Свържи се с нас

Новини

Аудиозаписът е тежък удар срещу България

Published

on

В интервю евродепутатът Елена Йончева отговори на въпроси относно изтеклия запис, за който се твърди, че е с гласа на премиера Борисов, отношенията в БСП и предложения от нея контролен механизъм за разпределяне на европейски средства, насочени към независими медии и разследваща журналистика.

„Над 1 милион българи слушаха този аудиозапис. Важно да има прокурорска проверка и неговата достоверност да се изследва. Ако записът е достоверен, това ще е удар срещу България. Ние чуваме как лидер на една европейска държава е готов да унищожи своя политически противник, как той нарежда да бъде унищожен един бизнес, как реално в България няма разделение на властите. Така се действа в България. Днес съм аз, утре ще бъдат някои други политици, някои други журналисти. Моята работа в Европейския парламент е да намеря механизъм, в рамките на ЕС, който да позволи подобна злоупотреба с власт да бъде разследвана и наказана.

Йончева допълни, че автентичността на записа трябва да бъде доказана или опровергана първо от българската прокуратура. „За съжаления, доверието в институциите ни не е много голямо. Подобни записи вече се били проверявани и то доста неуспешно – това са т.н „Ало, Ваньо“, „Ало, Банов“. Знаете, аз се опитах да разнищя последната афера. Подадох сигнал в прокуратурата. Приложих и оригиналния запис. Надявам се, че българската прокуратура все пак ще направи професионален анализ дали това е гласът на г-н Борисов.“

„Изтеклите снимки представляват моментна картина на деградацията на българската политическа класа. Когато видим тези натъпкани с банкноти чекмеджета, ние вече виждаме как част от политическата класа си е напазарувала влияние. Разбираме защо страната ни е на дъното на медийната свобода. Ако нямаме отговор на въпроса защо всичко това се случва, няма да се придвижим напред и ще останем все така бедни, все така унизени.

Елена Йончева даде пример с подобен скандал в Австрия, в който вицеканцлерът подаде оставка. Имаше нови избори след изтичане на видеозапис, в който става ясно, че още преди да заеме поста, Щрахе е бил готов да участва в схеми със злоупотреба с власт. „Но тогава хората излязоха на улицата и протестираха.“

В отговор на въпрос относно дейността си в Европейския парламент, Йончева обърна специално внимание на инициативите си в комисията за Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, в новосъздадената Антикорупционна комисия, както и личните си срещи с изпълнителния директор на ОЛАФ и ресорните еврокомисари. Според нея корупцията в България може да бъде преборена само с европейски инструменти. Йончева допълни, че в момента се въвежда механизъм, който да наблюдава корупцията и свободата на медиите. „Регулярно информирам европейските си колеги относно състоянието и нивото на корупцията, както и медийната свобода в страната ни. В резултат на моята дейност се очаква в новия мониторингов доклад относно върховенството на закона в ЕС, да бъдат включени критерии за нивото на антикорупцията във всяка една държава-членка.“

Друг реален резултат, който ще стане ясен в България касае средствата, които сега ще бъдат дадени на България за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19. Ще има специален мониторинг за това как те ще бъдат използвани „и това е и по мое настояване в Антикорупционната комисия към ЕП. Ще следим какво ще се случи с тези 12 млрд., отпуснати на страната ни.“ Българският евродепутат допълни, че е провела разговори с комисар Юрова относно това средствата, отпускани за независима и разследваща журналистика, да бъдат разпределяни от Брюксел, а не от правителствата на държавите-членки.

Йончева коментира и актуалните събития в БСП, както и отношенията и с Корнелия Нинова.

„Моето отношение към Нинова е като към лидер на българска политическа партия.“ „Тази битка, която аз водя, тя вече дава резултати. Борбата с корупцията и медийната свобода ще бъде част от новия механизъм за наблюдение. Това е безспорен успех на българската левица и смея да кажа, и мои принос.“

„Относно предстоящия избор в БСП, ще подкрепя всеки лидер, които даде ясна социална програма, всеки лидер, който спре вътрешните боричкания в тази партия. Битката с корупцията трябва да се води от най-голямата опозиционна партия в страната с реални действия, с конкретика, с разследвания, както аз го правих, когато бях български депутат. В момента съм в Европейския парламент и правя и ще направя всичко възможно за въвеждането на единни инструменти за контрол“.

По темата за новите политически проекти Йончева изрази мнение, че в България има достатъчно зрели политически партии, които имат капацитет да управляват страната.

Коментирайки последните скандали, свързани с българския бизнес, Йончева подчерта: „За мен този развой на събитията не е изненада, защото от години се опитвам да разкрия тези схеми -оградата по границата ни, „Кумгейт“, „Барселона“, строителството на пътищата. Както знаете, опитах се да направя проверка: Фирмите, които строят пътищата, са принуждавани да връщат огромен процент средства от проектите към властта, да плащат т.н. „такса спокойствие“ за сметка на качеството на пътя. От бизнеса мълчат, защото знаят, че когато проговорят, ще бъдат ударени. Но един ден тази авторитарна власт ще стигне и до тях. Не мълчете!

„Корупцията е голям бич за България, защото тя нанася директни щети върху икономиката. Вече 13 години в ЕС, ние сме на последно място в Европа – по здравеопазване, образование, свобода на медиите, имаме унизителна пенсионна система. Стигнахме до там да коментираме едни недостойни аудиозаписи и снимки, които показват цялата мерзост на политическата класа в България.“

На директния въпрос на водещия дали тя лично се страхува, Елена Йончева отговори: „Дали се страхувам?!… Ако Вие чуете такава поръчка, че премиерът ще направи всичко възможно, за да Ви „изгори“? Вие бихте ли се страхували, г-н Хекимян? Въпросът е в това страхът да непопречи на моята работа, на моята битка и да не ме накара да замълча.“ „Има медии, които вече са дали този запис за анализ и аз съм готова с всички средства, с които разполагам като евродепутат, да подпомогна едно такова разследване, защото истината трябва да излезе. Това петно върху България, това унизително състояние, в което ни вкара, е моментна картина на страната ни. Ние знаем какво се случва. Когато го видиш и чуеш, това е шокиращо.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица