Свържи се с нас

Новини

Доброто съществува: Онлайн група помага за откриване на кръводарители!

Published

on

Здравейте, уважаеми читатели! Казвам се Сава Христов и пиша това писмо до Вас, вместо до дядо Коледа.

Наближават коледните и новогодишни празници. Предстоят много щастливи и запомнящи се мигове в компанията на семейство и приятели. Като човешки същества сме настроени да мислим за доброто и благото на обичаните от нас хора. По това време на годината ставаме по-щедри и по-добри. Радостта е истинска и неподправена. Не пестим от подаръци, скъпи храни, организираме празненства, срещаме се по клубове и ходим по банкети.

Не виждам нещо лошо в това, но искам да ви насоча вниманието към нещо друго. Има един подарък, който не струва пари, но е особено скъп. Подарък, който всеки от нас може да направи буквално от сърце и да го подари на човек, когото дори не познава, но който има истинска нужда от него.

Какъв е този подарък?
Статистиката, една наука с която трудно се спори, показва че в края на годината се покачват най-различни показатели (икономически, социални и други), а с тях и така наречената черна статистика. Зачестяват инциденти и се увеличава броят на хора, които биват хоспитализирани.

И тук идва моментът, в който от първа необходимост се оказва един ресурс, който е в хроничен недостиг. Един ресурс, който не може да се произвежда във фабрика и не се купува с пари. Говорим за кръв! В България, в българските болници, спешни отделения и хирургии, хематологии и други отделения има постоянен, повсеместен недостиг на кръв. Кръв, която тече във вените на всеки един от нас.

Всеки, който се е сблъсквал с проблема, е наясно, колко е трудно да намериш кръв за свой приятел или роднина. През какви мъки се минава докато се намери една банка кръв, камо ли няколко. Който не знае… Дано да не му се налага!

Някога е било друго. Има хора, които помнят такова време, в което кръводаряването е било не само безплатно, но дори задължително. Днес не е така. Днес на човешкия живот е сложена цена или е тотално обезценен….

Както и да го кажем, ще е вярно…. Днес животът на един човек може да е на косъм от смъртта, ако не се платят едни пари на едни хора или ако по чудо не се намери доброволец. Това е тъжно, жалко, гадно, обидно…. Това е престъпно! Така е… Такава е системата… Такива сме българите… Оправдания много….

Повечето хора смятат, че няма какво да се направи. Повечето хора са се примирили. Повечето хора дори не ги интересува. Повечето хора рано или късно изпадат в ситуация, в която се стига до там, че трябва да си платят на изнудвачи, само и само, за да могат някак да си помогнат… Разбирате ли ? Да платиш за нещо, което ти е по право безплатно!?…

Стигнали сме се до тук. А можем ли да се върнем ? Можем ли да направим обратен завой? Трябва ли някой да ни насочва или е крайно време сами да изберем посоката? Това са въпроси, които може би засягат много аспекти в живота ни.

Но какъв е този живот, щом можем да си позволим толкова лесно да губим хора всеки ден? Какви сме ние, ако го позволяваме? Има ли решение на проблема? Сигурно има много такива. Аз бих казал, че имам предложение, защото решението на някакъв проблем, обикновено е резултат от последователни действия.

Какво ще кажете да си помагаме сами? Да вземем нещата в свои ръце. Особено сега? По Коледа? Когато сме най-добри, най-истински? Отправям Ви предизвикателство и покана! Създадох група във фейсбук. Групата се казва „Кръводарители за област Габрово”. Лесно можете да я намерите изписана по този начин. Това е обикновена група. На пръв поглед нищо особено. В момента в групата има 720 души. Има много подобни групи за други областни градове. Има и национална такава.

Какво е различното?
Благодарение на групи като тази, можем да помагаме на хора изпаднали в нужда. Благодарение на такива групи, хората успяват бързо да намерят помощ, свързват се директно с човек, готов да помогне. Опитът ни показва, че тези групи работят. Добре, защо тогава ви занимавам с това? Ако всичко вече е измислено и работи, защо ви пиша тези работи? Защото сме малко и защото не успяваме да помогнем на всеки….

В област Габрово живеят приблизително 120 000 души! По статистика в България даряват кръв едва 20 души на 1000, което е много под допустимия минимум от 30 на 1000. Затова сме в постоянна криза. Простата математика показва, че при тези цифри за областта ни имаме нужда от поне 3 600 активни кръводарители.

С това послание искаме да стигнем до всички Вас! До всички, които носят доброто в себе си, които обичат да помагат, които все още не знаят за тази група, които не търсят начин да се „облажат“ от чуждата болка, които знаят какво е да трепериш над леглото на приятел или роднина, и да се молиш на Господ за чудо…

Тази група е от помощ на всички. Тя помага на хората в беда, помага на техните семейства, помага на болничните работници. Дори хора, чието здравословно състояние не позволява да даряват, могат да бъдат от полза, като просто споделят всеки зов за помощ!

Вземете отношение по въпроса сега! Всяко отлагане, отлага шанса на някой да се спаси! Тази група не е с търговска цел. Не рекламирам и не продавам нищо. Не толерирам помощ срещу заплащане. Не работя за пари и не съм проект на партии, бизнеси и други частни организации. Не съм конкуренция на БЧК и други доброволчески организации.

Ще се радвам да си партнираме, ако ни потърсят. Ако нечия гузна съвест проговори, също ще се радвам. Но истината е, че го правя само и единствено, защото имаме нужда кръв всеки божи ден!

А знам, че можем. Знам, че има истински добри хора, които не са виртуални, а действат. Доказано е, че такива групи могат да решават проблеми! Ние можем да решаваме проблеми! Искам да си помогнем сами и утре да мислим за един проблем по-малко!

Заповядайте при нас! Станете част от нашата общност! Общността на хората, които са готови да помагат от сърце!

Казвам се Сава Христов, обикновен човек и пиша това писмо до Вас, вместо до дядо Коледа!

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица