Култура
Две първи награди за есе, посветено на Карл Кандулков
Две първи награди за есе, посветено на Карл Кандулков в конкурса, организиран от НЧ ”Габрово – 2002”.
На днешния ден преди 100 години в град Севлиево се е родил Карл Кандулков. Орисан да има необикновена съдба и завидна човешка мисия той остави светла диря в два века и няколко поколения. Остави ни прекрасни сгради и паметници и два кметски мандата, по които се равняват и днешните кметове на Габрово.
Това беше мотивацията на Настоятелството на НЧ „Габрово 2002“ да включи в творческия си план за рубриката „Бележити българи” – тържествено честване на 100 годишнината от рождението на този заслужил „габровец”.
Пандемията осуети голяма част от заплануваните мероприятия, но обявяването на конкурс за написване „Есе за Карл Кандулков“ се осъществи виртуално със съдействието на габровските медии „Сто вести“, „Габрово Нюз“ и „Бумеранг радио“. Нещо повече, в инициативата се включи Агенцията за недвижими имоти ”РЕГЕНТ”, като президентът Румен Георгиев удвои наградите от 100 и 50 лв. и предложи да се включи и спомен за Кандулков.
В продължение на месец по електронната поща на читалището идваха произведенията на участниците и на 30 май журито разполагаше с 14 предложени есета и два спомена. В голямата си част авторите на есетата са млади хора, от 15 до 34 години, като автор на един от спомените е известният музикант Илко Илиев, който е без възраст.
Удоволствието да дадат своята оценка имаха поетесата Елена Георгиева гл. експерт в отдел „Култура” на Общината, Христо Петров – журналист и преподавател по журналистика в Национална Априловска гимназия и Тотка Полякова – журналистка и председател на НЧ ”Габрово – 2002”.
Още при първо четене се откроиха три есета – на Денислав Димитров на 18 години, на съавторките майка Магдалена Тодорова и дъщеря Мария Чолпанова, и Ивайла Василева на 15 години, както и двата спомена на Борислав Димитров на 34 г. от София и Илко Илиев от Габрово. По искане на автора от София – Борислав Димитров, ако бъде класиран се отказва в полза на млад есеист. Това даде възможност журито да се обедини за следното разпределение на наградите: Две първи награди по 100 лв. – за Денислав Димитров и другата за Магдалена Тодорова и Мария Чолпанова. Втора награда за есе получи Ивайла Василева на 15 години и Илко Илиев, класиран на второ място за спомен също 50 лв.
Авторите могат да получат своите парични награди от днес, 16 юни, до 30 юни в офиса на читалището, който се намира в една от най-емблематичните сгради на Карл Кандулков – Домът на културата „Емануил Манолов“, или да позвънят на телефон: 066 80 41 36 за повече информация.
Всички участници в конкурса на НЧ „Габрово 2002“, посветен на гениалния архитект Карл Кандулков, заедно с наградените ще бъдат поканени да получат своите специални грамоти за участие на честването в зала „Възраждане“, което ще се проведе през есента.

Магдалена Тодорова и Мария Хр. Чолпанова
„Живеем във време, белязано с много трудности“ – твърдят повечето от моите познати.
Убедена, че всеки от нас е една малка вселена и всеки мой познат има своята си истина, не бих желала, и нямам намерение да убеждавам някого в своята правота. Аз смятам, че наистина живеем в своето си време, с всичките му позитиви, несгоди и предизвикателства. Хората живели преди нас, трупали опит и мъдрост, обаче са ни оставили една ценна повеля:
„Преди да тръгнеш напред, обърни се и погледни назад!“
Днес в навечерието на стогодишнината от рождението на един наш съгражданин, самонаписал със златни букви името си в летописите на града ни, аз ще пришпоря моята машина на времето и ще се опитам да се върна там някъде . . . с надеждата, че ще го срещна и попитам . . .
А колко са те? Само сто години . . .
Тогава, когато на 16.06.1920 година в гр. Севлиево се ражда КАРЛ ДИМИТРОВ КАНДУЛКОВ.
Любознателното, ученолюбиво дете е закърмено със свободомислие, което бележи нелекия му житейски път. Позволявайки си нескромността да се обърна към него в директен разговор ще започна с въпроса: Нима на теб ти беше лесно, Карл да тръгнеш от Севлиево, за да трупаш знания и умения в Дрезденската политехника? Нали смелия ти неспокоен дух те водеше и в заниманията с антифашистка дейност и заедно с още двадесетина български студенти попаднахте в ръцете на Гестапо? Колко сили ти бяха необходими да устоиш на жестоките изтезания в онзи невероятен ад в близост до Дрезден – „карантинния“ лагер Радеберг? Без съд и присъда как извървя пътя до Бухенвалд, как издържа на непосилния труд в каменоломната, на ужаса, когато сте били принудени да разтоварвате от влакови композиции мъртви човешки тела за крематориума?
При онези потресаващи условия на оцеляване ли се родиха гениалните идеи за градоустройството на Габрово? Скътан в пазвите на планината, прорязан от сребърната нишка на Янтра, обединявайки и обогатявайки идеите на проф. Мусман, ВИЕ ни го оставихте, като едно модерно място за живеене. От тук нататък към АРХИТЕКТА НА ГАБРОВО няма да си позволя да общувам без учтивата форма.
Та господин Кандулков: Видение в сънищата Ви ли беше реализираната идея на хълма Беглишки харман? Само за пет години сътворихте тази забележителна сграда в стил неокласицизъм. Домът на културата и днес респектира с колорита и съвършените си детайли. В емблеми на града ни са се превърнали в годините Дом на хумора и сатирата, Летния театър, Драматичния театър, Етнографския музей на открито „Етър“, Спортната зала „Орловец“ и много, много други, които дължим на Вас. Не на последно място в плеядата Ваши творби поставям уникалната сграда на почивна станция „Люляци“, към която имам личен сантимент. Обитавайки я за период, по-продължителен от обичания престой за почивка, бях неопровержимо убедена в абсолютно точния Ви избор за място, на което да я построите, нейните респектиращи пропорции и функционалност.
С удоволствие бих продължила виртуалната си комуникация с Вас още дълго, но не бива. Все пак ще помоля да ми позволите да Ви погостувам за малко и във вилата в с. Врабците. Ще споделя с Вас, че времето в което ми е отредено да живея е белязано с разпад на човешките ценности и дефицит на добри намерения. Властват забравата и неблагодарността. На това отдавам пестеливите почести и избледнелите спомени на моите съвременници към Вас, но Ви уверявам – няма да е все така.
Бяхме принудени, попаднахме в период на принудителна изолация и имахме шанса всеки от нас да се обърне навътре към себе си. В това време на почти тотална бездуховност да обмислим кои сме ние? От къде идваме, какво наследихме, как трябва да благодарим, какво ние ще съградим и оставим на идващите след нас?
Респектирана, благодарна, поклон. . . моля, простете!„

Биографично есе за Карл Кандулков
Денислав Димитров – 18 год./ Габрово/АГ
Кой е Карл Кандулков? Човекът бил два пъти кмет на Габрово, почетния гражданин на Габрово, архитектът, който по време на своите управленски мандати се прославя с мащабно и перспективно строителство и благоустройство на града или проектантът на Дома на културата „Емануил Манолов“, Спортната зала „Орловец“, Летния театър, монумент „Коня“, паметникът на Митко Палаузов, новата поща, язовир „Христо Смирненски“, жилищните блокове „Рачо Ковача“, „Здравец и “Дунав“. Участвал е в обновяването и преустройството на НЧ „Априлов –Палаузов 1861“, където днес се помещава и Драматичния театър, изградил е множество паметници, фонтана на площад „Възраждане“, както и каменния иконостас на Света Петка в центъра на града. Карл Кандулков е от онези бележити личности, които оставят трайна следа, чрез делата си.
Архитект Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. През 1946г. завършва архитектура в Дрезден. Животът му преминава през трудно изпитание, когато като чуждестранен студент в Германия през Втората световна война е затворен от нацистите в концлагера Бухунвалд. Кандулков заедно с Димитър Дичков описват преживяното от тях в хитлериските лагери на смъртта. В книгата „Път през Бухендвалд“, те разказват как през 1944 година 20 българи, между които са и те самите, попадат в концетрационния лагер. Животът им се превръща в истински ад, когато е трябвало да работят на бухендвалската гара, където са пристигали труповете за крематориума. През 1945 година Кандулков е освободен, а година по късно се дипломира и завръща в Габрово. След прибирането в родната страна започва работа като архитект, а през 1959 година е избран за председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет. Като управник на града се изявява до 1966 година, а по късно през 1971 година отново е избран да заеме този пост. През времето, в което е кмет, той превръща Габрово в модерен европейски град. По негова идея са създадени едни от най-красивите сгради, които се превръщат в разпознаваема емблема на града. Карл Кандулков е онзи родолюбец, който чрез познанията си създава истински архитектурни красоти. По някакъв странен начин, макар и коствено моя живот е свързан с този колоритен човек, тъй като той е поканил моя прадядо като мебелист да работи в сградата на Общината. Искрено се надявам във времето, в което аз ще порастна, да се появи такава личност като Карл Кандулков, която да се превърне в гордост на нашия град. Земният път на архитекта завършва през 2007 г. в София.
Карл Кандулков оставя богато наследство на своите потомци. Редно е да пазим тези произведения на изкуството да се грижим за тях и когато е необходимо да се реновират. Трудно, в днешно време, се създават толкова красиви сгради, мостове и паметници, които радват окото на различни поколение. Хора като архитект Кандулков не бива да бъдат забравени, трябва да се говори и пише за тях, за да си спомняме, че има личности, които с делата си оставят светлина по пътя.„

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

-
Кримипреди 7 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди 3 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 2 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 21 часаКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 20 часаКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 17 часаЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)








