Свържи се с нас

Икономика

Докладът за развитие на област Габрово е пълен с противоречия и липси

Published

on

снимка: Цветомира Иванова, Архив

Област Габрово е сред водещите икономически центрове в страната, обявиха по време на заседание на Областния съвет за развитие, в чиито състав влизат представителите на четирите общини от региона, работодателски и синдикални организации. Посочено бе, че „Габрово – Севлиево“ е идентифициран като един от 20-те икономически центрове на България. На заседанието на Областния съвет за развитие участие взе и Николай Григоров, регионален представител за област Габрово на Асоциацията на индустриални капитал в България, който коментира изводите и резултатите от това заседание.

 – Защо според Вас изводите от заседанието на Съвета могат да се обобщят в следното изречение: „Габрово, водещ икономически център, с ниска безработица и намаляващо население“. Тук няма ли някакво взаимно отричане? Изводът верен ли е?
– Повечето от изводите или по-скоро констатациите вероятно са точни. Това, което според мен липсва в доклада и в междинната оценка на изпълнението на Областната стратегия за развитие, е аналитична част. Дори в самото заглавие има противоречие, което според мен е водещо и което трябваше да бъде анализирано, а не само констатирано. Ние, тези изводи, че сме сред водещите икономики в страната и че населението рязко намалява, си ги знаем и без да ни ги поднасят специалистите от фирмата, изготвила анализа. Разбира се, „Габрово – Севлиево“ е развита икономическа зона. Тук в областта, в частност Габрово, се усвояват доста сериозни средства по инфраструктурни проекти. Социалните услуги са на доста прилично ниво.

– Говорите за средства, вложени през европейски проекти?
– Основно. Защото се оказа, че хората, които изготвили отчета на междинната оценка на програмата нямат достъп или не са получили данните от Общините, т.е. какви средства Общините влагат като заеми или собствени средства, което според мен е много важно, тъй като голяма част от проектите се реализират със заеми (кредити) или собствени приходи. И това трябва да присъства задължително в една такава оценка. Не само за съфинансиране. Не говорим само за европейски проекти. Това са и големите проекти, например по „Региони в растеж“, каквато е и уличната инфраструктура на Габрово. Но има и проекти, които се реализират със собствени средства на Общините или чрез кредити. Те не са малко и не присъстваха в доклада. Според мен това трябва да бъде една от основните теми, по които да се дискутира – до каква степен Общините съфинансират или със собствени средства изграждат своята инфраструктура и социални услуги.

Големият въпрос, защо след като област Габрово стои прилично на картата на страната в икономическо и социално отношение, населението рязко намалява? Не бива да забравяме, че тук имаме Технически университет, който е предпоставка за задържане на младите хора и специалисти в областта, от каквито безспорно има огромна нужда, не само бизнесът, но и държавната администрация и органи. Какви са причините? Какъв е начинът това да се преустанови? Дали само застаряването на населението и излизането на хората от активна трудова възраст? Дали заплатите, които се плащат в предприятията?

По време на заседанието на Съвета за развитие беше отчетено, че средната заплата в областта е по-висока от средната в страната. Макар, че и там имаше несъответствия, защото различията в заплащането в четирите общини е доста интересно и изнесените пред нас данни са меко казано странни. Но това не го коментирам.

 – Можете ли да ги цитирате тези данни?
– Не мога да си представя как в община Дряново средната заплата е по-висока от тази в Габрово. Това просто не е вярно! Тази констатация не знам откъде беше направена.

 – Вие оспорихте ли данните по време на заседанието на Областния съвет за развитие?
 – Данните вероятно са получени по официален път от Статистиката, Бюрото по труда, НАП, Местни данъци и такси, Общини и др. Не е работа да ги коментираме. Ние не сме експертен орган. Ние сме орган, който трябва да начертае основните насоки за развитието на областта и в частност всяка една от Общините. Така че представеният анализ е направен от експерти. По-скоро изводите какви са и как да се преодолеят съществуващите проблеми, особено демографският, липсваха! Защото огромно противоречие – развита икономика, развито ниво на социални услуги, наличие на Технически университет, висока средна заплата и изведнъж се оказва, че Габровска област обезлюдява най-бързо. Какви са причините? В доклада този анализ го няма! Може би този проблем трябва да се анализира община по община. Да се погледнат общинските планове и да се предложат решения. От тази гледна точка дали те са работещи?

– Широкоразпространено е мнението, че много габровци и най-вече млади габровци предпочитат да работят извън Габрово, най-вече в чужбина, но и в големите български градове. Завръщат се по време на празници. Какво мислите?
 – Според мен има няколко фактори, които биха задържали младите хора в Габрово и то специалисти да останат в областта. Проблемът е, че просто хората ги няма! Няма ги тези, които да произвеждат предадената стойност! Огромно противоречие! Не случайно казах, че има Технически университет. Има „глад“ за технически кадри в областта и фирмите, които продължават да разкриват работни места. Факт е, че безработицата в Габрово е най-ниска след тази в София. Но изведнъж се оказва, че ние не сме привлекателни за млади хора. Освен работната заплата, която не беше анализирана на Заседанието, беше споменато само, че получаваме по-висока от средната за страната. За да остане един млад човек да живее в област Габрово пред него стоят три фактори: ниво на работна заплата, възможност за кариерно развитие и наличие на добра социална инфраструктура.

– Искате да кажете, че по време на заседанието на Областния съвет за развитие, не е провеждан разговор по тези теми?
– Не бе проведен. Бяха изнесени едни данни, част от които ние прекрасно знаем. Там бяха председатели на общински съвети, кметове. Няма нужда от констатации. Да, отчетната част по отношение на цифрите, бюджетни средства, привлечени такива и др., лесно може да бъдат събрани на едно място. Но това не е експертен анализ. Нямаше предложения за работещи решения.

 – Запознавайки се с информацията след този съвет, направи впечатление и друго противоречие, но не става ясно дали е или не е такова. Посочва се, че са налице непланирани ефекти от развитието на региона – подобряването на социално-икономическите показатели в община Трявна ограничават възможностите за достъп до финансиране от планираните източници. Какво означа това?
– Най-общо означава, че по дадени програми, например ОП „Човешки ресурси“, един от критериите е нивото на безработицата. И когато то е ниско – получаваш по-малко точки при класиране, отколкото други Общини, които имат високо ниво на безработица. Но ниското ниво на безработица трябва да бъде внимателно анализирано и да се види какво всъщност е реалното състояние на нещата. Дали ниското ниво на безработица не се влияе в най-голяма степен от обезлюдяване на населението и на хората в активна трудова възраст. Да, в Трявна особено след като заработи големият завод на територията на общината, нивото на безработица спадна. Но това значи ли, че броят на жителите на общината, в трудово активна възраст, се покачва или намаля. Намаляването на безработицата може да е следствие на намаляване на хората в активна трудова възраст. Не случайно беше споменато, че едва ли не трябва да внасяме специалисти и хора от други региони или чужбина, за да решаваме проблемите с трудовия пазар.  Според мен това не е причина да се губят средства по различни програми. Да, това създава някакви пречки, но от друга страна има достатъчно възможности пред Общините да печелят проекти.

– Бил сте областен управител. Бил сте и заместник – областен. Познавате добре работата на институцията. Тези обществени съвети, които работят към тази институция, обикновено констатират нещо и се събират защото така трябва да бъде. Защо никой областен управител не можа да промени тази тенденция?
– Нещата са регламентирани в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове. Този областен план за развитие е необходим, доколкото в средносрочен план се планират средства за реализиране на определени приоритети.

Например, вчера по предложение на кмета на Дряново, подкрепено от членовете на Съвета, беше записано, че приоритет за областта е изграждането на водния цикъл на Дряново. За да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет, фонд или програма задължително този приоритет трябва да присъства в Областната стратегия за развитие.

Друг пример – приоритет за област Габрово е и изграждането на язовир Нейковци край Трявна. Тези приоритети трябва да присъстват в Областната стратегия, защото на по-високите нива често пъти органите, които вземат решение гледат и най-дребния детайл какво е записано в нея. Ако в стратегията липсват такива приоритети, те лесно могат да бъдат не финансирани. Важно е да се знае кои са приоритетите за областта и да се преследват, тъй като те касаят не само една община, но и даден регион. Пътища, пътна инфраструктура, водоснабдяване, изграждане на социални услуги и др.

Не съм съгласен с голяма част от изнесените по време на Областния съвет за развитие данни. Не знам по какъв начин са получени, кой период от развитието на областта отразяват, но това, с което се сблъсквам ежедневно дава една по-различна картина. Но, тъй като говорим за Областна стратегия има проблеми, които касаят група общини. Трябва да бъде ясно какви са ни приоритетите. Да се обединим около тях и съответните органи – областен управител, народни представители и кметове да бъдат единни, за да се постигнат тези цели. Тук не става дума за нито за партии, нито за политически дивиденти, които биха могли да се извлекат. Става въпрос за приоритетите пред област Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

МТСП обяви конкурс за годишната Национална награда за социални иновации

Published

on

За единадесета поредна година Министерство на труда и социалната политика обявява конкурс за годишната „Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“. В него могат да участват всички физически лица (български граждани) и юридически лица, регистрирани в България.

Основната цел на наградата е да насърчи развитието на социални иновации в подкрепа на социалното предприемачество. Чрез нея ще се постави акцент върху ролята на социалните предприятия и ще се повиши видимостта им. Ще бъдат удостоявани социални предприятия, кооперации, представители на бизнеса и неправителствения сектор, образователни и научни институции и организации, които допринасят за развитието на социалната икономика у нас.

Конкурсът ще се проведе в три категории: „Социални иновации, свързани със заетост“; „Социални иновации, свързани със социално включване“; „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“. Ще бъдат връчени три награди – първа, втора и трета (почетен плакет). Крайният срок за кандидатстване е 17.30 часа на 30.09.2025 г. Предложенията се подават на ел. адрес: si_nagrada@mlsp.government.bg.

Кандидатите представят следните документи на български език: формуляр за кандидатстване (по образец) и декларация (свободен текст), с която се удостоверява оригиналността на идеята. Ако документите съдържат лични данни, в декларацията е необходимо да се добави текст, с който декларатора дава съгласие МТСП да обработва личните му данни. Повече информация относно документите за кандидатстване, текста за съгласие към декларацията, както и контакти с организаторите, вижте на сайта на Министерство на труда и социалната политика, страница „Социална икономика“, в статията „Конкурс за участие в годишна Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“, която се намира на следния линк: https://bit.ly/4mvfKbt.

В случай на последващ отказ от участие в конкурса, организаторът предоставя възможност даденото съгласие да бъде оттеглено, съгласно вътрешните правила за Защита на личните данни.

През 2024 г. по време на същата церемония Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ от Габрово получи награда за инициативата „За качествено здраве на село“. Отличието беше в категорията „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“.

Инициативата на ЖБД „Майчина грижа“, популярна още като „мобилен доктор“, беше осъществена в партньорство с Община Габрово. Тя беше първата такава за страната. Общинският съвет в Габрово отпусна сумата от 35 000 лв. Към инициативата Дружеството привлече и дарители. Организирани бяха профилактични медицински прегледи в малките населени места в община Габрово, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал.

Медицинският екип се състоеше от кардиолог, невролог и две медицински сестри от Диагностично-консултативен център 1 – Габрово. Извършиха се прегледи във 22 кметства и кметски наместничества в община Габрово. Бяха прегледани общо 584 възрастни лица над 65 години, които не са минавали на профилактичен преглед при лични лекари.

Зареди още

Икономика

НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна

Published

on

Служителите от „Фискален контрол“ на НАП са поставили под наблюдение по-големите борси, тържища и складове в цялата страна. Контролните действия стартираха на 16 септември сутринта и до момента на входа и на изхода на обектите са проврени близо 3500 камиона и микробуса, които превозват стоки с висок фискален риск, като плодове и зеленчуци, месо и др.

Данъчните инспектори изискват документи за произход на стоките, както и отчитат ли се всички реализирани продажби в търговските обекти, спазват ли се задълженията за регистриране и отчитане на продажбите в съответствие с нормативните изисквания. В някои от обектите проверяващите са констатирали нарушения като липса на касов апарат, неотчитане на приходи в реален размер, фактуриране на по-ниски цени от продажните и др.

За времето, в което присъстват в борсите, тържищата и складовете, фискалните инспектори са отчели завишени обороти в сравнение с предходни периоди. С цел да избегнат проверяващите екипи, част от рисковите търговци са изнесли дейността си извън тържищата и борсите. Затова и служителите на НАП контролират и санкционират нелегалната търговия и извън границата на стоковите борси.

„Поставили сме под наблюдение възможно най-много обекти, както в района на борсите, така и извън тях. Целта ни е да се гарантира коректното отчитане на обороти и плащането на дължимите данъци. Правим това и за да защитим търговците, които спазват закона. Резултатите от наблюденията и проверките ще бъдат анализирани, след което ще предприемем необходимите действия, за да предотвратим опитите за избягване на данъчно облагане в борсите, тържищата и складовете“, коментира проверките зам. изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков.

Зареди още

Икономика

Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП

Published

on

Близо 1000 граждани и фирми дадоха своята оценка за контролните действия на Националната агенция за приходите. Над 90% от анкетираните са оценили високо професионализма на служителите и взаимодействието им с участниците в контролното производство. Близо 97% от попълнилите въпросника са заявили, че са получили пълна информация и разяснения за необходими документи и действия в рамките на проверките. Най-честите препоръки към НАП, които дават гражданите и дружествата, са свързани с намаляване на административната тежест, подобряване и адаптиране на контролните подходи. Проучването стартира през юли, като от приходната агенция изпращат линк за попълване на анкетата на дружества и физически лица, чиито проверки и/или ревизии са приключили през първото тримесечие на тази година. То се провежда периодично за всяко тримесечие. За достъп до анкетата не се изисква въвеждането на данни за потребителския профил (акаунт) на анкетирания и негов имейл.

До края на септември ще бъдат изпратени анкети на лицата, чиито контролни действия са приключили през април, май или юни. Целта на проучването е приходната агенция да получи обратна връзка за хода на контролните производства и проявените комуникативни и професионални умения от служителите на НАП.

Резултатите от проучването ще се ползват за подобряване на комуникацията и намаляване на административната тежест в хода на контролните производства, оптимизиране на процеса и повишаване на професионалната компетентност на органите по приходите.

Анкетата е анонимна, съдържа общо 14 въпроса и попълването й отнема не повече от 10 минути.

„Благодарим на лицата, които отделиха от времето си, за да участват в проучването. Очакваме все по-висока активност, като апелираме към дружествата и гражданите да отправят ясно формулирани препоръки, които да ни помогнат да подобрим работата си и да улесним максимално данъкоплатците“, каза Пламен Димитров – директор на дирекция „Контрол“ в НАП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица