Свържи се с нас

Култура

Конкурсът за хотела към ЕМО „Етър“ предизвика голям интерес при представянето си в столицата

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър“.

снимка: ЕМО „Етър“

Двама доценти, един професор, десетки архитекти, представители на неправителствения сектор и граждани взеха участие в публичното представяне в София на Архитектурния конкурс за идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела към ЕМО „Етър”. Инициативата се състоя в зала SoHALL на арт пространство за споделено ползване SOHO Sofia.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – член на журито, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия и експерт по културно наследство, изрази удовлетворение от идеята да се търсят решения за осъвременяване на хотела чрез конкурс.

„Конкурсното начало безпристрастно възможност за изява на знайни и незнайни, и най-вече на незнайни, архитекти. Затова поздравявам организаторите на този конкурс. За нас, журито, това беше едно незабравимо преживяване. Искам да поздравя всички участници, не само победителите. Във всеки проект имаше зрънце емоция, зрънце радост. Имаше нещо, което искахме да отличим. Така или иначе, трябваше някой да бъде първи, втори или трети. Останалите нямаше как да се „качат на стълбичката”. Трябва да кажа, че нямаше проект без проблем. Но ние се опитахме да намерим онзи проект, който съчетава в добра перспектива вярната посока, вярното решение – както към „Етър”-а, така и към сградата на хотела.”

Доц. Кандулкова подчерта значението на хотелската сграда, която е на границата на групова културна ценност от национално значение, а в същото време не е защитена.

„Не е защитена, но има качествата да бъде защитена”, подчерта арх. Йорданка Кандулкова. Тя обяви, че хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър” е архитектурно явление от втората половина на ХХ век. Класираният на първо място проект отчита точно тази специфика, смята Кандулкова. Проектът дава и добра вътрешна организация на пространството.

снимка: ЕМО „Етър“

Проф. Тодор Бараков от Строителния факултет, Катедра Масивни конструкции към Университета по архитектура, строителство и геодезия призова екипът, спечелил конкурса да се съобразява с природните особености на региона.

Той заяви, че Габрово преди години не е част от земетръсните райони на страната, но според новото райониране е включен към тях. Проф. Бараков заяви, че е необходимо да се обърне специално внимание на елементите от сградата на хотела, които поемат сеизмичните сили.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет обърна внимание на елементите от вътрешните пространства на хотела, които са уникални като изработка и присъствие. Доц. Алексиева призова да се запазят дървени тавани, които имат своята неповторимост и дават облик на мястото. Тя смята, че обзавеждането трябва да бъде съобразено с вида туристи, които се очакват и със спецификата на ЕМО „Етър”.

Препоръките на всички участници в представянето бяха коментирани и ще бъдат отчетени, според своето значение при реализацията на проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

„Предстои подписване на договор с екипа-победител за работен проект, съобщи директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова.

Спечелилият проект за преустройство на хотел „Странноприемница” беше презентиран от авторите му арх. Петя Николова и арх. Андрей Андреев от Another Studio, съвместно с арх. Милена Фетваджиева от URBANVIVA-architectural studio.

Хотел „Странноприемница“ разполага с изчистени класически пространства. Проектът е свързан с добавяне на функции, атракции, цвят и светлина, с цел да бъде привлечен липсващият потребител – човекът в инвалидна количка, малкото дете и артистът. Авторите се съобразяват със съществуващата визия отвън и с одобрената визуална идентичност на ЕМО „Етър”.

Предложеното решение е съобразено с поставените изисквания, функционални групи, връзки и разпределение на площите. Добавя се група допълнителни активности, включваща: зони за срещи и отдих, експозиции и представяне на инсталации и предмети на изкуството, библио и медиатека, детски кът и забавления. Административната част е ново и най-голямото звено в проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

Площадът пред сградата е решен с приоритет на пешеходния достъп, като се оформя представително външно пространство, обединяващо входовете на сградата и подхода към музея. Осигурени са паркоместа, предвиждат се такива и за велосипеди. С цел достъпност отделните зони са решени без разлики в нивата. Достъпната вътрешна комуникация е чрез асансьор. Предвижда се прилагане на пакет от енергоефективни мерки, както и спазване на конструктивните препоръки. Стремежът е максимално разкриване на фасадата.

Авторите на проекта надграждат графичната идентичност, като прилагат в интериора модулна система за обзавеждане, в смислова и визуална връзка с квадратните модули на логотипа. Добавят гама, синхронизирана с одобрената гама на графичната идентичност. Интериорът следва общата концепция на намеса, като запазва и/или интерпретира по съвременен начин съществуващите елементи /облицовки, тъкани, дърворезби/. Добавят се експозиции по стените и се предлага съвременна интерпретация на релефните тавани с оптимизирано осветление и визия.

В зоната на фоайето е интегрирана търговска част, което осигурява по-добра видимост на сувенири и продукти.

Броят на двойните стаи без тераса е намален с една, за сметка на което е добавена една тройна стая без тераса. Идеята на проекта е стаите да са в съзвучие с цялостната концепция, като се внесе повече светлина. Различните стаи обаче може да имат и собствена специфика.

Механата също ще добие нова визия. Запазват се авторските тъмни осветителни тела. Към нея на първо ниво е осигурен достъп с топла връзка за посетители и вход за зареждане от север.

Администрацията е разпределена на първи и втори етаж с два отделни входа за всеки от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица