Новини, Общество|18.04.2019 18:10

„Дико гори“ развълнува габровци

© Copyright 2019 — Gabrovo News. All Rights Reserved

В средата на тази седмица една статия, чиято автор е габровецът Ивелин Николов и озаглавена от него: „Дико гори“, предизвика вълна от мнения, коментари, одобрение и неодобрение в социалната мрежа. Чрез материала си Ивелин Николов, който е и главен редактор на вестник „Дума“, направи своя прочит на нещата, във връзка със събитията от последните дни в Габрово и управлението на града през последните години. Социалната мрежа се оказа и арената, на която различните мнения си дадоха среща. Две позиции – тази на габровската писателка и доктор по философия Мирела Костадинова, и тази на общинския пиар Десислава Сутева, направиха впечатление и в тази връзка решихме да ги направим публични, за да покажем различните гледни точки в този неразрешим словесен дуел.

Публикуваме без редакторска намеса коментарите на д-р Костадинова, живееща и работеща извън Габрово от няколко години насам, и този на главния експерт в Община Габрово Десислава Сутева, споделени публично във фейсбук. 

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив

Мирела Костадинова: „Тръгнах си от Габрово омерзена. Омерзена от местния феодализъм, от това, че във всяка институция те подхвърлят като вещ, от това, че добрите, талантливите и можещи хора са сритани с кални ботуши в ъгъла на града и непрестанно някой убеждава, че е НЕЩОТО, а всички останали са НИЩОТО… Бедност, нищета, безвремие, безпътица, нещастие, смрад… И теменужки…

Принудиха ме да напусна работа по най-мръсния и долен начин. Чрез психически тормоз, който знаете е недоказуем. Убеждавайки ме, че образованието ми не стига, за да вземам нормална заплата и да има човешко отношение към мен. Дълго съм стояла права на червеното килимче… Като ученичка пред изключване. И не само аз… Много други честни хора изгоряха.

В повечето институции в града, директор е някакъв завършен примат, загубил човешкия си образ, овълчен, алчен, самозабравил се и с безмерна воля за власт, лишен от всякаква култура. От къде се взе това нищожно желание за власт? За заграбване, за принизяване на човека, който стои срещу теб. Всичките ми познати и приятели в града са нещастни, много нещастни… Без цел. Без смисъл. Без хляб. До кога? Негодна е всяка държава, която прави нещастен дори само един свой поданик… Кой го беше казал? Спомняте ли си? А аз препрочитам книгите му и знам, че в живота има естествен ред. И всичко загнило, боклучаво отвътре, което мрази човека, като такъв и сам по себе си, си отива като куче без история…

Дами и господа, управляващи моето Габрово, съсипахте стотици човешки съдби и животи, как спите? Как се гледате в огледало? С кои ръце милвате децата си? Или Вашата съвест е чиста, защото не е употребявана? Сигурна съм в това. Но в големия Космос има една невидима ножичка, която клъцва туморните образования на обществото и ги захвърля в ЗАБРАВАТА…“

Десислава Сутева, снимка: Община Габрово

На другия полюс е мнението на главния експерт в Отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово Десислава Сутева, според която

„ГАБРОВО Е ЛЮБОВ, ТРУД И ПОСТОЯНСТВО!

“Дико гори!“ е местен градски виц отпреди 30-тина години.

Габровци си разказват, че когато бащата в местната многолюдна ромска фамилия Дико вдигнал висока температура, жена му Божана по погрешка вместо в тогавашната Бърза помощ телефонирала в Пожарната с репликата: „Дико гори!“.

Но съвсем не е вярно, че това е единственото провинение на Диковата фамилия.

Габровска съм от 43 години. Живяла съм на ул. „Зелена ливада“ в първите 12 от тях. Къщата на Диковите, както ги наричахме тогава, се виждаше от всички прозорци на панелния ни апартамент. Имах кученце, което един прекрасен ден изчезна, докато се разхождаше на терасата. Баща ми тръгна да го търси. Сещате ли се къде беше? Беше в Диковия двор.

И други неща сме търсили и намирали там. Не обвинявам, не съдя и не наричам „крадци“ хората, които и тогава и днес са мои съседи.

Но не едно откраднато и върнато кученце е проблемът тук.

Проблем е леката ръка, с която в една публикация е зачеркнато Габрово.

Сложен е кръст на всички нас – хората, които ходим на работа, имаме семейства или бизнес тук; на децата, които учат, творят, спортуват, печелят световни и европейски отличия и прославят Габрово.

Всички тези хора не са „депресивно отчаяни“!

Те не са сянка! Те строят църква, разширяват производства, борят се – успяват или се провалят, но не се оплакват.

Габрово не се оплаква!

В Габрово девизът на индустриалеца Пенчо Семов: „Любов, труд и постоянство“ е вграден в герба на града и вдъхновява хората, които днес пишат историята на това място.

А историята на това място е показала, че Габрово винаги носи новото и търси промяната, както явно му е „писано“ да се случи и сега.

Габрово не е самотен остров – приватизацията и реституцията, крахът на големите промишлени гиганти, омразата и дори чувството за безнаказаност, срещу което Габрово извиси глас в последните дни, са национална болест, а не габровска!

Едно е вярно, когато в Габрово “Дико гори!“ значи е време за промяна!

Онази, която трябва да донесе спокоен живот и благоденствие на всички, който уважават реда и законите, независимо от какъв етнос са и в кой град на страната живеят!“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

2 коментара

  • Другарко Сутева, статията не зачерква Габрово . Статията отчерква с години не назовани проблеми , които превърнаха Габрово от средно голям развиващ се промишлен център във малко градче в околностите на Севлиево със шивашка промишленоат на ишлеме . И със постепенно изчезващо професионално образование и училища.Никой не слага кръст на работещите хора в града ни, освен некъдърното управление на държавата през последните много години. Между впрочем местоимението НИЕ във Ваше лице за ходещ на работа човек изглежда доста СТРАННО. Тичането след кмета на Общината и правене на СНИМКИ на всяка стъпка на управляващите , публикуването им с детирамби едва ли е работата помагаща на Габрово да върви напред !

Напиши коментар