Новини
Иво Христов: Който държи в ръцете си печата „Дезинформация“, е изкушен да се превърне в цензор
Възпитаването в медийна грамотност и критицизъм трябва да започва още в училище, смята евродепутатът.

„Мотивацията за създаване на извънреден европейски фонд за подпомагане на медиите е двояка. От една страна, е икономическа, тъй като има реален отлив на реклами предвид спадналата икономическа активност. Това неизбежно води до орязване на рекламните бюджети, те са последни по веригата на фирмените разходи. Втората мотивация е политическа – тя се е прихванала и оплела с първата, като смесва темата за дезинформацията с темата за медийното финансиране. Двете не бива да се смесват, според мен.“
Тази позиция изрази в интервю за рубриката „Евранет плюс“ по Българското национално радио Иво Христов, член на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
За създаването на извънреден фонд за подпомагане на медиите настояха пред Европейската комисия евродепутати от Комисията по култура и образование в ЕП. Искането бе подкрепено и от редица други евродепутати, за които е важно да се осигури финансова помощ на електронните медии и печата – с аргументите, че в условията на пандемията от Ковид-19 медиите играят решаваща роля в предоставянето на точна информация, задълбочен анализ и са гарант в борбата срещу фалшивите новини.
„В условията на здравна криза приходите от реклама намаляват с до 80%. Това е друго обективно обстоятелство, което посочват в защита на искането си пред Европейската комисия“, допълни евродепутатът.

Иво Христов коментира още: „Като говорим за дезинформация, имаме ли дефиниция на дезинформация? Когато някой каже, че трябва да пием дезинфектант, това какъв тип информация е? Според мен е дезинформация. Но някой изобличава ли я? Някой дамгосва ли я, както обичайно дамгосва публикации на трети страни? Не.“
„Опасявам се, че може да се хлъзнем по обичайната плоскост – да се дадат едни пари, които да бъдат усвоени по уталожени отдавна канали“, каза Христов. Ако парите се разпределят от правителството, у нас те ще бъдат употребени за закупуване на медиен комфорт.
По думите му, достоверната информация е обществена необходимост.
„Съмнявам се обаче, че тя е въпрос на пари в Европа. Има два начина да се подходи в борбата с фалшивите новини. Най-напред, да се възпитават хората в медийна грамотност. Да могат критично да прочетат информацията, да могат да отличат достоверната от недостоверната, да не се поддават на дирижирани психози. Това се учи чрез възпитаване на критична мисъл още от училище. Убеден съм, че това е верният подход, а не изсипването на средства.“
Българският евродепутат изрази увереност, че верният път не е създаването на различни нови структури, тъй като онзи, който държи в ръцете си печата „Дезинформация“, е изкушен да се превърне в цензор.
„Съмнявам се и дали кризисното състояние на медиите в условията на пандемия е само въпрос на финансиране, или е дълбоко закодирано в нивото на свобода на медиите – с поглед към състоянието на медиите в България и други европейски страни.“
Според Иво Христов националният ни проблем е в липсата на свобода, а не в недостатъчното финансиране на медиите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Новини
Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


-
Икономикапреди 5 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 5 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 4 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Кримипреди 5 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 5 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 4 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 5 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Новинипреди 3 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово






