Свържи се с нас

Новини

„Ранната диагностика е в основата на успешното лечение на рака на гърдата“

Д-р Любен Бозев, хирург-мамолог в МБАЛ „Света София”: „Ранната диагностика е в основата на успешното лечение на рака на гърдата. Не пропускайте профилактичен преглед!”

Published

on

През последните 10-15 години все повече жени се сблъскват с тежестта на диагнозата „рак на гърдата“. Какви тенденции в развитието на това заболяване отчитат медицинските специалисти, кои са рисковите фактори и има ли възможност за намаляване на риска, защо профилактиката е от изключително значение и кои са различните начини за скрининг на рак на гърдата, обяснява д-р Любен Бозев, мамолог в МБАЛ „Света София“.

Д-р Любен Бозев е част от екипа на отделението по обща, гръдна и съдова хирургия на МБАЛ „Света София“. Професионалните му интереси са сферата на: оперативното лечение на заболяванията на млечната жлеза; ултразвуковата и мамографската диагностика на заболяванията на млечната жлеза; гръдно-коремната хирургия; клиничните мамологични прегледи; ехография на млечната жлеза; пункционна и отворена биопсия при доброкачествени и злокачествени заболявания на млечната жлеза; оперативно лечение при доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата; следоперативно проследяване; прегледи и диагностика на млечните жлези при деца.

Д-р Бозев, участвате активно в съвместната кампания на МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София” за консултиране на пациенти от нашия регион и за пореден път приемахте пациенти в Габрово. Как се чувствате тук и как протича инициативата?
– Обстановката в болницата е прекрасна, тук са създадени чудесни условия за профилактика и диагностика на различни видове заболявания. Що се отнася до съвместната инициатива между МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово и МБАЛ „Света София”, оценявам я като много добра и смятам, че е ефективна. Всъщност такова е отношението ми изобщо към здравните инициативи, които идват да напомнят на пациентите, че грижата за тяхното здраве е първо техен личен ангажимент – чрез редовни посещения за профилактични прегледи, и след това на лекарите. В този смисъл бих искал да призова всички към по-голяма активност специално по отношение на сериозните заболявания, каквито са заболяванията на млечната жлеза.

Считате, че информацията за различните видове инициативи не достига до пациентите?
– Най-вероятно нивото на информираност е голямо – едва ли има жена, която да не знае, че редовната профилактика е от ключово значение за добрата грижа към нейното лично здраве. За тези проблеми се говори постоянно, провеждат се различни кампании, но самоинициативата е все още ниска, слаба. Затова апелираме към по-голяма активност, защото е важно за всяка жена, след като навърши 20 години, да ходи веднъж в годината на преглед – самоосъзнато и отговорно, а не по задължение.

Световната статистика отчита, че всяка осма жена се сблъсква с тежестта на диагнозата „Карцином на гърдата” и отбелязва повишаване на заболеваемостта. Каква е ситуацията в България?
– България не е изключение и картината не е по-различна. Тук също отчитаме леко повишаване на заболеваемостта, като една от причините за това вероятно е разширяването на обхвата на скрининговите програми, които осъществяваме и на задължителните профилактичните прегледи, които се организират по месторабота, от службите по трудова медицина, от различни неправителствени организации, болници и центрове за женско здраве. Широката профилактика и диагностика води до откриване на евентуален здравословен проблем в по-ранен стадий, което пък е гаранция за успешно провеждане на лечението.

Отбелязвате ли спад във възрастовата граница?
– Да, по-големият обхват на скрининговите програми сваля долната възрастова граница. Вече диагностицираме пациенти с рак на гърдата, които са на възраст между 30 и 40 години – нещо, което допреди години беше голяма рядкост и това заболяване се възприемаше като заболяване на възрастните жени – след 55 години и най-често срещано при тези на около 70-75-годишна възраст. В днешно време вече много често установяваме такъв проблем при жени под 40 години.

Кои са основните причини и рискове, водещи до това заболяване?
– Няма уточнени абсолютно категорично основни причини или рискове. Много са възможните фактори за отключване на това заболяване, но така или иначе един основен няма. Би могло да се дължи на хормонален дисбаланс, категорично на наследственост по майчина линия – имаме пациенти, при които от 3-4 поколения се установява такъв проблем. Стресът също би могъл да е сред основните рискове.

Какво можем да направим, за да сведем до минимум тези рискове?
– Едва ли можем да ограничим или да прогнозираме кой знае колко успешно рисковете. Например хормоналният дисбаланс – дългата хормонална стимулация на жлезата, породена от ранно идване на месечния цикъл и неговото късно приключване, обуславя дълъг период на хормонална активност, която в един момент е възможно да причини определено заболяване на млечната жлеза. Не можем да повлияем на този процес, нали? Или на фамилната обремененост? Ето защо по отношение на този вид заболявания най-правилното и което е по-важно – лесно изпълнимо, е редовното проследяване чрез профилактика. Добрата грижа за здравето се основава на добрата и редовна профилактика, най-малкото защото това дава възможност на специалистите за ранно диагностициране, а от там и за своевременно лечение.

Факт е, че съвременните възможности за лечение и ранното диагностициране водят до спад с около 2 % годишно на смъртността при рак на гърдата, но наистина за да говорим за ранно диагностициране, е необходимо редовно посещение при лекар за профилактичен преглед. Колко често една жена, съобразно нейната възраст, трябва да посещава кабинета на мамолога?
– Веднъж годишно е почти задължително за жените, след като навършат 20-годишна възраст. Говоря за жени, които нямат никакви проблеми – нямат обремененост, съмнения за доброкачествени образувания, мастопатични промени. При тях е достатъчно един път в годината да се профилактират. При всички останали , при които има някакви промени в структурата на гърдите – наличие на кисти, мастопатични промени например или имат фамилна обремененост, е препоръчително да се преглеждат на 6 или на 8 месеца.

А самопрегледите? Достатъчно надеждни ли са?
– Самопрегледите съвсем не са достатъчни и веднага ще обясня защо. Защото за да забележи една жена някаква промяна в гърдите си – във формата и големината на гърдата, в позицията на зърното, наличие на патологична секреция – подобна на утайка на кафе, или ръжда, или пък успява да опипа образувание, което може да не променя формата на гърдата, но пък се напипва добре, това означава, че проблемът вече съществува и е ясно изразен. А нашата цел е да уловим този проблем във възможно най-ранен етап. Нещо, което може да постигне специалистът в рамките на един профилактичен преглед.

Има няколко начина за извършване на профилактичен преглед. Бихте ли ги разяснили?
– Основният начин е т.нар. мануален преглед от специалист, след което към него се добавя и ултразвуковото изследване на гърдата, т.нар. ехография. Това е основният преглед. Вече при необходимост, по преценка на преглеждащия, към тези две неща може да се добави мамография. По отношение на мамографията, в профилактичен аспект при жени над 40-годишна възраст, дори да няма конкретна нужда, мамография може да се прави на всеки 2 години. Но като основна профилактика, прегледът и ехографията веднъж годишно са напълно достатъчни, за да се чувства жената напълно спокойна.

Всъщност съвременната апаратура разполага с все по-големи възможности за диагностика и това дава шанс на голяма част от пациентите за ранно откриване на заболяването и съответно за неговото успешно лечение?
– Точно така. Широко в нашата работа се използват ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скенери от най-ново поколение, които ни подпомагат в точната и прецизна диагностика. Ето защо няма да се уморя да повтарям – пациентът трябва да е по- активен и да не подценява ползата от редовната профилактична грижа. Хубаво е, че всички са информирани, още по-хубаво би било да са ангажирани и стриктни по отношение на собственото си здраве целогодишно. Безотговорно е да се разчита само на организираните по различни поводи от лекари, здравни и неправителствени организации превантивни кампании и безплатни прегледи. В пълноценната профилактика не може да има кампанийност.

Тази тема не е насочена само към жените, нали? Какво трябва да знаят мъжете?
– Факт е, че мъжете също страдат от това заболяване, макар и значително по-рядко. Но и при тях процесът е изключително труден, дори бих казал – по-тежък. Поради ниския процент на заболеваемост, при мъжете не говорим за профилактика от същия режим като при жените, но е важно да знаят, че при най-малките съмнения за някакво изменение, незабавно трябва да потърсят консултация със специалист. Защото при тях нещата протичат доста бързо, тежко и драматично.

Вашето отношение към естетическата хирургия и имплантите?
– Положително. Аз самият препоръчвам на пациентки, за които преценявам, че имат нужда от корекции. Това са дами, които след поредица от раждания, промени в теглото, кърмене и т.н. са буквално със съсипани гърди и с още по-съсипано самочувствие и усещане за женственост. А когато имаме категорична индикация за понижено самочувствие, няма нищо лошо в това пациентката да се възползва от възможностите на съвременната естетическа хирургия.

Вашето пожелание към дамите?
– Да умеят да се радват на живота! А за да изпитват пълноценно и дълго тази радост, трябва да са отговорни към себе си и към собственото си здраве!

МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Габрово продължава здравната инициатива за осигуряване на висококачествена медицинска грижа на своите пациенти, като предоставя поредна възможност за консултация с д-р Пейо Мишев – съдов хирург от МБАЛ „Света София“. Д-р Пейо Мишев – специалист с дългогодишен опит в сферата на ултразвуково и доплерово изследване, съвременно лечение на артериални, венозни заболявания и лимфни заболявания на крайниците, ще приема пациенти на 28 октомври 2020 г. /сряда/. Прегледите са срещу заплащане и ще се осъществяват след предварително записване на тел. 066/99 00 90.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица