Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Смъртоносна девалвация

Published

on

През пролетта на 1996 година двама мои приятели, млада и симпатична двойка, ми поискаха 1000 долара на заем за една година. Бяха решили да правят сватба и искаха да е голяма, стилна и прочие. Дадох им левовата равностойност на исканата сума. Сватбата беше през късната есен и наистина беше прекрасна, както се казва „три дена яли и се веселили”. След няколко месеца левът се срина и една пенсия достигна “космическата” стойност 9 долара. Когато младоженците ми върнаха заема, получих същата сума в левове и тя беше равна на по-малко от 100 долара. Това бе първата ми среща с българския вариант на девалвацията.

Междувременно двойката се развиваше повече от добре. Обичаха се. И двамата имаха хубава работа, печелеха значителни за онова време суми, особено мъжът. Харчеха парите си щедро, пътуваха, ходеха по ресторанти, черпеха наляво и надясно. Мисля, че последното бе и една от причините край тях да се въртят много приятели. Младоженците бяха щастливи и убедени, че животът им е една приказка, която ще продължи вечно. Много искаха да имат дъщеря и тя се роди. Така всичко си дойде на мястото и едва ли имаше какво да желаят повече.

Знаем обаче, че животът не е приказка. Дойде кризата от 2008 година. Моят приятел беше се захванал с едър предприемачески бизнес, заедно с чужди партньори и инвестираха в недвижими имоти. Естествено в Банско. Беше взел кредити и ипотекирал всичко, което има, включително имоти на родителите си и на родителите на жена си. Когато имотният балон гръмна и банките започнаха да искат парите си, семейството остана на улицата. Приюти ги майката на момичето, в единствения останал малък апартамент в покрайнините на София. Мъжът и жената опитаха да се борят, да се върнат към пълноценен живот, но се оказаха безсилни, съдбата бе против тях.

Първа се пречупи жената. Спря да обръща внимание на детето, да се храни, започна да пие и взема наркотици, да осъмва с други себеподобни по паркове и градинки, на няколко пъти ходи да лекува в клиники за алкохолици и наркозависими. В резултат от цялостното психическо и физическо изтощение получи тежко заболяване. Освен за дъщерята, бащата започна да се грижи и за болната си съпруга. След няколко години тя почина, нямаше 40. Това беше вторият ми сблъсък с българската девалвация.

Вдовецът все още правеше безуспешни опити да изплува, опитваше се да намери упование в дъщеря си. Помагаха му малкото останали приятели. Огромните задължения в размер на милиони левове обаче висяха като воденичен камък на шията му. Не можеше дори да започне официално работа, защото заплатата му принадлежеше на ненаситните банкери. Същите бяха продали на безценица ипотекираните имоти в Банско и София/навярно някои от тях облажиха от това/, но на гърба на длъжника сумата все още беше седемцифрена. Той продължи да се бори още три-четири години и накрая също се предаде. Нямаше 50. На погребението му, от всичките множество приятели, бяхме едва неколцина. Това беше третият ми сблъсък с българската девалвация.

Момичето им остана само, подпомагано от роднини и един-двама приятели. Сега завършва висше образование и едновременно работи. Моля се животът да бъде милостив към нея.

Описаният случай е показателен за няколко основни проблема. Недобрата подготовка на хората за предизвикателствата на дивия капитализъм, в който живеем. Алчността на банките. Липсата на инструменти, като закона на фалитите, които да позволят на предприемчивите хора да имат възможност да започнат живота си отново. И не на последно място този случай е показателен за човешката безсърдечност към онзи, който обикновено бива забравен, когато загуби привлекателното обществено положение, което е заемал. Генералните измерения на девалвацията на България можем за видим в милионите емигранти, ниската раждаемост, отрицателния прираст и в края на краищата в бавната смърт на прекрасната ни страна.

……………………

Автор: Калин Илиев.

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Новини

ПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика

Published

on

Водоснабдяването на област Габрово е въпрос на сигурност, качество на живот и дългосрочно регионално развитие, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово. От политическата сила подчертават, че натрупаните с десетилетия проблеми в сектора не могат и не бива да бъдат решавани с еднократни действия, кадрови сюжети или партийни престрелки. Според тях именно затова е важно ясно да се разграничи партийната реторика от държавната политика.

„Лъжата, спекулацията и внушенията не решават нито един проблем с водата. Още по- цинично е политически сили, които години наред са имали властта и инструментите да управляват сектора, днес да се държат като странични наблюдатели на резултатите от собственото си управление. Водата е твърде сериозна тема, за да бъде използвана за евтин политически PR“, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово.

Оттам настояват разговорът да бъде върнат към същината: състоянието на водоизточниците и мрежата, загубите на вода, инвестиционните приоритети, сигурността на водоснабдяването и устойчивостта на системата в дългосрочен план.

В Севлиево тази тема има особена тежест. Проблемите с водоснабдяването са познати от години и не могат да бъдат представяни като резултат от решения, взети вчера. Народният представител на „Прогресивна България“ от Севлиево Данаил Лалев подчертава, че точно тук най-малко има място за политическо преиграване.

„Хората в Севлиево знаят много добре откога съществува този проблем. Те са чували достатъчно обещания и оправдания. Това, което им дължим днес, е последователност – започнатото да бъде довършено, необходимите инвестиции да имат срок, а институциите да носят ясна отговорност за резултата“, посочва Лалев.

От „Прогресивна България“ са категорични, че политическата промяна не означава автоматично отричане на всичко започнато преди това. Работещите проекти трябва да бъдат продължавани, необходимите инвестиции – ускорявани, а там, където решенията не дават резултат, трябва да има корекция и поемане на отговорност.

Народният представител и водач на листата на „Прогресивна България“ в Габрово Николай Косев поставя темата и в по-широкия контекст на икономическото развитие на областта.

„Водната сигурност не е периферна техническа тема. Тя е част от икономическата сигурност на региона. Не можем да говорим сериозно за инвестиции, индустрия, туризъм или качество на живот, ако базовата инфраструктура не е надеждна. Затова ВиК секторът трябва да се управлява с хоризонт отвъд един мандат и да се оценява по резултатите, а не по това кой каква партийна версия разказва“, заявява Косев.

Зареди още

Новини

Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Published

on

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.

Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.

Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.

През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.

Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.

Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.

„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.

Поклон пред паметта му!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица