Свържи се с нас

Новини

Азбучник на българския хаос: Бабаит

Published

on

Колаж на Actualno.com

Според Марко Семов бабаитлъкът и властта са „дупе и гащи”. Бабаитът има нужда от властта, за да изрази в максимална степен себе си. Властта пък носи перверзната природа да бъде обладавана от подобни персонажи – пехливани и самохвалковци, готови на бой и най-вече хора с диво и необуздано его. Според друго популярно определение бабаитлъкът е обратното на цивилизационността и нормалността.

Така или иначе подобна примитивна зависимост при управлението на обществата е характерна още за шимпанзетата. Когато двамата самци претенденти са грухтели нечленоразделно, очите им святкали кърваво червено и са се тупали по гърдите, преди да се сбият, преди единият да победи и стане алфа водач на стадото.

Тази зависимост е в голяма степен типична за всички времена и географски ширини. С развитието на цивилизациите обаче бабаитлъкът, все пак, макар и трудно, макар и постепенно, слава богу започва да отстъпва пред хуманността и нормалността. Начело на държавите все по-често застават хора с морал и визия, с респект пред закона и нормите на обществото. Поне днес, особено в развитите страни, е така. Няма нужда да даваме обратните примери като Венецуела, Северна Корея и някои по-близки, за които се досещате.

Как се случва тази трансформация у нас?

До този момент общо мандатите на министър-председателите /в тази статистика ще изключа царете и президентите, доколкото тяхната власт е повече представителна/ на свободна България от Освобождението през 1878 година до днес са 50. Една трета от тях са били такива повече от един път.

Колкото и да е странно, но в първите години, когато хората са били далеч по-необразовани и първични, начело на властта са заставали в по-голяма степен личности, достойни за уважение и подражание. За много от тях днес можем само да мечтаем. Такива като Бурмов, Петко Каравелов, Драган Цяанков, Митрополит Климент Търновски.

За съжаление с развитието на държавността и обществото, тези хора ставата все по-малко, за сметка на бабаитите. Може да се каже, че в известна степен обществените нрави регресират, вместо да става обратното. Ще дам пример с трима министър-председатели от три различни периода на развитието на държавата ни. Александър Стамболийски – управлявал от 1919 до 1923 година. Вълко Червенков – министър-председател и заместник министър председател на страната от 1950 до 1961 година. Бойко Борисов – на върха на държавата през последните десет години, с малки прекъсвания.

И тримата си приличат антропологично. Едри, енергични, мускулести, с внушителни осанки, притежават силен инстинкт и динамична селска хитрост за оцеляване, агресивни и безскрупулни. И тримата са демагози, и тримата могат да си променят мнението и да лъжат виртуозно. При необходимост могат да бъдат и жестоки.

И до днес се помнят Оранжевата гвардия и сопите на Стамболийски и неговите безчинства над невинни хора. По времето на Червенков е извършен бруталния погром над българското село, хиляди хора са попаднали под лапите на органите на държавна сигурност. При Бойко Борисов всички помним неразкритите убийства на фигури от сенчестия бизнес, показните арести на политически противници и конкуренти/прекият изпълнител Цветанов днес е в немилост/, убийствата на Мишо Бирата, жена му, Чакъра и ред други.

Бабаитът естествено се обгражда от бабаити и в момента те управляват държавата.

Обикновено на финала се отправя някакъв призив. Аз ще замълча – всичко е ясно.

Автор: Калин Илиев

„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ОТТУК.

Източник: Actualno.com.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път

Published

on

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.

Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.

Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.

При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.

По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица