снимка: ЕМО „Етър“
Хиляди българи избраха да посетят Етнографски музей на открито „Етър” на Еньовден – празник на билките, слънцето и водата. Най-голямото струпване на хора бе около мястото, където две от демонстраторките виеха венчета и връзваха китки от билки.
Седемдесет и седем и половина са билките в един еновденски венец, всяка е за определена болест, а половината билка е тайната, която лекува незнайната болест. Тази вяра, залегнала в паметта на много габровци, все още изненадва туристите от други части на страната и чужденците. Научават за нея от разказа на двете демонстраторки, а още на входа на музея са минали през големия еньовденски венец – с вярата, че това ще им донесе здраве.
снимка: ЕМО „Етър“
Мадлен Тодорова от Стражица знае, че билките се берат рано сутрин на 24 юни – Еньовден.
„Хората влизат в реките, защото слънцето се е окъпало преди това там. Така са по-здрави, запазват човешкото в себе си и постигат хармония”, разказва Мадлен Тодорова, докато чака търпеливо на голямата опашка, за да си вземе еньовденски китка и венче.
Доста по възрастни от нея жени, също от опашката, чуват момичето и подхвърлят, че растенията могат да влияят на емоциите между двама души. Освен за здраве, те искат да получат и от билката за любов. Венета Христова от Русе посочва внуците си, за да покаже, че вече е изживявала това чувство, което за нея е „най-чист и светъл дар за човек”. Не споделя дали еньовденските билки имат връзка с любовната й емоция, но се усмихва леко загадъчно.
Участниците във Фестивал на фестивалите
Проявите, посветени на Еньовден в ЕМО „Етър” започнаха още на 22 юни с двудневен „Фестивал на фестивалите”, по време на който бяха направени 19 презентации от представители на празници и фестивали, посветени на храната, които се провеждат в различни части на България.
По време на дискусията бе подчертано, че чрез храната все повече населени места се опитват да представят себе си пред външния свят. Не един и два примера доказват това.
Фестивалът „Ракия – магия” е празник за любителите на твърдите алкохолни напитки и добрата компания!
Село Ганчовец увеличава населението си.
До голяма степен това се дължи на фестивала „Ракия – магия”, който провокира все по-голям интерес сред любителите на твърдите алкохолни напитки и на приятната компания. Фестивалът се провежда в началото на септември, а в селото един от двата културни центъра е кръчмата.
Селският мол представи пестила в Брюксел!
Силвия Черкезова представи една инициатива, станала много популярна в цялата страна като „Селски мол”, където главните участници са от малките населени места. Те показват пред по-широка публика традиционни храни и продукция. Част от философията на Селския мол е да се щади земята, която храни човечеството. „Искаме някой ден на Селски мол хората да отиват като на празник”, сподели Силвия Черкезова.
Орехите – емблемата на казанлъшкото село Голямо Дряново!
Национален фестивал на ореха се провежда от пет години в казанлъшкото село Голямо Дряново. Населеното място е едно от най-малките в региона. Около 200 души живеят там, но те имат певческа и кукерска трупи. Празникът на ореха има за цел да популяризира тази много характерна за казанлъшко култура. Фестивалът не е насочен толкова към храните, а към традиционното, към натуралните биологични продукти и съхранението на родния фолклор.
Суджукът прослави Горна Оряховица!
Суджукът е запазена марка на това населено място. Само три фирми имат право да произвеждат този продукт. Празникът на горнооряховския суджук е много популярен в страната. Първото захранване на горнооряховско бебе става с местен суджук. Рецептата му се запазва непроменена през годините. Северните стрехи на работилниците са местата, където се суши суджука. Развитието на технологиите се пренася и в производството на този продукт, без да промени вкуса му. Легендите за създаване на суджука са различни, но във всяка от тях прави впечатление предприемчивостта на населението.
Половин година е нужна, за да се приготви Еленски бут!
Балканджиите имат практичен подход към храната си. Традициите за приготвянето на Еленски бут са семейни. Често се срещат разлики в използваната от съседни семейства технологии. Около половин година е времето за приготвяне на един Еленски бут, а консумацията може да продължи до две години.
От 100 години наложеният пелин дава поминък на хората от село Змейово!
Змейовският пелин може да е сладък или горчив, а за него се ползва най-доброто грозде. Претакането на пелина продължава около 2-3 седмици, а избистрянето му – 40 дни. Старите майстори пазят ревниво рецептите, по които приготвят пелина си. Всеки важен момент от живота на змейовската общност е свързан с пиенето на пелин.
Добруджанският хляб от село Спасово и шарената сол от село Бъта бяха отличените продукти от базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия – второто събитие от „Фестивал на фестивалите”.
снимка: ЕМО „Етър“
Мария Кършева, секретар на читалище „Никола Вапцаров” в село Бъта получи наградата и сподели, че няма семейство в тяхното населено място, в което да не се прави шарена сол.
„Навремето не е имало миксери и всички съставки са били слагани в кутел. Препечена царевица, препечени тиквени семки, готварска сол, изсушен сминдух, чобрица (местно наименование на чубрица б.р.), който обича люто – стрити сухи люти чушки и препечено брашно. При последната съставка трябва да се внимава да не нагарча. Всяко семейство си приготвя шарената сол, която е неизбежна. Както и хляба, тя присъства на трапезата ни всеки ден – в делник, в празник, по тъжен и по весел повод”.
Мария Колева от добричкото село Спасово приема наградата от името на цялата група, с която вземат участие във „Фестивала на фестивалите”. В селото се провежда „Празник на хляба, житото и Добруджа”. В ЕМО „Етър” групата се представя с обредни хлябове.
Както често се казва, в този живот случайни неща няма. Още преди да започне дегустацията от страна на журито се оказа, че щандовете на селата Бъта и Спасово са един до друг.
снимка: ЕМО „Етър“
Наградите, които бяха връчени за продуктите, приготвени от представители на двете населени места имат сувенирна стойност и в тях е заложена местната габровска традиция.
снимка: ЕМО „Етър“
Габровска паница за супа с дървена лъжица към нея. Гаванката е с размери, които биха ти позволили по-скоро да опиташ от ястието, отколкото да се нахраниш. Но ще опиташ, ако можеш, защото на дъното на паницата предвидливите габровски майстори са поставили дупка. Когато стопанката сипва, част от чорбата да изтече обратно в тенджерата. Все пак някакво количество остава, но върху лъжицата също е пробита дупка, която връща част от ястието обратно, още преди човек да успее да я поднесе към устата си.
Вкусните и много характерни за различни региони ястия затрудниха журито да избере двама фаворити.
Качамакът, който Милена Стайкова от Исперих предложи на базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия в ЕМО „Етър” буквално бе разграбен. Вкусното ястие свърши, независимо от значителното количество, което бе приготвено. Милена Стайкова представя събитието Панаир на царевицата.
снимка: ЕМО „Етър“
Не само в село Спасово приготвят много характерния добруджански хляб. Самодейците от читалище „Възраждане” в Сребърна също знаят как става това. „Гозбите на Добруджа” е представяният от тях кулинарен фестивал. На щанда си в ЕМО „Етър” те показват тестени изделия. „Все пак Добруджа е житницата на България”, не пропускат да припомнят те. Рецептата им за най-вкусния домашно приготвен хляб е: кубче мая, лъжичка захар, лъжичка сол, малко оцет, олио и 600 грама вода и килограм брашно. Замесва се и втасва около половин час. Типов, от бяло брашно и царевичен – това са хлябовете, които добруджанците от Сребърна предлагат за дегустация на посетителите в ЕМО „Етър”.
Читалищата от габровските села Козирог и Недевци се представят с домашни продукти, които изчезват от трапезата на българите. От 22:00 часа на 22 юни до 08:30 часа на 23 юни младата Виктория Великова приготвя ястията, които съдържат достатъчно количество домашно масло. Зелена баница и тиквеник са „перлите в короната” на нейното готварско изкуство.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.
На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.
Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).
Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).
Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.
„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.
„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.
Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.
Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.
На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.
Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци