Свържи се с нас

Новини

2-ри юни ден на поета – революционер Христо Ботев

Габровци дали живота си за свободата!

Published

on

Паметник на Никола Войновски в Габрово

В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Веселин Новков, ученик в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличено на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.

„Четата на Христо Ботев е сформирана през 1876г. Предназначението й е да премине река Дунав и да помогне на Врачанския революционен окръг със сила и с оръжие за унищожаване на османския ред. Решението за създаването на такава чета е взето през 1875 г. от апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов, които избират публициста Ботев за войвода на четата.

Девет габровци вземат участие в четата. Те заемат различни позиции в нея и имат различна съдба, но всички са ръководени от идеята да видят Отечеството свободно. Четейки сведенията и спомени за четата се открояват деветте имена на четниците, родом от Габрово. Сред тях личат тези на офицера Никола Войновски, Димитър Тодоров-Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан Попдимитров, Димитър Колев и Цоню Данчев.

Съдбата на Ботевата чета е известна. Бойният й път започва от румънските градове Турну Мъгуреле, Браила, Корабия, Зимнич, Гюргево и Бекет. Преминава през превземането на австрийския кораб „Радецки”, слизането на козлодуйския бряг и от там през сражения с турските части на Милин камък и връх Вола до нейния героичен край през лятото на 1876г.

Така като Ботев няма военна подготовка, от Русия е повикан Никола Войновски, родом от Габрово. Той е един от първите български офицери, завършил с чин поручик юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса.

Димитър Тодоров – Димитрото

След смъртта на войводата той повежда една част от момчетата и се добира до Троянския Балкан, където четата е окончателно разбита, а Войновски загива едва 26-годишен, ранен смъртоносно в гърдите. Според сведения той е носил отличителните атрибути на войводата Ботев.

В похода на четата към безсмъртието активно участие взема Димитър Тодоров, по- известен с името Димитрото. На тринайсет годишна възраст неговите очи виждат нещо, което нито едно дете на такава възраст не трябва да вижда. След разгрома на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа, поробителите преминават през Габрово и оставят послание.

Забучените две глави на бузлуджанските четници край Габрово трябвало да всяват страх и да служат за пример за всеки, който реши да се вдигне срещу властта. Младото тринайсет годишно момче решава, че от този момент нататък ще се бори за свободата „… „Аз си казах–това не се търпи. Аз ще последвам примера на тези юнаци, нека един ден и моята глава я закачат като техните“- разказва Димитрото в спомените си. Той е един от малкото оцелели, за да разкаже на поколенията подвизите на четата.

Антон Андреев Иванов също както войводата написва прощално писмо преди минаването на Дунава. Писмо само от три реда, три реда, в които се открива такава любов, отдаденост, истина и умствена зрялост

„Сладко е да умре човек за отечеството
Сега е време да предпочетеме горните думи.
Поздравявам ви и тръгвам.
Браила 1876″

Историята на Никола Бочакчи започва от борда на парахода, където той е случаен пътник, но въпреки това се въоръжава заедно с всички и тръгва по последния „път“- на безсмъртие.
За един от деветимата няма никаква друга информация, освен че е бил Ботев четник и това е Цоню Данчев.

За Димитър Колев е известно участието му. Сражава се смело и на 22 или 23 май е убит в землището на с. Люти брод, Врачанско. Месец по –късно е убит и Христо Иванов Стоянов в местността Просечник при с. Васильово, Ловешко. За него се предполага ,че след разпръскването на четата е тръгнал сам да се спасява. Нено Иванов Стоянов е заловен на 27 май до с. Литаково и е изпратен в Софийския затвор, където е жестоко малтретиран до освобождението му. Стефан Попдимитров е заловен около с. Люти брод и осъден от Русенския съд на заточение. Първоначално е изпратен в Цариградската тъмница, впоследствие е заточен на остров Родос.

В обобщение можем да кажем, че от деветимата габровци, участници в Ботевата чета четирима загиват със смъртта на героите. Това са военният командир Никола Войновски, Никола Бучакчи, Димитър Колев и Христо Иванов Стоянов.

Оцеляват и доживяват свободата останалите пет – Димитър Тодоров- Димитрото, Антон Андреев, Стефан Попдимитров, Нено Иванов и Цоню Данчев. Те се включват в изграждането на младата българска държава и с делата си правят така, че саможертвата на техните съграждани да придобия смисъл, а делото на Ботев и неговите четници да живее във времето.“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Започва дългоочакваният ремонт на стадион „Априлов“

Published

on

В началото на месец май започва основният ремонт „Васил Априлов“ в Габрово, информираха от местната общинска администрация.

В момента тече последната фаза от процедурата по съгласуване на техническия проект. Изпълнителят има ангажимент да извърши проектирането, строителните дейности и авторския надзор.

Стадионът е изграден през 1953 г., кaто до момента е претърпял някои частични ремонти и реконструкции. Разполага с писта за лекоатлетически бягания, съоръжения за други лекоатлетически дисциплини и футболен терен с естествена тревна настилка, но общото му състояние не е добро.

Това ще бъде втората мащабна инвестиция в спортно съоръжение през последните месеци след укрепването на спортното хале на стадион „Христо Ботев“ и изграждането на неговата модерна осветителна уредба.

Зареди още

Крими

Доживотен затвор за тревненеца, заклал майка на 3 деца

Published

on

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена на 3 април 2026 г., състав на Окръжен съд – Габрово осъди мъж от Трявна на доживотен затвор за умишлено убийство.

Подсъдимият Р.Г. бе признат за виновен в това, че на 21 март 2025 г., в двора на къща в Трявна, в условията на домашно насилие, умишлено умъртвил жена, с която е бил във фактическо съпружеско съжителство, чрез нанасяне с нож на множество прободно-порезни рани, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост.

За извършеното престъпление и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. „предпоследно“ и предл. “последно“ и т. 6а във вр. с чл. 115 от НК Р.Г. бе осъден на доживотен затвор, при първоначален специален режим на изтърпяване.

Съдът уважи изцяло предявените от децата и от майката на починалата граждански искове, като постанови Р.Г. да им заплати, обезщетения за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на общо 100 000 евро.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица