Новини
Какво искат децата?

SmartyKids – Габрово, ул.“Софроний Врачански“ 1, офис 6
Това е въпрос, на който можем да пишем всевъзможни отговори – като започнем от шоколад и стигнем до приключения в космоса. А най-краткият отговор е: Всичко! Въпреки това, решихме да направим един по-задълбочен анализ на техните желания и какво пропускаме, докато растат децата.
Детството е златният период за човешката душа. Времето, когато се чувстваме истински свободни, вдъхновени и енергични.
– Идеите ни са безброй;
– Мечтите ни са живи и реалистични, благодарение на яркото ни въображение;
– За приятелите си даваме и последната си играчка;
– Харесват ни щуротиите и белите;
– Падаме, ставаме и продължаваме напред към новата игра;
– Постоянно си измисляме нови и нови предизвикателства, търсим си съмишленици. Можем да играем от сутрин до вечер и пак да не ни стига;
– Обичаме филмчетата, приказките, да си играем с децата;
И най-вече обичаме времето, прекарано с нашите родители – вниманието, грижите, усмивките и споделените мигове заедно.

И така – какво искат децата?
Децата искат удовлетворяване на нуждите им на мига и първото, което правят, е да се огледат за източника на тяхното задоволяване. Децата са избирателни „потребители“ и много лоялни към добрите си „партньори“. В психологията е въведено понятието „значимите възрастни“, които в живота на детето се явяват родители и учители. От другата страна стоят връстниците и приятелите. Това са двата източника на удовлетворение за децата – значимите възрастни и приятелите.
Най-важните хора в живота на децата са родителите им. Те са първият и основен източник на задоволяване на потребностите им – като се започне от физиологичната нужда от храна, вода, облекло, топлина, дом и уют, и се продължи към психо-емоционалните им нужди от любов, внимание, грижа, подкрепа, възпитание и т.н.
Ключова роля на родителите е да поставят граници на поведение и на позволените неща. Тези граници и рамки служат за компас в периода на адаптация на децата към заобикалящата ги среда. Това са и първите стъпки в изграждането на ценностната им система.
Приятелите са другият значим източник на щастие в живота на всяко дете. Приятелите дават усещане за подкрепа, споделеност, приключения, игри, забавление. Близостта, която изграждат, ги кара да се чувстват уверени в себе си, силни, способни. Много често са и основна провокация по пътя ни към успеха.
В добрия приятел едно дете може да се огледа, да поправи грешките си, да пожелае да бъде по-добро. Ето защо е много важно да сме информирани с какви деца общуват децата ни.
Този кръг от Аз-детето -> моите родители -> моите приятели изгражда личната самооценка на детето. Когато тези връзки и взаимодействия са в разбирателство и синхрон, детето се учи повече да споделя вещите и преживяванията си и по-малко да отделя време да иска ненужни неща.
Всяко искане на поредната вещ при децата е симптом на дефицит на внимание от значимите хора в живота им. Искреното желание на всяко дете е да има с кого да си играе, кой да го изслуша, с кого да сподели, с кого да се смее, на кого да демонстрира новите си придобивки или умения. Зад всяко щастливо дете стоят щастливи родители и щастливи приятели.

Автор на този е анализ е София Димова, психолог, треньор обучения и преподавател в SmartyKids.
Ако и Вие желаете да се присъедините към семейството на SmartyKids в Габрово, регистрирайте се за безплатен ШОУ УРОК, позвънете на телефон: +359 897 970 400, посетете официалната форма в сайта, чрез лично съобщение във фейсбук страницата, или заповядайте на адрес: ул.“Софроний Врачански“ 1, офис 6.
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 7 дниАндрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона






