Свържи се с нас

Новини

Как да намалим сметките за ток?

Published

on

Ефективното използване на електроенергията в домакинството е особено важно през зимата, когато отоплението се превръща в най-голямото разходно перо в сметките ни за ток.

През този сезон неефективното използване на уредите и липсата на надеждна изолация на дома могат значително да увеличат месечните ни разходи.

Електроразпределителният доставчик продължава да информира за начините за разумно използване на електроуредите и за предотвратяване на излишни загуби на енергия.

Ето някои съвети за пестене на ток, които са особено актуални в студеното време:

– Подовата настилка от плочки, когато не е комбинирана със система за подово отопление, предполага повишена загуба на енергия. В този случай застилането с килим или друго покритие ще задържи топлината в помещението за по-дълго време.
– При организиране на интериора в дома си предпочитайте подова настилка, която задържа топлината, като например паркет или дюшеме.
– По-генерално решение е поставянето на подова и стенна изолация. Инвестицията би довела до значително намаляване на зимните сметки за електроенергия.
– Инсталирайте програмируеми термостати на отоплителните електроуреди. Ако се снабдите със смарт термостати, можете да контролирате с точност работата им и от разстояние чрез интернет.
– Не поставяйте термостата в близост до врата към неотопляемо помещение – при всяко нейно отваряне устройството ще се включва и ще изразходва излишно количество електроенергия.
– Можете да поставите т.нар. рефлектори за радиатори зад отоплителните уреди, особено в случаите когато са монтирани на външна неизолирана стена. Те представляват тънък стиропор с алуминиево покритие и предотвратяват енергийни загуби в жилището.
– Монтирането на отоплителния уред в ниша в стената винаги намалява ефективността на работата му.
– Предпочитайте светлите тонове при боядисване на стените в дома си. Тъмните тонове в помещенията изискват осветителни тела с по-голяма мощност, за да бъде постигнато същото ниво на осветление.
– Използвайте уредите съразмерно с нуждите си – съобразявайте литража на бойлерите, хладилниците, фризерите с броя на членовете в домакинството, за да не се изразходва излишна енергия за работата им.
– Избягвайте ненужно честото отваряне на хладилника, фризера или включената фурна, за да предотвратите загуба на електроенергия.
– Изчаквайте храната да изстине преди да я приберете в хладилника – в противен случай топлината ще накара уреда да работи повече, за да достигне зададената температура на охлаждане.
– Сушенето на пране върху електрическите уреди води до понижаване на топлината в стаята и съответно до необходимост отоплителното средство да изразходи повече електроенергия.
– Отваряйте широко щорите през деня, за да използвате слънчевите лъчи за естествено осветление и затопляне на помещението.
– През зимните вечери спускайте завесите, за да запазите топлината в стаята, но по възможност без да преграждате пътя на топлината от отоплителния уред в помещението.

Ако се отоплявате на ток през зимата, средствата за отопление са най-големият консуматор на електроенергия в домакинството.

В един енергийно ефективен дом добрата изолация и разумното използване на висок клас енергийни уреди допринасят осезателно за намаляване на сметките за ток, като в същото време са фактор за редуциране на вредните емисии и опазване на околната среда.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица