Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева предлага мерки в защита на свободата на медиите в България

Published

on

Европейски средства за разследваща журналистика, които да се разпределят не от правителствата, а от независими международни неправителствени организации, по-добър контрол върху прозрачността на медийната собственост, регламент за това могат ли политици да притежават медии, създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво.

Това са част от мерките, които предлага Елена Йончева, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в резолюция за свобода на медиите, на която е един от докладчиците. Очаква се документът да бъде приет до края на годината.

Елена Йончева представи предложенията си на международна конференция „Свобода на медиите в България“, на която беше домакин, а основен гост и участник в дискусията беше зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Сред панелистите бяха Рамона Стругариу, евродепутат от „Обнови Европа“, Павол Сзалай от „Репортери без граници“, Патрик Пенинкс от Съвета на Европа, Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg, Силвия Великова – журналист от БНР, Галя Прокопиева – изпълнителен директор на Икономедиа, Светослав Терзиев – журналист от в. „Сега“ и Къдринка Къдринова – журналист от сайта Барикада и СБЖ.

Дискусията се модерираше от издателя на Euractiv България Георги Готев.

„Докато Европа става свидетел на брутални убийства на журналисти в отделни държави-членки, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожена бавно, постепенно и систематично“, описа ситуацията с медиите в страната Елена Йончева. Тя призова разговорите да се концентрират върху конкретните решения. „Отказът да се дебатират проблемите в медиите в България влошава драматично ситуацията с върховенството на закона в страната. Защото свободата на словото е в основата на всяка демокрация. Свободните медии формират критично мислене. Критично мислещото общество не се поддава лесно на пропаганда и популизъм“, коментира още Йончева.

Предложенията й, които би трябвало да се включат в резолюцията на Европейския парламент, тя представи в няколко стъпки:
– цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода на европейско ниво, включително, ако е необходимо, чрез законодателни актове, тъй като в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. 
– въвеждане на европейски стандарти и изисквания за повишаване на прозрачността на реалната собственост на медиите. В България има правила, въпросът е как се спазват.
– регламент при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии.
– засилване на защитата на разследващите журналисти, както и  осигуряване на специално финансиране от европейския бюджет за този вид журналистическа дейност. Средствата да не бъдат преразпределяни на национално ниво, а чрез международни неправителствени организации.
– финансирането на медиите по т.нар. комуникационни кампании с евросредства да не бъде централизирано през правителството.

Комисар Вера Йоурова отбеляза, че в доклада за върховенството на закона за България, който Европейската комисия представи в края на септември, са отразени притесненията за свободата на медиите в страната, сред тях включително за разпределението на европейски средства от правителството, за натиска, на който са подложени журналистите, отбелязват се кампании срещу разследващи журналисти, които са обект на съдебно преследване и др.

Тя посочи, че Европейската комисия не може сама да реши проблемите на медийната свобода в държавите-членки, като отговорността за това носят съответните правителства. „Европейската комисия няма да спечели битката сама, но ще използва всички инструменти, за да се подобри свободата на медиите“, каза Йоурова.

Сред мерките, за които настоява Европейската комисия, тя открои – България трябва да въведе в законодателството си разпоредбите от европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, която влезе в сила през септември. С нея се засилва независимостта на медийните регулатори и се предлагат мерки за прозрачност на медийната собственост.

В отговор на въпрос Йоурова припомни, че Европейската комисия финансира проекти, които подпомагат правно и финансово журналисти, подложени на натиск. Освен това България се е съгласила с препоръката на ЕС да осигури нормална и сигурна среда за работа на журналистите.

За първи път в следващия бюджет на ЕС се предвижда финансиране, което да насърчи плурализма на медиите, като обсъжданата сума е около 61 млн. евро. В края на 2020 г. ще бъдат представени два плана за действие, свързани с медиите – план за действие за европейска демокрация, който ще разглежда възможностите да бъдат предпазени журналистите от злоупотреба със съдебни дела срещу тях, както и план за действие за аудио-визуалните медии, за да се подпомогне цифровата трансформация.

Новини

Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление

Published

on

На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.

Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.

Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.

По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.

Зареди още

Новини

Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика

Published

on

Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.

Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.

„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“

С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“

По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.

Зареди още

Новини

Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)

Published

on

В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.

“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.

Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.

“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.

“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.

“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.

Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица