Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Големият Делян и малката fakla

Published

on

От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от нормален човешки ръст. Туловището му е отпуснато, огромният тумбак е провиснал чак до под креслото и под него едва се виждат малките краченца. Устата, която заема половината лице, е зейнала. От тази огромна дупка се подава дървена стълба, която води към земята, където са скупчени множество нормални, дребни хора. Пред стълбата стои бирник и прибира налозите на нещастниците, като ги изсипва в чували. После докери, приведени под тежестта на огромните чували, тръгват нагоре, нагоре по стълбата към устата на Гаргантюа и изсипват съдържанието на товарите във вместилището му.

Тогава тази литография ме забавляваше, разсмиваше ме. Днес обаче не ми е до смях. Ще кажете, защото съм пораснал, разбрал съм, че има бедни и богати и едните ограбват другите. Дрън-дрън. Това го знаехме и като малки. Но не знаехме, че пред очите ни една художествена метафора, каквато е карикатурата на Домие, ще се превърне в реалност. В живота ни. Пред очите ни. Представете си Делян на мястото на Гаргантюа и нещата си идват на мястото.

Нито Иван, нито Жан, нито Бойко могат да имат този метафоричен смисъл, какъвто има Делян. Смисъл на див капитализъм, примитивизъм, алчност, наглост, разпасана лакомия, беззаконие, жестокост, безчовечност. Изброените трима може да останат в светлата или тъмна страна на историята, или пък във фолклора, но одиозният наследник на Гаргантюа ще заеме подобаващо място в митологията.

Ще кажете – а дребната Fakla (Тук нека читателят прояви въображение за какво говоря. Или пък не.) защо я намесвам? След като този герой има други далеч по-големи собствености и интереси във всички сфери на икономиката, от медиите и строителството до оръжейната и енергийната промишленост.

Защото Fakla е част от метафората. Там всеки ден, всеки час, всяка минута обикновени дребни хора захранват бизнес туловището на огромния наследник на Гаргантюа. Оставят левчета за цигарите на Гаргантюа, жълто-кафявите медии на Гаргантюа или пък търкат билети, подмамени от надеждата да надхитрят съдбата и спечелят някой лев.

Защото малката Fakla във всеки град напомня за съвременния Гаргантюа на Домие, за ненаситния търбух на днешния капиталист от демократична България. Напомня колко сме малки, нищожни, напомня, че единственият смисъл на съществуването ни е да захранваме туловището на Гаргантюа и неговите авери.

Защото Fakla е нещо като топоним на една империя, чиито метастази са плъзнали върху плътта ни.

Защото Fakla е символ на диктата на жълто-кафявите медии върху разпространението на свободната преса.

Защото малките факли на големия Делян, монтирани на възлови места в почти всеки град у нас, убиха бизнеса на стотици малки търговци. И това бе направено с подкрепата на държавата и на местните власти.

Защото Fakla е ограбване на спомените ни. По-възрастните с носталгия си спомнят войнишкете лафки, където новобранците можеха да си купят цигари и вафли. За по-младите факлите са свързани с училищата и големите междучасия, от там те купуваха своите закуски.

Мои приятели ядосано са споделяли, че никога, ама никога няма да дадат и стотинка в някой от тези търговски обекти. Навярно го правят, както и аз. Но това е твърде недостатъчно.

Трябва нещо по-ефективно.

……………………

Автор: Калин Илиев.

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Новини

ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Published

on

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.

След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Зареди още

Крими

Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Published

on

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица