Свържи се с нас

Новини

„Парите на ЕС не са в чекмедже, от българската държава зависи колко от тях ще влязат в икономиката ни“

Published

on

Eвропейските лидери постигнаха съгласие около финансовите параметри на Съюза за следващите 7 години – 1,824 трилиона евро, от които 750 млрд. евро са част от Фонда за възстановяване от корона-кризата в дебати, продължили 5 дена.

Постигането на консенсус е изключително важен сигнал към европейските граждани, държавите-членки и бизнеса, които вече имат ясен ориентир за това какъв ще е общият европейски бюджет.

Преди да започнат интерпретациите какво означава това за България и дали сме постигнали „успех“, искам да подчертая следното:

– Българският министър-председател отиде на Съвета без парламентарен мандат. Добра практика е, преди срещи на върха, да е постигнато национално съгласие около основните цели на страната, които да представи и защити в европейското семейство. Пренебрегването на парламента в такива моменти на горещи преговори отслабва националната позиция.

– Във връзка с това, няма как да оценим отпуснатите за България общо 29 млрд. евро като постижение, тъй като ние нямахме предварително поставена цел, която да е публично оповестена или да е резултат от национален политически дебат. Да, средствата номинално са завишени, но условията за тяхното отпускане са кардинално променени и това ще създаде препятствия пред България. Това не са пари в „чекмедже“, а потенциален обем от средства. От държавата зависи доколко ще съумее да ги инвестира адекватно.

– Подчертавам, че сумата от 29 млрд. евро е индикативна. Една част от тях, които са по Многогодишната финансова рамка (МФР), се определят по споразумение между ЕК и България, както до сега. Другата част са от новосъздадения Фонд за възстановяване.

– За да се възползва максимално от средствата от Фонда за възстановяване, България трябва да изготви национален план за възстановяване на икономиката след настоящата криза. В този план следва да бъде описана националната програма за реформи и инвестиции. Процесът за одобряване на националните планове за отпускане на съответното финансиране може да се опише накратко в три основни стъпки:
* Първо, в рамките на два месеца, националните планове се разглеждат от ЕК, за да се установи съвместимостта с препоръките за реформи, определени от Европейския семестър. Припомням, че последните доклади за България са критични и подчертават структурни проблеми в икономиката и управлението.
* Второ, оценката на Комисията трябва да бъде одобрена от Икономическия и финансов комитет на Европейския съвет, където заседават всички държави членки.
* Трето, Съветът в рамките на един месец, трябва да даде финално „зелена светлина“ за всеки национален план, за да бъдат отпуснати финансовите средства.

Обвързването на финансирането с механизъм за върховенство на закона, позволява на Съвета да блокира средства с квалифицирано мнозинство (15 от 27 държави с общо не по-малко от 65% от населението на ЕС).

За съжаление, България се нареди до Полша и Унгария, като проблемна държава и липсата на реформи в борбата с корупцията и върховенството на закона са обективен риск.

Отпускането на средствата по възстановяване (извън МФР) ще зависи от това до каква степен представеният, от България, план ще бъде приет от ЕК и останалите държави членки.

Цялостната логика на следващата финансовата рамка на ЕС е подчинена на зелената идея и на дигиталната трансформация. Държавите ще трябва да изготвят национални планове, които ще се оценяват от ЕК. България вече изостава в това отношение, липсват яснота и диалог за националните ни цели.

Евродепутат Цветелина Пенкова, член на Комисията по регионално развитие от Групата на социалистите в ЕП.

Tsvetelina PENKOVA in the EP in Strasbourg

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Яна Петкова с два медала от международен турнир по плуване

Published

on

С два сребърни медала от силния международен турнир по плуване Burgas Swimming Open 2020 се завърна габровката Яна Петкова, състезаваща се за севлиевския клуб „Викинг-2008“, информира sevlievo-online.com.

Това беше поредното й отлично представяне, при което Яна допусна пред себе си само румънката Анастасия Удроиу в дисциплините 50 и 100 м бътерфлай. Съотборникът й Момчил Баев също направи успешни стартове и се класира шести в дисциплините 50 и 100 м бруст.

Отлично плуване записа Ивайла Йонкова в дисциплините 100 и 200 м гръб. в които постигна най-добри лични постижения и съответно осмо и девето място. Цялата статия можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
  

Зареди още

Новини

Приетият таван на директните годишни плащания ще спре окрупняването в земеделието

Предвиждат се мерки за овладяване на експлоатацията на нашите сезонни работници в Европа и защита на правата им.

Published

on

„Приетият таван на директните годишни плащания от 100 000 евро ще сложи край на окрупняването в земеделието. За страна с концентрация на земеделските субсидии, каквато е България, това е социално значим пробив. Този принцип, залегнал и във „Визия за България“ на БСП, бе възприет и от Европейския парламент. Така парите ще стигат до повече производители, каквото е и нашето разбиране за хармонично развитие на селското ни стопанство.“

Това каза след снощното гласуване на докладите за Общата селскостопанска политика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Една от ресорните комисии на българския евродепутат е Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

Предложението да се запази преходната национална помощ беше подкрепено от българските социалисти. С тази стъпка ключови сектори на животновъдството, голяма част от които малки ферми у нас, ще могат да получават национално финансиране поне до края на следващия програмен период. Христов открои като „особено важно“ предложението за засилване на сътрудничеството между държавите членки в сферата на труда при селскостопанските работници. 

„Български граждани, работещи в селското стопанство в други страни на ЕС, сега са ощетявани, експлоатирани и живеят в мизерни условия. Следващата Обща селскостопанска политика поставя акцент върху защита на тези права. Важна стъпка напред е, че с ОСП се решават социални проблеми на наднационално ниво, а тя не се ограничава с разпределение на бюджета“, каза той. 

Българският евродепутат изрази съжаление, че се предвижда процентът за обвързана подкрепа (обвързването на част от средствата по ОСП с конкретно производство) да бъде намален от сегашната формула (13+2)% на (10+2)% от пакета на директните плащания. 

Иво Христов коментира също така, че е било отхвърлено предложението, на което съвносител са и българските социалисти, да се постигне изравняване на субсидиите до края на следващия програмен период.

Ivo HRISTOV in the EP in Brussels

„За съжаление, и занапред ще носим тежестите на зле договорените при встъпването ни в ЕС субсидии. Това ощетява българските производители, но страните в ЕС ревниво пазят интересите на своите земеделци и никой няма намерение да отстъпва от завоюваното. Все пак очаквам, че ще се върви към сближаване в периода до 2027 г.“, каза още той. 

„Специално внимание в мандата на ЕП за преговори със Съвета и Европейската комисия намират пчелите и другите опрашители. Това е изключително важно за страна като България, в която от години проблемите с пчелите се множат и изострят. Друг акцент ще бъде опазването на биологичното разнообразие. Все по-ясно се проявяват пагубните последствия от неговото намаляване, а това ще има отражение както върху природата, така и върху собственото ни препитание“, допълни Христов. 

По думите му, редица други важни предложения, свързани с напояването, новите технологии и въвеждането на механизъм за жалби на ниво ЕС при съмнения за злоупотреби, са също важни, заслужават да бъдат подкрепени и да станат част от следващата ОСП. 

„Поради тази причина вчера подкрепихме мандата, постигнат в ЕП, за тристранни преговори със Съвета и Европейската комисия за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Надявам се те да приключат във възможно най-кратки срокове, за да има достатъчно време за действие и подготовка за новия период и на национално ниво“, каза още Христов. 

Зареди още

Новини

В неделя връщаме часовника с час назад

Published

on

През нощта в събота срещу неделя се връщаме към зимното часово време. Часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад точно в 04.00 часа. Това означава, че ще спим един час повече, ще бъде по-светло сутрин, но пък ще се стъмва по-рано вечер.

В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г.

От 2002 година насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя от октомври и завършва в последната неделя от март. Различните държави не са единодушни относно това дали има нужда от зимно и лятно часово време.

Някои държави желаят да преустановят ежегодната промяна. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.

Европейският парламент през март 2019 г. подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г.

2021 г. може да бъде последната година на смяна на сезонното часово време в Европейския съюз.

Допитване от 2018 година показа, че 51% от българите искат лятно часове време. За зимното часово време пък своя глас дадоха 38%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица