Култура
Конкурсът за хотела към ЕМО „Етър“ предизвика голям интерес при представянето си в столицата
При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“
При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър“.

снимка: ЕМО „Етър“
Двама доценти, един професор, десетки архитекти, представители на неправителствения сектор и граждани взеха участие в публичното представяне в София на Архитектурния конкурс за идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела към ЕМО „Етър”. Инициативата се състоя в зала SoHALL на арт пространство за споделено ползване SOHO Sofia.

снимка: ЕМО „Етър“
Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – член на журито, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия и експерт по културно наследство, изрази удовлетворение от идеята да се търсят решения за осъвременяване на хотела чрез конкурс.
„Конкурсното начало безпристрастно възможност за изява на знайни и незнайни, и най-вече на незнайни, архитекти. Затова поздравявам организаторите на този конкурс. За нас, журито, това беше едно незабравимо преживяване. Искам да поздравя всички участници, не само победителите. Във всеки проект имаше зрънце емоция, зрънце радост. Имаше нещо, което искахме да отличим. Така или иначе, трябваше някой да бъде първи, втори или трети. Останалите нямаше как да се „качат на стълбичката”. Трябва да кажа, че нямаше проект без проблем. Но ние се опитахме да намерим онзи проект, който съчетава в добра перспектива вярната посока, вярното решение – както към „Етър”-а, така и към сградата на хотела.”
Доц. Кандулкова подчерта значението на хотелската сграда, която е на границата на групова културна ценност от национално значение, а в същото време не е защитена.
„Не е защитена, но има качествата да бъде защитена”, подчерта арх. Йорданка Кандулкова. Тя обяви, че хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър” е архитектурно явление от втората половина на ХХ век. Класираният на първо място проект отчита точно тази специфика, смята Кандулкова. Проектът дава и добра вътрешна организация на пространството.

снимка: ЕМО „Етър“
Проф. Тодор Бараков от Строителния факултет, Катедра Масивни конструкции към Университета по архитектура, строителство и геодезия призова екипът, спечелил конкурса да се съобразява с природните особености на региона.
Той заяви, че Габрово преди години не е част от земетръсните райони на страната, но според новото райониране е включен към тях. Проф. Бараков заяви, че е необходимо да се обърне специално внимание на елементите от сградата на хотела, които поемат сеизмичните сили.

снимка: ЕМО „Етър“
Доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет обърна внимание на елементите от вътрешните пространства на хотела, които са уникални като изработка и присъствие. Доц. Алексиева призова да се запазят дървени тавани, които имат своята неповторимост и дават облик на мястото. Тя смята, че обзавеждането трябва да бъде съобразено с вида туристи, които се очакват и със спецификата на ЕМО „Етър”.
Препоръките на всички участници в представянето бяха коментирани и ще бъдат отчетени, според своето значение при реализацията на проекта.

снимка: ЕМО „Етър“
„Предстои подписване на договор с екипа-победител за работен проект, съобщи директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова.
Спечелилият проект за преустройство на хотел „Странноприемница” беше презентиран от авторите му арх. Петя Николова и арх. Андрей Андреев от Another Studio, съвместно с арх. Милена Фетваджиева от URBANVIVA-architectural studio.
Хотел „Странноприемница“ разполага с изчистени класически пространства. Проектът е свързан с добавяне на функции, атракции, цвят и светлина, с цел да бъде привлечен липсващият потребител – човекът в инвалидна количка, малкото дете и артистът. Авторите се съобразяват със съществуващата визия отвън и с одобрената визуална идентичност на ЕМО „Етър”.
Предложеното решение е съобразено с поставените изисквания, функционални групи, връзки и разпределение на площите. Добавя се група допълнителни активности, включваща: зони за срещи и отдих, експозиции и представяне на инсталации и предмети на изкуството, библио и медиатека, детски кът и забавления. Административната част е ново и най-голямото звено в проекта.

снимка: ЕМО „Етър“
Площадът пред сградата е решен с приоритет на пешеходния достъп, като се оформя представително външно пространство, обединяващо входовете на сградата и подхода към музея. Осигурени са паркоместа, предвиждат се такива и за велосипеди. С цел достъпност отделните зони са решени без разлики в нивата. Достъпната вътрешна комуникация е чрез асансьор. Предвижда се прилагане на пакет от енергоефективни мерки, както и спазване на конструктивните препоръки. Стремежът е максимално разкриване на фасадата.
Авторите на проекта надграждат графичната идентичност, като прилагат в интериора модулна система за обзавеждане, в смислова и визуална връзка с квадратните модули на логотипа. Добавят гама, синхронизирана с одобрената гама на графичната идентичност. Интериорът следва общата концепция на намеса, като запазва и/или интерпретира по съвременен начин съществуващите елементи /облицовки, тъкани, дърворезби/. Добавят се експозиции по стените и се предлага съвременна интерпретация на релефните тавани с оптимизирано осветление и визия.
В зоната на фоайето е интегрирана търговска част, което осигурява по-добра видимост на сувенири и продукти.
Броят на двойните стаи без тераса е намален с една, за сметка на което е добавена една тройна стая без тераса. Идеята на проекта е стаите да са в съзвучие с цялостната концепция, като се внесе повече светлина. Различните стаи обаче може да имат и собствена специфика.
Механата също ще добие нова визия. Запазват се авторските тъмни осветителни тела. Към нея на първо ниво е осигурен достъп с топла връзка за посетители и вход за зареждане от север.
Администрацията е разпределена на първи и втори етаж с два отделни входа за всеки от тях.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Кримипреди 7 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 2 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно








