Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България

Published

on

Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.

Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.

Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.

Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.

„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.

Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.

Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.

Новини

Златен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“ 

Published

on

С два златни медала се завърнаха младите Габровски шахматисти Иван Екимов и Кристиян Василев от Десетия детски шахматен турнир „Загорец“, който се проведе в Нова Загора.

10-годишният Иван постигна 5,5 точки от 7 възможни, като допусна само една загуба и заслужено грабна златото във възрастовата си група. Иван се нареди втори в генералното класиране, сред по-големи и опитни състезатели до 14 години. Освен това Иван Екимов повиша и личния си рейтинг с 52 точки.

12-годишният Кристиан Василев постигна 4,5 точки и се нареди първи във възрастовата си група и девети в генералното класиране от 45 деца, като повишава личния си рейтинг с 16 точки.

На крачка от медала беше и още младият габровски шахматист Росен Нанев, който с 4 точки се нареди четвърти във възрастовата си група.

Освен медали, отличените състезатели получиха и предметни награди от организаторите на турнира.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание

Published

on

Сто и петдесет години след като българският народ вдига най-масовото и най-кръвопролитното си въстание срещу вековното робство, Исторически музей – Дряново отдава заслужена почит на това безсмъртно дело.

На 31 март 2026 г. (вторник) от 17.30 часа музеят ще бъде домакин на официалната премиера на книгата „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ – двуезично издание, което пренася паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят.

Събитието ще се проведе в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“ – място, носещо името на един от най-великите синове на Дряново и на цялото Българско Възраждане. Книгата е дело на двама изтъкнати съвременни български историци: Проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище.

Създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и излязла от печат в края на 2025 г., тя си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на великите сили по българския въпрос. На премиерата в Дряново лично ще присъства и издателят Димитър Томов.

Изданието е богато на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Исторически музей – Дряново отправя сърдечна покана към всички, за които българщината не е просто дума – към гражданите на Дряново и региона, към учители и ученици, към всеки, в чието сърце живее паметта за онези, дали всичко, за да бъдем свободни днес. Заповядайте на 31 март в музея – там, където историята говори на живо.

Зареди още

Новини

Радев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика

Published

on

Препълнена зала „Възраждане“ посрещна лидера на „Прогресивна България“. „ С присъствието си тук днес давате ясен знак, че обществото ни излиза от апатията, чупи страха и гледа уверено към една нова, прогресивна България“, започна изказването си Румен Радев.

„Нагледахме се на грабеж, на източване на обществен ресурс, на грозни сглобки и пропуснати възможности“, продължи той и подчерта, че моделът на управление е изчерпан. По думите му олигархията подчинява икономиката, задушава малкия и семейния бизнес и лишава хората от перспектива.

„Вчера по пътя се отбих в едно село, влязох в магазина и попитах продавачката как се справят хората. Тя извади една тетрадка и ми каза: „Ето така се справят. Всичко вече е на вересия. Хората едва смогват да изкарат до половината на месеца и просто не знам как ще продължим”, заяви Радев. „Тези, които поканиха инфлацията в домовете ни, нито искат, нито могат да направят нещо. Затова трябва да понесат своята отговорност. С вота ни на предстоящите избори“, продължи той.

Лидерът на „Прогресивна България“ открои Габрово като символ на знанието, предприемчивостта и стремежа към развитие през годините – пример за посоката, в която страната трябва да върви и в бъдеще. „Нашата най-важна цел е да защитим слабите и да върнем справедливостта“, заяви Радев и допълни, че България има нужда от икономика с висока добавена стойност и ясна подкрепа за малкия и фамилен бизнес.

Радев подчерта, че не е нормално сами да унищожаваме енергетиката и промишлеността си, за да угодим на странни идеологии, от които започват да се отричат и самите им създатели. Той добави, че в самия ЕС вече се преосмисля зеленият преход и закриването на ядрената енергетика. Президентът (2017 – 2026) заяви, че е нужен нов модел на здравеопазване – не фиктивни хоспитализации, а фокус върху превенцията и профилактиката.

Румен Радев определи като сериозно предизвикателство пред страната ни състоянието на здравеопазването, като припомни, че България е шампион в ЕС по брой болници и брой болнични легла на глава от населението.

„Защо са създадени толкова много болници? Защото моделът на българското здравеопазване е насочен така, че само да се завъртим около болницата и ни вкарват вътре. И ако не влизаме, поне да напишат, че сме в болница – лежали, престояли, за да може да се вземат парите от клиничните пътеки. На това трябва да му сложим край и да вървим към истински модел на здравеопазване, който влага парите в профилактика, в превенция, в ранна диагностика“, заяви Румен Радев.

Лидерът на „Прогресивна България” отново подчерта необходимостта от адекватна и бърза система за спешна медицинска помощ, която да действа в рамките на т.нар. „златен час” и напомни борбата на президентската институция да внесе в Плана за възстановяване и устойчивост системата за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS), въпреки отказа на тогавашното правителство.

По време на срещата бяха представени и кандидатите за народни представители на „Прогресивна България“ за 7 МИР – Габрово. Водачът на листата Николай Косев подчерта, че хората в Габрово искат едно – да имат условия да работят и да се развиват в региона. По думите му доверието се печели с постоянство, с присъствие и с реални действия. „Имаме този шанс сега“, заяви Румен Радев и призова за решителен избор с бюлетина 21 на 19 април.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица