Здравейте, уважаеми читатели! Казвам се Сава Христов и пиша това писмо до Вас, вместо до дядо Коледа.

Наближават коледните и новогодишни празници. Предстоят много щастливи и запомнящи се мигове в компанията на семейство и приятели. Като човешки същества сме настроени да мислим за доброто и благото на обичаните от нас хора. По това време на годината ставаме по-щедри и по-добри. Радостта е истинска и неподправена. Не пестим от подаръци, скъпи храни, организираме празненства, срещаме се по клубове и ходим по банкети.

Не виждам нещо лошо в това, но искам да ви насоча вниманието към нещо друго. Има един подарък, който не струва пари, но е особено скъп. Подарък, който всеки от нас може да направи буквално от сърце и да го подари на човек, когото дори не познава, но който има истинска нужда от него.

Какъв е този подарък?
Статистиката, една наука с която трудно се спори, показва че в края на годината се покачват най-различни показатели (икономически, социални и други), а с тях и така наречената черна статистика. Зачестяват инциденти и се увеличава броят на хора, които биват хоспитализирани.

И тук идва моментът, в който от първа необходимост се оказва един ресурс, който е в хроничен недостиг. Един ресурс, който не може да се произвежда във фабрика и не се купува с пари. Говорим за кръв! В България, в българските болници, спешни отделения и хирургии, хематологии и други отделения има постоянен, повсеместен недостиг на кръв. Кръв, която тече във вените на всеки един от нас.

Всеки, който се е сблъсквал с проблема, е наясно, колко е трудно да намериш кръв за свой приятел или роднина. През какви мъки се минава докато се намери една банка кръв, камо ли няколко. Който не знае… Дано да не му се налага!

Някога е било друго. Има хора, които помнят такова време, в което кръводаряването е било не само безплатно, но дори задължително. Днес не е така. Днес на човешкия живот е сложена цена или е тотално обезценен….

Както и да го кажем, ще е вярно…. Днес животът на един човек може да е на косъм от смъртта, ако не се платят едни пари на едни хора или ако по чудо не се намери доброволец. Това е тъжно, жалко, гадно, обидно…. Това е престъпно! Така е… Такава е системата… Такива сме българите… Оправдания много….

Повечето хора смятат, че няма какво да се направи. Повечето хора са се примирили. Повечето хора дори не ги интересува. Повечето хора рано или късно изпадат в ситуация, в която се стига до там, че трябва да си платят на изнудвачи, само и само, за да могат някак да си помогнат… Разбирате ли ? Да платиш за нещо, което ти е по право безплатно!?…

Стигнали сме се до тук. А можем ли да се върнем ? Можем ли да направим обратен завой? Трябва ли някой да ни насочва или е крайно време сами да изберем посоката? Това са въпроси, които може би засягат много аспекти в живота ни.

Но какъв е този живот, щом можем да си позволим толкова лесно да губим хора всеки ден? Какви сме ние, ако го позволяваме? Има ли решение на проблема? Сигурно има много такива. Аз бих казал, че имам предложение, защото решението на някакъв проблем, обикновено е резултат от последователни действия.

Какво ще кажете да си помагаме сами? Да вземем нещата в свои ръце. Особено сега? По Коледа? Когато сме най-добри, най-истински? Отправям Ви предизвикателство и покана! Създадох група във фейсбук. Групата се казва „Кръводарители за област Габрово”. Лесно можете да я намерите изписана по този начин. Това е обикновена група. На пръв поглед нищо особено. В момента в групата има 720 души. Има много подобни групи за други областни градове. Има и национална такава.

Какво е различното?
Благодарение на групи като тази, можем да помагаме на хора изпаднали в нужда. Благодарение на такива групи, хората успяват бързо да намерят помощ, свързват се директно с човек, готов да помогне. Опитът ни показва, че тези групи работят. Добре, защо тогава ви занимавам с това? Ако всичко вече е измислено и работи, защо ви пиша тези работи? Защото сме малко и защото не успяваме да помогнем на всеки….

В област Габрово живеят приблизително 120 000 души! По статистика в България даряват кръв едва 20 души на 1000, което е много под допустимия минимум от 30 на 1000. Затова сме в постоянна криза. Простата математика показва, че при тези цифри за областта ни имаме нужда от поне 3 600 активни кръводарители.

С това послание искаме да стигнем до всички Вас! До всички, които носят доброто в себе си, които обичат да помагат, които все още не знаят за тази група, които не търсят начин да се „облажат“ от чуждата болка, които знаят какво е да трепериш над леглото на приятел или роднина, и да се молиш на Господ за чудо…

Тази група е от помощ на всички. Тя помага на хората в беда, помага на техните семейства, помага на болничните работници. Дори хора, чието здравословно състояние не позволява да даряват, могат да бъдат от полза, като просто споделят всеки зов за помощ!

Вземете отношение по въпроса сега! Всяко отлагане, отлага шанса на някой да се спаси! Тази група не е с търговска цел. Не рекламирам и не продавам нищо. Не толерирам помощ срещу заплащане. Не работя за пари и не съм проект на партии, бизнеси и други частни организации. Не съм конкуренция на БЧК и други доброволчески организации.

Ще се радвам да си партнираме, ако ни потърсят. Ако нечия гузна съвест проговори, също ще се радвам. Но истината е, че го правя само и единствено, защото имаме нужда кръв всеки божи ден!

А знам, че можем. Знам, че има истински добри хора, които не са виртуални, а действат. Доказано е, че такива групи могат да решават проблеми! Ние можем да решаваме проблеми! Искам да си помогнем сами и утре да мислим за един проблем по-малко!

Заповядайте при нас! Станете част от нашата общност! Общността на хората, които са готови да помагат от сърце!

Казвам се Сава Христов, обикновен човек и пиша това писмо до Вас, вместо до дядо Коледа!