Свържи се с нас

Новини

Брюксел бе принуден да признае тежката криза на демокрацията в България

Published

on

„Снощният дебат в Европейския парламент е закъсняло признание от страна на Брюксел, че в България има тежка криза на демокрацията. Европа също носи отговорност за тази криза със своето съглашателство и снизходително отношение към премиера Бойко Борисов.“ Това заяви в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.

По думите му дебатът е победа за хилядите българи, „които не се умориха да протестират три месеца срещу беззаконието и мафиотизираната държава. Брюксел най-сетне бе принуден да признае, че България е в тежка криза на демокрацията. Достойните наши сънародници, които си износиха подметките по софийските павета, постигнаха тази етапна победа“.

„За съжаление, дебатът показа и цялата безпомощност на европейските институции, които дори не могат да формулират избистрено мисълта си, защото робуват на брюкселския език. На европейския жаргон покварата, провалите, погазването на закони и демокрацията се наричат с евфемизма „предизвикателства“, а различните законови актове, с които нашите власти извращават препоръките на Комисията, се наричат „напредък“. Чиновническият манталитет, компромисният дух, обтекаемите формулировки са отнели на Брюксел способността да изрича истината. В този смисъл – нашите свобода, демокрация, честни избори зависят от мобилизацията на протеста в България. Ние сами трябва да изречем истините, които президентът, хората от протеста, политици от опозицията, като г-жа Корнелия Нинова и г-н Христо Иванов, вече изричат. Културната общност също, макар и със закъснение, се подписа под тези истини. Европа е абстрактен коментатор, който все още се радва на старите си лаври на еталон на демокрацията и обича да се произнася върху проблемите в трети страни, но често премълчава своите – както в случая с България“, коментира още Иво Христов.

Критиките на Европейската комисия относно безотчетния главен прокурор, зависимите медии, неясната медийна собственост и „злополучната завера на ГЕРБ да си напише конституция“ българският евродепутат коментира така: „Неприятното е, че тези пороци се знаят отдавна. Европа, в частност Германия, също носи отговорност за тази криза с наивната си, понякога и користна подкрепа за режима на Борисов. Да речем, мониторингът на българското правосъдие не само не го подобри, а задълбочи упадъка му – заради формалния и политизиран начин, по който се провеждаше.

През годините той се превърна в инструмент за политическа подкрепа за режима в България срещу покорно поведение от страната ни в рамките на Европейския съвет.“

Според Христов празната пленарна зала и клишетата на лидера на Групата на Европейската народна партия в ЕП Манфред Вебер в защита на Борисов ще стимулират много евроскептични настроения у нас и това е напълно разбираемо.

„Чест прави на хора като евродепутатите Клеър Дейли и Даниел Фройнд, които изрекоха истините за България от трибуната. Европейският жаргон и компромисният дух, този чиновнически манталитет са скопили Брюксел. Той е неспособен да изрече отчетливо едни очевидности“, каза Христов пред Българското национално радио.

Той допълни също така, че се надява резолюцията да бъде одобрена.

„Инак Европа ще покаже обидна липса на интерес към събитията в България, което няма да спре процеса на промяната у нас, тъй като той е дълбинен; той е в ход. Икономическата криза у нас се задълбочава и е неизбежна, инвестиции вече няма, премиерът работи в странен режим, без да се появява пред хората. Ясно е, че това не може да продължава дълго и дано Европа го осъзнае своевременно“, каза още Иво Христов.

Той коментира и изказвания на български евродепутати, които определиха резолюцията за България като „клевета“ и „тюрлюгювеч“: „Това е нелепо ехо от журналистиката на Гочоолу и Дочоолу – ползват се ефектни думи, хвърлят се, гърмят. Разбира се, че това е една реалистична резолюция, която в голямата си част изрича онова, което всички българи знаем за режима в България. Естествено е застъпниците на властта да търсят да я дамгосат с подобни високооктанови определения.“

Иво Христов бе категоричен, че не е усетил разединение в рамките на БСП по отношение на резолюцията или политическия прочит на ситуацията в България.

„Политическата задача пред България е демонтирането на мафиотския управленски модел на ГЕРБ и това повелява да се затворят вътрешните фронтове в цялата демократична общност“, смята той.

Присъствието на редица други теми в текста на резолюцията Христов коментира така: „Еврокухнята е такава, че почива на много широк компромис между всички държави членки и всички политически чувствителности, които присъстват в парламента. В този смисъл, всички документи на Европейския парламент са много разляти и много нефокусирани. За съжаление, това дава храна на популисти, които изместват фокуса от конкретния повод за една резолюция и поставят акцент върху традиционно присъстващи напомняния като Истанбулската конвенция, политиката към малцинствата и т.н. Те по никакъв начин не могат да поставят под въпрос решението на българския Конституционен съд, който обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на нашето законодателство.“

Иво Христов смята, че ЕК вече е заявила по-реалистична позиция, отколкото по времето на Жан-Клод Юнкер.

„Не е изключено и да се активизира повече, тъй като новите механизми, които обвързват европейските фондове с върховенството на закона, дават достатъчно аргументи на Комисията да лиши България от тези средства. Такъв механизъм е на път да бъде въведен и ще видим кой ще бъде засегнат от неговото прилагане, при положение че актуалният дебат е дебатът за България. Напълно възможно е България да бъде засегната. Лошото е, че следващите управляващи, които и да са те, ще плащат греховете за десет години съглашателство на Европейската комисия с режима на Борисов.“

На въпрос дали ще се повтори сценарият от 2013 г., когато по времето на Пламен Орешарски бяха блокирани еврофондове, Христов отговори: „Те бяха блокирани не заради конкретни грехове на България, а тъй като бяха използвани като инструмент за санкциониране на една нова власт, която не беше по вкуса на Брюксел, за да дойде друга, с която Брюксел се погажда добре – на гърба на българските граждани. Приемането на резолюцията, това, че външните фактори осъзнават наличието на голям проблем в България, би било една първа стъпка към оздравяването на българската обществена и политическа среда.“

Новини

Яна Петкова с два медала от международен турнир по плуване

Published

on

С два сребърни медала от силния международен турнир по плуване Burgas Swimming Open 2020 се завърна габровката Яна Петкова, състезаваща се за севлиевския клуб „Викинг-2008“, информира sevlievo-online.com.

Това беше поредното й отлично представяне, при което Яна допусна пред себе си само румънката Анастасия Удроиу в дисциплините 50 и 100 м бътерфлай. Съотборникът й Момчил Баев също направи успешни стартове и се класира шести в дисциплините 50 и 100 м бруст.

Отлично плуване записа Ивайла Йонкова в дисциплините 100 и 200 м гръб. в които постигна най-добри лични постижения и съответно осмо и девето място. Цялата статия можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
  

Зареди още

Новини

Приетият таван на директните годишни плащания ще спре окрупняването в земеделието

Предвиждат се мерки за овладяване на експлоатацията на нашите сезонни работници в Европа и защита на правата им.

Published

on

„Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Този принцип, залегнал и във „Визия за България“ на БСП, бе възприет и от Европейския парламент. Така парите ще стигат до повече производители, каквото е и нашето разбиране за хармонично развитие на селското ни стопанство.“

Това каза след снощното гласуване на докладите за Общата селскостопанска политика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Една от ресорните комисии на българския евродепутат е Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Предложението да се запази преходната национална помощ беше подкрепено от българските социалисти. С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период. Христов открои като „особено важно“ предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки в сферата на труда при селскостопанските работници. 

„Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защита на тези права. Важна стъпка напред е, че с ОСП се решават социални проблеми на наднационално ниво, а тя не се ограничава с разпределение на бюджета“, каза той. 

Българският евродепутат изрази съжаление, че се предвижда процентът за обвързана подкрепа (обвързването на част от средствата по ОСП с конкретно производство) да бъде намален от сегашната формула (13+2)% на (10+2)% от пакета на директните плащания. 

Иво Христов коментира също така, че е било отхвърлено предложението, на което съвносител са и българските социалисти, да се постигне изравняване на субсидиите до края на следващия програмен период.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

„За съжаление, и занапред ще носим тежестите на зле договорените при встъпването ни в ЕС субсидии. Това ощетява българските производители, но страните в ЕС ревниво пазят интересите на своите земеделци и никой няма намерение да отстъпва от завоюваното. Все пак очаквам, че ще се върви към сближаване в периода до 2027 г.“, каза още той. 

„Специално внимание в мандата на ЕП за преговори със Съвета и Европейската комисия намират пчелите и другите опрашители. Това е изключително важно за страна като България, в която от години проблемите с пчелите се множат и изострят. Друг акцент ще бъде опазването на биологичното разнообразие. Все по-ясно се проявяват пагубните последствия от неговото намаляване, а това ще има отражение както върху природата, така и върху собственото ни препитание“, допълни Христов. 

По думите му, редица други важни предложения, свързани с напояването, новите технологии и въвеждането на механизъм за жалби на ниво ЕС при съмнения за злоупотреби, са също важни, заслужават да бъдат подкрепени и да станат част от следващата ОСП. 

„Поради тази причина вчера подкрепихме мандата, постигнат в ЕП, за тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Надявам се те да приключат във възможно най-кратки срокове, за да има достатъчно време за действие и подготовка за новия период и на национално ниво“, каза още Христов. 

Зареди още

Новини

В неделя връщаме часовника с час назад

Published

on

През нощта в събота срещу неделя се връщаме към зимното часово време. Часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад точно в 04.00 часа. Това означава, че ще спим един час повече, ще бъде по-светло сутрин, но пък ще се стъмва по-рано вечер.

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г.

От 2002 година насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя от октомври и завършва в последната неделя от март. Различните държави не са единодушни относно това дали има нужда от зимно и лятно часово време.

Някои държави желаят да преустановят ежегодната промяна. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.

Европейският парламент през март 2019 г. подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г.

2021 г. може да бъде последната година на смяна на сезонното часово време в Европейския съюз.

Допитване от 2018 година показа, че 51% от българите искат лятно часове време. За зимното часово време пък своя глас дадоха 38%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица