Свържи се с нас

Култура

Конкурсът за хотела към ЕМО „Етър“ предизвика голям интерес при представянето си в столицата

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър“.

снимка: ЕМО „Етър“

Двама доценти, един професор, десетки архитекти, представители на неправителствения сектор и граждани взеха участие в публичното представяне в София на Архитектурния конкурс за идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела към ЕМО „Етър”. Инициативата се състоя в зала SoHALL на арт пространство за споделено ползване SOHO Sofia.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – член на журито, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия и експерт по културно наследство, изрази удовлетворение от идеята да се търсят решения за осъвременяване на хотела чрез конкурс.

„Конкурсното начало безпристрастно възможност за изява на знайни и незнайни, и най-вече на незнайни, архитекти. Затова поздравявам организаторите на този конкурс. За нас, журито, това беше едно незабравимо преживяване. Искам да поздравя всички участници, не само победителите. Във всеки проект имаше зрънце емоция, зрънце радост. Имаше нещо, което искахме да отличим. Така или иначе, трябваше някой да бъде първи, втори или трети. Останалите нямаше как да се „качат на стълбичката”. Трябва да кажа, че нямаше проект без проблем. Но ние се опитахме да намерим онзи проект, който съчетава в добра перспектива вярната посока, вярното решение – както към „Етър”-а, така и към сградата на хотела.”

Доц. Кандулкова подчерта значението на хотелската сграда, която е на границата на групова културна ценност от национално значение, а в същото време не е защитена.

„Не е защитена, но има качествата да бъде защитена”, подчерта арх. Йорданка Кандулкова. Тя обяви, че хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър” е архитектурно явление от втората половина на ХХ век. Класираният на първо място проект отчита точно тази специфика, смята Кандулкова. Проектът дава и добра вътрешна организация на пространството.

снимка: ЕМО „Етър“

Проф. Тодор Бараков от Строителния факултет, Катедра Масивни конструкции към Университета по архитектура, строителство и геодезия призова екипът, спечелил конкурса да се съобразява с природните особености на региона.

Той заяви, че Габрово преди години не е част от земетръсните райони на страната, но според новото райониране е включен към тях. Проф. Бараков заяви, че е необходимо да се обърне специално внимание на елементите от сградата на хотела, които поемат сеизмичните сили.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет обърна внимание на елементите от вътрешните пространства на хотела, които са уникални като изработка и присъствие. Доц. Алексиева призова да се запазят дървени тавани, които имат своята неповторимост и дават облик на мястото. Тя смята, че обзавеждането трябва да бъде съобразено с вида туристи, които се очакват и със спецификата на ЕМО „Етър”.

Препоръките на всички участници в представянето бяха коментирани и ще бъдат отчетени, според своето значение при реализацията на проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

„Предстои подписване на договор с екипа-победител за работен проект, съобщи директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова.

Спечелилият проект за преустройство на хотел „Странноприемница” беше презентиран от авторите му арх. Петя Николова и арх. Андрей Андреев от Another Studio, съвместно с арх. Милена Фетваджиева от URBANVIVA-architectural studio.

Хотел „Странноприемница“ разполага с изчистени класически пространства. Проектът е свързан с добавяне на функции, атракции, цвят и светлина, с цел да бъде привлечен липсващият потребител – човекът в инвалидна количка, малкото дете и артистът. Авторите се съобразяват със съществуващата визия отвън и с одобрената визуална идентичност на ЕМО „Етър”.

Предложеното решение е съобразено с поставените изисквания, функционални групи, връзки и разпределение на площите. Добавя се група допълнителни активности, включваща: зони за срещи и отдих, експозиции и представяне на инсталации и предмети на изкуството, библио и медиатека, детски кът и забавления. Административната част е ново и най-голямото звено в проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

Площадът пред сградата е решен с приоритет на пешеходния достъп, като се оформя представително външно пространство, обединяващо входовете на сградата и подхода към музея. Осигурени са паркоместа, предвиждат се такива и за велосипеди. С цел достъпност отделните зони са решени без разлики в нивата. Достъпната вътрешна комуникация е чрез асансьор. Предвижда се прилагане на пакет от енергоефективни мерки, както и спазване на конструктивните препоръки. Стремежът е максимално разкриване на фасадата.

Авторите на проекта надграждат графичната идентичност, като прилагат в интериора модулна система за обзавеждане, в смислова и визуална връзка с квадратните модули на логотипа. Добавят гама, синхронизирана с одобрената гама на графичната идентичност. Интериорът следва общата концепция на намеса, като запазва и/или интерпретира по съвременен начин съществуващите елементи /облицовки, тъкани, дърворезби/. Добавят се експозиции по стените и се предлага съвременна интерпретация на релефните тавани с оптимизирано осветление и визия.

В зоната на фоайето е интегрирана търговска част, което осигурява по-добра видимост на сувенири и продукти.

Броят на двойните стаи без тераса е намален с една, за сметка на което е добавена една тройна стая без тераса. Идеята на проекта е стаите да са в съзвучие с цялостната концепция, като се внесе повече светлина. Различните стаи обаче може да имат и собствена специфика.

Механата също ще добие нова визия. Запазват се авторските тъмни осветителни тела. Към нея на първо ниво е осигурен достъп с топла връзка за посетители и вход за зареждане от север.

Администрацията е разпределена на първи и втори етаж с два отделни входа за всеки от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

Published

on

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

Откриване на фестивала, 30 окт. 1970 г.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Снимка на наградата на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово, 1970 г.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора, 30 окт. 1970 г.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе, 30 окт. 1970 г.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

Представителен мъжки хор „Кавал” – София, б.д.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна, б.д.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.

Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе, 1968 г.

Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Стефан Ботев, [1962-1967]

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Излезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ представи Габровския регион в новия сборник „По следите на историята от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен: Личности, събития и любопитни факти“ – съвместен проект на краеведските отдели на регионалните библиотеки в четирите града.

Изданието е подготвено и отпечатано по повод 60-годишнината от създаването на краеведско обединение „Мизия“. Основната му цел е да представи на читателите по достъпен и увлекателен начин интересни личности, събития и любопитни факти от историята на Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. Сборникът включва 100 материала – по 25 текста от всяка библиотека, придружени от илюстрации и библиографски справки.      

Сред подбраните от габровските краеведи материали читателите ще открият информация за акад. Иван Гюзелев: Първият математик, физик и философ в България; Българският Рокфелер: Пенчо Семов; Габровецът, заснел града от дирижабъл; Дан Колов – Балканският лъв; Емануил Манолов; Първата българка на сцената на Миланската скала Елена Доскова–Рикарди; Първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова; Първата електрическа крушка в България, светнала чрез водна енергия; Първият българин, номиниран за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков; Първият българин, обиколил света по море капитан Иван Станчев; Първият български етнограф и нумизмат Васил Априлов; Първият български инженер – корабостроител инж. Иван Родев; Първият живописец в България Христо Цокев; Първомайсторът – уста Колю Фичето; С колело до Лондон – Димо Заимов; Теофана Крил – една от първите жени летци в България; Тодор Бурмов; Априловата чешма; Габровската стая в Рилския манастир; Два моста един до друг; Паметник в реката; Параход в гората; Първата българска банкнота; Първата метеорологична станция в България; Тревненската книгохранителница.

Сборникът беше официално представен на работна среща на КО „Мизия” през октомври в Дряново. Изданието очаква своите читатели в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово

Зареди още

Култура

Валентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор

Published

on

Младият певец Валентин Велчев срещна на свой концерт кметове от две съседни общини – Габрово и Севлиево, които се оказало, че не се познават лично. Носителят на наградите „Албум на годината 2023“ и „Певец на годината 2021“ за дебют бе специален гост на събора в габровското село Стоевци.

Тържеството се състоя навръх Димитровден на площада пред храма на Свети Димитър, построен от Стойчо Стоев по време на кметуването на неговата съпруга Николина Стоева.

„Великолепен Димитровден на събора в габровското село Стоевци! Благодаря за поканата на кмета Петко Червенски и Искрена Щерева от читалище „Отец Паисий 1931“! Благодаря и на кмета на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова, че пореден път уважи мой концерт и води хорото, както и за изненадата – разкошен домашен кекс и бурканчета със сладко от ягоди и смокини!“, написа в социалните мрежи Валентин Велчев.

Докато си говорел с двамата кметове след концерта, той разбрал, че те всъщност не се познават официално и ги представил един на друг.

„Миналата година Христинка Генова ме покани да пея на събора на нейното село Хирево и се получи страхотен празник. После тя дойде и на концерт-промоцията на новия ми албум „Свети Валентин“ в София, а сега и на събора на близкото село Стоевци.

Тя вече има любими песни от моя първи албум „Аз съм Валентин“ и щом чуе че започват, е на хорото, което ме прави много щастлив“, разказа лауреатът на „Пирин Фолк“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица