В „Избирам Габрово!“ ви срещаме с Васил Шандурков – креативен, изключително позитивен млад човек. Габровец. Завършил висшето си образование в чужбина. Има опит в няколко интернационални корпорации, участвал в различни международни формати и инициативи, поддръжник на доброволчеството. Васил е учил и работил на няколко континента и е почерпил опита на няколко държави в Европа. Наследник на съвременен габровски индустриалец и избрал да се завърне в родното си място.

– Разкажете ни повече за себе си…
– Историята ми е дълга, но основен момент от нея е началото, а именно, че съм роден в Габрово. Обичам града си и въпреки че физически съм му „изневерил“, ментално и емоционално съм силно привързан към него. Всъщност…никога не съм си тръгвал. Имах крайна цел – да се завърна, за да мога, правейки бизнес, да помагам на общността, която ми е дала толкова много. Общността, благодарение, на която съм гъвкав, иновативен, пробивен, търсещ различни преживявания у нас и в чужбина.

– А какво научихте по време на престоя си в различните части на света?
– Най-важното е човек да има отворена представа за света. На български му казваме „гъвкавост“, на английски е „flexibility“. Основната идея е, че абсолютно всяко нещо, което ни се случва ни променя и оставя следа в живота ни. И колкото по-бързо разберем, че случайностите не съществуват и всяко нещо ни учи, толкова по-добре и по-бързо ще успеем в избраната от нас сфера. Много ценен урок е знанието, че светът се случва по много различен начин и човек може да си намери място, независимо в кой кът от земното кълбо се намира. Връщайки се на предния въпрос, бих искал да допълня, че от малък съм възпитан да уважавам индустриалците от края на 19 и началото на 20 век в България и основно в Габрово. Голяма част от тях са изпращали децата си в чужбина. Не, за да останат там, а за да учат. Да поживеят в различна среда, да се запознаят с новото и възможното и след това да го приложат в родния си град. Имаме нужда да пътуваме, да почерпим опит и информация и пречупвайки ги през нашата призма, да върнем познанието тук, където се чувстваме у дома.

– Като говорим за индустриалци, Вие също сте наследник на съвременен габровски индустриалец. Помагате ли в семейния бизнес, имате ли интерес в тази сфера и как допринасяте от погледа на Вашето поколение?
– Основният позитив да съм наследник на съвременен индустриалец е, че съм свидетел на управлението на една успешна българска компания още от дете. Благодарение на уменията и таланта на баща ми и възможността да израсна покрай него, се научих на трудолюбие. Както и на усет за времето и усилията, които са нужни за да се превърне една идея в успешна реалност. Много е важно човек да знае колко и какво струва 1 лев. Темата за различните поколения е доста обширна. Моята представа е, че второто поколение задължително трябва да надгради, създаденото от първото. Родителите дават много от себе си за бъдещето на своите деца. Затова смятам, че съм длъжен да надградя усилията на баща си. Времето ще покаже коя ще бъде правилната насока и кои ще са успешните проекти.

– Новите проекти в Габрово ли ще са? Всъщност, какво за Вас е родният град?
– Да, и в Габрово. Габрово за мен е емоция и чувства. Преди време, завръщайки се от Германия ме попитаха защо изобщо съм си дошъл от място с много кариерни и финансови възможности. А моят отговор бе много прост – „Представете си, че е месец май. Качили сте се в колата и сте си отворили прозорците. Движите се по един балкански път… И така преживявате уникалното чувство, което го има само тук, вкъщи. Да, Алпите са много красиви, но чувството и емоцията липсват. Дори онази тяхна подреденост не ми въздейства, така както ми въздейства българската бъркотия“. Естествено, Габрово за мен е и голямото ми семейство, приятелите и многото хубави спомени. Накрая, но не на последно място то е и индустриалният дух и възпитание, вплетени в дълбините на същността ми.

– Кое Ви вдъхновява в желанието Ви да създавате? Ако не е тайна, какви са намеренията Ви за инвестиции в града?
– Един от любимите ми постулати на специалността ми „Международен бизнес“, твърди, че компаниите и корпорациите трябва да мислят глобално, но да действат локално – Think globally, act locally. Това ме мотивира след толкова време странстване по света да започна да правя нещо в родния си град. Има много успешни практики по света, които можем да приложим тук, пречупвайки ги през локалната си призма. И друго… Независимо каква е ситуацията, какво се случва в регионален или глобален мащаб, в България все още има неоткрити и неразвити ниши. В тях трябва да се фокусираме, за да се развива предприемачеството тук. Разбира се, че не е лесно, но лесното не е ли скучно и не е ли вид застой? Трудностите, които приемам основно за възможности са интересни, с тях мога да градя и да се усъвършенствам.

– Какви качества според Вас трябва да притежава човек, за да извърви пътя до успешен предприемач? Каква е формулата на успеха?
– Формулата за мен е комбинация от три неща: български дух и характер, германска прецизност и точност и англо-американски възгледи и усет за света. Тези три неща са добра комбинация за човек, който иска да успее. Това му дава гъвкавост, желание за работа и мотивираност. Правя бърза ретроспекция към времената, когато бизнес се е правел без интернет, без телефони, а „мъжката дума“ е била казана и изпълнена. В днешно време това е важно качество, което все по-рядко се среща, но трябва да притежаваме, ако искаме да развиваме успешен и устойчив бизнес.

– Нека завършим с послание, съвет, препоръка към Вашите връстници.
– Спомням си за една лична история. Бях в 10 клас в Национална Априловска Гимназия. Тогава решихме със съучениците ми да направим пътуване до Германия. Една от спирките беше Мюнхен, уникален и много колоритен град, който събира в себе си най-различни детайли от миналото и настоящето. В един момент се озовах на площада с невероятни сгради от миналото. Бях заобиколен от много млади хора. Те бяха изключително елегантно облечени, очевидно имащи успешни бизнеси или работещи за престижни компании, и всеки вървеше в своята посока. Тогава си помислих: „Колко би било хубаво да имам някога възможността да бъда тук и да изглеждам по същия начин“. 5 години по-късно тези мисли станаха реалност. Учех в Германия и работех за английска корпорация с офиси в Германия, изглеждах точно по същия начин… и минавах всеки ден точно през този площад. Така че, чувствайте всичко около себе си и давайте възможност на градивните си емоции да ви водят. Говоря за емоциите, свързани с любовта и желанието за създаване. Вярвам, че така всеки би постигнал целите си.

Днешният свят е изпълнен с изключително много информация – истинска и фалшива. Много е трудно човек да има цели и да си изгради ясна представа какво иска да бъде и как да го постигне. Затова най-важното е да слушаме емоцията си вътре в нас. Това, че сме заминали в чужбина, не означава, че сме станали чуждестранни граждани, не означава и че сме избягали. Напротив, ние сме граждани на света, с многопластова идентичност и здрави корени в една стара и мъдра земя.

*Снимки: Община Габрово.

Автор: Ирена Бойновска,
експерт в Областен информационен център – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/