Свържи се с нас

Култура

Конкурсът за хотела към ЕМО „Етър“ предизвика голям интерес при представянето си в столицата

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

При голям интерес премина столичното представяне на Архитектурния конкурс за хотела към ЕМО „Етър“.

снимка: ЕМО „Етър“

Двама доценти, един професор, десетки архитекти, представители на неправителствения сектор и граждани взеха участие в публичното представяне в София на Архитектурния конкурс за идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела към ЕМО „Етър”. Инициативата се състоя в зала SoHALL на арт пространство за споделено ползване SOHO Sofia.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – член на журито, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия и експерт по културно наследство, изрази удовлетворение от идеята да се търсят решения за осъвременяване на хотела чрез конкурс.

„Конкурсното начало безпристрастно възможност за изява на знайни и незнайни, и най-вече на незнайни, архитекти. Затова поздравявам организаторите на този конкурс. За нас, журито, това беше едно незабравимо преживяване. Искам да поздравя всички участници, не само победителите. Във всеки проект имаше зрънце емоция, зрънце радост. Имаше нещо, което искахме да отличим. Така или иначе, трябваше някой да бъде първи, втори или трети. Останалите нямаше как да се „качат на стълбичката”. Трябва да кажа, че нямаше проект без проблем. Но ние се опитахме да намерим онзи проект, който съчетава в добра перспектива вярната посока, вярното решение – както към „Етър”-а, така и към сградата на хотела.”

Доц. Кандулкова подчерта значението на хотелската сграда, която е на границата на групова културна ценност от национално значение, а в същото време не е защитена.

„Не е защитена, но има качествата да бъде защитена”, подчерта арх. Йорданка Кандулкова. Тя обяви, че хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър” е архитектурно явление от втората половина на ХХ век. Класираният на първо място проект отчита точно тази специфика, смята Кандулкова. Проектът дава и добра вътрешна организация на пространството.

снимка: ЕМО „Етър“

Проф. Тодор Бараков от Строителния факултет, Катедра Масивни конструкции към Университета по архитектура, строителство и геодезия призова екипът, спечелил конкурса да се съобразява с природните особености на региона.

Той заяви, че Габрово преди години не е част от земетръсните райони на страната, но според новото райониране е включен към тях. Проф. Бараков заяви, че е необходимо да се обърне специално внимание на елементите от сградата на хотела, които поемат сеизмичните сили.

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р Соня Алексиева от Нов български университет обърна внимание на елементите от вътрешните пространства на хотела, които са уникални като изработка и присъствие. Доц. Алексиева призова да се запазят дървени тавани, които имат своята неповторимост и дават облик на мястото. Тя смята, че обзавеждането трябва да бъде съобразено с вида туристи, които се очакват и със спецификата на ЕМО „Етър”.

Препоръките на всички участници в представянето бяха коментирани и ще бъдат отчетени, според своето значение при реализацията на проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

„Предстои подписване на договор с екипа-победител за работен проект, съобщи директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова.

Спечелилият проект за преустройство на хотел „Странноприемница” беше презентиран от авторите му арх. Петя Николова и арх. Андрей Андреев от Another Studio, съвместно с арх. Милена Фетваджиева от URBANVIVA-architectural studio.

Хотел „Странноприемница“ разполага с изчистени класически пространства. Проектът е свързан с добавяне на функции, атракции, цвят и светлина, с цел да бъде привлечен липсващият потребител – човекът в инвалидна количка, малкото дете и артистът. Авторите се съобразяват със съществуващата визия отвън и с одобрената визуална идентичност на ЕМО „Етър”.

Предложеното решение е съобразено с поставените изисквания, функционални групи, връзки и разпределение на площите. Добавя се група допълнителни активности, включваща: зони за срещи и отдих, експозиции и представяне на инсталации и предмети на изкуството, библио и медиатека, детски кът и забавления. Административната част е ново и най-голямото звено в проекта.

снимка: ЕМО „Етър“

Площадът пред сградата е решен с приоритет на пешеходния достъп, като се оформя представително външно пространство, обединяващо входовете на сградата и подхода към музея. Осигурени са паркоместа, предвиждат се такива и за велосипеди. С цел достъпност отделните зони са решени без разлики в нивата. Достъпната вътрешна комуникация е чрез асансьор. Предвижда се прилагане на пакет от енергоефективни мерки, както и спазване на конструктивните препоръки. Стремежът е максимално разкриване на фасадата.

Авторите на проекта надграждат графичната идентичност, като прилагат в интериора модулна система за обзавеждане, в смислова и визуална връзка с квадратните модули на логотипа. Добавят гама, синхронизирана с одобрената гама на графичната идентичност. Интериорът следва общата концепция на намеса, като запазва и/или интерпретира по съвременен начин съществуващите елементи /облицовки, тъкани, дърворезби/. Добавят се експозиции по стените и се предлага съвременна интерпретация на релефните тавани с оптимизирано осветление и визия.

В зоната на фоайето е интегрирана търговска част, което осигурява по-добра видимост на сувенири и продукти.

Броят на двойните стаи без тераса е намален с една, за сметка на което е добавена една тройна стая без тераса. Идеята на проекта е стаите да са в съзвучие с цялостната концепция, като се внесе повече светлина. Различните стаи обаче може да имат и собствена специфика.

Механата също ще добие нова визия. Запазват се авторските тъмни осветителни тела. Към нея на първо ниво е осигурен достъп с топла връзка за посетители и вход за зареждане от север.

Администрацията е разпределена на първи и втори етаж с два отделни входа за всеки от тях.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица