С цветя и венци, дряновската общественост почете 174-та година от рождението на Апостола на свободата, съобщават от местната администрация. Тържественият ритуал, пред паметника на Васил Левски до Часовниковата кула, бе организиран от Община Дряново и Общински комитет Васил Левски в града.

Възрожденски песни възвестиха началото на честването. Програмата започна със стихотворението „Васил Левски”, представено от 6-годишния Димитър Данков от Целодневна детска градина „Детелина”.

„Делят ни 174 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски и заставайки пред вас, скъпи дряновци, бих искал да ми позволите да използвам словата на друг голям българин, за Дякона. Те са от книгата на Захари Стоянов за „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, започна словото си кметът на община Дряново д-р Иван Николов.

„…. и ние сме народ, Боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна, самоунижаваща се тълпа…
Ако мнозина доброжелатели желаят да ни докажат, че ние сме прости смъртни, без минало и без велики хора, то трябва ли българската интелигенция да потвърди тоя горчив факт, трябва ли тя да замижи и да утвърждава, че това е в наш интерес? Време е вече да погледнем наоколо си.
Ако нашите велики мъже не са можали да достигнат величието на европейците, то и в тоя случай не те са криви, а обстоятелствата и средата, които са препятствували на първите, а спомагали на вторите. Смело можем да предположим, че ако на Левски на мястото беше който и да е, то неговият кураж и надеждите му щяха да се разбият още в началото на неравната борба…
Човек, който захваща от „а”, „б”, против когото е всичко — такава смелост, такава вяра в бъдещето!
За да се напише биографията на Васил Левски, значи — да се състави историята на ония български тайни общества, в които участвуваше цялата българска интелигенция, които се наричаха комитети и на които деятелността се захваща от 1870—75 год. Наистина, че Левски умря по-рано, но независимо от всякакви централни и частни комитети, той е работил предварително на своя глава, докато съедини духовете цели пет години (1865—70)…”

Д-р Иван Николов отбеляза, че само преди пет месеца се навършиха 138 години от обесването на Апостола, а учени историци още спорят за подробности от живота и смърт му, и най-вече за това къде е погребан. „Нека, днес оставим на страна всеки спор – както по отношение на битието, житието и кончината на най-великия българин, така и по отношение на съвременните ни препирни, дребнотемие и педантизъм. Нека, склоним глави в знак на осъзната, безмерна и предана признателност пред величието на героя ни. Нека, в сърцата ни възцари радост, така щото ако днес на българина му е присъщо да се съмнява и да не вярва, да има поне една необругана, незабравена и тачена светиня – която не е нищо друго освен личността и делото на Васил Левски”, категоричен бе кметът на община Дряново.

Слово за Апостола произнесе и Георги Цветков – председател на Общински комитет „Васил Левски”, веднага след стихотворението „Левски”, представено от Доротея Терзиева от Целодневна детска градина „Детелина”.