Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Война

Published

on

През годините на Прехода почти всички съседки на България участваха във войни. И въпреки това в момента имат по-висок стандарт от нас, хората живеят по-добре, емиграцията им е по-ниска, а демографският им прираст е положителен, докато нашият е отрицателен.

Турция периодично е в локални войни с кюрдите и в конфликти с Гърция. Има на територията милиони емигранти, като се явява буфер на пътя им към Европа и България. В същото време в Турция цените са с 10% по евтини от България, заплатите са двойни, а икономическият ръст през последните години е колосален. И въпреки че Турция е далеч от представата за демократична държава, на митингите там се събират стотици хиляди граждани, а последните местни избори в двата най-големи града бяха спечелени от опозицията на Ердоган.

Сърбия преживя разпада на бивша Югославия, местните войни с Босна и Херцеговина, жестоките бомбардировки на НАТО. Независимо от всичко това днес икономиката на Сърбия е в подем, средната заплата по-висока от тази в България и страната се радва на инвестиционен бум от страна на Китай и Русия.

Северна Македония е периодично в размирици между албанци и и македонци, преди години беше окупирана от умиротворяващи сили на НАТО, но днес животът там е сравним с нашия.

Гърция има периодични военни сблъсъци с Турция и също както Турция има огромен емигрантски поток. На всичкото отгоре претърпя изключително тежки санкции от Европейския съюз. Въпреки това от страна, която преди няколко десетилетия е давала емигранти на България, днес приема хиляди наши. Тази страна има най-високият стандарт на Балканите.

Украйна е другата наша съседка, която и в момента има военни действия. Там възнагражденията са като нашите, но стандартът остава по-висок, независимо от всички проблеми, които имат с Русия.

Защо се получава така? Защо България, която не е имала никакви военни действия на територията си, живее по-зле от своите съседи? Защо сме сред единствените три държави в Европа заедно с Русия и Украйна, които са недоволни от промените?

Защото българският преход беше извършен по модела на КГБ и днес страната е окупирана от мафиотска върхушка. Тя е разнородна смесица от бивши комунистически функционери и техните прислуги, агенти на ДС, мутри, а днес вече и техните наследници. Същите успяха да се „изучат” и да привлекат на своя страна не малка част от сенилната и корумпирана европейска администрация, както и някои от лагерите в Белия дом, които се интересуват единствено от интересите на САЩ и на собствените си джобове. Днес в България стотина семейства съзнателно поддържат в страната в беззаконие, за да процъфтява техния олигархичен, корумпиран, мародерски модел.

Да, без никакво преувеличение може да се каже, че нашата страна се управлява от мародери. Това е видно от кражбите на природните ресурси, наглото усвояване на евро фондовете, безсърдечното отношение към децата, пенсионерите, инвалидите. Това е видно, ако щете, от вандализма, грабежите и убийствата на обикновените хора по малките градове и селата. Докато в същото време въоръжените до зъби полицаи пазят по софийските площади своите сеньори от народния гняв.

За мародерство обикновено се говори по време на война или след нея.

България е във война!

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Априловото училище празнува 191 години от създаването си

Published

on

Национална Априловска гимназия, наследник на Априловото училище – първото светско взаимно училище на новобългарски език у нас, днес, 14 януари, ще отбележи своя патронен празник за 191-ви път.

Празникът, който по традиция носи емоционалния заряд на приемствеността, духовността и творчеството, ще започне в 09.00 часа, когато ще бъдат посрещнати гостите от ЧСУНЕ „Веда“ – София, след което от 10.00 часа в Актовата зала на гимназията ще се проведе интелектуално познавателната игра „Шифъра на Априлов“.

След нея, в 11.30 часа, ще се проведе лития от храм „Успение на Пресвета Богородица“ и ще бъде отслужен молебен пред паметника на Васил Априлов.

След официалната част учениците от гимназията ще се срещнат с Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция, който ще обяви имената на участниците в стажантската програма на медията.

В рамките на празничния ден ще се проведе и тържествен час на класа за 8 и 9 клас, наречен „Паметта във времето“, а за десетокласниците от 13.00 часа в Актовата зала ще бъде представена книгата на д-р Венелин Бараков „(Не)познатият Кольо Фичето“. През деня ще се проведе още и среща с представители на Изпитен център „АВО“, а за финал в празничната програма е включено и откриване на експозицията в Националния музей на образованието „Историята, която събуди България“. Тя е по повод 190 години от основаването на Габровското училище.

Зареди още

Крими

32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път

Published

on

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.

Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.

Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.

При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.

По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица