снимка: ЕМО „Етър“
Хиляди българи избраха да посетят Етнографски музей на открито „Етър” на Еньовден – празник на билките, слънцето и водата. Най-голямото струпване на хора бе около мястото, където две от демонстраторките виеха венчета и връзваха китки от билки.
Седемдесет и седем и половина са билките в един еновденски венец, всяка е за определена болест, а половината билка е тайната, която лекува незнайната болест. Тази вяра, залегнала в паметта на много габровци, все още изненадва туристите от други части на страната и чужденците. Научават за нея от разказа на двете демонстраторки, а още на входа на музея са минали през големия еньовденски венец – с вярата, че това ще им донесе здраве.
снимка: ЕМО „Етър“
Мадлен Тодорова от Стражица знае, че билките се берат рано сутрин на 24 юни – Еньовден.
„Хората влизат в реките, защото слънцето се е окъпало преди това там. Така са по-здрави, запазват човешкото в себе си и постигат хармония”, разказва Мадлен Тодорова, докато чака търпеливо на голямата опашка, за да си вземе еньовденски китка и венче.
Доста по възрастни от нея жени, също от опашката, чуват момичето и подхвърлят, че растенията могат да влияят на емоциите между двама души. Освен за здраве, те искат да получат и от билката за любов. Венета Христова от Русе посочва внуците си, за да покаже, че вече е изживявала това чувство, което за нея е „най-чист и светъл дар за човек”. Не споделя дали еньовденските билки имат връзка с любовната й емоция, но се усмихва леко загадъчно.
Участниците във Фестивал на фестивалите
Проявите, посветени на Еньовден в ЕМО „Етър” започнаха още на 22 юни с двудневен „Фестивал на фестивалите”, по време на който бяха направени 19 презентации от представители на празници и фестивали, посветени на храната, които се провеждат в различни части на България.
По време на дискусията бе подчертано, че чрез храната все повече населени места се опитват да представят себе си пред външния свят. Не един и два примера доказват това.
Фестивалът „Ракия – магия” е празник за любителите на твърдите алкохолни напитки и добрата компания!
Село Ганчовец увеличава населението си.
До голяма степен това се дължи на фестивала „Ракия – магия”, който провокира все по-голям интерес сред любителите на твърдите алкохолни напитки и на приятната компания. Фестивалът се провежда в началото на септември, а в селото един от двата културни центъра е кръчмата.
Селският мол представи пестила в Брюксел!
Силвия Черкезова представи една инициатива, станала много популярна в цялата страна като „Селски мол”, където главните участници са от малките населени места. Те показват пред по-широка публика традиционни храни и продукция. Част от философията на Селския мол е да се щади земята, която храни човечеството. „Искаме някой ден на Селски мол хората да отиват като на празник”, сподели Силвия Черкезова.
Орехите – емблемата на казанлъшкото село Голямо Дряново!
Национален фестивал на ореха се провежда от пет години в казанлъшкото село Голямо Дряново. Населеното място е едно от най-малките в региона. Около 200 души живеят там, но те имат певческа и кукерска трупи. Празникът на ореха има за цел да популяризира тази много характерна за казанлъшко култура. Фестивалът не е насочен толкова към храните, а към традиционното, към натуралните биологични продукти и съхранението на родния фолклор.
Суджукът прослави Горна Оряховица!
Суджукът е запазена марка на това населено място. Само три фирми имат право да произвеждат този продукт. Празникът на горнооряховския суджук е много популярен в страната. Първото захранване на горнооряховско бебе става с местен суджук. Рецептата му се запазва непроменена през годините. Северните стрехи на работилниците са местата, където се суши суджука. Развитието на технологиите се пренася и в производството на този продукт, без да промени вкуса му. Легендите за създаване на суджука са различни, но във всяка от тях прави впечатление предприемчивостта на населението.
Половин година е нужна, за да се приготви Еленски бут!
Балканджиите имат практичен подход към храната си. Традициите за приготвянето на Еленски бут са семейни. Често се срещат разлики в използваната от съседни семейства технологии. Около половин година е времето за приготвяне на един Еленски бут, а консумацията може да продължи до две години.
От 100 години наложеният пелин дава поминък на хората от село Змейово!
Змейовският пелин може да е сладък или горчив, а за него се ползва най-доброто грозде. Претакането на пелина продължава около 2-3 седмици, а избистрянето му – 40 дни. Старите майстори пазят ревниво рецептите, по които приготвят пелина си. Всеки важен момент от живота на змейовската общност е свързан с пиенето на пелин.
Добруджанският хляб от село Спасово и шарената сол от село Бъта бяха отличените продукти от базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия – второто събитие от „Фестивал на фестивалите”.
снимка: ЕМО „Етър“
Мария Кършева, секретар на читалище „Никола Вапцаров” в село Бъта получи наградата и сподели, че няма семейство в тяхното населено място, в което да не се прави шарена сол.
„Навремето не е имало миксери и всички съставки са били слагани в кутел. Препечена царевица, препечени тиквени семки, готварска сол, изсушен сминдух, чобрица (местно наименование на чубрица б.р.), който обича люто – стрити сухи люти чушки и препечено брашно. При последната съставка трябва да се внимава да не нагарча. Всяко семейство си приготвя шарената сол, която е неизбежна. Както и хляба, тя присъства на трапезата ни всеки ден – в делник, в празник, по тъжен и по весел повод”.
Мария Колева от добричкото село Спасово приема наградата от името на цялата група, с която вземат участие във „Фестивала на фестивалите”. В селото се провежда „Празник на хляба, житото и Добруджа”. В ЕМО „Етър” групата се представя с обредни хлябове.
Както често се казва, в този живот случайни неща няма. Още преди да започне дегустацията от страна на журито се оказа, че щандовете на селата Бъта и Спасово са един до друг.
снимка: ЕМО „Етър“
Наградите, които бяха връчени за продуктите, приготвени от представители на двете населени места имат сувенирна стойност и в тях е заложена местната габровска традиция.
снимка: ЕМО „Етър“
Габровска паница за супа с дървена лъжица към нея. Гаванката е с размери, които биха ти позволили по-скоро да опиташ от ястието, отколкото да се нахраниш. Но ще опиташ, ако можеш, защото на дъното на паницата предвидливите габровски майстори са поставили дупка. Когато стопанката сипва, част от чорбата да изтече обратно в тенджерата. Все пак някакво количество остава, но върху лъжицата също е пробита дупка, която връща част от ястието обратно, още преди човек да успее да я поднесе към устата си.
Вкусните и много характерни за различни региони ястия затрудниха журито да избере двама фаворити.
Качамакът, който Милена Стайкова от Исперих предложи на базара с демонстрации и дегустация на храни и ястия в ЕМО „Етър” буквално бе разграбен. Вкусното ястие свърши, независимо от значителното количество, което бе приготвено. Милена Стайкова представя събитието Панаир на царевицата.
снимка: ЕМО „Етър“
Не само в село Спасово приготвят много характерния добруджански хляб. Самодейците от читалище „Възраждане” в Сребърна също знаят как става това. „Гозбите на Добруджа” е представяният от тях кулинарен фестивал. На щанда си в ЕМО „Етър” те показват тестени изделия. „Все пак Добруджа е житницата на България”, не пропускат да припомнят те. Рецептата им за най-вкусния домашно приготвен хляб е: кубче мая, лъжичка захар, лъжичка сол, малко оцет, олио и 600 грама вода и килограм брашно. Замесва се и втасва около половин час. Типов, от бяло брашно и царевичен – това са хлябовете, които добруджанците от Сребърна предлагат за дегустация на посетителите в ЕМО „Етър”.
Читалищата от габровските села Козирог и Недевци се представят с домашни продукти, които изчезват от трапезата на българите. От 22:00 часа на 22 юни до 08:30 часа на 23 юни младата Виктория Великова приготвя ястията, които съдържат достатъчно количество домашно масло. Зелена баница и тиквеник са „перлите в короната” на нейното готварско изкуство.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.
Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
-
Новинипреди 5 дни„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово
-
Икономикапреди 5 дни„Интер Пауър“ изгражда фотоволтаични централи на 7 социални сгради
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев с първи думи след изборната победа на Прогресивна България
-
Икономикапреди 4 дниПредприемаческата програма на РИЦ „Амбициозно Габрово“ премина към менторската фаза
-
Новинипреди 5 дниГЕРБ – Габрово: Приемаме изборния резултат с уважение към волята на избирателите
-
Културапреди 4 дниДида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново
-
Любопитнопреди 2 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Любопитнопреди 3 дниПролетен празник на географията в Габрово