Свържи се с нас

Новини

„Дико гори“ развълнува габровци

Published

on

© Copyright 2019 — Gabrovo News. All Rights Reserved

В средата на тази седмица една статия, чиято автор е габровецът Ивелин Николов и озаглавена от него: „Дико гори“, предизвика вълна от мнения, коментари, одобрение и неодобрение в социалната мрежа. Чрез материала си Ивелин Николов, който е и главен редактор на вестник „Дума“, направи своя прочит на нещата, във връзка със събитията от последните дни в Габрово и управлението на града през последните години. Социалната мрежа се оказа и арената, на която различните мнения си дадоха среща. Две позиции – тази на габровската писателка и доктор по философия Мирела Костадинова, и тази на общинския пиар Десислава Сутева, направиха впечатление и в тази връзка решихме да ги направим публични, за да покажем различните гледни точки в този неразрешим словесен дуел.

Публикуваме без редакторска намеса коментарите на д-р Костадинова, живееща и работеща извън Габрово от няколко години насам, и този на главния експерт в Община Габрово Десислава Сутева, споделени публично във фейсбук. 

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив

Мирела Костадинова: „Тръгнах си от Габрово омерзена. Омерзена от местния феодализъм, от това, че във всяка институция те подхвърлят като вещ, от това, че добрите, талантливите и можещи хора са сритани с кални ботуши в ъгъла на града и непрестанно някой убеждава, че е НЕЩОТО, а всички останали са НИЩОТО… Бедност, нищета, безвремие, безпътица, нещастие, смрад… И теменужки…

Принудиха ме да напусна работа по най-мръсния и долен начин. Чрез психически тормоз, който знаете е недоказуем. Убеждавайки ме, че образованието ми не стига, за да вземам нормална заплата и да има човешко отношение към мен. Дълго съм стояла права на червеното килимче… Като ученичка пред изключване. И не само аз… Много други честни хора изгоряха.

В повечето институции в града, директор е някакъв завършен примат, загубил човешкия си образ, овълчен, алчен, самозабравил се и с безмерна воля за власт, лишен от всякаква култура. От къде се взе това нищожно желание за власт? За заграбване, за принизяване на човека, който стои срещу теб. Всичките ми познати и приятели в града са нещастни, много нещастни… Без цел. Без смисъл. Без хляб. До кога? Негодна е всяка държава, която прави нещастен дори само един свой поданик… Кой го беше казал? Спомняте ли си? А аз препрочитам книгите му и знам, че в живота има естествен ред. И всичко загнило, боклучаво отвътре, което мрази човека, като такъв и сам по себе си, си отива като куче без история…

Дами и господа, управляващи моето Габрово, съсипахте стотици човешки съдби и животи, как спите? Как се гледате в огледало? С кои ръце милвате децата си? Или Вашата съвест е чиста, защото не е употребявана? Сигурна съм в това. Но в големия Космос има една невидима ножичка, която клъцва туморните образования на обществото и ги захвърля в ЗАБРАВАТА…“

Десислава Сутева, снимка: Община Габрово

На другия полюс е мнението на главния експерт в Отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово Десислава Сутева, според която

„ГАБРОВО Е ЛЮБОВ, ТРУД И ПОСТОЯНСТВО!

“Дико гори!“ е местен градски виц отпреди 30-тина години.

Габровци си разказват, че когато бащата в местната многолюдна ромска фамилия Дико вдигнал висока температура, жена му Божана по погрешка вместо в тогавашната Бърза помощ телефонирала в Пожарната с репликата: „Дико гори!“.

Но съвсем не е вярно, че това е единственото провинение на Диковата фамилия.

Габровска съм от 43 години. Живяла съм на ул. „Зелена ливада“ в първите 12 от тях. Къщата на Диковите, както ги наричахме тогава, се виждаше от всички прозорци на панелния ни апартамент. Имах кученце, което един прекрасен ден изчезна, докато се разхождаше на терасата. Баща ми тръгна да го търси. Сещате ли се къде беше? Беше в Диковия двор.

И други неща сме търсили и намирали там. Не обвинявам, не съдя и не наричам „крадци“ хората, които и тогава и днес са мои съседи.

Но не едно откраднато и върнато кученце е проблемът тук.

Проблем е леката ръка, с която в една публикация е зачеркнато Габрово.

Сложен е кръст на всички нас – хората, които ходим на работа, имаме семейства или бизнес тук; на децата, които учат, творят, спортуват, печелят световни и европейски отличия и прославят Габрово.

Всички тези хора не са „депресивно отчаяни“!

Те не са сянка! Те строят църква, разширяват производства, борят се – успяват или се провалят, но не се оплакват.

Габрово не се оплаква!

В Габрово девизът на индустриалеца Пенчо Семов: „Любов, труд и постоянство“ е вграден в герба на града и вдъхновява хората, които днес пишат историята на това място.

А историята на това място е показала, че Габрово винаги носи новото и търси промяната, както явно му е „писано“ да се случи и сега.

Габрово не е самотен остров – приватизацията и реституцията, крахът на големите промишлени гиганти, омразата и дори чувството за безнаказаност, срещу което Габрово извиси глас в последните дни, са национална болест, а не габровска!

Едно е вярно, когато в Габрово “Дико гори!“ значи е време за промяна!

Онази, която трябва да донесе спокоен живот и благоденствие на всички, който уважават реда и законите, независимо от какъв етнос са и в кой град на страната живеят!“


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица