Свържи се с нас

Култура

Пресъздават Лазаровден в „Етър”-а

Върбовото венче на лазарката я пази от магии, завист и змейова любов

Published

on

На 20 април от 11.30 и 13.30 часа момичетата, включени в образователната програма на „Етър”-а „Училище за лазарки”, ще представят в музея традиционния за Лазаровден обичай Лазаруване!

Празникът се отбелязва на осмия ден преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници, посветен на любовта и плодородието.

Според народната традиция празникът, наричан още „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който момите, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се гиздят, да се задомяват. Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“, че „мома, ако не е била на Лазар не може да се задоми“, затова на такива моми се гледало с пренебрежение и присмех.

Лазарките са момичета от 10 до 16 години, разделени по групи с еднакъв възрастов състав. „Бъдещите“ моми започват да се готвят за участието си в обреда още „среди пости”, като се събират, за да разучават и да си припомнят лазарските песни и танци.

Музеят „Етър” възражда тази традиция с провеждането на „Училище за лазарки” – образователна програма, която се реализира от девет години, а интересът расте с всяко следващо издание.
Любопитни факти за Лазаруването

В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за ,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.

В Добруджа и в някои тракийски райони лазаруват малки момичета до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.

В южните и източни райони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията ,,Лазарица”, ,,буенец”, ,,кол”, ,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.


В Североизточна България се наблюдават три възрастови групи лазарки – малки момиченца, момичета между 10 и 13 години и големи моми, като именно в тази последователност те обикалят селото.

В отделни села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „буенек”и „булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.

В Източна Тракия лазарките правят кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски дрехи. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.

Общо за всички лазарски групи е изискването в облеклото им да има елементи от невестинска премяна.

Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов. Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.

След кумиченето момите „говеят” , т. е. не говорят на кумата до Великден , когато се събират на гости в дома й. Там се гощават и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Книгата „Исторически съдебни процеси“ на Николай Ангелов представят в Дряново

Published

on

Този четвъртък, 13 март, от 17.30 часа в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“, Исторически музей – Дряново организира представяне на книгата „Исторически съдебни процеси“ от Николай Ангелов. Изданието получи Априловската награда за ръкопис, отпечатан безплатно в определен тираж от габровското издателство „Екс-прес“ през 2024 г.

Днес книгата вече е факт – 200-странично изследване, с високо полиграфско качество. В съдържанието са включени предговор от автора и 19 текста по 17 теми, посветени на знакови дела, оставили отпечатък в световната история. Хронологическият обхват на изследването е от V в. пр.н.е. (делото срещу Сократ) до 20-те години на ХХ век.

Всяко разгледано дело е представено в контекста на времето – бит, войни, идеологически и религиозни конфликти, морал, съдебни практики, политически интереси и социални процеси.

Авторът, юрист по образование, не само проследява детайлите на всяко съдопроизводство, но и прави правен анализ на хода на делата и решенията по тях. В същото време той ги свързва със значими исторически събития и последиците, които са произтекли от тях. Това не е книга за леки четива преди сън или на плажа. Тя е насочена към широк кръг читатели, с интерес към историята и правото.

Въпреки достъпния стил, текстът е сериозно историко-правно изследване и ще допадне на онези, които търсят задълбочен анализ, а не сензационни подробности.

Зареди още

Култура

Вечер, посветена на младите поети в Младежки център Габрово

Published

on

На 21 март, по повод Световния ден на поезията, Младежки център – Габрово и клуба на любителите на книги „Книжни червеи“ кани всички млади поети от 14 до 29 години да извадят своите авторски стихове от тетрадките и да им вдъхнат живот. Събитието е наречено „Поезия и музика в Младежки център – Габрово“ и на него млади таланти ще се съберат, за да се запознаят и четат свои стихове.

Поканени са и младите музиканти – да изпълнят като акомпанимент музиката, която ги вдъхновява или която сами са композирали. Помислено е и за срамежливите, млади хора, с афинитет към сцената, ще поемат ролята на рецитатори, ако авторът не се чувства сигурен пред публика.

Началото на събитието е 18.00 часа, мястото – Младежки център – Габрово. Желаещите да споделят своето творчество могат да пишат на адрес: yc@gabrovo.bg , да се обадят на телефон 088 790 7075 или направо да се запишат чрез Гугъл формуляра, който могат да намерят също в социалните мрежи и сайта на Младежкия център.

Членовете на клуба и младежките работници имат амбицията да издадат стиховете в малък вестник, който да се разпространи в училищата и младежките зони в града, и да популяризира творчеството на младите габровски поети.

Събитието е отворено за всички младежи, които желаят да споделят своите творби или да присъстват като публика. Заповядайте на 21 март в Младежки център Габрово и станете част от празника на поезията, нотите и младостта!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица