Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Смъртоносна девалвация

Published

on

През пролетта на 1996 година двама мои приятели, млада и симпатична двойка, ми поискаха 1000 долара на заем за една година. Бяха решили да правят сватба и искаха да е голяма, стилна и прочие. Дадох им левовата равностойност на исканата сума. Сватбата беше през късната есен и наистина беше прекрасна, както се казва „три дена яли и се веселили”. След няколко месеца левът се срина и една пенсия достигна “космическата” стойност 9 долара. Когато младоженците ми върнаха заема, получих същата сума в левове и тя беше равна на по-малко от 100 долара. Това бе първата ми среща с българския вариант на девалвацията.

Междувременно двойката се развиваше повече от добре. Обичаха се. И двамата имаха хубава работа, печелеха значителни за онова време суми, особено мъжът. Харчеха парите си щедро, пътуваха, ходеха по ресторанти, черпеха наляво и надясно. Мисля, че последното бе и една от причините край тях да се въртят много приятели. Младоженците бяха щастливи и убедени, че животът им е една приказка, която ще продължи вечно. Много искаха да имат дъщеря и тя се роди. Така всичко си дойде на мястото и едва ли имаше какво да желаят повече.

Знаем обаче, че животът не е приказка. Дойде кризата от 2008 година. Моят приятел беше се захванал с едър предприемачески бизнес, заедно с чужди партньори и инвестираха в недвижими имоти. Естествено в Банско. Беше взел кредити и ипотекирал всичко, което има, включително имоти на родителите си и на родителите на жена си. Когато имотният балон гръмна и банките започнаха да искат парите си, семейството остана на улицата. Приюти ги майката на момичето, в единствения останал малък апартамент в покрайнините на София. Мъжът и жената опитаха да се борят, да се върнат към пълноценен живот, но се оказаха безсилни, съдбата бе против тях.

Първа се пречупи жената. Спря да обръща внимание на детето, да се храни, започна да пие и взема наркотици, да осъмва с други себеподобни по паркове и градинки, на няколко пъти ходи да лекува в клиники за алкохолици и наркозависими. В резултат от цялостното психическо и физическо изтощение получи тежко заболяване. Освен за дъщерята, бащата започна да се грижи и за болната си съпруга. След няколко години тя почина, нямаше 40. Това беше вторият ми сблъсък с българската девалвация.

Вдовецът все още правеше безуспешни опити да изплува, опитваше се да намери упование в дъщеря си. Помагаха му малкото останали приятели. Огромните задължения в размер на милиони левове обаче висяха като воденичен камък на шията му. Не можеше дори да започне официално работа, защото заплатата му принадлежеше на ненаситните банкери. Същите бяха продали на безценица ипотекираните имоти в Банско и София/навярно някои от тях облажиха от това/, но на гърба на длъжника сумата все още беше седемцифрена. Той продължи да се бори още три-четири години и накрая също се предаде. Нямаше 50. На погребението му, от всичките множество приятели, бяхме едва неколцина. Това беше третият ми сблъсък с българската девалвация.

Момичето им остана само, подпомагано от роднини и един-двама приятели. Сега завършва висше образование и едновременно работи. Моля се животът да бъде милостив към нея.

Описаният случай е показателен за няколко основни проблема. Недобрата подготовка на хората за предизвикателствата на дивия капитализъм, в който живеем. Алчността на банките. Липсата на инструменти, като закона на фалитите, които да позволят на предприемчивите хора да имат възможност да започнат живота си отново. И не на последно място този случай е показателен за човешката безсърдечност към онзи, който обикновено бива забравен, когато загуби привлекателното обществено положение, което е заемал. Генералните измерения на девалвацията на България можем за видим в милионите емигранти, ниската раждаемост, отрицателния прираст и в края на краищата в бавната смърт на прекрасната ни страна.

……………………

Автор: Калин Илиев.

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Новини

ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Published

on

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.

След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Зареди още

Крими

Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Published

on

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица