Икономика
Докладът за развитие на област Габрово е пълен с противоречия и липси

снимка: Цветомира Иванова, Архив
Област Габрово е сред водещите икономически центрове в страната, обявиха по време на заседание на Областния съвет за развитие, в чиито състав влизат представителите на четирите общини от региона, работодателски и синдикални организации. Посочено бе, че „Габрово – Севлиево“ е идентифициран като един от 20-те икономически центрове на България. На заседанието на Областния съвет за развитие участие взе и Николай Григоров, регионален представител за област Габрово на Асоциацията на индустриални капитал в България, който коментира изводите и резултатите от това заседание.
– Защо според Вас изводите от заседанието на Съвета могат да се обобщят в следното изречение: „Габрово, водещ икономически център, с ниска безработица и намаляващо население“. Тук няма ли някакво взаимно отричане? Изводът верен ли е?
– Повечето от изводите или по-скоро констатациите вероятно са точни. Това, което според мен липсва в доклада и в междинната оценка на изпълнението на Областната стратегия за развитие, е аналитична част. Дори в самото заглавие има противоречие, което според мен е водещо и което трябваше да бъде анализирано, а не само констатирано. Ние, тези изводи, че сме сред водещите икономики в страната и че населението рязко намалява, си ги знаем и без да ни ги поднасят специалистите от фирмата, изготвила анализа. Разбира се, „Габрово – Севлиево“ е развита икономическа зона. Тук в областта, в частност Габрово, се усвояват доста сериозни средства по инфраструктурни проекти. Социалните услуги са на доста прилично ниво.
– Говорите за средства, вложени през европейски проекти?
– Основно. Защото се оказа, че хората, които изготвили отчета на междинната оценка на програмата нямат достъп или не са получили данните от Общините, т.е. какви средства Общините влагат като заеми или собствени средства, което според мен е много важно, тъй като голяма част от проектите се реализират със заеми (кредити) или собствени приходи. И това трябва да присъства задължително в една такава оценка. Не само за съфинансиране. Не говорим само за европейски проекти. Това са и големите проекти, например по „Региони в растеж“, каквато е и уличната инфраструктура на Габрово. Но има и проекти, които се реализират със собствени средства на Общините или чрез кредити. Те не са малко и не присъстваха в доклада. Според мен това трябва да бъде една от основните теми, по които да се дискутира – до каква степен Общините съфинансират или със собствени средства изграждат своята инфраструктура и социални услуги.
Големият въпрос, защо след като област Габрово стои прилично на картата на страната в икономическо и социално отношение, населението рязко намалява? Не бива да забравяме, че тук имаме Технически университет, който е предпоставка за задържане на младите хора и специалисти в областта, от каквито безспорно има огромна нужда, не само бизнесът, но и държавната администрация и органи. Какви са причините? Какъв е начинът това да се преустанови? Дали само застаряването на населението и излизането на хората от активна трудова възраст? Дали заплатите, които се плащат в предприятията?
По време на заседанието на Съвета за развитие беше отчетено, че средната заплата в областта е по-висока от средната в страната. Макар, че и там имаше несъответствия, защото различията в заплащането в четирите общини е доста интересно и изнесените пред нас данни са меко казано странни. Но това не го коментирам.
– Можете ли да ги цитирате тези данни?
– Не мога да си представя как в община Дряново средната заплата е по-висока от тази в Габрово. Това просто не е вярно! Тази констатация не знам откъде беше направена.
– Вие оспорихте ли данните по време на заседанието на Областния съвет за развитие?
– Данните вероятно са получени по официален път от Статистиката, Бюрото по труда, НАП, Местни данъци и такси, Общини и др. Не е работа да ги коментираме. Ние не сме експертен орган. Ние сме орган, който трябва да начертае основните насоки за развитието на областта и в частност всяка една от Общините. Така че представеният анализ е направен от експерти. По-скоро изводите какви са и как да се преодолеят съществуващите проблеми, особено демографският, липсваха! Защото огромно противоречие – развита икономика, развито ниво на социални услуги, наличие на Технически университет, висока средна заплата и изведнъж се оказва, че Габровска област обезлюдява най-бързо. Какви са причините? В доклада този анализ го няма! Може би този проблем трябва да се анализира община по община. Да се погледнат общинските планове и да се предложат решения. От тази гледна точка дали те са работещи?
– Широкоразпространено е мнението, че много габровци и най-вече млади габровци предпочитат да работят извън Габрово, най-вече в чужбина, но и в големите български градове. Завръщат се по време на празници. Какво мислите?
– Според мен има няколко фактори, които биха задържали младите хора в Габрово и то специалисти да останат в областта. Проблемът е, че просто хората ги няма! Няма ги тези, които да произвеждат предадената стойност! Огромно противоречие! Не случайно казах, че има Технически университет. Има „глад“ за технически кадри в областта и фирмите, които продължават да разкриват работни места. Факт е, че безработицата в Габрово е най-ниска след тази в София. Но изведнъж се оказва, че ние не сме привлекателни за млади хора. Освен работната заплата, която не беше анализирана на Заседанието, беше споменато само, че получаваме по-висока от средната за страната. За да остане един млад човек да живее в област Габрово пред него стоят три фактори: ниво на работна заплата, възможност за кариерно развитие и наличие на добра социална инфраструктура.
– Искате да кажете, че по време на заседанието на Областния съвет за развитие, не е провеждан разговор по тези теми?
– Не бе проведен. Бяха изнесени едни данни, част от които ние прекрасно знаем. Там бяха председатели на общински съвети, кметове. Няма нужда от констатации. Да, отчетната част по отношение на цифрите, бюджетни средства, привлечени такива и др., лесно може да бъдат събрани на едно място. Но това не е експертен анализ. Нямаше предложения за работещи решения.
– Запознавайки се с информацията след този съвет, направи впечатление и друго противоречие, но не става ясно дали е или не е такова. Посочва се, че са налице непланирани ефекти от развитието на региона – подобряването на социално-икономическите показатели в община Трявна ограничават възможностите за достъп до финансиране от планираните източници. Какво означа това?
– Най-общо означава, че по дадени програми, например ОП „Човешки ресурси“, един от критериите е нивото на безработицата. И когато то е ниско – получаваш по-малко точки при класиране, отколкото други Общини, които имат високо ниво на безработица. Но ниското ниво на безработица трябва да бъде внимателно анализирано и да се види какво всъщност е реалното състояние на нещата. Дали ниското ниво на безработица не се влияе в най-голяма степен от обезлюдяване на населението и на хората в активна трудова възраст. Да, в Трявна особено след като заработи големият завод на територията на общината, нивото на безработица спадна. Но това значи ли, че броят на жителите на общината, в трудово активна възраст, се покачва или намаля. Намаляването на безработицата може да е следствие на намаляване на хората в активна трудова възраст. Не случайно беше споменато, че едва ли не трябва да внасяме специалисти и хора от други региони или чужбина, за да решаваме проблемите с трудовия пазар. Според мен това не е причина да се губят средства по различни програми. Да, това създава някакви пречки, но от друга страна има достатъчно възможности пред Общините да печелят проекти.
– Бил сте областен управител. Бил сте и заместник – областен. Познавате добре работата на институцията. Тези обществени съвети, които работят към тази институция, обикновено констатират нещо и се събират защото така трябва да бъде. Защо никой областен управител не можа да промени тази тенденция?
– Нещата са регламентирани в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове. Този областен план за развитие е необходим, доколкото в средносрочен план се планират средства за реализиране на определени приоритети.
Например, вчера по предложение на кмета на Дряново, подкрепено от членовете на Съвета, беше записано, че приоритет за областта е изграждането на водния цикъл на Дряново. За да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет, фонд или програма задължително този приоритет трябва да присъства в Областната стратегия за развитие.
Друг пример – приоритет за област Габрово е и изграждането на язовир Нейковци край Трявна. Тези приоритети трябва да присъстват в Областната стратегия, защото на по-високите нива често пъти органите, които вземат решение гледат и най-дребния детайл какво е записано в нея. Ако в стратегията липсват такива приоритети, те лесно могат да бъдат не финансирани. Важно е да се знае кои са приоритетите за областта и да се преследват, тъй като те касаят не само една община, но и даден регион. Пътища, пътна инфраструктура, водоснабдяване, изграждане на социални услуги и др.
Не съм съгласен с голяма част от изнесените по време на Областния съвет за развитие данни. Не знам по какъв начин са получени, кой период от развитието на областта отразяват, но това, с което се сблъсквам ежедневно дава една по-различна картина. Но, тъй като говорим за Областна стратегия има проблеми, които касаят група общини. Трябва да бъде ясно какви са ни приоритетите. Да се обединим около тях и съответните органи – областен управител, народни представители и кметове да бъдат единни, за да се постигнат тези цели. Тук не става дума за нито за партии, нито за политически дивиденти, които биха могли да се извлекат. Става въпрос за приоритетите пред област Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 7 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 7 дниСевлиево говори за живота: градът, имащ смелостта да говори за репродуктивното здраве
-
Икономикапреди 7 дниСеминар „Социално предприемачество в действие“
-
Културапреди 7 дниЕмблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
-
Културапреди 7 дни90 години от откриването на паметника на Васил Априлов
-
Кримипреди 4 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Кримипреди 3 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 3 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат










