Свържи се с нас

Икономика

Докладът за развитие на област Габрово е пълен с противоречия и липси

Published

on

снимка: Цветомира Иванова, Архив

Област Габрово е сред водещите икономически центрове в страната, обявиха по време на заседание на Областния съвет за развитие, в чиито състав влизат представителите на четирите общини от региона, работодателски и синдикални организации. Посочено бе, че „Габрово – Севлиево“ е идентифициран като един от 20-те икономически центрове на България. На заседанието на Областния съвет за развитие участие взе и Николай Григоров, регионален представител за област Габрово на Асоциацията на индустриални капитал в България, който коментира изводите и резултатите от това заседание.

 – Защо според Вас изводите от заседанието на Съвета могат да се обобщят в следното изречение: „Габрово, водещ икономически център, с ниска безработица и намаляващо население“. Тук няма ли някакво взаимно отричане? Изводът верен ли е?
– Повечето от изводите или по-скоро констатациите вероятно са точни. Това, което според мен липсва в доклада и в междинната оценка на изпълнението на Областната стратегия за развитие, е аналитична част. Дори в самото заглавие има противоречие, което според мен е водещо и което трябваше да бъде анализирано, а не само констатирано. Ние, тези изводи, че сме сред водещите икономики в страната и че населението рязко намалява, си ги знаем и без да ни ги поднасят специалистите от фирмата, изготвила анализа. Разбира се, „Габрово – Севлиево“ е развита икономическа зона. Тук в областта, в частност Габрово, се усвояват доста сериозни средства по инфраструктурни проекти. Социалните услуги са на доста прилично ниво.

– Говорите за средства, вложени през европейски проекти?
– Основно. Защото се оказа, че хората, които изготвили отчета на междинната оценка на програмата нямат достъп или не са получили данните от Общините, т.е. какви средства Общините влагат като заеми или собствени средства, което според мен е много важно, тъй като голяма част от проектите се реализират със заеми (кредити) или собствени приходи. И това трябва да присъства задължително в една такава оценка. Не само за съфинансиране. Не говорим само за европейски проекти. Това са и големите проекти, например по „Региони в растеж“, каквато е и уличната инфраструктура на Габрово. Но има и проекти, които се реализират със собствени средства на Общините или чрез кредити. Те не са малко и не присъстваха в доклада. Според мен това трябва да бъде една от основните теми, по които да се дискутира – до каква степен Общините съфинансират или със собствени средства изграждат своята инфраструктура и социални услуги.

Големият въпрос, защо след като област Габрово стои прилично на картата на страната в икономическо и социално отношение, населението рязко намалява? Не бива да забравяме, че тук имаме Технически университет, който е предпоставка за задържане на младите хора и специалисти в областта, от каквито безспорно има огромна нужда, не само бизнесът, но и държавната администрация и органи. Какви са причините? Какъв е начинът това да се преустанови? Дали само застаряването на населението и излизането на хората от активна трудова възраст? Дали заплатите, които се плащат в предприятията?

По време на заседанието на Съвета за развитие беше отчетено, че средната заплата в областта е по-висока от средната в страната. Макар, че и там имаше несъответствия, защото различията в заплащането в четирите общини е доста интересно и изнесените пред нас данни са меко казано странни. Но това не го коментирам.

 – Можете ли да ги цитирате тези данни?
– Не мога да си представя как в община Дряново средната заплата е по-висока от тази в Габрово. Това просто не е вярно! Тази констатация не знам откъде беше направена.

 – Вие оспорихте ли данните по време на заседанието на Областния съвет за развитие?
 – Данните вероятно са получени по официален път от Статистиката, Бюрото по труда, НАП, Местни данъци и такси, Общини и др. Не е работа да ги коментираме. Ние не сме експертен орган. Ние сме орган, който трябва да начертае основните насоки за развитието на областта и в частност всяка една от Общините. Така че представеният анализ е направен от експерти. По-скоро изводите какви са и как да се преодолеят съществуващите проблеми, особено демографският, липсваха! Защото огромно противоречие – развита икономика, развито ниво на социални услуги, наличие на Технически университет, висока средна заплата и изведнъж се оказва, че Габровска област обезлюдява най-бързо. Какви са причините? В доклада този анализ го няма! Може би този проблем трябва да се анализира община по община. Да се погледнат общинските планове и да се предложат решения. От тази гледна точка дали те са работещи?

– Широкоразпространено е мнението, че много габровци и най-вече млади габровци предпочитат да работят извън Габрово, най-вече в чужбина, но и в големите български градове. Завръщат се по време на празници. Какво мислите?
 – Според мен има няколко фактори, които биха задържали младите хора в Габрово и то специалисти да останат в областта. Проблемът е, че просто хората ги няма! Няма ги тези, които да произвеждат предадената стойност! Огромно противоречие! Не случайно казах, че има Технически университет. Има „глад“ за технически кадри в областта и фирмите, които продължават да разкриват работни места. Факт е, че безработицата в Габрово е най-ниска след тази в София. Но изведнъж се оказва, че ние не сме привлекателни за млади хора. Освен работната заплата, която не беше анализирана на Заседанието, беше споменато само, че получаваме по-висока от средната за страната. За да остане един млад човек да живее в област Габрово пред него стоят три фактори: ниво на работна заплата, възможност за кариерно развитие и наличие на добра социална инфраструктура.

– Искате да кажете, че по време на заседанието на Областния съвет за развитие, не е провеждан разговор по тези теми?
– Не бе проведен. Бяха изнесени едни данни, част от които ние прекрасно знаем. Там бяха председатели на общински съвети, кметове. Няма нужда от констатации. Да, отчетната част по отношение на цифрите, бюджетни средства, привлечени такива и др., лесно може да бъдат събрани на едно място. Но това не е експертен анализ. Нямаше предложения за работещи решения.

 – Запознавайки се с информацията след този съвет, направи впечатление и друго противоречие, но не става ясно дали е или не е такова. Посочва се, че са налице непланирани ефекти от развитието на региона – подобряването на социално-икономическите показатели в община Трявна ограничават възможностите за достъп до финансиране от планираните източници. Какво означа това?
– Най-общо означава, че по дадени програми, например ОП „Човешки ресурси“, един от критериите е нивото на безработицата. И когато то е ниско – получаваш по-малко точки при класиране, отколкото други Общини, които имат високо ниво на безработица. Но ниското ниво на безработица трябва да бъде внимателно анализирано и да се види какво всъщност е реалното състояние на нещата. Дали ниското ниво на безработица не се влияе в най-голяма степен от обезлюдяване на населението и на хората в активна трудова възраст. Да, в Трявна особено след като заработи големият завод на територията на общината, нивото на безработица спадна. Но това значи ли, че броят на жителите на общината, в трудово активна възраст, се покачва или намаля. Намаляването на безработицата може да е следствие на намаляване на хората в активна трудова възраст. Не случайно беше споменато, че едва ли не трябва да внасяме специалисти и хора от други региони или чужбина, за да решаваме проблемите с трудовия пазар.  Според мен това не е причина да се губят средства по различни програми. Да, това създава някакви пречки, но от друга страна има достатъчно възможности пред Общините да печелят проекти.

– Бил сте областен управител. Бил сте и заместник – областен. Познавате добре работата на институцията. Тези обществени съвети, които работят към тази институция, обикновено констатират нещо и се събират защото така трябва да бъде. Защо никой областен управител не можа да промени тази тенденция?
– Нещата са регламентирани в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове. Този областен план за развитие е необходим, доколкото в средносрочен план се планират средства за реализиране на определени приоритети.

Например, вчера по предложение на кмета на Дряново, подкрепено от членовете на Съвета, беше записано, че приоритет за областта е изграждането на водния цикъл на Дряново. За да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет, фонд или програма задължително този приоритет трябва да присъства в Областната стратегия за развитие.

Друг пример – приоритет за област Габрово е и изграждането на язовир Нейковци край Трявна. Тези приоритети трябва да присъстват в Областната стратегия, защото на по-високите нива често пъти органите, които вземат решение гледат и най-дребния детайл какво е записано в нея. Ако в стратегията липсват такива приоритети, те лесно могат да бъдат не финансирани. Важно е да се знае кои са приоритетите за областта и да се преследват, тъй като те касаят не само една община, но и даден регион. Пътища, пътна инфраструктура, водоснабдяване, изграждане на социални услуги и др.

Не съм съгласен с голяма част от изнесените по време на Областния съвет за развитие данни. Не знам по какъв начин са получени, кой период от развитието на областта отразяват, но това, с което се сблъсквам ежедневно дава една по-различна картина. Но, тъй като говорим за Областна стратегия има проблеми, които касаят група общини. Трябва да бъде ясно какви са ни приоритетите. Да се обединим около тях и съответните органи – областен управител, народни представители и кметове да бъдат единни, за да се постигнат тези цели. Тук не става дума за нито за партии, нито за политически дивиденти, които биха могли да се извлекат. Става въпрос за приоритетите пред област Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Мирослав Дончев влезе в ръководството на „Соларна Академия България“

Published

on

Поредно високо признание за бизнеса и експертизата в региона! Управителят на утвърдената компания „Интер Пауър“, Мирослав Дончев, бе избран за член на Управителния съвет на престижното Сдружение „Соларна Академия България“.

Решението бе взето на 14 май по време на редовното Общо събрание на организацията, което събра водещи имена и компании от ВЕИ сектора у нас. По време на срещата бе направен детайлен отчет на реализираните инициативи през изминалата година и бяха начертани приоритетите пред слънчевата енергетика в България.

Основен фокус на Сдружението остава развитието на фотоволтаичния сектор, обучението на специалисти и внедряването на добри европейски практики в сферата на възобновяемата енергия.

Новото ръководство на Сдружението е избрано с мандат от пет години. Председател на Управителния съвет е д-р инж. Веселин Тодоров, а редом с Мирослав Дончев като представител на „Интер Пауър“, в съвета влизат още Светослав Младенов („Смарт Енерджи Груп“) и представители на „ВВТ Инженеринг“ ЕООД. Изборът на Мирослав Дончев в управленския орган на Академията е ясен знак за доверието към опита на „Интер Пауър“ и приноса на компанията за зелената трансформация.

В новата си роля, Дончев ще има възможността активно да допринася за разширяването на дейността на организацията, укрепването на ключови партньорства и утвърждаването на „Соларна Академия България“ като водещ образователен и експертен център, подпомагащ устойчивото развитие на соларния сектор в цялата страна.

Търсите ли сигурен партньор по пътя към енергийната независимост? Възползвайте се от лидерския опит и доказания професионализъм на екипа на „Интер Пауър“. Без значение дали планирате изграждане на фотоволтаична централа за дома или за бизнеса си, експертите на компанията ще ви предложат индивидуални, високоефективни и устойчиви решения.

Направете първата стъпка към по-чисто и по- рентабилно бъдеще още днес! За професионална консултация и повече информация, свържете се с екипа на „Интер Пауър“:

  • адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ №58 (Административна сграда и шоурум)
  • Телефон: 0893 556 772
  • Уебсайт: inter-power.eu
  • Имейл: info@inter-power.eu
Зареди още

Икономика

Gabrovo Digital Summit показва технологичното бъдеще на Габрово

Published

on

Защо една ИТ конференция е толкова важна за Габрово?
Отговорът се крие в ДНК-то на града, който още от времето на „българския Манчестър“ се развива благодарение на иновациите и предприемаческия дух. Днес, в ерата на изкуствения интелект, Gabrovo Digital Summit се превръща в естествено продължение на този завет, като свързва традициите ни с икономиката на бъдещето и разкрива нови перспективи.

Събития като Gabrovo Digital Summit са ключови за местната общност – те събират на едно място водещи имена от технологичния сектор, които рядко могат да бъдат срещнати извън най-големите национални форуми, вдъхновяващи личности и доайени в областта на информационните технологии. Конференцията е насочена както към ученици и студенти, така и към предприемачи и доказани специалисти, създавайки безценна възможност за обмен на знания, идеи и опит.

Събитието ще се проведе за седми път в зала „Възраждане“ в Габрово, затвърждавайки позицията си като най-голямата технологична конференция в Централна България. Зад инициативата стоят млади и амбициозни хора от ИТ сферата. Организатори са JAKALA – международна компания с присъствие в Габрово и дългогодишен опит в сферата на технологиите, данните и дигиталната трансформация, начело с Божидар Бошнаков – човекът-двигател зад инициативата.

На 20 юни Габрово отново ще бъде място за среща на идеи, технологии и хора с визия за бъдещето – запазете своето място още днес!

Участието в конференцията е напълно безплатно, но изисква предварителна регистрация на адрес: https://tinyurl.com/2hmnjsjs.

Зареди още

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица