Култура
„Карл Кандулков – архитектът и ръководител на съвременно Габрово“
Посвещава се на 100 години от рождението му и на 160 години от обявяването на Габрово за град
Представете си Габрово без Дом на културата, Дом на хумора и сатирата, без сградата на Общината, без обновеното здание на читалище „Априлов-Палаузов”, без монументалната украса на мостовете, без входовете на града от Севлиево и вр. Шипка, без най-впечатляващите градоустройствени решения. Представете си Габрово без паметниците на Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Капитан дядо Никола, даскал Цвятко Самарджиев, Ран Босилек, Емануил Манолов и т.н…без. Тази година, на 16 юни се навършват 100 години от рождението на инициатора, твореца, организатор в реализацията на всичко това, човекът, с когото Габрово основателно се гордее – архитект Карл Кандулков.
Ето как описва голяма част от живота си самия арх. Карл Кандулков в своя автобиография: „Роден съм в гр. Севлиево на 16 юни 1920 г. Майка ми беше домакиня, а баща ми, по професия – шивач…. основното си образование завърших в родния си град. През 1934 г. постъпих в Строителния техникум „Цар Борис”, сега „Христо Ботев”, който завърших в 1939 г. веднага постъпих на работа, като строителен техник при арх. Петко Цвятков, арх. Данко Митов и арх. Петър Марковски. Работих обекти от най-различно естество – жилищни сгради, общински домове, хали, кланици, училища, гари и много други. През време на военната си служба в ШЗО през 1941-1942 г. бях изпратен в гр. Сливен по изграждане на Военната болница. В 1942 г. заминах за град Дрезден, Германия, където следвах Архитектура. След победата на 9 септември 1944 г. немците не ме пуснаха да се върна в Родината и заедно с 19 другари бях арестуван за антифашистка дейност от ГЕСТАПО и след тежки изпитания, изпратен в лагерите Радеберг, след това в Бухенвалд. Едва доживях до освобождението на 11 април 1945 г. След 5 месечно лекуване, заминах за гр. Дрезден, където възстанових следването си и завърших архитектура през юни 1946 г. Върнах се в Родината през септември 1946 г. Постъпих на работа в строителна кооперация „Новострой”. Тук проектирах много жилищни и обществени сгради и ги строяхме: Профсъюзен дом „Георги Димитров”, банята в Панчaрево, културния дом и селсъвета в Горубляне, театър ВИТИЗ и др. През 1949 г. преминах на работа в проектантска организация на Централния съюз на профсъюзите. Проектирах почивни домове – на Ц.С. на профсъюзите във Велинград, Габрово – местността „Люляците”, Пещера….културен дом на профсъюзите в Габрово, жилищни сгради в Габрово, Сливен, Плевен, детски домове, пионерски лагери, търговски, изложбени и мн. други сгради…..През 1954 г. се обединихме със Здравпроект. Тук проектирах поликлиника, балнеосанаториум, болници – в Ботевград, Варна, Поморие, Плевен и др. През 1957 г. бях назначен за началник на архитектурен отдел в Здравпроект.
След административните реформи в страната, през 1959 г. бях изпратен в Габрово, като председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет, на която длъжност бях до април 1966 г. …” . за втори път арх. Кандулков е начело на изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово от 6 авг. 1971 до 9 юни 1976 г.
За това време, независимо от тежката административна работа, под негово ръководство се разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и благоустрояване на града.
Ето какво е важно за него в изграждането на един модерен, съвременен град: „… Искам да разберете, че градоустройството не се прави със мнения, а с работа, с чертане. Градоустройството решава всичките проблеми на икономиката на дадена територия, както и степента на обитаване. Има идеи, виждания (концепции), варианти, от които се пресява най-доброто. …”, „…А планът (на Габрово) важи за 50 години, за половин век! А след половин век, ако се променят нещата, ще се направи актуализация, ще се прегледа и там където има ново нещо, ще се подмени. За нови 50 години пак ще се работи..“.
Той успява да проектира и много обекти: жилищни комплекси, улици (бул. „Априлов, „Чардафон”), мостове. Преустроена е училищната, здравната и търговската мрежа. По негови проекти се изграждат много паметници. Оформят се със скулптурни фигури мостовете, входните артерии на града и т.н. С това се поставя началото на архитектурното, художественото и културно оформяне на града.
Една от най-красивите и емблематични сгради в Габрово, Домът на културата е негово дело. Той споделя в свои бележки за проектирането и строежа на сградата: „Проектирането през 1959 г. на Дома на културата продължи усилено. …Успяхме да дадем работните планове и документация през септември 1959 г. Строежът започна през м. юни 1959 г….Така продължи до края на 1965 г., когато почти всички работи бяха завършени и остана да се устройва само сцената. През този период от 6 години бях по 2-3 пъти дневно на Дома на културата, ръководих най-отблизо изпълнението на всички работи. Работата в качествено отношение е безупречна. А с това спечели и вътрешно архитектурната изява на Дома. ..За отношението на ръководството към Дома на културата няма смисъл да се пише. Те му се радват, водят гости да го разглеждат..Един факт ще остане като гвоздей в сърцето ми. Ние поставихме плоча, кога и от кого е проектиран и строен този дом. В ГК на БКП се постави въпроса да се махне плочата. Това го искали габровци. Само казах: да не се занимават с този въпрос, защото него разрешавам само аз. То е мое право и няма да разреша на никого да се гаври с моя труд и моята мъка. …”. Сред чертежите на арх. Кандулков на Градския народен съвет (Община Габрово) има отново негови спомени, споделени при среща между него и габровски общественици, за изграждането й и за други интересни подробности: „..Бяхме направили проект за художествено оформление на Общинския съвет, то беше тогава още Окръжен съвет, но ние го правехме за Общински съвет. Отпред имаше две фигури, които ги прави проф. Любен Димитров, който прави входната статуя, композицията откъм Севлиево. Той е един прекрасен скулптор.…Направи „Властта“ и „Търговията“, това са основните такива компоненти на управлението на един Съвет. И ги поставихме пред Съвета, както беше направен проектът. А проектът беше одобрен от Държавната комисия за монументални изкуства. Обаче стана промяната в Габрово и като сложихме фигурите, пред Съвета, само на другия ден наредиха да ги махнат. .”.
Арх. Кандулков работи по преустройството на сградата на кожарска фабрика за нуждите на създадената през 1972 г. уникална в света институция Дом на хумора и сатирата – Габрово. В Ориентировъчна справка за изготвяне задание за преустройство на бивша Кожарска фабрика „Братя Калпазанови в Дом на хумора и сатирата, Стефан Фъртунов – един от създателите на Дома на хумора и негов пръв и изключително успешен директор пише „…Самата сграда, чрез оформянето да подсказва съдържанието и да има самостоятелна художествена стойност. Край сградата да се предвидят условия за паркиране, съответстващо на едно масово посещение на музейни зали, театъра, киното. Да се предвиди необходимата етапност: преустройство на съществуващите сгради и втори етап строителство на нови, допълнителни помещения. При фасадното оформление и облицовка да се потърсят оригинални решение и облицовачни материали, които да подчертават и отличават сградата от останалите в града…”. Делото на арх. Кандулков по отношение на преустройството е видимо и днес, а Дома е една институция, с която габровци заслужено се гордеем.
По време на неговото ръководство и по негови проекти се преустройва и читалище „Априлов-Палаузов”, изгражда се и Летния театър. Проектира монументалната пластика на мостовете в централната част на града – „Игото”, Боровски, новия Баев мост, Моста на занаятите, която и в наши дни впечатлява гости, туристи, а за габровци е извор за естетическа наслада. От съществуващата монументална украса на Шиваров мост, по негов проект, днес можем да видим само скулптурната композиция „Борци”. Още една монументална пластика на мост, който е доста непознат за нас е негово дело, тази на мост „Христо Ботев”.
В този период се изграждат яз. „Христо Смирненски”, главен колектор на града, нов център на Габрово с Народен съвет и партиен дом (сега Община Габрово и Окръжен съд), кино „Алеко Константинов”, хотел „Балкантурист”, хотел „Янтра” и хотел „Бузлуджа”. Въвеждат се нови енергийни мощности, обособяват се две промишлени зони – северна и южна. Построени са над 10 500 апартамента, създадени са големите паркове за отдих – Синкевица и Градище. Построена е нова модерна болница, две поликлиники, Дом майка и дете. Изградени са нови предприятия, отваря врати Художествена галерия „Христо Цокев”. Пак по това време, Карл Кандулков работи и по проектирането и изграждането и на още едно незабравимо за габровци място – залата на естрадно-сатиричния вариететен театър, Габровското вариете, разположена в Дома на хумора и сатирата. Създават се Техническият университет, Националният музей на образованието.
Габрово се сдобива с нова модерна автогара, започва изграждането на Спортната зала и т.н. Като истински естет, арх. Кандулков работи съвместно с талантливи скулптури като проф. Любен Димитров, проф. Секул Любенов, Младен Миладинов и др., създава скулптурни композиции и скулптури, част от които, в наши дни вече не съществуват, но са придавали и придават на града онзи неповторим изглед, който ни дава самочувствието на европейски град.
И днес се радваме на композицията „Русалки”, на новото кръгово кръстовище до ЖП гара – Габрово, жена на кон на входа от към Севлиево, стрелец до блок Рачо Ковач и др. В миналото и на черно-бели фотографии са останали и скулптурни композиции, с които са израснали поколения габровци в парковете Баждар, Маркотея и в централната част на града. И след своето пенсиониране през 1976 г., арх. Кандулков продължава активно да работи и до последните си дни не спира да живее, мисли и преживява проблемите на Габрово, с неговите промени и трансформации. Винаги готов да помага на ръководството на града, споделя: „….Винаги съм твърдял, че ръководството на едно населено място не бива да се свързва с никаква партия и да се занимава с партизанщина, а да се работи всеотдайно за благото на хората…” и че „..Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него, ще работи всеотдайно за хармоничното устройство на територията..” .
За големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители като дългогодишен председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (т.е. кмет) е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 30 юли 1976 г. Носител е и на ордени „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и редица други. Почива на 10 март 2007 г. В периода 2015-2019 г. синът му, арх. Орлин Кандулков дарява на Държавен архив – Габрово документи от биографичен характер, от служебната и творческата дейност на баща си, снимки, грамоти, отличия и др., както и машинописните варианти на мемоарната му книга „Път през Бухенвалд”.
През 2020 г. той допълни даренията с дигитални изображения на още важни чертежи, изготвени от именития му баща. Те са заведени във фонд на негово име и в момента се обработват. В чест на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, Държавен архив – Габрово подготвя документална изложба, която ще бъде реализирана в градска среда с подкрепата на Община Габрово.
С почит и огромно уважение към делото на един голям българин, на финала Ви представяме споделеното от него в интервю, които звучат като послание към нас и към нашите наследници „….Пътят до Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ….”
Автор: Цветомира Койчева,
началник отдел „Държавен архив” – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.
Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.
Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.
Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.
Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.
13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.
Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.
За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.
Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 7 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 22 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир