
Паметник на Никола Войновски в Габрово
В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Веселин Новков, ученик в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличено на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.
„Четата на Христо Ботев е сформирана през 1876г. Предназначението й е да премине река Дунав и да помогне на Врачанския революционен окръг със сила и с оръжие за унищожаване на османския ред. Решението за създаването на такава чета е взето през 1875 г. от апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов, които избират публициста Ботев за войвода на четата.
Девет габровци вземат участие в четата. Те заемат различни позиции в нея и имат различна съдба, но всички са ръководени от идеята да видят Отечеството свободно. Четейки сведенията и спомени за четата се открояват деветте имена на четниците, родом от Габрово. Сред тях личат тези на офицера Никола Войновски, Димитър Тодоров-Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан Попдимитров, Димитър Колев и Цоню Данчев.
Съдбата на Ботевата чета е известна. Бойният й път започва от румънските градове Турну Мъгуреле, Браила, Корабия, Зимнич, Гюргево и Бекет. Преминава през превземането на австрийския кораб „Радецки”, слизането на козлодуйския бряг и от там през сражения с турските части на Милин камък и връх Вола до нейния героичен край през лятото на 1876г.
Така като Ботев няма военна подготовка, от Русия е повикан Никола Войновски, родом от Габрово. Той е един от първите български офицери, завършил с чин поручик юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса.

Димитър Тодоров – Димитрото
След смъртта на войводата той повежда една част от момчетата и се добира до Троянския Балкан, където четата е окончателно разбита, а Войновски загива едва 26-годишен, ранен смъртоносно в гърдите. Според сведения той е носил отличителните атрибути на войводата Ботев.
В похода на четата към безсмъртието активно участие взема Димитър Тодоров, по- известен с името Димитрото. На тринайсет годишна възраст неговите очи виждат нещо, което нито едно дете на такава възраст не трябва да вижда. След разгрома на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа, поробителите преминават през Габрово и оставят послание.
Забучените две глави на бузлуджанските четници край Габрово трябвало да всяват страх и да служат за пример за всеки, който реши да се вдигне срещу властта. Младото тринайсет годишно момче решава, че от този момент нататък ще се бори за свободата „… „Аз си казах–това не се търпи. Аз ще последвам примера на тези юнаци, нека един ден и моята глава я закачат като техните“- разказва Димитрото в спомените си. Той е един от малкото оцелели, за да разкаже на поколенията подвизите на четата.
Антон Андреев Иванов също както войводата написва прощално писмо преди минаването на Дунава. Писмо само от три реда, три реда, в които се открива такава любов, отдаденост, истина и умствена зрялост
„Сладко е да умре човек за отечеството
Сега е време да предпочетеме горните думи.
Поздравявам ви и тръгвам.
Браила 1876″
Историята на Никола Бочакчи започва от борда на парахода, където той е случаен пътник, но въпреки това се въоръжава заедно с всички и тръгва по последния „път“- на безсмъртие.
За един от деветимата няма никаква друга информация, освен че е бил Ботев четник и това е Цоню Данчев.
За Димитър Колев е известно участието му. Сражава се смело и на 22 или 23 май е убит в землището на с. Люти брод, Врачанско. Месец по –късно е убит и Христо Иванов Стоянов в местността Просечник при с. Васильово, Ловешко. За него се предполага ,че след разпръскването на четата е тръгнал сам да се спасява. Нено Иванов Стоянов е заловен на 27 май до с. Литаково и е изпратен в Софийския затвор, където е жестоко малтретиран до освобождението му. Стефан Попдимитров е заловен около с. Люти брод и осъден от Русенския съд на заточение. Първоначално е изпратен в Цариградската тъмница, впоследствие е заточен на остров Родос.
В обобщение можем да кажем, че от деветимата габровци, участници в Ботевата чета четирима загиват със смъртта на героите. Това са военният командир Никола Войновски, Никола Бучакчи, Димитър Колев и Христо Иванов Стоянов.
Оцеляват и доживяват свободата останалите пет – Димитър Тодоров- Димитрото, Антон Андреев, Стефан Попдимитров, Нено Иванов и Цоню Данчев. Те се включват в изграждането на младата българска държава и с делата си правят така, че саможертвата на техните съграждани да придобия смисъл, а делото на Ботев и неговите четници да живее във времето.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Заплатите в Габровско: Ръст на цифрите, застой в класацията!

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1 102 евро. Числото расте – с почти 17% спрямо същия период на миналата година. Но расте и нещо друго: разстоянието между Габрово и областите, които го изпреварват в националната класация. А те са цели единадесет.
Това сочат официални данни, обявени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. По месеци динамиката изглежда стабилна: януари – 1 084 евро, февруари – 1 085 евро, март – 1 136 евро. Общото увеличение за тримесечието е 16,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г. – 16,0% в обществения сектор и 16,9% в частния.
Проблемът не е в темпото на растеж само по себе си. Проблемът е, че останалата страна не стои на място. Габрово се нарежда на дванадесето място сред областите по средна брутна заплата – след София (столица), Варна, София (област), Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Ловеч и Плевен. Присъствието на Шумен, Ловеч и Плевен пред традиционния индустриален и образователен център на Средна България е трудно да се нарече случайност.
Средната стойност от 1 102 евро прикрива дълбока пропаст между отделните сектори. На върха стоят заетите в „Държавно управление“ – 1 411 евро, следвани от тези в „Образование“ – 1 386 евро, и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ – 1 292 евро.
В дъното картината е съвсем различна. Работещите в „Административни и спомагателни дейности“ получават средно 707 евро – сума, която е почти два пъти по-малка от тази на държавния служител. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е на 779 евро, „Операции с недвижими имоти“ – на 833 евро.
Разликата не е в усилието. Разликата е в сектора, в който си попаднал. Особено тревожен е спадът на заплащането в редица дейности спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Сред засегнатите са „Образование“, „Култура, спорт и развлечения“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения“. Именно тези сектори задържат образованите хора в региона – или ги изпращат към по-големите градове, когато не могат да им предложат достатъчно. Когато заплатата в образованието и културата намалява, не губи само работещият в тях. Губи целият регион.
Ръстът от близо 17% за година звучи добре в отчет. В реалния живот обаче 1 102 евро средна месечна заплата в област, която изостава от единадесет други, не е повод за успокоение.

Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Новини
ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.
След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 7 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)






