Свържи се с нас

Икономика

Докладът за развитие на област Габрово е пълен с противоречия и липси

Published

on

снимка: Цветомира Иванова, Архив

Област Габрово е сред водещите икономически центрове в страната, обявиха по време на заседание на Областния съвет за развитие, в чиито състав влизат представителите на четирите общини от региона, работодателски и синдикални организации. Посочено бе, че „Габрово – Севлиево“ е идентифициран като един от 20-те икономически центрове на България. На заседанието на Областния съвет за развитие участие взе и Николай Григоров, регионален представител за област Габрово на Асоциацията на индустриални капитал в България, който коментира изводите и резултатите от това заседание.

 – Защо според Вас изводите от заседанието на Съвета могат да се обобщят в следното изречение: „Габрово, водещ икономически център, с ниска безработица и намаляващо население“. Тук няма ли някакво взаимно отричане? Изводът верен ли е?
– Повечето от изводите или по-скоро констатациите вероятно са точни. Това, което според мен липсва в доклада и в междинната оценка на изпълнението на Областната стратегия за развитие, е аналитична част. Дори в самото заглавие има противоречие, което според мен е водещо и което трябваше да бъде анализирано, а не само констатирано. Ние, тези изводи, че сме сред водещите икономики в страната и че населението рязко намалява, си ги знаем и без да ни ги поднасят специалистите от фирмата, изготвила анализа. Разбира се, „Габрово – Севлиево“ е развита икономическа зона. Тук в областта, в частност Габрово, се усвояват доста сериозни средства по инфраструктурни проекти. Социалните услуги са на доста прилично ниво.

– Говорите за средства, вложени през европейски проекти?
– Основно. Защото се оказа, че хората, които изготвили отчета на междинната оценка на програмата нямат достъп или не са получили данните от Общините, т.е. какви средства Общините влагат като заеми или собствени средства, което според мен е много важно, тъй като голяма част от проектите се реализират със заеми (кредити) или собствени приходи. И това трябва да присъства задължително в една такава оценка. Не само за съфинансиране. Не говорим само за европейски проекти. Това са и големите проекти, например по „Региони в растеж“, каквато е и уличната инфраструктура на Габрово. Но има и проекти, които се реализират със собствени средства на Общините или чрез кредити. Те не са малко и не присъстваха в доклада. Според мен това трябва да бъде една от основните теми, по които да се дискутира – до каква степен Общините съфинансират или със собствени средства изграждат своята инфраструктура и социални услуги.

Големият въпрос, защо след като област Габрово стои прилично на картата на страната в икономическо и социално отношение, населението рязко намалява? Не бива да забравяме, че тук имаме Технически университет, който е предпоставка за задържане на младите хора и специалисти в областта, от каквито безспорно има огромна нужда, не само бизнесът, но и държавната администрация и органи. Какви са причините? Какъв е начинът това да се преустанови? Дали само застаряването на населението и излизането на хората от активна трудова възраст? Дали заплатите, които се плащат в предприятията?

По време на заседанието на Съвета за развитие беше отчетено, че средната заплата в областта е по-висока от средната в страната. Макар, че и там имаше несъответствия, защото различията в заплащането в четирите общини е доста интересно и изнесените пред нас данни са меко казано странни. Но това не го коментирам.

 – Можете ли да ги цитирате тези данни?
– Не мога да си представя как в община Дряново средната заплата е по-висока от тази в Габрово. Това просто не е вярно! Тази констатация не знам откъде беше направена.

 – Вие оспорихте ли данните по време на заседанието на Областния съвет за развитие?
 – Данните вероятно са получени по официален път от Статистиката, Бюрото по труда, НАП, Местни данъци и такси, Общини и др. Не е работа да ги коментираме. Ние не сме експертен орган. Ние сме орган, който трябва да начертае основните насоки за развитието на областта и в частност всяка една от Общините. Така че представеният анализ е направен от експерти. По-скоро изводите какви са и как да се преодолеят съществуващите проблеми, особено демографският, липсваха! Защото огромно противоречие – развита икономика, развито ниво на социални услуги, наличие на Технически университет, висока средна заплата и изведнъж се оказва, че Габровска област обезлюдява най-бързо. Какви са причините? В доклада този анализ го няма! Може би този проблем трябва да се анализира община по община. Да се погледнат общинските планове и да се предложат решения. От тази гледна точка дали те са работещи?

– Широкоразпространено е мнението, че много габровци и най-вече млади габровци предпочитат да работят извън Габрово, най-вече в чужбина, но и в големите български градове. Завръщат се по време на празници. Какво мислите?
 – Според мен има няколко фактори, които биха задържали младите хора в Габрово и то специалисти да останат в областта. Проблемът е, че просто хората ги няма! Няма ги тези, които да произвеждат предадената стойност! Огромно противоречие! Не случайно казах, че има Технически университет. Има „глад“ за технически кадри в областта и фирмите, които продължават да разкриват работни места. Факт е, че безработицата в Габрово е най-ниска след тази в София. Но изведнъж се оказва, че ние не сме привлекателни за млади хора. Освен работната заплата, която не беше анализирана на Заседанието, беше споменато само, че получаваме по-висока от средната за страната. За да остане един млад човек да живее в област Габрово пред него стоят три фактори: ниво на работна заплата, възможност за кариерно развитие и наличие на добра социална инфраструктура.

– Искате да кажете, че по време на заседанието на Областния съвет за развитие, не е провеждан разговор по тези теми?
– Не бе проведен. Бяха изнесени едни данни, част от които ние прекрасно знаем. Там бяха председатели на общински съвети, кметове. Няма нужда от констатации. Да, отчетната част по отношение на цифрите, бюджетни средства, привлечени такива и др., лесно може да бъдат събрани на едно място. Но това не е експертен анализ. Нямаше предложения за работещи решения.

 – Запознавайки се с информацията след този съвет, направи впечатление и друго противоречие, но не става ясно дали е или не е такова. Посочва се, че са налице непланирани ефекти от развитието на региона – подобряването на социално-икономическите показатели в община Трявна ограничават възможностите за достъп до финансиране от планираните източници. Какво означа това?
– Най-общо означава, че по дадени програми, например ОП „Човешки ресурси“, един от критериите е нивото на безработицата. И когато то е ниско – получаваш по-малко точки при класиране, отколкото други Общини, които имат високо ниво на безработица. Но ниското ниво на безработица трябва да бъде внимателно анализирано и да се види какво всъщност е реалното състояние на нещата. Дали ниското ниво на безработица не се влияе в най-голяма степен от обезлюдяване на населението и на хората в активна трудова възраст. Да, в Трявна особено след като заработи големият завод на територията на общината, нивото на безработица спадна. Но това значи ли, че броят на жителите на общината, в трудово активна възраст, се покачва или намаля. Намаляването на безработицата може да е следствие на намаляване на хората в активна трудова възраст. Не случайно беше споменато, че едва ли не трябва да внасяме специалисти и хора от други региони или чужбина, за да решаваме проблемите с трудовия пазар.  Според мен това не е причина да се губят средства по различни програми. Да, това създава някакви пречки, но от друга страна има достатъчно възможности пред Общините да печелят проекти.

– Бил сте областен управител. Бил сте и заместник – областен. Познавате добре работата на институцията. Тези обществени съвети, които работят към тази институция, обикновено констатират нещо и се събират защото така трябва да бъде. Защо никой областен управител не можа да промени тази тенденция?
– Нещата са регламентирани в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове. Този областен план за развитие е необходим, доколкото в средносрочен план се планират средства за реализиране на определени приоритети.

Например, вчера по предложение на кмета на Дряново, подкрепено от членовете на Съвета, беше записано, че приоритет за областта е изграждането на водния цикъл на Дряново. За да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет, фонд или програма задължително този приоритет трябва да присъства в Областната стратегия за развитие.

Друг пример – приоритет за област Габрово е и изграждането на язовир Нейковци край Трявна. Тези приоритети трябва да присъстват в Областната стратегия, защото на по-високите нива често пъти органите, които вземат решение гледат и най-дребния детайл какво е записано в нея. Ако в стратегията липсват такива приоритети, те лесно могат да бъдат не финансирани. Важно е да се знае кои са приоритетите за областта и да се преследват, тъй като те касаят не само една община, но и даден регион. Пътища, пътна инфраструктура, водоснабдяване, изграждане на социални услуги и др.

Не съм съгласен с голяма част от изнесените по време на Областния съвет за развитие данни. Не знам по какъв начин са получени, кой период от развитието на областта отразяват, но това, с което се сблъсквам ежедневно дава една по-различна картина. Но, тъй като говорим за Областна стратегия има проблеми, които касаят група общини. Трябва да бъде ясно какви са ни приоритетите. Да се обединим около тях и съответните органи – областен управител, народни представители и кметове да бъдат единни, за да се постигнат тези цели. Тук не става дума за нито за партии, нито за политически дивиденти, които биха могли да се извлекат. Става въпрос за приоритетите пред област Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Икономика

„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч

Published

on

Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.

Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.

Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.

Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.

Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.

„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица