до 30 дни от началната дата на валидност.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица