
Паметник на Никола Войновски в Габрово
В Деня на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България, 2 юни, публикуваме научното съобщение на Веселин Новков, ученик в 11 клас на Национална Априловска гимназия, отличено на Националния исторически конкурс „170 години от рождението на Христо Ботев – 170 г. път към свободата, път към безсмъртието“.
„Четата на Христо Ботев е сформирана през 1876г. Предназначението й е да премине река Дунав и да помогне на Врачанския революционен окръг със сила и с оръжие за унищожаване на османския ред. Решението за създаването на такава чета е взето през 1875 г. от апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов, които избират публициста Ботев за войвода на четата.
Девет габровци вземат участие в четата. Те заемат различни позиции в нея и имат различна съдба, но всички са ръководени от идеята да видят Отечеството свободно. Четейки сведенията и спомени за четата се открояват деветте имена на четниците, родом от Габрово. Сред тях личат тези на офицера Никола Войновски, Димитър Тодоров-Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан Попдимитров, Димитър Колев и Цоню Данчев.
Съдбата на Ботевата чета е известна. Бойният й път започва от румънските градове Турну Мъгуреле, Браила, Корабия, Зимнич, Гюргево и Бекет. Преминава през превземането на австрийския кораб „Радецки”, слизането на козлодуйския бряг и от там през сражения с турските части на Милин камък и връх Вола до нейния героичен край през лятото на 1876г.
Така като Ботев няма военна подготовка, от Русия е повикан Никола Войновски, родом от Габрово. Той е един от първите български офицери, завършил с чин поручик юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса.

Димитър Тодоров – Димитрото
След смъртта на войводата той повежда една част от момчетата и се добира до Троянския Балкан, където четата е окончателно разбита, а Войновски загива едва 26-годишен, ранен смъртоносно в гърдите. Според сведения той е носил отличителните атрибути на войводата Ботев.
В похода на четата към безсмъртието активно участие взема Димитър Тодоров, по- известен с името Димитрото. На тринайсет годишна възраст неговите очи виждат нещо, което нито едно дете на такава възраст не трябва да вижда. След разгрома на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа, поробителите преминават през Габрово и оставят послание.
Забучените две глави на бузлуджанските четници край Габрово трябвало да всяват страх и да служат за пример за всеки, който реши да се вдигне срещу властта. Младото тринайсет годишно момче решава, че от този момент нататък ще се бори за свободата „… „Аз си казах–това не се търпи. Аз ще последвам примера на тези юнаци, нека един ден и моята глава я закачат като техните“- разказва Димитрото в спомените си. Той е един от малкото оцелели, за да разкаже на поколенията подвизите на четата.
Антон Андреев Иванов също както войводата написва прощално писмо преди минаването на Дунава. Писмо само от три реда, три реда, в които се открива такава любов, отдаденост, истина и умствена зрялост
„Сладко е да умре човек за отечеството
Сега е време да предпочетеме горните думи.
Поздравявам ви и тръгвам.
Браила 1876″
Историята на Никола Бочакчи започва от борда на парахода, където той е случаен пътник, но въпреки това се въоръжава заедно с всички и тръгва по последния „път“- на безсмъртие.
За един от деветимата няма никаква друга информация, освен че е бил Ботев четник и това е Цоню Данчев.
За Димитър Колев е известно участието му. Сражава се смело и на 22 или 23 май е убит в землището на с. Люти брод, Врачанско. Месец по –късно е убит и Христо Иванов Стоянов в местността Просечник при с. Васильово, Ловешко. За него се предполага ,че след разпръскването на четата е тръгнал сам да се спасява. Нено Иванов Стоянов е заловен на 27 май до с. Литаково и е изпратен в Софийския затвор, където е жестоко малтретиран до освобождението му. Стефан Попдимитров е заловен около с. Люти брод и осъден от Русенския съд на заточение. Първоначално е изпратен в Цариградската тъмница, впоследствие е заточен на остров Родос.
В обобщение можем да кажем, че от деветимата габровци, участници в Ботевата чета четирима загиват със смъртта на героите. Това са военният командир Никола Войновски, Никола Бучакчи, Димитър Колев и Христо Иванов Стоянов.
Оцеляват и доживяват свободата останалите пет – Димитър Тодоров- Димитрото, Антон Андреев, Стефан Попдимитров, Нено Иванов и Цоню Данчев. Те се включват в изграждането на младата българска държава и с делата си правят така, че саможертвата на техните съграждани да придобия смисъл, а делото на Ботев и неговите четници да живее във времето.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Крими
20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена на 3 ноември т.г., състав на Габровски окръжен съд осъди мъж от Севлиево на 20 години лишаване от свобода за умишлено убийство.
Подсъдимият О.Ю. бе признат за виновен в това, че на 23 май 2024 г., в къща на ул.“Светлина“ в Севлиево, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил майка си, нанасяйки ѝ множество удари с нож в областта на шията, гръдния кош и двете ръце.
За извършеното престъпление О.Ю. бе осъден на 20 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.

Новини
Иван Екимов стана държавен шампион по шахмат

9-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Иван Екимов стана държавен шампион в индивидуалните училищни първенства, които се проведоха в Боровец.

В най-оспорваната група на 9-годишните, при силна конкуренция, Иван оглави класирането след 4-ти кръг и не го изпусна до края.

С 5 победи, 2 равенства и без нито една загуба Иван се нареди първи сред 30 връстници, грабна купата и заслужи титлата държавен шампион.




Освен престижното отличие Иван Екимов повишава и личния си рейтинг с 45 точки.


-
Новинипреди 7 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 5 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Културапреди 7 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Новинипреди 7 дниТържествен Академичен съвет за Деня на народните будители
-
Културапреди 6 дни55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа
-
Новинипреди 5 дниСевлиево говори за живота: градът, имащ смелостта да говори за репродуктивното здраве
-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ приема втория в елита в мач за Купата на България
-
Културапреди 5 дниЕмблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово







