Новини
„Дико гори“ развълнува габровци

© Copyright 2019 — Gabrovo News. All Rights Reserved
В средата на тази седмица една статия, чиято автор е габровецът Ивелин Николов и озаглавена от него: „Дико гори“, предизвика вълна от мнения, коментари, одобрение и неодобрение в социалната мрежа. Чрез материала си Ивелин Николов, който е и главен редактор на вестник „Дума“, направи своя прочит на нещата, във връзка със събитията от последните дни в Габрово и управлението на града през последните години. Социалната мрежа се оказа и арената, на която различните мнения си дадоха среща. Две позиции – тази на габровската писателка и доктор по философия Мирела Костадинова, и тази на общинския пиар Десислава Сутева, направиха впечатление и в тази връзка решихме да ги направим публични, за да покажем различните гледни точки в този неразрешим словесен дуел.
Публикуваме без редакторска намеса коментарите на д-р Костадинова, живееща и работеща извън Габрово от няколко години насам, и този на главния експерт в Община Габрово Десислава Сутева, споделени публично във фейсбук.

Мирела Костадинова, снимка: Личен Архив
Мирела Костадинова: „Тръгнах си от Габрово омерзена. Омерзена от местния феодализъм, от това, че във всяка институция те подхвърлят като вещ, от това, че добрите, талантливите и можещи хора са сритани с кални ботуши в ъгъла на града и непрестанно някой убеждава, че е НЕЩОТО, а всички останали са НИЩОТО… Бедност, нищета, безвремие, безпътица, нещастие, смрад… И теменужки…
Принудиха ме да напусна работа по най-мръсния и долен начин. Чрез психически тормоз, който знаете е недоказуем. Убеждавайки ме, че образованието ми не стига, за да вземам нормална заплата и да има човешко отношение към мен. Дълго съм стояла права на червеното килимче… Като ученичка пред изключване. И не само аз… Много други честни хора изгоряха.
В повечето институции в града, директор е някакъв завършен примат, загубил човешкия си образ, овълчен, алчен, самозабравил се и с безмерна воля за власт, лишен от всякаква култура. От къде се взе това нищожно желание за власт? За заграбване, за принизяване на човека, който стои срещу теб. Всичките ми познати и приятели в града са нещастни, много нещастни… Без цел. Без смисъл. Без хляб. До кога? Негодна е всяка държава, която прави нещастен дори само един свой поданик… Кой го беше казал? Спомняте ли си? А аз препрочитам книгите му и знам, че в живота има естествен ред. И всичко загнило, боклучаво отвътре, което мрази човека, като такъв и сам по себе си, си отива като куче без история…
Дами и господа, управляващи моето Габрово, съсипахте стотици човешки съдби и животи, как спите? Как се гледате в огледало? С кои ръце милвате децата си? Или Вашата съвест е чиста, защото не е употребявана? Сигурна съм в това. Но в големия Космос има една невидима ножичка, която клъцва туморните образования на обществото и ги захвърля в ЗАБРАВАТА…“

Десислава Сутева, снимка: Община Габрово
На другия полюс е мнението на главния експерт в Отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово Десислава Сутева, според която
„ГАБРОВО Е ЛЮБОВ, ТРУД И ПОСТОЯНСТВО!
“Дико гори!“ е местен градски виц отпреди 30-тина години.
Габровци си разказват, че когато бащата в местната многолюдна ромска фамилия Дико вдигнал висока температура, жена му Божана по погрешка вместо в тогавашната Бърза помощ телефонирала в Пожарната с репликата: „Дико гори!“.
Но съвсем не е вярно, че това е единственото провинение на Диковата фамилия.
Габровска съм от 43 години. Живяла съм на ул. „Зелена ливада“ в първите 12 от тях. Къщата на Диковите, както ги наричахме тогава, се виждаше от всички прозорци на панелния ни апартамент. Имах кученце, което един прекрасен ден изчезна, докато се разхождаше на терасата. Баща ми тръгна да го търси. Сещате ли се къде беше? Беше в Диковия двор.
И други неща сме търсили и намирали там. Не обвинявам, не съдя и не наричам „крадци“ хората, които и тогава и днес са мои съседи.
Но не едно откраднато и върнато кученце е проблемът тук.
Проблем е леката ръка, с която в една публикация е зачеркнато Габрово.
Сложен е кръст на всички нас – хората, които ходим на работа, имаме семейства или бизнес тук; на децата, които учат, творят, спортуват, печелят световни и европейски отличия и прославят Габрово.
Всички тези хора не са „депресивно отчаяни“!
Те не са сянка! Те строят църква, разширяват производства, борят се – успяват или се провалят, но не се оплакват.
Габрово не се оплаква!
В Габрово девизът на индустриалеца Пенчо Семов: „Любов, труд и постоянство“ е вграден в герба на града и вдъхновява хората, които днес пишат историята на това място.
А историята на това място е показала, че Габрово винаги носи новото и търси промяната, както явно му е „писано“ да се случи и сега.
Габрово не е самотен остров – приватизацията и реституцията, крахът на големите промишлени гиганти, омразата и дори чувството за безнаказаност, срещу което Габрово извиси глас в последните дни, са национална болест, а не габровска!
Едно е вярно, когато в Габрово “Дико гори!“ значи е време за промяна!
Онази, която трябва да донесе спокоен живот и благоденствие на всички, който уважават реда и законите, независимо от какъв етнос са и в кой град на страната живеят!“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.
Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.
Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.
При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.
По случая е образувано бързо производство.

Икономика
Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
Култура
ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.


-
Кримипреди един денДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди един денУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 7 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 6 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди 13 часа32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди един денТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди 2 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди 2 дниОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата







